Хербарий от предчувствия. Поезия

"Поезията може да бъде обект на анализи и дискусии относно мястото на едно име в парадигмата на съвременната изящна словесност, но може и да е просто безхритростно споделяне на безценен емоционален опит. Понякога второто грабва читателя повече, отколкото първото. Тъкмо такава поезия ни предлага Мария Митева, запечатала в настоящия сборник "Хербарий от предчувствия" своите лирически проницания по време на дълъг период от живота си. Тя определено печели нашето доверие с непосредствената и мъдра уязвимост на смелото си гмуркане в бездните на спомена, любовта, самотата, надеждата..."
Бойко Ламбовски, поет

"Попаднах случайно на стиховете на Мария Митева, когато търсех текстове за песни. Изненадах се, че бяха писани отдавна. Младостта не отива по-далеч от чувството. Песента го съживява отново и отново. В младостта разбираш живота като мелодия, съзвучна със сърцето."
Никул Георгиев, музикант

Песента секва

Обичаше го като сълза от окото на Бога.
Той притежаваше едно забележително
качество. Не ѝ позволяваше да се
превзема. До този момент тя заставаше
пред някой мъж и започваше да кълчи
тялото, лицето, душата си. Представяше си
в леглото, че е с марсианци, с пустинници,
със зверове, с пропаднали мечти, с лоши
надежди; и тялото ѝ скърцаше като
несмазана пружина, а ръцете ѝ не знаеха
къде да се дянат. Но всичко това изчезна с
него. Озоваваше се в леглото, без да мисли
как изглежда. Отначало го обвиняваше,
че я е лишил от прелест, и е обикновен
като перваз на прозорец, на който
сутрин се облакътяваш. А той методично
разрушаваше представите ѝ, олекотяваше
я от ненужните трикове. Любеше я, само
за да я люби, и в това любене
нямаше нито голи ръце, нито голи
устни, които да запълват пустотата с
призрачни думи.
Седяха безмълвни на масата. Тя
вече не очакваше хляба да хвръкне,
сухо го преглъщаше и скришом
наблюдаваше мъжа.
Той се храни, за да се изправи на
краката си. Люби се, а после запява
и някъде по средата песента секва.
Мария Митева