Мая е българче, което живее със семейството си в Чикаго. Тя няма търпение да участва в училищния концерт на талантите, но в деня на първата репетиция Хубавата Сузи я изключва от групата си. Мая е съкрушена, но скоро на помощ ѝ идва една специална гостенка - българската фея Розичка, закрилница на всички български деца по света. С помощта на феята Розичка и на една българска учителка Мая и приятелите ѝ се научават да играят фолклорния танц Шопска копаница и участват в концерта на талантите със своето изпълнение.

Дали Мая и приятелите ѝ ще успеят да запазят своето изпълнение в тайна и да изненадат всички в деня на концерта? И дали ще намерят носиите си, които мистериозно изчезват от съблекалнята, навреме, за да изпълнят хорото и да се борят за първата награда?

Чрез тази история децата ще се докоснат до магията на българските народни танци, а също и ще станат свидетели на това как Мая намира кураж да повярва в себе си, да се бори за мечтите си и да бъде лидер. Уникалното съчетание на актуални детски теми с елементи от българския фолклор прави тази книжка чудесен подарък за всяко българско дете.

"Мая и концертът на талантите" е първата книжка от поредицата "Феята Розичка и българските деца по света".

"Глава 4, в която разбираме, че Мая е българче

− Няма ли да ме попиташ защо съм ти дошла на гости? − каза Розичка.
− Мама казва, че не е възпитано да разпитваш гостите си − отговори Мая.
− Хм – каза Розичка. – Майка ти сигурно е права. Тогава аз направо ще ти кажа. Днес Хубавата Сузи те изключи от съчетанието по гимнастика. Дойдох, за да ти помогна да участваш в концерта на талантите.
Мая ахна. Закри устата си с ръце и очите й станаха съвсем кръгли – толкова много се учуди.
− Ама как знаеш за това? − прошепна тя, все едно говореше за някаква голяма тайна.
Розичка махна с ръка, сякаш това беше абсолютна дреболия.
− Аз знам всичко за всички българчета по света − каза тя и малко се изпъчи от гордост. − Моята работа е да ги закрилям, затова, когато някое българче е тъжно и има нужда от приятел, аз му отивам на гости.
Мая помълча малко, после попита, все така тихо:
− Значи аз съм българче?
Сега беше ред на Розичка да се удиви. Тя плесна с ръце и започна да пърха из стаята, докато говореше.
− Ама разбира се, че си българче! Що за въпрос!
− Ами аз... защото не живея в България − смотолеви Мая.
− Голяма работа! − Розичка пак енергично махна с ръка. − Майка ти и татко ти се преместиха тук, когато ти беше малко розово вързопче. Но ти си оставаш българче, в това няма съмнение.
− Но аз… − Мая погледна надолу. − Аз невинаги говоря на български език.
− Че много ясно! − извика Розичка. − Ако говореше само на български език, много от приятелите ти нямаше да те разбират. И учителите ти нямаше да знаят какво им казваш. Представяш ли си каква бъркотия щеше да настане!

Мая погледна усмихнатото личице на Розичка и се почувства по-добре. Беше се уплашила, че може би е станала някаква грешка и че Розичка щеше да разбере това и да си отиде. Но ето че Розичка май щеше да остане все пак.
Значи тя, Мая, си беше българче, въпреки че понякога ѝ беше по-лесно да казва какво мисли на английски. Не че не знаеше български език – знаеше го. Откакто се помнеше, майка ѝ и татко ѝ си говореха само на български. И баба ѝ, която се грижеше за нея, когато Мая беше съвсем мъничка, ѝ разказваше приказки и ѝ пееше песни на български език. Тогава Мая знаеше българския език много добре.

Тя и сега го знаеше де, но ѝ беше по-лесно да говори на английски, защото светът ѝ беше пълен с английски думи и за българските понякога не оставаше място.
− Ти си българче, в това няма и грам съмнение − повтори Розичка. Тя пърхаше във въздуха точно пред лицето на Мая. − Искам да ти покажа нещо. Дай ми ръката си!
Розичка свали розовото венче от главата си и го сложи в протегнатата длан на Мая. И тогава стана нещо невероятно. Розите се раздвижиха леко, цветовете им се отвориха още повече и по тях започнаха да блестят искри. Мая гледаше и не можеше да повярва на блещукащото венче в ръката си."
Из книгата