Стихотворения и разкази за деца

"Поезията и прозата на Дора Габе за деца е незаменима за развитието на детската сетивност. Творбите на голямата поетеса отдавна са станали важна част от литературната ни класика. Те развиват художествените умения у малките, способността им да се изразяват образно и художествено-емоционално, да бъдат по-чувствителни, добри и отворени към света.

Затова творчеството за деца на Дора Габе е неоценим помощник при изграждането на най-важните добродетели у най-малките и подрастващите. Макар и писано преди десетилетия, творчеството на поетесата не губи своята актуалност във времето, а напротив - става все по-необходимо за родители и педагози при възпитанието на децата."
Никола Иванов

Изданието е предназначено за детските градини, началната училищна степен и за студенти, както и за ценители на Високото Слово.

Дора Габе е българска поетеса, писател, есеист, преводач и критик, известна още като "примата" на българската поезия. Тя е една от първите поетеси, които си прокарват път в българската литература, която до тогава е била изцяло мъжки свят. Авторка е на десетки книги за малки и големи, като творбите ѝ са издадени на повече от 15 езика. Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922 г.) и е председател на Българския ПЕН-клуб (1927 г.). Дора Габе живя дълъг и интересен живот, оставяйки след себе си огромно поетично творчество, което се превърна в истински духовен мост между миналото и бъдещето!

Изидора Петрова Габе, както е истинското ѝ име, е родена на 28 август 1888 година в град Харманлък, Добричка област в семейство от еврейски произход. Баща ѝ Петър Габе е публицист и общественик, преселил се от Одеса в България. След като завършва гимназия във Варна, Дора се записва да учи естествени науки в "Софийския университет", а по-късно филология в Швейцария и Франция. Първото стихотворение на бъдещата талантлива поетеса "Пролет" е публикувано през 1900 година в списание "Младина", когато Габе е все още студентка. Истинският ѝ творчески дебют са стихотворните цикли, публикувани в списанията "Мисъл", "Ново общество" и "Демократически преглед" в периода 1905-1906 година, които се превръщат в литературен феномен. В първата си лирична стихосбирка - "Теменуги" (1906 г.) силно се усеща влиянието на сантиментализма, така присъщ и модерен в началото на века. Младата поетеса споделя в нея любовните си преживявания и сърдечни вълнения. Редактор на този сборник е талантливият поет Пейо Яворов, който заедно с приятелството си дава на Дора и първите уроци в областта на поезията.

Дора Габе се отнася към поетите, които не обичат да бързат - те трупат в себе си в продължение на години чувства и вълнения, търпеливо чакайки часа на своята изповед. Втората ѝ стихосбирка, озаглавена "Земен път" се появява дванадесет години след първата и представлява художествена живопис и психография на лиричната героиня, изобразена във време на личностно консолидиране и в търсене на нови посоки в живота. Една от постоянно присъстващите теми в творчеството на Габе е любовта. В някои от стихотворенията, включени в сборника, вече се усеща любовната мъка и сянката на раздялата. В тях са вплетени ревност, гняв, укор към съперницата, гласове на болка и отчаяние. Известно е, че през 1922 година съпругът на Габе - професор Боян Пенев вече е бил запознат и е изпитвал чувства към вечната съперница на Габе в поезията и в личния живот - талантливата поетеса Елисавета Багряна. И двете са считани за примите на българската поезия, обаче както не рядко се случва, са влюбени в един и същ мъж - съпругът на Дора. Странно са преплетени съдбите на тези трима велики творци - по стечение на обстоятелствата Габе остава негова съпруга до края на живота му (1926 г.), а Багряна - любима.

