For Whom the Bell Tolls

Поредица "Macmillan Collector's Library" Времетраене: 1:12 мин. Ърнест Хемингуей Времетраене: 5:06 мин. В София с Георги Господинов Джорджа Спадони Времетраене: 0:54 мин. 90 минути за Дядо Коледа Себастиан Норт Времетраене: 1:00 мин. 10 дни в лудницата Нели Блай Времетраене: 0:57 мин. Коледният мост на чудесата Джени Хейл Времетраене: 0:55 мин. Заплетена Коледа Ени Аманда Времетраене: 0:49 мин. Прекрасни лоши неща Триша Улф Времетраене: 1:08 мин. Касапина Пенелъпи Скай Времетраене: 0:48 мин. Магьосникът Захариас Цукербайн Силке Мориц, Ахим Алгрим Времетраене: 1:23 мин. Поредица Класика за деца Времетраене: 1:01 мин. 90 минути за Хелоуин Себастиан Норт Времетраене: 1:00 мин.

Complete and unabridged.

A pocket sized book - 10 x 15.5 cm. Inspired by his experiences as a reporter during the Spanish Civil War, Ernest Hemingway's "For Whom the Bell Tolls" tells the story of Robert Jordan, an American volunteer in the International Brigades fighting to defend the Spanish Republic against Franco. After being ordered to work with guerrilla fighters to destroy a bridge, Jordan finds himself falling in love with a young Spanish woman and clashing with the guerrilla leader over the risks of their mission.

One of the great novels of the twentieth century, "For Whom the Bell Tolls" was first published in 1940. It powerfully explores the brutality of war, the loss of innocence and the value of human life.

This stunning "Macmillan Collector's Library" edition features an afterword by Ned Halley.

Macmillan Collector's Library е поредица на английски език, която определено може да впечатли големите ценители на книги. В гамата са включени заглавия на вечни литературни класици. А всички книги са във вид на луксозни издания, които чудесно допълват стойността на великите произведения. И не само това: всяко издание от колекцията е с такава визия, че ще се хареса на тези, които имат слабостта към това да си създадат перфектната библиотека у дома.

Книгите от поредицата са с компактен, джобен формат (10 x 15.5 cm), така че всяка може да е едно малко бижу, подходящо и за пътувания, и за четенето у дома. Ценната стойност на малките бижута в поредицата е допълнена и с един прекрасен детайл - страниците са направени със златист кант. Кориците са твърди, облицовани с текстил, като всяка от книжките си има и хартиена подвързия. Освен това е добавена и текстилна лента за отбелязване на страницата, до която сте прочели историята.

Като заговорихме за история - Macmillan са се погрижили да предложат разнообразие от произведения и задоволят интересите както на големите, така и на малките. В поредицата присъстват емблематични заглавия, ценени от възрастните. Но също и вечни класики, с които са пораснали поколения малки читатели. Ще откриете вечни произведения като Ромео и Жулиета на Шекспир, Големите надежди на Дикенс, Престъпление и наказание на Достоевски и много други. А за децата: сред заглавията са Малкият принц на Екзюпери, Книга за джунглата на Киплинг, Приключенията на Том Сойер на Марк Твен.

Истинско разнообразие от ценни колекционерски издания! - да, това е светът на Collector's Library. А от Macmillan споделят и какво ги прави такива бижута:

"Създадени с идеята да се харесат на любителите на книги навсякъде, изданията на Macmillan Collector's Library са достатъчно малки, за да пътуват с вас, и достатъчно красиви, за да заемат челно място в домашната библиотека. Тези много обичани литературни класики могат да бъдат също и перфектният подарък за близки или приятели."

Книги, войни, журналистически материали, бракове, авантюристични пътешествия, котки, алкохол, лов, боеве с бикове, сафарита - в живота на Ърнест Хемингуей има от почти всичко. Вървенето по толкова цветен житейски път вероятно не е лесна задача, но ако не беше такъв, дали Хемингуей щеше да има своя писателски принос и да се превърне в едно от емблематичните имена за литературата? Все пак неговият кратък и завладяващ стил в прозата оказва мощно влияние върху американската и британската литератури през 20 век. А забележителният писателски талант е "подхранван" от приключенския, нестандартен и за някои неразбираем живот, който Хемингуей води.

Началните стъпки към вълнуващия живот започват от 21 юли 1899 г. в Оук Парк, Илинойс. Тогава на бял свят се появява първият син на лекаря Кларънс Хемингуей и съпругата му Грейс. Малкият Ърнес Милър Хемингуей израства получава образованието си в държавни училища, като още в гимназиалните си години се заема с писателски проекти - пише основно разкази и стихотворения за училищните вестници. Междувременно баща му го учи и да обича природата. Така, още в детството, у Ърнест се зараждат и неговите интереси към лова и риболова. Но писателството не изостава за тяхна сметка - след завършването на гимназията през 1917 г., Хемингуей не влиза в колежа, а отива в Канзас Сити, където започва работа като репортер за "Канзаска звезда". Макар и авантюристично настроен, Ърнест многократно е бил отхвърлян за военна служба, поради проблем с едното око. Но идва ден, в който младият приключенец крачи към военния свят - става част от Първата световна война като се записва доброволец за водач на линейка за американския Червен кръст. На 8 юли 1918 г., когато Ърнест още не е навършил и 19 години, бил ранен в крака от експлозия на мина при австро-италианския фронт във Fossalta di Piave. Хемингуей получава над 200 отделни рани по крака си, но въпреки болката успява да спаси един италиански войник, за което по-късно е награден за храброст от италианското правителство. Докато се възстановява от травмата в Милано храбрият младеж се влюбва в Агнес - медицинска сестра на Червения кръст. Идва момент, в който Хемингуей и седем години по-голямата от него Агнес имат планове за сватба, но не след дълго тя отказва да се омъжи за него и среща друг мъж в живота си. По-късно тяхната любовна история вдъхновява Хемингуей да създаде романа "Сбогом на оръжията", филмиран два пъти след това.

