Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Съвременни рома...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    На пет стъпки от теб - Рей...
Търсене
Учебници
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

На пет стъпки от теб


Рейчъл Липинкот, Мики Доутри, Тобаяс Яконис

Цена:  12.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 25-09-2019 г., Четвъртък 26-09-2019 г. или
Петък 27-09-2019 г.
Продукт#242515
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена04-12-2018 г.
ИздателствоИбис
Категории
КорицаМека
Страници216
Размери14.50 / 21.00 / 1.60 cm
Тегло0.250 kg
EAN9786191572779
ISBN9786191572779
  • Описание
  • Откъс откнигата
Можеш ли да обичаш някого, без да си в състояние да го докоснеш? Стела Грант спазва стриктно всички правила, особено когато става дума за лекарски предписания. През по-голямата част от живота си тя е принудена да посещава редовно болница, заради заболяване на белите ѝ дробове. И е твърдо решена да страни от всеки, който може да я зарази и така да осуети шансовете ѝ за трансплантация на нови бели дробове. Дистанция от шест стъпки. Без изключения.

Уил Нюман е почти на осемнайсет и единственото нещо върху което иска да има контрол е възможността да откаже посещенията си в болница. Той не се интересува от лечението си и от новото експериментално лекарство. Скоро ще стане пълнолетен и ще може да види света, не само от прозорците на болниците, в които е бил.

Уил е точно това, от което Стела трябва да се пази. Един негов дъх и тя може да се прости с мястото си в списъка с чакащи за трансплантация. И ето че безопасността, която шестте стъпки трябва да ѝ осигурят, се усеща и от двамата като наказание. Какво би се случило, ако нарушат съвсем леко правилата? Може ли пет стъпки един от друг да бъдат толкова опасни, ако ще предпазят сърцата им от разбиване?
"Стела

Проследявам очертанията на рисунката на сестра ми – бели дробове, оформени от море от цветя. От всеки край на двата овала бликат венчелистчета в нежнорозово, искрящо бяло, дори бледолилаво, но някак всяко цветче има собствена уникалност и жизненост, сякаш ще цъфти вечно. Някои от цветята още не са разцъфнали и усещам обещанието за живот, който очаква да се разгърне от малките пъпки под тежестта на пръста ми. Тези са ми любимите.

Чудя се, и то твърде често, какво би било да имам толкова здрави бели дробове. Толкова живи. Поемам дълбоко дъх и усещам как въздухът си проправя трудно път навътре и навън от тялото ми.
Ръката ми се плъзва встрани от последното венчелистче на последното цветче и пръстите ми докосват фона от звезди, които Аби е нарисувала като точици от светлина, в опит да изрази безкрайността. Прочиствам гърлото си и дръпвам ръка. Пресягам се към нощното шкафче, за да взема снимката, на която сме заедно. Изпод дебелите вълнени шалове надзъртат еднакви усмивки, а празничните светлини в парка надолу по улицата примигват над главите ни точно като звездите в рисунката ѝ. Има нещо вълшебно в тази снимка. В меката светлина от лампите в парка, в белия сняг, отрупал клоните на дърветата, в тихата застиналост на пейзажа. Едва не замръзнахме, докато я правихме миналата година, но това е наша традиция, въпреки студа, двете с Аби всяка година отиваме да видим празничните светлини.

Снимката винаги ме кара да си припомня как, когато тръгвахме, изпитвах усещането, че се отправяме на приключение, а светът се разтваря пред нас като книга.
Вземам кабарче и я забождам до рисунката, а после сядам на леглото и грабвам джобния бележник и молива от нощното шкафче. Очите ми проследяват дългия списък със задачи, който направих сама тази сутрин, започващ с номер 1: Да планирам списък със задачи, през който вече прекарах задоволителна черта, и стигащ чак до номер 22: Да размишлявам върху отвъдния живот.
Номер 22 вероятно беше малко прекалено амбициозен за петък следобед, но поне сега вече мога да задраскам номер 17: Да украся стените. Оглеждам доскоро голата стая, която през по-голямата част на сутринта за пореден път превръщах в своя собствена. Стените сега са покрити с рисунките, които Аби ми е давала през годините. Цветните петна оживяват върху клинично белите стени, всяко резултат от различно идване в болницата.