Дора Габе развива активно таланта си в областта на детската литература, като книжки за деца започва да пише след Първата световна война. Първото ѝ детско стихотворение "Катето и Джори" (1921 г.) е включено в "Златна книга на нашите деца" на Александър Божинов. Първата ѝ детска книжка - стихосбирката "Малки песни" излиза през 1923 година. Оттогава поетесата е издала множество сборници с разкази, повести, приказки, стихове, сред които се открояват - "Калинка - малинка", "Зън звънчета", "Бяла люлчица", "Птичи пера", "От слон до мравка" (заедно с художника Илия Бешков). Книгите на Габе за деца от 20^-те до 60^-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца и принадлежат към класиката на детското литературно наследство. Особено място в творчеството на Дора за деца заемат мемоарните импресии, събрани в книгата "Някога". От началото на второто десетилетие до края на 30^-те години Габе обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българска литература в списанията "Съвременна мисъл", "Златорог", "Демократичен преглед", "Изкуство и критика", във вестниците "Слово", "Вестник на жената", "Свободна реч", "Зора", "Женски глас" и др. След 1944 година публикува в литературния и периодичния печат, както и в детските списания "Славейче", "Дружинка", "Деца, изкуство, книги" и др. От 1917 година до края на живота си Дора Габе се занимава с активна преводаческа дейност, като превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки езици творбите на Адам Мицкевич, Мария Конопницка, Станислав Виспянски и много други. По това време във връзка с преводаческата си дейност тя многократно посещава Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания, като в някои от пътуванията я придружава съпругът ѝ. В късните творби на поетесата - сборниците "Почакай, Слънце" (1967 г.) и "Сгъстена тишина" (1973 г.), както и в ранните, все още присъства темата за живота и смъртта, но тя придобива вече друго звучене: волята и твърдостта на човешкия дух са противопоставени срещу всемогъществото на смъртта. При това тези стихотворения са дълбоко лирични, базирани на личен опит и преживявания. Поетичният език на Габе е емоционално наситен, всяка дума не е случайна, значима е, в него присъстват различни интонации.

Дора Габе умира на 16 ноември 1983 година на 95-годишна възраст.

Славена ООД
Варна, 9018
ул. Ген. Радко Димитриев №
office@slavena.net59

Детските работи най-мъчно се пишат - Никола Иванов
Стихотворения

• Роден край, родина
• Обич
• Добруджа
• Вратата
• За семейството
• Най-обичам
• Мама
• Баба
• На мама
• Приспивна
• Двама
• Птичка
• Жадни
• Катето и Джори
• Сънла
• Ревльо
• На момичетата
• Екскурзия
• Мъдър
• Горкият
• Сън
• Сираче
• Мишлето
• Шаро и квачката
• Врани неразбрани
• Малкото свраче
• Лека нощ
• Маринистични
• Морска песен
• Платноходка
• Религиозни
• Божа майка
• Молитва
• Великден
• Малка Богородица
• Богородички
• Празници, обреди
• Коледа
• Мартенички
• Лазарка
• Чук-чук, яйчице
• Агънца
• Учители
• Учителката
• Учител
• Мъдро и учено
• Тез момчета
• Малките певци
• Детски игри
• Пързалка
• Лакомчо
• На куклата
• Мъмрене
• Болната кукла
• Играчка-плачка
• Забава
• Ръчички
• Природа (флора, фауна)
• Чудо
• Дете и птичка
• Чудно нещо
• Ледени приказки
• Избързал
• Картинка
• Зима
• Слънчице
• Тревога
• Предпролет
• Ранна пролет
• Радост
• Птичи съвет
• Пролет
• Брезичка
• Ябълки
• Дивата круша
• Жалба
• Пеперуди
• Ах, внимавайте!
• Работна
• Дъжд
• Блазе му!
• Шаро
• Готован
• Нахален врабец
• Катето върви в полето...
• Зайче
• Калинчица-капчица
• Среща
• Калинка
• Писъмце
• Пеперудка
• Бръм, бръм - пчеличка
• Страхливка
• От слон до мравка
• Слон
• Лъв
• Вълци
• Страхливко
• Мечка
• Другарчета
• Меча баня
• Павиан
• Непослушен
• Художник
• Тошко Африкански
• Дружба
• Разговор
• Баба Меца
• Кумчо Вълчо
• Кума Лиса
• Зайо-Байо
• Магаре
• Хор
• Папагал
• Паун
• Щъркел
• Зайче
• Сврачета
• Врабчо
• Свада
• Еднодневки
• Борци
• Жаби
• Пчелички на портрет
• Пилета
• На полето
• Лисичета
• Катерички
• Жабоци
• Меча приказка
• Мравка
• Мироздание, космос, вселена
• Звезди
• Звездица
• Нани
• Аероплани
• Три дечица

Поеми

• Дивата ябълка
• Петьовото сърчице
• Който се бои, вкъщи да стои
• Слушането най-тежи

Някога - проза

• Преди да се родим
• Кукерите
• Очакване
• Лошото
• Тъмното
• Най-старият дъб
• При глогинените храсти
• Вълкът
• Страшният празник
• Вечер
• Есен
• Сън
• Звездите

Бележки към публикациите
Биографични бележки