Етнография на България

Етнография на България Христо Вакарелски Времетраене: 1:31 мин. Изповедта на една звездна душа по Пътя към дома Михаела Иванова Времетраене: 1:17 мин. Мис Елизабет Арден. Неподправеният портрет. Биография Алфред Алън Луис, Констанс Уудуърт Времетраене: 1:05 мин. 150 ключови концепции в психологията Фиона Стар Времетраене: 1:01 мин. Рене Карабаш Автор Времетраене: 1:35 мин. Пропастта между поколенията Любомир Гетов Времетраене: 1:02 мин. Виктория Доника Ризова Времетраене: 1:03 мин. Маската на кукера Петър Кънчев Времетраене: 0:59 мин. Най-непохватната вещица Джил Мърфи Времетраене: 0:47 мин. Смарт Off / On. Изключи екрана, включи се в живота Деница Вълева Времетраене: 1:11 мин. Голяма енциклопедия: Космосът Невяна Кънчева, Димитър Ценов Времетраене: 0:59 мин. Пътеводител в китайския зодиак Теодора Лау, Лаура Лау Времетраене: 0:59 мин.

Трето издание. "Една празнина в областта на нашите хуманитарни науки досега стоеше незапълнена: цялостно изложение на бита и наследената от векове култура, в които е проявен творческият гений на българския народ. Публикациите и събраните материали в това отношение, освен че са непълни и несистемни, но са и твърде разхвърляни по разни периодически и непериодически наши и чужди издания, както и в архивите на Етнографския институт и музей при Българската академия на науките.

В настоящото издание са нанесени много допълнителни и редица редакционни промени. На първо място книгата е снабдена с подробен раздел за историята на българската етнография, глава за типовете на селищата, за народната естетика, за жилището и облеклото у народа като изкуство и със значително повече илюстрации - снимки, схеми, ноти и карти.

Накрая нека подчертаем, че книгата изнася само традиционната култура и традиционния бит на народа до края на капитализма у нас. Проучванията върху създаденото след това през епохата на социалистическото развитие на българския народ са задача на по-младите етнографи."
Христо Вакарелски

Христо Томов Вакарелски е роден през 1896 г. в с. Момина клисура, Пазарджишко. Завършва гимназия в Пазарджик и славянска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски (1919 - 1923). Няколко години (1922 - 1925) учителства в Панагюрище, Пазарджик, Роман и Самоков. През 1926 и 1927 специализира в Полша славянска и обща етнография. Посещава Унгария (1931) и Финландия (1937) във връзка със своите научни интереси. Асистент (1927 - 1928), уредник (1938 - 1940), директор (1945 - 1948), ст.н.с. (1949 - 1962) и зав. секция Материална култура (1953-1956) в Народния етнографски музей в София. Почетен чл. на етнографски дружества в Полша, Унгария, Австрия и на Международното дружество за етнология и фолклор. Пръв български лауреат на Хердерова награда (1965).

Първия си научен труд Библиография. Съчинения по славянска филология и литературна история и критика в българския печат от 1910 включително до 1920 година Вакарелски публикува в Известия на Семинара по славянска филология през 1921, кн. 4. След това сътрудничи със студии и статии на списанията Известия на Института за изобразителни изкуства, Известия на Етнографския музей в София, Etnologia Slavica, Известия на Института по музика, Проблеми на изкуството, Златорог и други.

Сред по-важните му изследвания са Бит и език на тракийските и малоазийските българи (1935); Български народни гатанки (1936); Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада (1936, заедно с Божан Ангелов; 2005); Народното творчество в Самоковско (1938); Понятия и представи за смъртта и за душата. Сравнително фолклорно изучаване (1939); Трем на българската народна историческа епика от Момчил и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитър (1939, заедно с Божан Ангелов); Български носии (1941, заедно с Г. Петков); Български народни носии сега и в миналото (1942, заедно с Д. Иванов); Българските празнични обичаи (1943); Насоки за събиране на етнографски материали (1945); Въпросник-упътване за събиране на етнографски материал (1946); Книга за народната лирика (1946, заедно с Божан Ангелов); Ковано желязо (1957, заедно с Ал. Божинов и Д. Друмев); Български народни обичаи (1960); Добруджа. Материали към веществената култура на българите през периода на капитализма (1964); Etnografia Bulgarii. Wroclaw, 1965 (на немски - 1969); Българско народно изкуство. Албум (1969), Народни песни от Ловешки окръг (1970, заедно с П. Цветанова), Етнография на България (1974), Български погребални обичаи (1990), Моят път към и през етнографията (2002 ).

Христо Вакарелски участва в издаването на няколко сборника с фолклорни материали и изследвания върху сватбената песен (Сватбената песен, мястото и службата ѝ в сватбения обред, 1939, кн. 13), историческата народна песен (Българската историческа песен, Родина, 1939, кн. 9; предговор и бел. към т. III от Българско народно творчество) и обредната песен (Българско народно творчество, т. V). Много от трудовете му са публикувани на чужди езици. Самият той превежда от руски Нещастна от И. С. Тургенев (1920) и Старият врабец от Д. Н. Мамин-Сибиряк (1921) и от полски романа Селяни от Вл. Реймонт (1933 - 1935). Христо Вакарелски умира през 1979 г.

Артграф ЕООД
София, 1111
ул. Хубавка № 6
artgraf@abv.bg

Предговор
Обща литература
Съкращения
Увод
История на българската етнография

• Наченки на българската етнография
• Народно творчество - израз и оръдие на националното съзнание през Възраждането
• Българската етнография след освобождението
• Академичен период в българската етнография
• Съвременни насоки на етнографията

Веществена култура

• Земеделие
• Скотовъдство
• Лов
• Риболов
• Събирачество
• Храна
• Облекло
• Жилище и архитектура
• Селища
• Огън и водоснабдяване
• Съобщения, превоз
• Съоръжения и начини за обработка на хранителни суровини и за приготвяне на ястия
• Обработка на тъкачни материали и тъкачество
• Обработка на дърво
• Обработка на глина и камък
• Обработка на метали и минерали
• Обработка на кожи
• Бои, масла, лепила, восък, сапун
• Музикални инструменти

Духовна култура

• Мерки, теглилки, начини на записване и на пресмятане
• Астрономия и светоустройство
• Метеорология и природа
• Магия и култ
• Теология, митология и демонология
• Медицина и хигиена

Обществена култура

• Семейство, общинност, класови отношения
• Право
• Игри и забави
• Родилни обичаи
• Женитбени обичаи
• Обичаи при смърт и погребение
• Зимни обичаи
• Пролетни обичаи
• Летни обичаи

Народно изкуство

• Народна естетика
• Песни
• Приказки
• Пословици
• Гатанки
• Баяния
• Музика
• Танци
• Театър
• Шивици и тъкани
• Рисуване
• Моделиране, керамика, каменоделско изкуство - дърворезба
• Изкуство с метали
• Носии и архитектура като изкуство
• Карти

Показалец на народните термини