"Излъчваните противоречиви сигнали от държавите членки на обединена Европа, довели до лансиране на различни идеи за развитието на интеграционните процеси между тях, вероятно ще поставят под въпрос актуалността на настоящата тема. Сложните процеси, протичащи не само в Европа, но и в света като цяло безспорно доведоха до забавяне на темповете, с които се движеше създаването на Европейската прокуратура. Заговори се за развитие на Европа на "различни скорости", което според някои анализатори е равнозначно на разпад на Съюза.
В същото време прецизният прочит на Договора за Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз показва тъкмо обратното. Възможността на държавите членки да развиват в различна степен, в различни области и в различни конфигурации интеграционните процеси помежду си, е залегнала в Договорите с термина "засилено сътрудничество". Така е гарантирано тяхното право да осъществяват идеите си, без те да бъдат осуетявани от други незаинтересовани държави членки.
Такава хипотеза е уредена специално за създаване на Европейска прокуратура, която предвижда дори по-облекчена процедура на засилено сътрудничество в сравнение с регламентираната за останалите области на сътрудничество. Ето защо създаването на тази европейска институция не следва да се разглежда като хипотетична възможност с неясно бъдеще, а като перспектива, гарантираща успешното функциониране на ЕС, което в най-висока степен е зависимо от ефективната защита на финансовата му система.
Договорът за функциониране на Европейския съюз, известен като "Договорът от Лисабон", отвори широко вратите за интеграция между държавите членки на ЕС и в сферата на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, като идеята за изграждане на общоевропейска прокуратура получи конкретна законодателна перспектива - чл. 86 ДФЕС. Обобщаването на различните предлагани до момента варианти и постепенното обединяване около идеята за структуриране на централизиран орган на ЕС е очакван резултат от прилагането на ДФЕС. Той се основава на идеята за засилване ролята на общностните институции за сметка на националните органи или казано на езика на конституционното право - до ограничаване на националния суверенитет. Това, разбира се, е и основната причина, поради която немалка част от държавите членки продължават да имат резерви не само към модела на бъдещата европейска прокуратура, но и въобще към идеята за нейното създаване.
Независимо от съпротивата процесът на изработване на законодателната рамка значително напредна. Една от причините, мотивиращи Европейската комисия за решителни действия в тази насока, несъмнено бе икономическата криза, последиците от която дадоха отражение в икономическото развитие на много от държавите членки. Създаването на Европейската прокуратура, чиято компетентност се предвижда да са престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, би могло да се разглежда и като мярка, ограничаваща неблагоприятния ефект от тази криза върху финансите на ЕС.
За преодоляване на основния проблем - неминуемото засягане на националния суверенитет в сферата на наказателното правосъдие, Договорът предвижда разширяването на компетентността на Съюза в обсъжданата област на този първи етап да е ограничено както до институцията, която се създава (само прокуратура, без изобщо да се говори за специализиран европейски съд), така и до материалната компетентност на тази институция - единствено престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС.
В същото време привържениците на идеята за изграждане на общоевропейска система за осъществяване на наказателно правосъдие предвиждат - при добър старт в дейността на Европейската прокуратура, възможността нейната компетентност да бъде разширена и спрямо други тежки престъпления с трансгранични измерения. Основанието за това е заложено също в чл. 86 ДФЕС - в неговия § 4. С изработването на проекта за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура от 17.07.2013 г. Европейската комисия представи конкретните си виждания за начина на структуриране и функциониране на бъдещия единен европейски съдебен орган в сферата на наказателното правосъдие – Европейската прокуратура. А с одобрението на проекта, дадено от Европейския парламент през октомври 2013 г., на практика стартира процедурата за създаване на новата европейска институция.
В търсенето на подходящия модел за изграждане на Европейска прокуратура ЕК използва много и разнообразни форми за проучване не само на официалните позиции на държавите членки, но и на нагласите на магистратските общности в тях. Проведени бяха множество анкети, семинари, дискусионни форуми, работни групи и т.н. В този процес активно участие взеха и българските съдии, прокурори и следователи, които в преобладаващата си част подкрепят модела на интегрираната, централизирана структура на Европейската прокуратура.
Българското участие в този процес се реализира и в представяне на цялостна идея за модела на Европейска прокуратура, който би могъл пълноценно да осъществи функциите и да изпълни задачите, с които ДФЕС натоварва тази нова институция. Концепцията бе представена на проведена през януари 2013 г. работна среща на експертна група за изработване на наказателна политика на ЕС, създадена от комисар Вивиан Рединг."
Из книгата