Мястото на Турция в Международните отношения. ... Разположените около Турция близка териториална, близка акваториална и близка континентална зона в географски аспект се намират в центъра на световния материк, а в исторически аспект обхващат местата, през които преминават магистралите на човешката история. При новата динамика на международната и регионалната конюнктура след Студената война, Турция неизбежно ще се отвори към околния свят, започвайки от най-близката си зона, и затова страната трябва да предефинира ролята на близките зони като компоненти на стратегическата си дълбочина и обстойно да преразгледа ... |
|
Сто и четиридесет години след края на Руско-турската война от 1877-1878 г. темата за противопоставянето на двете империи - Руска и Османска, продължава да заема централно място в съзнанието на българите. Войната, която ние наричаме Освободителна, е и последният самостоятелен конфликт между двете източни монархии. Войната, която ние наричаме Освободителна, е и последният самостоятелен конфликт между двете източни монархии. Предстои им още един сблъсък след това, но той ще се разгори по време на Първата световна война, когато двете империи ще застанат една срещу друга като част от Антантата и Централните сили. Докато ... |
|
“ История на българите ” за първи път ще представи летописа на народа ни, а не на българските земи, както повечето досегашни научни трудове. Амбициозният проект е съвместно дело с издателство “Знание”. Сред редакционния съвет на мащабния исторически труд изпъкват имената на водещи наши учени и историци – проф. Д-р Георги Бакалов, проф. Д-р Георги Марков, проф. Д-р Григор Велев доц. Д-р Емил Александров, доц. Д-р Трендафил Митев и доц. Д-р Райна Гаврилова. Идеята на авторите не е да пренапишат или изопачат конкретните факти, а да коригират отдавна наложени погрешни становища и да предложат на настоящите и бъдещите ... |
|
Адолф Кох е лютерански капелан - дворцов пастор на княз Александър I. В края на декември 1879 г., преди Коледа, пристига в България на служба на новоизбрания държавен глава. Той става свидетел на всички драматични събития, които бележат първите години след Освобождението, и ги описва в своята творба "Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му". Това е разказ за първия монарх на Третата българска държава, но и очерк за времената, в които българският народ е изправил глава и е положил основите на съвременното ни общество. Това е биография, но и ценен извор за историята на модерна България. Ролята и ... |
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
Хаджи Иванчо Х. Пенчович. Граф Игнатиев. Османска империя. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... "След изключителната си книга за руско-българските отношения в три тома "Руската империя срещу България", която бе издадена през 2005 година, истинския български историк Янко Гочев се зае да осветли максимално гибелта на Апостола на свободата Васил Левски! В хода на осветлението, автора отделя особено внимание на два много важни момента: Разбирането на грозните твърдения за българската нация предател и бездушен наблюдател при залавянето, ... |
|
Пламен Стаменов Цветков е професор по нова и най-нова история в Нов български университет. Автор е на редица книги и статии, сред които е двутомното му изследване на балканската история от Българска гледна точка, публикувано в САЩ, двутомната история "Европа през XX век", "Светът през XX век", както и монографията с предизвикателния надслов "Славяни ли са българите?". Усетът за национална принадлежност продължава да бъде изключително мощен, а в днешния, глобализиращ се свят дори като че ли се засилва. На пръв поглед най-очевидният белег за нацията е общността на езика и потеклото, но ... |