На тях съм аз: със система в ръката, от чиято банка изригват пеперуди във всякакви форми, цветове и размери; с канюла в носа, която се извива в знака за безкрайност; с инхалатор, парата от който се вие и оформя мъглив ореол. Пос­ле следва най-нежната – избледняло торнадо от звезди, които сестра ми нарисува за първото ми идване тук. Не е толкова изтънчена като последните ѝ неща, но някак ме кара да я харесвам повече. А под цялата тази жизненост е разположено цялото медицинско оборудване, а до него грозният зелен стол от изкуствена кожа, който е задължителна част от обзавеждането на всяка стая тук, в „Сейнт Грейс“. Поглеждам предпазливо стойката за системите. Знам, че първият от дълга поредица антибиотици, които ще приемам през следващия месец, ще започне да се влива точно след един час и девет минути. Късметлийка съм.

– Ето я! – чува се глас пред стаята ми.
Вдигам поглед, когато вратата се открехва леко и в процепа се появяват две познати лица. Камила и Мая са ме посещавали тук милион пъти през последните десет години и все още не могат да стигнат от фоайето до стаята ми, без да питат всеки срещнат за посоката.
– Грешна стая – казвам усмихната и виждам как ги залива истинско облекчение.
Мая се смее и избутва вратата до края.
– Наистина можеше да е. Това място продължава да изглежда като откачен лабиринт.
– Вълнувате ли се? – питам ги и скачам, за да ги прегърна.
Камила се отдръпва, за да ме погледне. Цупи се, а къдравата ѝ черна коса изглежда унила като нея.
– Второ поредно пътуване без теб.

Вярно е. Не за първи път не мога да отида на екскурзия на класа, на слънчева ваканция или на някое училищно събитие заради моята муковисцидоза. През около седемдесет процента от времето аз съм напълно нормално момиче. Ходя на училище, виждам се с Камила и Мая, работя върху мобилното си приложение. Просто правя всички тези неща с бели дробове, които не функционират напълно. А през останалите трийсет процента муковисцидозата контролира живота ми. Това означава, че когато трябва да се върна в болницата за поддържаща терапия, пропускам неща като Уикенда на най-добрите приятели в Тексас или, както е в случая, екскурзията до Кабо.

Манипулациите сега се налагат, тъй като трябва да ми бъдат влети антибиотици, за да мога най-после да се отърва от болното гърло и температурата, които не минават.
А и функцията на дробовете ми спада.
Мая се мята на леглото и въздиша драматично, докато се обляга назад.
– Сигурна ли си, че не можеш да дойдеш? Това е последната ни екскурзия от училище, Стела!
– Сигурна съм – казвам твърдо и те знаят, че е така.
Приятелки сме от основното училище и вече са разбрали, че когато става дума за планове, моята муковисцидоза има пос­ледната дума.
Не че не искам да отида. Просто съвсем буквално това е въпрос на живот и смърт. Не мога да отида в Кабо или където и да било и да рискувам да не се върна. Не мога да причиня това на родителите си. Не и сега.

