Когато бях малка: Разкази за деца

"Детето е човек и трябва да се гледа на него като на равен, но друг. За да бъдем приятели с детето, трябва да се стараем да разберем душата му, да видим малката личност в него... Всичко може да се разкаже на детето, само трябва да умее човек да разказва по детски, а то е преди всичко усет към приказката и нейните вечни закони."
Дора Габе

Дора Габе е сред най-обичаните сладкодумни детски поетеси. Но освен творчеството си в рими, тя е автор и на увлекателни разкази. В тази книга са събрани най-хубавите ѝ разкази за деца от различни сборници - от "През нашите очички", включващ забавни истории за най-малките читатели, "Когато бях малка", съдържащ спомени на Дора Габе от ранните ѝ години, до поредицата с откъси от повестта "Малкият добруджанец" и "Някога", предназначени за по-големите ученици. Във всички разкази на Дора Габе се чувства любовта към българските деца, към родната ни страна, но най-вече към нейния роден край - обширната Добруджа.

Дора Габе е българска поетеса, писател, есеист, преводач и критик, известна още като "примата" на българската поезия. Тя е една от първите поетеси, които си прокарват път в българската литература, която до тогава е била изцяло мъжки свят. Авторка е на десетки книги за малки и големи, като творбите ѝ са издадени на повече от 15 езика. Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922 г.) и е председател на Българския ПЕН-клуб (1927 г.). Дора Габе живя дълъг и интересен живот, оставяйки след себе си огромно поетично творчество, което се превърна в истински духовен мост между миналото и бъдещето!

Изидора Петрова Габе, както е истинското ѝ име, е родена на 28 август 1888 година в град Харманлък, Добричка област в семейство от еврейски произход. Баща ѝ Петър Габе е публицист и общественик, преселил се от Одеса в България. След като завършва гимназия във Варна, Дора се записва да учи естествени науки в "Софийския университет", а по-късно филология в Швейцария и Франция. Първото стихотворение на бъдещата талантлива поетеса "Пролет" е публикувано през 1900 година в списание "Младина", когато Габе е все още студентка. Истинският ѝ творчески дебют са стихотворните цикли, публикувани в списанията "Мисъл", "Ново общество" и "Демократически преглед" в периода 1905-1906 година, които се превръщат в литературен феномен. В първата си лирична стихосбирка - "Теменуги" (1906 г.) силно се усеща влиянието на сантиментализма, така присъщ и модерен в началото на века. Младата поетеса споделя в нея любовните си преживявания и сърдечни вълнения. Редактор на този сборник е талантливият поет Пейо Яворов, който заедно с приятелството си дава на Дора и първите уроци в областта на поезията.

Дора Габе се отнася към поетите, които не обичат да бързат - те трупат в себе си в продължение на години чувства и вълнения, търпеливо чакайки часа на своята изповед. Втората ѝ стихосбирка, озаглавена "Земен път" се появява дванадесет години след първата и представлява художествена живопис и психография на лиричната героиня, изобразена във време на личностно консолидиране и в търсене на нови посоки в живота. Една от постоянно присъстващите теми в творчеството на Габе е любовта. В някои от стихотворенията, включени в сборника, вече се усеща любовната мъка и сянката на раздялата. В тях са вплетени ревност, гняв, укор към съперницата, гласове на болка и отчаяние. Известно е, че през 1922 година съпругът на Габе - професор Боян Пенев вече е бил запознат и е изпитвал чувства към вечната съперница на Габе в поезията и в личния живот - талантливата поетеса Елисавета Багряна. И двете са считани за примите на българската поезия, обаче както не рядко се случва, са влюбени в един и същ мъж - съпругът на Дора. Странно са преплетени съдбите на тези трима велики творци - по стечение на обстоятелствата Габе остава негова съпруга до края на живота му (1926 г.), а Багряна - любима.

Дора Габе развива активно таланта си в областта на детската литература, като книжки за деца започва да пише след Първата световна война. Първото ѝ детско стихотворение "Катето и Джори" (1921 г.) е включено в "Златна книга на нашите деца" на Александър Божинов. Първата ѝ детска книжка - стихосбирката "Малки песни" излиза през 1923 година. Оттогава поетесата е издала множество сборници с разкази, повести, приказки, стихове, сред които се открояват - "Калинка - малинка", "Зън звънчета", "Бяла люлчица", "Птичи пера", "От слон до мравка" (заедно с художника Илия Бешков). Книгите на Габе за деца от 20^-те до 60^-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца и принадлежат към класиката на детското литературно наследство. Особено място в творчеството на Дора за деца заемат мемоарните импресии, събрани в книгата "Някога". От началото на второто десетилетие до края на 30^-те години Габе обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българска литература в списанията "Съвременна мисъл", "Златорог", "Демократичен преглед", "Изкуство и критика", във вестниците "Слово", "Вестник на жената", "Свободна реч", "Зора", "Женски глас" и др. След 1944 година публикува в литературния и периодичния печат, както и в детските списания "Славейче", "Дружинка", "Деца, изкуство, книги" и др. От 1917 година до края на живота си Дора Габе се занимава с активна преводаческа дейност, като превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки езици творбите на Адам Мицкевич, Мария Конопницка, Станислав Виспянски и много други. По това време във връзка с преводаческата си дейност тя многократно посещава Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания, като в някои от пътуванията я придружава съпругът ѝ. В късните творби на поетесата - сборниците "Почакай, Слънце" (1967 г.) и "Сгъстена тишина" (1973 г.), както и в ранните, все още присъства темата за живота и смъртта, но тя придобива вече друго звучене: волята и твърдостта на човешкия дух са противопоставени срещу всемогъществото на смъртта. При това тези стихотворения са дълбоко лирични, базирани на личен опит и преживявания. Поетичният език на Габе е емоционално наситен, всяка дума не е случайна, значима е, в него присъстват различни интонации.

Дора Габе умира на 16 ноември 1983 година на 95-годишна възраст.

ИК Скорпио
София, 1124
ул. Мануш войвода №3
info@scorpio.bg

За автора
За тази книга
През нашите очички

• Мама
• Писмо
• Братче
• Баба
• Татко
• Котето
• Кученцето
• Телефон
• Радиото
• Ехо
• Ракла
• Саксия
• Книгата
• Прозорче
• Електричество
• Трамвай
• Ябълка и дюля
• Новата къща
• Вятърът
• Костенурка
• Цъфнала вишна
• Брезичка
• Овчарче
• Огняр
• Пеперуди
• Птичарка
• Роса
• Врабче
• Реката
• Коприва
• Голямото дърво
• Трудът
• Песни
• Магаренцето

Когато бях малка

• Червеното цвете
• Кирпичената къщичка
• Абла
• Пробуждане
• На море
• Съборената къща
• Зайчето

Малкият Добружанец

• Селото
• Ленчето
• Димитровден
• Зимна радост
• Гости
• Пролет
• Дядовата Янкова приказка
• Вечер
• Петелът Петко
• Шушето
• На кладенеца
• Жътва
• Конекрадци
• Сюзен
• Разходка
• На връщане
• На село

Някога

• Преди да се родим
• Очакване
• Лошото
• Тъмното
• Най-старият дъб
• вълкът
• Сън
• Звездите

Откъси от литературна анкета с Иван Сарандев
Из един албум