"Можете да коригирате убежденията си

През 1954 г. Мартин Лутър Кинг-младши приема призванието да служи като пастор в баптистката църква на Декстър авеню в Монтгомъри, Алабама. Тогава е едва двайсет и пет годишен. Ала това, което постига през следващото десетилетие, води до радикални промени в американското общество. След като през 1955 г. Роза Паркс става известна с отказа си да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж, Кинг застава начело на т. нар. Автобусен бойкот в Монтгомъри. През 1956 г. Върховният съд на САЩ взема страната на участниците в бойкота. Година по-късно Кинг основава и започва да ръководи Конференцията на южните християнски водачи, която помага при организацията на прохождащото движение за граждански права. Кинг за пръв път изнася реч пред обществеността и попада на корицата на списание "Time". Но това все още е само началото. Организационната работа и протестите, ръководени от Кинг, продължават и в края на петдесетте и началото на шейсетте години на XX век с мирни протестни демонстрации и изказвания, които достигат кулминацията си по време на събитията от 1963 г. През април същата година Кинг е арестуван в Бирмингам заради нарушаване на забраната за демонстрации. Превърнал се в обект на остри нападки от страна на местните свещенослужители, той им отговаря със своята най-значима и запомняща се творба, Писмо от затвора в Бирмингам. Няколко месеца по-късно той ръководи Похода до Вашингтон, в който се включват над 200 хиляди души.

По повод стогодишнината от Прокламацията на еманципацията, от стъпалата на Мемориала на Линкълн Кинг произнася своята вълнуваща реч "Имам една мечта". Демонстрацията и движението за граждански права получават широка подкрепа в цялата страна. В началото на лятото президентът Джон Ф. Кенеди прокарва най-мащабния в страната законопроект за защита на гражданските права, а общественият отзвук след похода и ревностното застъпничество на Кинг способстват за приемането му през 1964 г. И това съвсем не е всичко, защото Кинг е избран за личност на годината на списание Time и е удостоен с награда за мир от Нобеловия комитет, ставайки най-младият Нобелов лауреат. Предстои му да свърши още много работа, но той вече е преобърнал света наопаки. Тогава е само на трийсет и пет. Каква е тайната му? Да избягваме капана на ограничаващите убеждения Критиците на Кинг в Бирмингам смятали, че действията му са "неразумни и ненавременни" и че престъпват границите на "здравия разум". Ала, за разлика от Кинг, въпросните духовници били жертва на ограничаващи убеждения: те вярвали в представа за света, стесняваща спектъра им от възможности. Вместо да приемат, че действията на Кинг проправят пътя към промяната, те ги възприели като контрапродуктивни. Опасявали се, че действията му щели да доведат до загуба на позициите им. Но това е просто един от милионите примери в живота, където "здрав разум" е просто различен начин да се нарекат "широкоразпространени погрешни разбирания".

Ограничаващите убеждения са погрешни схващания за настоящето, които играят лоша шега на бъдещето ни. Кинг е бил заобиколен от ограничаващи убеждения като: Движението за граждански права настоява прекалено много да се случи прекалено бързо; Движението създава ненужни проблеми; Мирните протести няма да доведат до промяна; Нужна е въоръжена съпротива; Белите няма да се променят; Расовото помирение е невъзможно; Расизмът е дълбоко вкоренен в обществото. Действията ни никога няма да доведат до промяна, да не говорим за законодателна. Съществуват още много, много други, споделяни както от бели, така и от афроамериканци, членуващи и нечленуващи в движението. Разликата между Кинг и останалите се състои в това, че той отхвърля като неверни въпросните убеждения. И вместо това вярва, че времената изискват предприемане на незабавни действия. Вярва, че мирните демонстрации са необходими и ефективни. Вярва и истински се надява на расово помирение, вярва и че в душите на хората - а и в цялото общество - наистина би могла да настъпи промяна. Вместо ограничаващи убеждения Кинг възприема освобождаващи истини. Той поглежда същите факти, които виждат и останалите, но от различна перспектива, за да използва езика на Зандърс по-рано от самата нея. Точно за това става въпрос и в речта му "Имам една мечта". Кинг съумява да види по-добро бъдеще, независимо какво говорят или в какво вярват някои хора. Неговата перспектива му позволява да визуализира победата, да предусети как един ден ще я превърне в реалност. Благодарение на освобождаващите истини той проявява собствената си воля и действа с решителност - ние можем да сторим същото.

Сменете перспективата си Малка част от стремежите ни ще са съизмерими с постиженията на Мартин Лутър Кинг. Но те наистина са от значение в единствения отреден ни живот. И могат коренно да променят не само целия ни свят, но и този на най-близките ни хора. Един от любимите ми примери за замяна на ограничаващи убеждения с освобождаващи истини се появи от общността на "Анонимните алкохолици". Изследователи от университета "Браун" , Калифорнийския университет в Бъркли и Националните институти по здравеопазване провеждат важно съвместно проучване. Те установяват, че именно убеждението е силата, която кара хората да останат трезви. Вместо да си казват "Не мога да устоя на едно питие", хората от АА откриват, че всъщност могат да устоят. Защо ли? Ами защото сега те вярват в освобождаващата истина: "Промяната е възможна". Или вместо да си мислят: "Не мога да остана трезвен", членовете на АА избират освобождаващата истина: "Мога да се справя с житейските трудности без питие". Ето още един пример, който взех от приятеля ми Дон Милър. Дон е автор на бестселъри и крупен предприемач. Но след поредица от неуспешни връзки той реши, че е обречен да живее без любов. После ей така, изневиделица му се обадил Боб Гоф. "Знаеш ли какво забелязах у теб, Дон? – подхванал Боб. – Забелязах, че се справяш чудесно с връзките." Дон не повярвал на думите му. Той прекрасно разбирал, че никак не се справя. Ала Боб продължил да му се обажда и да му повтаря точно обратното. Непрекъснато му давал редица примери от времето, когато Дон действително общувал с различни хора. "Последваха няколко месеца, през които между твърдението на Боб и начина, по който се чувствах, зееше огромна пропаст". каза Дон. Ала постоянството на Боб бе възнаградено."
Из книгата