– Но ти оглавяваше комитета по планиране тази година. Не може ли да ги накараш да го отложат? Не искаме да заседнеш тук – казва Камила, сочейки към болничната стая, която така грижливо украсих.
Поклащам глава.
– Все още ни остава пролетната ваканция. А не съм пропускала екскурзия за пролетна ваканция от осми клас, когато хванах онази настинка – казвам, усмихвайки се обещаващо, и гледам от Камила към Мая и обратно. Но никоя от тях не отвръща на усмивката ми. Те продължават да изглеждат така, сякаш съм убила домашните им любимци.
Забелязвам, че двете държат чантите с бански костюми, които им поръчах да донесат, затова грабвам тази на Камила от ръката ѝ в отчаян опит да сменя темата.
– О, бански! Трябва да изберем най-добрите. – След като няма да се наслаждавам на топлото слънце на Кабо в бански по мой избор, струва ми се, че мога поне да го изживея донякъде чрез приятелките си, като подбера техните.
Това ободрява и двете. Нетърпеливо изсипваме чантите им на леглото и създаваме миш-маш от цветя, точки и ярки цветове.
Оглеждам купчината на Камила и грабвам един червен бански, който е нещо средно между долнище на бански от две части и много изрязана прашка, за който знам без никакво съмнение, че е от сестра ѝ Меган.
Хвърлям ѝ го.

– Този. Точно като за теб е.
Очите ѝ се разширяват и тя вдига банския към кръста си, изненадано намествайки очилата си с телена рамка.
– Линиите на разликите ще са страхотни, но...
– Камила! – казвам и грабвам бански бикини на бели и сини райета, за който съм сигурна, че ще ѝ пасне като ръкавица. – Шегувам се. Този е идеален.
Тя изглежда облекчена, докато взема бикините от мен. Обръщам вниманието си към купчината на Мая, но тя е заета да чати от зеления болничен стол в ъгъла, с широка усмивка на лицето.
Изравям един цял бански, който тя носи в часовете по плуване от шести клас, и ѝ го поднасям с подхилване.
– Какво ще кажеш за този, Мая?
– Страхотен е! Изглежда чудесно! – казва тя, докато пише яростно.
Камила изсумтява, връща банските в чантата и ми се усмих­ва лукаво.
– Мейсън и Брук скъсаха – обяснява тя.
– Боже мой! Не може да бъде! – казвам.

Това е новина. Невероятна новина.
Не и за Брук, разбира се. Но Мая си пада по Мейсън от девети клас, когато бяха заедно в часовете по английски на госпожа Уилсън, и това пътуване е нейната възможност най-пос­ле да предприеме нещо.
Заболява ме, че няма да съм там на тази почивка, за да ѝ помогна с убийствения план в десет стъпки за „шеметен романс с Мейсън в Кабо“.
Мая оставя телефона и свива небрежно рамене, а после се изправя и се преструва, че оглежда някои от рисунките по стените.
– Не е голяма работа. Ще се срещнем с него и с Тейлър на летището утре сутринта.
Поглеждам я и тя се усмихва широко.
– Добре де, може би е голяма работа.

И трите пищим развълнувано. Вземам един цял бански на точки, който е супер ретро и е точно в нейния стил. Тя кимва, грабва го и го вдига до тялото си.
– Много се надявах да избереш този.
Обръщам се към Камила и виждам, че нервно поглежда часовника си, което не е изненадващо. Тя е шампион по отлагане и вероятно още не е подготвила и едно нещо за Кабо.
Освен банския, разбира се.
Вижда, че съм я забелязала, и се ухилва смутено.
– Още не съм си купила плажна кърпа за утре.
Класическа Камила.

Изправям се. Сърцето ми потъва при мисълта, че си тръгват, но не искам да ги задържам.
– Тогава тръгвайте. Самолетът ви е в ранни зори.
Мая оглежда стаята тъжно, докато Камила вяло върти чантата с банските в ръката си. Двете го правят още по-трудно, отколкото мислех, че ще бъде. Преглъщам вината и досадата, които започват да се събират в мен. Не те ще пропуснат екскурзията до Кабо. И поне ще бъдат заедно.
Усмихвам им се широко и направо ги избутвам до вратата. Бузите ме болят от фалшивата увереност, но не искам да им съсипвам пътуването.
– Ще ти пратим много снимки – казва Камила и ме прегръща.
– Имайте късмет да не го направите! И ме вкарай в няколко! – казвам на Мая, която е много добра с фотошопа. – Няма да разберете, че не съм била там.
Те се задържат при вратата и аз извъртам очи пресилено, като ги избутвам в коридора.
– Махайте се от тук! И си прекарайте страхотно!
– Обичаме те, Стела! – подвикват те, докато вървят по коридора.

