"Когато четете "Насаме със Саавската царица" от Вили Тодоров, погледнете се в огледалото и ще се озовете във... "Вили и Огледалния свят" - моля да ми прости
Луис Карол за плагиатството с неговата Алиса, потънала в своята паралелна вселена.
Имаме двама поети: Андромаха (Белла) - музата; Вили Тодоров - посетеният. Може да се каже по
Висоцки, че музата тихо го е посетила и си е тръгнала, но... може и да е поостанала... Все пак са си поговорили. Като
Смирненски с Дявола, с който са пили горчиво кафе, като Йезавел с Ахав. Като поет с една "гола и боса" - защото гълъбите ходят боси, предизвикателната, с която иска да си каже "наздраве" вместо "амин". И двамата не искат да си наливат сами горчиво вино... И с цялата енергия, която минава през техните докоснали се светове. Пред и зад огледалото и неговите отражения. Пред и зад римите и провокацията на идеите. През и след "Здравей, многолика!", както казва той."
Мила Вачева, "Рицар на книгата", зав. отдел "Култура" на в. "24 часа"По "Гола и боса"от Андромаха (Белла)
И някак си не мога да ти кажа,
и ме боли от твоите въпроси...
аз ходя боса по паважа
и гълъбите също ходят боси.
Обичам да танцувам с самотата,
да се целувам с падащи звезди.
В безлунни нощи ходя по водата...
водата също като мен не спи.
И с вятъра се любим откачено,
от него нямам нищо скришно,
той, вятърът... и той е като мене,
а ти... ти не разбираш нищо.
За болката една душа
във самотата търсеше убежище.
Размиваше дъждът лица
с души, захвърлени във вещици.
Нощта бе необятно синя,
като мелодия в негърски блус.
Саавската царица сред пустиня
позна любовта с горчив привкус.
Вили Тодоров
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
