Чудно нещо - избрани стихотворения и разкази

Златно перо - Детско-юношеска класика Времетраене: 1:29 мин. Твоят път към здравословен живот. Основата Времетраене: 1:03 мин. Крила от звездна светлина Алисън Сафт Времетраене: 1:05 мин. Бойните знамена на българската армия 1876 - 1881 Асен Павлов Времетраене: 0:55 мин. Джаз досиета Фиона Вийч Смит Времетраене: 1:06 мин. Митология Времетраене: 0:58 мин. Всичко или нищо Дженифър Лин Барнс Времетраене: 0:54 мин. Кодът на успеха Аманда Деуинтър Времетраене: 0:52 мин. С обич, мама Илиана Зандър Времетраене: 0:54 мин. Галактическа империя Айзък Азимов Времетраене: 1:03 мин. Добрата сестра Сали Хепуърт Времетраене: 1:01 мин.

Книга от детско-юношеската поредица "Златно перо". В творбите на Дора Габе е намерил отражение целият заобикалящ ни свят - семейството, играчките, домашните любимци, дърветата, цветята, вятърът, дъждът - видян и пречупен през чистия детски поглед.
В сборника са включени едни от най-хубавите стихотворения и кратки разкази на талантливата поетеса за деца от предучилищна и начална училищна възраст.

Дора Габе е българска поетеса, писател, есеист, преводач и критик, известна още като "примата" на българската поезия. Тя е една от първите поетеси, които си прокарват път в българската литература, която до тогава е била изцяло мъжки свят. Авторка е на десетки книги за малки и големи, като творбите ѝ са издадени на повече от 15 езика. Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922 г.) и е председател на Българския ПЕН-клуб (1927 г.). Дора Габе живя дълъг и интересен живот, оставяйки след себе си огромно поетично творчество, което се превърна в истински духовен мост между миналото и бъдещето!

Изидора Петрова Габе, както е истинското ѝ име, е родена на 28 август 1888 година в град Харманлък, Добричка област в семейство от еврейски произход. Баща ѝ Петър Габе е публицист и общественик, преселил се от Одеса в България. След като завършва гимназия във Варна, Дора се записва да учи естествени науки в "Софийския университет", а по-късно филология в Швейцария и Франция. Първото стихотворение на бъдещата талантлива поетеса "Пролет" е публикувано през 1900 година в списание "Младина", когато Габе е все още студентка. Истинският ѝ творчески дебют са стихотворните цикли, публикувани в списанията "Мисъл", "Ново общество" и "Демократически преглед" в периода 1905-1906 година, които се превръщат в литературен феномен. В първата си лирична стихосбирка - "Теменуги" (1906 г.) силно се усеща влиянието на сантиментализма, така присъщ и модерен в началото на века. Младата поетеса споделя в нея любовните си преживявания и сърдечни вълнения. Редактор на този сборник е талантливият поет Пейо Яворов, който заедно с приятелството си дава на Дора и първите уроци в областта на поезията.

Дора Габе се отнася към поетите, които не обичат да бързат - те трупат в себе си в продължение на години чувства и вълнения, търпеливо чакайки часа на своята изповед. Втората ѝ стихосбирка, озаглавена "Земен път" се появява дванадесет години след първата и представлява художествена живопис и психография на лиричната героиня, изобразена във време на личностно консолидиране и в търсене на нови посоки в живота. Една от постоянно присъстващите теми в творчеството на Габе е любовта. В някои от стихотворенията, включени в сборника, вече се усеща любовната мъка и сянката на раздялата. В тях са вплетени ревност, гняв, укор към съперницата, гласове на болка и отчаяние. Известно е, че през 1922 година съпругът на Габе - професор Боян Пенев вече е бил запознат и е изпитвал чувства към вечната съперница на Габе в поезията и в личния живот - талантливата поетеса Елисавета Багряна. И двете са считани за примите на българската поезия, обаче както не рядко се случва, са влюбени в един и същ мъж - съпругът на Дора. Странно са преплетени съдбите на тези трима велики творци - по стечение на обстоятелствата Габе остава негова съпруга до края на живота му (1926 г.), а Багряна - любима.

Дора Габе развива активно таланта си в областта на детската литература, като книжки за деца започва да пише след Първата световна война. Първото ѝ детско стихотворение "Катето и Джори" (1921 г.) е включено в "Златна книга на нашите деца" на Александър Божинов. Първата ѝ детска книжка - стихосбирката "Малки песни" излиза през 1923 година. Оттогава поетесата е издала множество сборници с разкази, повести, приказки, стихове, сред които се открояват - "Калинка - малинка", "Зън звънчета", "Бяла люлчица", "Птичи пера", "От слон до мравка" (заедно с художника Илия Бешков). Книгите на Габе за деца от 20^-те до 60^-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца и принадлежат към класиката на детското литературно наследство. Особено място в творчеството на Дора за деца заемат мемоарните импресии, събрани в книгата "Някога". От началото на второто десетилетие до края на 30^-те години Габе обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българска литература в списанията "Съвременна мисъл", "Златорог", "Демократичен преглед", "Изкуство и критика", във вестниците "Слово", "Вестник на жената", "Свободна реч", "Зора", "Женски глас" и др. След 1944 година публикува в литературния и периодичния печат, както и в детските списания "Славейче", "Дружинка", "Деца, изкуство, книги" и др. От 1917 година до края на живота си Дора Габе се занимава с активна преводаческа дейност, като превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки езици творбите на Адам Мицкевич, Мария Конопницка, Станислав Виспянски и много други. По това време във връзка с преводаческата си дейност тя многократно посещава Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания, като в някои от пътуванията я придружава съпругът ѝ. В късните творби на поетесата - сборниците "Почакай, Слънце" (1967 г.) и "Сгъстена тишина" (1973 г.), както и в ранните, все още присъства темата за живота и смъртта, но тя придобива вече друго звучене: волята и твърдостта на човешкия дух са противопоставени срещу всемогъществото на смъртта. При това тези стихотворения са дълбоко лирични, базирани на личен опит и преживявания. Поетичният език на Габе е емоционално наситен, всяка дума не е случайна, значима е, в него присъстват различни интонации.

Дора Габе умира на 16 ноември 1983 година на 95-годишна възраст.

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com