Самуил - с корона и без корона

Самуил - с корона и без корона Павлина Павлова Времетраене: 1:14 мин. Шептящите фенери: Лабиринтът на изгубеното и намереното Джордан Лийс Времетраене: 1:17 мин. 1989 Вал Макдърмид Времетраене: 1:32 мин. Волята на мнозина Джеймс Айлингтън Времетраене: 1:33 мин. Тайните на мобилната фотография Времетраене: 1:22 мин. Санто Версаче. Братя: Автобиография Времетраене: 1:25 мин. Планетология: Слънце. Луна - част 1 Сергей А. Вронски Времетраене: 1:16 мин. Престъпление 101 Дон Уинслоу Времетраене: 1:24 мин. Преоткриване на живота Антъни де Мело Времетраене: 1:15 мин. Хоуп и Морето Андрю Хакет Времетраене: 0:55 мин. Коледно джудже отива на море Веселина Караиванова Времетраене: 1:11 мин.

Романът започва със смъртта на бащата комит Никола и завършва със смъртта на сина - цар Самуил. Между двете смърти - 44 години на битки и поражения, на ликуваща радост и безмерна скръб, на предателства и коварства, на самота и самотност, защото такава е ористта на владетеля. Всички детайли в романа са автентични. И сред този необозрим откъм събития живот, редките моменти на любовно опиянение се превръщат в по-ценни от цялата му царска хазна.

Романът е историческо-психологически - нещо, което авторката изпробва не за първи път. "Аз" - моно формата ѝ дава възможност да разкрие героя в неговата психологическа сложност и дълбочина, като доближава максимално читателя до човешките страсти, лутанията из лабиринтите на душата и отказът от лично щастие в името на нещо по-възвишено и голямо, заемащо първо място в ценностната система на героя, наречено родна земя. Да принесеш живота си в името на бъдещето на своя народ - това е велика саможертва за националния идеал.

"Обстановката по нашите земи беше тревожна. Войната беше започнала и никой не питаше народа дали я иска или не. Войната е кръв, мъка, отчаяние... Войната е разруха... Светът се променяше и сякаш нищо не можеше да спре злото. Докато русите безчинстваха, водени от княз Светослав Игоревич, маджарски конни чети бяха тръгнали отново на юг, преминавайки през нашите земи на път към Солун. Независимо от мирния ни договор, очаквахме всеки момент и ромеите да ни нападнат от юг. В началото на 967 г. император Фока беше завзел някои погранични наши крепости в Тракия, но не посмя да премине през Големия окоп и се върна обратно. Тогава. Но сега? Та царят ни не беше способен дори да стане от ложето си.

Цар Петър така и не можа да преживее зимата и на 30 януари 970 г. угасна. И нямаше кой да го замести, понеже и двамата му синове бяха наложници в Константинопол. Цар Борис Велики беше сложил край на традицията ни престолът да се наследява само от първородния син - вече владетелят можеше да бъде наследен и от своя брат. Ала брат му княз Вениамин Български беше безследно изчезнал и никой нищо не знаеше за него. Какъв неочакван край за рода на Каназ у Биги Крум от Куберовия клон на рода Дуло. Крум Страшни! Крум Законодателят! Крум Победоносецът! Та нали той установява границата ни с франките на Дунав при крепостта Пеща! А Трансилвания, богата на сребро и каменна сол, увеличава неимоверно значимостта на България в европейската търговия. Пак той завладява крепостта Средец, която е на важно местоположение и търговските пътища от Константинопол за Западна Европа не могат да я заобиколят. Та нали император Марк Улпий Траян й дава императорски статут на самоуправляващ се град и я нарича на името си - Улпия Сердика.

Често спирах пред надписа до Западната порта на Сердика, който гласеше: "На добър час! Най-великите и божествени императори цезари Марк Аврелий Антоний Август, победител на германите, победител на сарматите, баща на отечеството, велик жрец и Луций Аврелий Комод Август, победител на германите, победител на сарматите, дадоха крепостни стени на Среднополис, когато управител на провинция Тракия бе Азелий Емилиян."

Ала след като градските стени пострадали много при нахлуванията на готи и хуни, при Юстиниан І Сердика не само е напълно възстановена, а изцяло обновена: крепостната стена става четири стъпки по-дебела и по-висока, изградени са и нови кули между старите. А от Средец на Крум му се отваря пътят за завладяване на нови територии на югозапад и на запад. Така Крум утвърждава България като третата сила на континента.