Когато се завръща от войната, Хемингуей отделя времето си най-вече на писането - започва работа като журналист в Чикаго, а през 1920 г. среща и своята бъдеща съпруга - осем години по-голямата от него Елизабет Ричардсън. Семейството решава, че ще живее в Париж и оказва се, това е еднакво добре както за личния им живот, така и за професионалното развитие на Ърнест. В Европа Хемингуей се сближава с много писатели, сред които Гъртруд Стайн, Фицджералд, Езра Паунд, Джеймс Джойс. По това време Стайн го учи на сбит стил, а Фицджералд редактира някои от текстовете му и действа като негов агент. През следващите няколко години следват вълнуващи ски ваканция и семейни пътешествия, работа като кореспондент в Гърция и Турция и две пътувания до Испания, като при втория път Ърнест отива специално, за да гледа боеве с бикове на годишния фестивал в Памплона. Е, семейният и професионален живот във Франция не изостават за сметка на авантюризма. Именно поради факта, че тогава Ърнест живее със съпругата си в Париж, неговите първи книги са публикувани там - дебютната, "Три разказа и десет стихотворения", е издадена през 1923 г., а на следващата година се появява и втората, озаглавена "В наше време" и създадена като сборник от разкази. През 1926 г. Хемингуей се завръща в родната Америка, а през същата година прави и първия си голям пробив на литературната сцена - тогава американско издателство представя първият значим роман на автора, наречен "Слънце изгрява". На страниците в тази история Ърнест представя група американци и англичани, които са преживели физически и емоционални поражения по време на войната. Година по-късно писателят представя сборникът си с разкази "Мъже без жени". През същата 1927 г. Ърнест се развежда със своята съпруга и скоро след това се гмурка в дълбините на нова връзка. Нещо повече - сключва втори брак, като се жени за Полин Пфайфър, редактор на модно списание. В следващите години американският писател жъне литературни успехи, измерими с големи похвали от критици и с чисто финансови постижения.

През всичките години най-голямата муза на автора е животът. Битките на фронта, тежките последици на Първата световна война, погледът отблизо в Гражданската война в Испания, Втората световна война, прекаляването с алкохола, гледането на бикоборството, ловът, риболовът, ходенето на сафари, разводите и браковете - тези теми са основни в житейския път на Хемингуей и се срещат в негови творби. Страстният си интерес към биковете например Ърнест разкрива в "Смъртта в следобеда (1932 г.), едно хумористично и уникално проучване на факти. А африканското сафари на Хемингуей през 1934 г. е предоставило материали за друга творба - "Зелените хълмове на Африка", както и два от най-забележителните му разкази, "Краткото щастие в живота на Франсис Макомбър" и "Снеговете на Килиманджаро". През 1940 г. Хемингуей купува къща в околностите на Хавана, Куба, където развива страстта си към риболова и... страста си към кубинската територия. А през същата година се появява и поредната му книга. Озаглавена е "За кого бие камбаната" и в някои сведения се твърди, че авторът я посвещава на третата си съпруга - Марта Гелхорн - която той среща в Мадрид, докато е кореспондент по време на Гражданската война в Испания. Но и бракът с Марта е неуспешен - след развода им през 1946-та, Ърнест вече е с пореден развод, връща се в Куба и се жени за четвърти път за Мери Уелш, кореспондентка от списанието "Тайм". Тогава вече той е родител на 3 деца от предишните бракове.

Всъщност 40-те години на миналия век, според мнозина историци и литератори, са най-тежките в живота на писателя. Тогава в житейския път на Хемингуей се появяват депресиите, а алкохолът става спасителен пояс. След близо десетилетие на творческо безсилие авторът написва "Отвъд реката, сред дърветата", но творбата получава негативни отзиви от критиката. След това обаче "Старецът и морето", публикуван за първи път през 1952-ра, възвръща неговата голяма литературна слава. Кратката новела за стария кубински рибар, наречен Сантяго, остава емблематична за творчеството на автора и до днес. През 1954-та, две години след като излиза "Старецът и морето", Хемингуей получава Нобелова награда за литература. Само няколко години по-късно обаче писателят попада в най-мрачната дупка на живота - ямата на собствените вредни навици, депресията и здравословните проблеми. Алкохолът през дългите години се отразява на здравето му, но въпреки това Хемингуей не се отказва от чашката. След седмици на тежко пиене в Испания, писателят отива на лекар и чува диагнозата чернодробна цироза. Авантюрист по рождение, Хемингуей не се стряска и в този момент. Но затъването в собствената яма едва започва. През 1960 г. писателят е хоспитализиран в клиниката Майо в Рочестър, Минесота, за лечение на депресия. Изписан е през 1961 г., но не успява да се измъкне от оковите на собствения си дявол. Още през същата година новината, че писателят е напуснал нашия свят, бързо започва да обикаля медиите.

Но Хемингуей напуска нашия свят по собствено желание - на 2 юли 1961 г. авторът се самоубива с пушка в дома си в Айдахо. Дали тогава обаче е мислил върху думите на един от литературните му герои, който казва:

"Светът пречупва всеки... и убива онези, които не искат да бъдат пречупени."

Ориндж интернешънъл АД
София, 1528
бул. Христофор Колумб 64
info@orange-bg.com