Гледам ги да се отдалечават и махам, докато подскачащите къдрици на Мая напълно изчезват. Не искам нищо друго повече от това да тръгна с тях и да си събирам багажа, а не да го разопаковам.
Затварям вратата. Усмивката ми повяхва, когато виждам стара семейна снимка, закачена внимателно от вътрешната ѝ страна.
Направена е на предната веранда на къщата ни през лятото преди няколко години, по време на барбекюто за Четвърти юли. На нея сме аз, Аби, мама и татко. Залепили сме глуповати усмивки на лицата си, докато сме чакали камерата да улови момента. Усещам надигаща се носталгия и сякаш чувам скърцането на износените и разнебитени дървени стълби, докато се смеем и се приближаваме един към друг, за да позираме. Липсва ми усещането да сме заедно, щастливи и здрави. През по-голямата част.

Това не помага. С въздишка се оттеглям и поглеждам към медицинската количка.
Честно казано, тук ми харесва. Това е вторият ми дом, откакто станах на шест, затова обикновено нямам нищо против да идвам. Получавам лечение, вземам си лекарствата, изпивам собственото си тегло в млечни шейкове, виждам се с Барб и с Джули и си отивам. До следващото възпаление. Толкова е просто. Но този път се чувствам тревожна и дори неспокойна. Защото, вместо просто да чакам да оздравея, трябва да оздравея. Заради родителите ми.
Защото те оплескаха всичко, като се разведоха. А след като се загубиха един друг, няма да се справят, ако загубят и мен. Сигурна съм в това.
Ако се оправя, може би...

Едно по едно. Вдигам преносимия кислороден апарат от шкафчето, натискам кръглото копче в центъра, за да го включа, и се заслушвам в равномерното съскане на излизащия кислород. Намествам връзките около ушите си и напъхвам разклоненията на канюлата в носа си. С въздишка се отпускам на познато неудобния болничен матрак и поемам дълбоко дъх.
Пресягам се за джобния бележник, за да проверя какво е следващото нещо от списъка, така че да имам нещо за правене. Да запиша видео.

Грабвам молива и го дъвча замислено, докато се взирам в думите, които написах по-рано. Странно, размислите за отвъдния живот в момента ми изглеждат по-лесни.
Но списъкът си е списък, затова издишвам, вземам лаптопа от нощното шкафче и сядам с кръстосани крака върху новата завивка на цветя, която купих вчера в „Таргет“, докато Камила и Мая си купуваха дрехи за Кабо. Нямах нужда от завивка, но те толкова се въодушевиха да ми помагат да избера нещо за пътуването ми до болницата, че щях да се чувствам ужасно, ако не я бях взела. Поне донякъде си подхожда със стените, защото е ярка, жизнена и цветна.


Барабаня нервно с пръсти по клавиатурата и присвивам очи към отражението си в екрана, докато компютърът зарежда. Намръщвам се на дългата си разрошена кестенява коса и се опитвам да я пригладя, прокарвайки пръсти през нея многократно. Ядосано дръпвам ластика от китката си и я вдигам в небрежен кок, в опит да изглеждам поне донякъде прилично за това видео. Грабвам моето копие на „Джава кодиране за телефони с Андроид“ от нощното шкафче и слагам лаптопа върху него, за да изляза в относително подходяща позиция и без да изглежда, сякаш имам двойна брадичка.
Влизам в профила си в ютюб и нагласявам камерата така, че да се виждат нарисуваните от Аби бели дробове точно зад мен.
Това е идеалният фон.