Повечето хора потръпват от ужас, когато узнаят как Крум Страшни е наредил да бъде отсечена главата на пленения император Никифор и след като няколко дни висяла, побита на копие, наредил да бъде превърната в бокал. Но нека се поставят на мястото на мирните хора от престолнината ни Плиска, които са били така жестоко избивани, че пламнало недоволство по целия свят заради нехристиянското поведение на императора. Само един от извратените му и нечовешки от всяка гледна точка случай е достатъчен, за да се затворят всички уста: наредил да съберат малки деца и наблюдавал как ги премазват с дикани... Дотолкова се настървил на кръв, че дори започнал да реже ушите и крайниците на свои войници, които посягали към неговата плячка.

Впрочем Каназ у Биги Крум не е измислил за пръв път превръщането черепа на убития враг в ритуална чаша. Това е стара нашенска традиция, за която е споменал още през първи век римския историк Луций Аний Флор: "Траките пият от чаши, направени от човешки черепи". От хиляди години враговете ни треперели, щом чуели, че идват "конните стрелци". И сега не беше по-различно - бойното ни майсторство, в съчетание с храбростта и изобретателността, караше ромеите да се страхуват дори да преминат през проходите на Хемус. Наследникът на Крум - Омуртаг - през 827 г. изпратил с лодки войска по река Драва, изгонили техните князе от Панония и им назначил български управители. След което започнало и заселването на още българи по тези места. А Пресиян (837 - 840) разширява териториалните ни граници на югозапад в земите на Македония, Косово и долините на Струма и Вардар, което станало и с доброволното присъединяване на живеещите там. Така територията на България вече се простирала от Днепър на североизток, до Охридското езеро на югозапад, от големия завой на река Дунав на северозапад до Странджа планина на югоизток. А Пресиян с гордост прибавя към титлата си "от Бога владетеля на многото българи".

На Омуртаг дължим разделението на страната на големи военно-административни области (комитати), начело с областни управители. За център на държавата определил цяла Североизточна България и част от Тракия - нарекъл ги "вътрешна земя". Всички останали територии разделил на 10 комитати, които образували "външната земя". "Вътрешната земя" се управлявала от велики боили, а "външната земя" - от комити боили. Това разделение се е запазило и до днес.

Земите на север от Дунав не бяха особено гостоприемни - голяма част от тях бяха покрити с блата и с гъсти гори. Но пък Тракия и Македония бяха плодородни и благодатни за живот. И стигаме до синовете на цар Симеон. Михаил, Иван и Вениамин не оставиха потомци, а синовете на цар Петър бяха посланици и гаранти за мира в Константинопол и като нищо можеха да ги убият, за да обезглавят държавата ни. Всъщност къде ли се беше запилял княз Вениамин Български? Ако беше в престолнината, сега той щеше да заеме трона, но фактът, че дори не се появи на погребението на батко си беше показателен. Може би беше мъртъв, иначе не би пропуснал да се сбогува с Петър, с когото бяха много близки. Макар от години да се шушукаше, че княз Вениамин е богомил, дори бил начело на богомилите, неговата подкрепа за царя през всички тези повече от 40 години беше неизменна. За разлика от по-големите си братя Михаил и Иван, той заставаше начело на войската, редом с Георги Сурсувул, с великите боили и с комитите, за да отбранява земята ни от нашественици. Сега се сещам, че дочух за посещение на Лиутпранд в Преслав, който също бил приобщен към тяхното "Бяло братство". Но дори да беше истина, щом не вредеше на държавните интереси, защо да го корим?

Освен всичко друго, богомилите създаваха здрави семейства, в които възпитаваха децата си в същите морални устои, които самите те притежаваха: да не лъжат нито клеветят, да не крадат, да не вършат зло, да прощават за грешките на другите, да се молят за своите клеветници и обвинители, да не вършат прелюбодеяние, нито човекоубийство... Те наистина носеха вярата, че всички хора сме братя, деца на Небесния Отец, затова трябва да живеем в смирение, мир и любов... Нали свети Йоан е написал: "Бог е любов!". Ех, де да беше възможно, пръв щях да стана богомил. След удара, който получи царят, трябваше някой да поеме управлението на царството в тази трудна и сложна обстановка. Единствената издънка от царско потекло беше татко - като потомък на брата на Каназ у Биги Крум - Дукум. Бях добре запознат с родовата ни история, защото татко често ни я разказваше, за да си вадим поуки..."
Из книгата

Български бестселър ЕООД
София 1700
кв. Витоша, ул. Емануил Попдимитров, бл. 1
bgbest@abv.bg