В книгата "Mare Ponticum" проф. д-р Иван Христов разглежда историята на крепостите в крайбрежната зона на провинция Хемимонт през Късната античност. Добавени са и пристанищните зони, защото тези крепости едва ли биха могли да съществуват без контакта си с морето, осъществяван чрез византийския флот. Макар и на пръв поглед извън темата, в текста намира място и описанието на раннохристиянски храмове, построени извън крепостните стени, най-често при известните черноморски острови.
Авторът възприема крайбрежната зона като сравнително тясна брегова ивица, маркирана с крепости и по-големи укрепени градски центрове, разположени на полуострови, вдаващи се в морето. Тази ивица е ограничена в северната и южната периферия на провинция Хемимонт от планинските масиви на Хемус и дн. Странджа планина. Крайбрежната зона достига навътре в сушата средно до 20 км. По друг начин следва тя да се разглежда на изток към морето, където е отворена за активно корабоплаване и стопанско развитие, зависещо от морето.
В структурно отношение книгата съдържа бележки относно: границите на провинция Хемимонт, класификацията на крепостите и пристанищата (пристанищни зони), използването на железни котви през онази епоха, вида на византийските кораби, морските течения и маршрути и стоките - плод на морска търговия. Основната част включва описание на всички известни крепости и пристанищни зони от гр. Обзор до селата "Limankoy" и "Igneada" в Република Турция. Акцентирано е върху фортификацията на обектите и наличието (там, където археологическите проучвания са напреднали) на вътрешно застроени структури, като храмове, жилищни и стопански сгради.
Настоящето изследване, освен описателния си характер, представлява и скромен принос към проучването на специфичната морска култура на населението в крайбрежната зона на Западния Понт през Късната античност. Тази култура е проявление на по-стари традиции в т. нар. Крайморска зона (Морска Тракия) на Балканите през Античността.
Рейтинг: 7.25 / 4 гласа 
