Дълг и чест: Христо Ботйов

Захарий Стоянов Времетраене: 1:37 мин. Поредица Дълг и чест Времетраене: 1:07 мин. Светът през очите на котката Елена Авдеева Времетраене: 1:01 мин. Райна Княгиня Павлина Павлова Времетраене: 1:04 мин. Графа: Live Владимир Ампов - Графа Времетраене: 1:08 мин. Киселото грозде Джори Джон Времетраене: 0:55 мин. Мохамед Халаф Времетраене: 2:18 мин. От семенцето до чинията. Пътят на нашата храна Мишел Дармъди Времетраене: 0:56 мин. Благодатни и лечебни мандали Лилия Габо Времетраене: 1:04 мин. Балерината от Аушвиц Едит Егер Времетраене: 0:57 мин. Нищо за губене Джонатан Ангелов Времетраене: 1:07 мин. Божественото дете Хули Леонис Времетраене: 1:02 мин.

В поредицата си "Дълг и чест" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Захарий Стоянов - "Дълг и чест: Христо Ботйов". Издателство "Захарий Стоянов" започна специална поредица под наслов "Дълг и чест". Всяка книга включва художествени и научни съчинения, посветени на знакови имена на владетели, държавници, национални герои, просветители и духовни строители на Отечеството.

"Дълг и чест" са свещените думи, гравирани по сабите на храбрите български кавалеристи на генерал Иван Колев, донесли на родината величави победи и неувяхваща слава със своя героизъм, безстрашие и саможертви.

С тази книга, драги читателю, те връщаме към бележитото творение на Захарий Стоянов, наречено "Христо Ботйов: Опит 3а биография". Летописецът написва книгата със заканата, че ще покаже Ботев в цялото му величие и грандиозност и ще го превърне в идол на всеки честен българин. За Захарий Стоянов Христо Ботев е "човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи", именно на него - поета, публициста и революционера, съдбата отрежда особена роля -действително да бъде сред малцината, които "правят епохи", които не се примиряват, а променят времето със силата на своето непокорство. решителност и воля за борба.

Захарий Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) оставя ярък отпечатък върху българската история и литература. Като възрожденец, живял на границата между две епохи, със съдбата си свидетелства както за бурното историческо време, така и за духовния прогрес и патриотичния дух, които движат всички важни събития, на които е съвременник.

Роден е през 1850 г. в с. Медвен, Сливенско, в обикновено семейство на овчар. През първите години от живота си бъдещият революционер учи в църковното и класното училище в Медвен при даскал Буньо. След навършване на 16 години, също както и своите връстници, пътува до Добруджанските овчарски хъшли, за да пасе овцете. Жадува за книги, но всичко, с което може да се снабди, са четивата, с които разполагат и останалите овчари - в голямата си част пълни със суеверия и недостатъчни за неговата жажда за просвета. На 19 години, Джендо иска от баща си да му изплати определена сума за прекараното време като овчар, за да може "да си търси честта по други места".

Изгонен от баща си след това искане, известно време работи като овчар в с. Инджекьой и с. Подвис. След това заминава за Русе, където не го приемат в училище, защото е преминал обичайната възраст. Постъпва като абаджийски чирак. Започва да посещава често русенското читалище "Зора", където по това време се събират млади революционери, водени от Никола Обретенов. Джендо Джедев не само проявява желание да се самообразова, но и се включва в Русенския частен революционен комитет на ВРО. Скоро след това, въпреки неговата предпазливост, русенската полиция започва да го следи и затова се премества в железницата на гара Търново-Сеймен като чиновник-маневрист.

Две години по-късно, през 1875 г., взима участие в Старозагорското въстание, като по време на подготовката за него се сближава със Стефан Стамболов, а след потушаването на въстанието се укрива в Харманли. Продължава с революционната дейност веднага щом разбира, че предстои ново въстание - неговата територията е IV-ти революционен окръг. Успява да си извоюва авторитет със своето неуморно участие и заслуги за делото, като печели доверието и на Георги Бенковски. По време на Априлското въстание е част от Хвърковатата чета и приближен на Бенковски. По това време постоянно си води бележки, които после ще намерят реализация в "Записки по българските въстания".

След потушаването на Априлското въстание, по чудо остава жив - успява да избяга след предателството на овчаря дядо Вълю и засадата в Тетевенския Балкан. При засадата Бенковски е убит на място, но Джендо се спасява, след като пада във водите на буйната и придошла р. Свинарска и тя го отнася. След мъчително скитане из Балкана е заловен в с. Терзийско и прекарва няколко още по-тежки месеци по затворите.

Няма достатъчно доказателства за участието му в бунта, за което вероятно има значение и смяната на родното му име. Принуден е обаче да се върне в с. Медвен, където е под контрола на властта. От там през 1877 г. успява нелегално да отиде в Търново и се свързва отново със Стефан Стамболов.

След Освобождението заема административни длъжности, като приблизително по това време се появяват и първите му публицистични творби. През 1882 г. критикува остро политиката на княз Александър Батенберг, а от 1885 г. политическата му дейност е свързана с Български таен централен революционен комитет и дейността по обединяването на княжество България и Източна Румелия. По-късно участва и в дейността на Народнолибералната партия. В годините между 1887 и 1889 г. е част от V-то Народно събрание.

Публицистиката на Захари Стоянов излиза в периодични издания като "Независимост", "Братство", "Съветник", "Светлина", "Южна България", "Свирка" и др. От 1885 г. Пише във вестник "Борба" - самостоятелно издаван и редактиран лично от него. Във вижданията на Захарий Стоянов е, че литературата трябва да служи на обществото. Това виждане е отразено в неговите статии и фейлетони, касаещи актуалния политически живот. Перото му е остро, а думите му имат висок емоционален заряд. Освен на публицистика, Захарий Стоянов е автор и на епохални мемоарни съчинения. Като участник в събитията около Освобождението, той не само допълва историята, но и възражда паметта за националните ни герои и идеали. Като свидетел и участник в историческите събития, не може да допусне да бъдат забравени и заменени.

Измежду ценните мемоарно-биографични произведения, с които Захарий Стоянов обогатява националната ни литература, са "Васил Левски - Дякона (Черти из живота му)", "Черти от живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов (събрани в сборника "Знаеш ли ти кои сме?", както и емблематичното за националната литература и история съчинение "Записки по българските въстания".

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Вместо предисловие
Рождение, детинство, ученически и юношески години
Политическа и литературна деятелност
Радецки
Козлодуйският бряг
Милин камък
Смъртта на Ботйова