Затварям очи и поемам дълбоко дъх. Чувам познатото свистене на дробовете си, които отчаяно се опитват да се изпълнят с въздух през морето от слуз. Издишвам бавно и залепвам една огромна усмивка, като от поздравителна картичка на "Холмарк", преди да отворя очи и да натисна копчето, за да се включа на живо.
– Здравейте! Всички ли се забавлявате в Черния петък? Аз пък чаках да завали сняг, но това така и не се случи.
Поглеждам към ъгъла на екрана, докато обръщам камерата към болничния прозорец. Небето е сиво, дърветата от другата страна на стъклото са напълно оголени. Усмихвам се, докато бройката на гледащите стабилно подминава хиляда, те са малка част от всичките двайсет и три хиляди деветстотин и четиресет последователи на канала, които влизат, за да следят как върви битката ми с муковисцидозата.
– И така, бих могла да стягам багажа за училищната екскурзия до Кабо, но вместо това ще прекарам тези празнични дни във втория си дом заради леко зачервено гърло.
Плюс яростна треска. Замислям се за температурата, която измерих тази сутрин, мигащите цифри на термометъра показваха 38,9. Но не искам да споменавам това във видеото, защото родителите ми със сигурност ще го гледат по-късно.

Те знаят само, че имам остра настинка.
– Кой има нужда от седмица слънце, синьо море и плажове, когато може да потъне в лукс за един месец направо в задния си двор?
Изреждам удобствата, като броя на пръсти.
– Да видим! Имам портиер на пълен работен ден, неограничено количество шоколадов крем и перално обслужване. Да, и Барб ми позволи да задържа всичките си медицински принадлежности в стаята този път! Я вижте!"
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
За да оцените книгата "На пет стъпки от теб", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Тетрадката - Никълъс Спаркс - книга

Тетрадката


Никълъс Спаркс

Пергамент Прес
Цена:  9.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ...
Моята борба - Адолф Хитлер - книга

Моята борба


Адолф Хитлер

Веси
Цени от:  25.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Без цензура. ... След излизането си за първи път през 1925 - 1926 г., "Моята борба" е може би най-обсъжданата книга на ХХ век. По ред причини това произведение си спечели много врагове, които смятат, че то не бива да бъде разпространявано, поради реакционния характер на някои глави. Внимателният му прочит обаче би позволил по-пълното разбиране на историческите факти, довели на власт Адолф Хитлер, както и на идеологията на личността, изправила света пред най-унищожителната война в човешката история. Именно това разбиране би ни дало възможност, като мислещо общество, да не повтаряме същите грешки. "Моята ...
Нещата, които синът ми трябва да знае за света - Фредрик Бакман - книга

Нещата, които синът ми трябва да знае за света


Фредрик Бакман

Сиела
Цена:  12.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... "Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: "Най-безопасната! Искам най-безопасната, разбирашлиме!?". (Не че аз съм го правил, не бива да ...
Всичко неочаквано - Морган Матсън - книга

Всичко неочаквано


Морган Матсън

Orange Books
Цена:  15.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Ако всичко в живота ти е планирано може да изглежда като малък ад, ако ти се наложи да пуснеш контрола. А може и да е точно обратното? Анди е убедена, че е помислила за всичко. Като дъщеря на политик тя е свикнала да се грижи сама за себе си и контролът върху всяко решение и събитие да е единствено в нейните ръце. Особено когато става дума за бъдещето. Летен стаж? Уредено. Страхотни приятели? Уредено. Момчета? Уредено. (Стига да не става дума за нещо по-дълго от три седмици.) Само че тогава избухва скандалът. Анди никога не си е представяла, че основната част от лятото ѝ ще премине в разходки на няколко кучета ...
Помниш ли? - Димитър Калбуров - книга

Помниш ли?


Димитър Калбуров

Пощенска кутия за приказки
Цена:  12.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Пощенска кутия за приказки" представя... ... Пощенска кутия за приказки" е литературен формат, който от 2010 г. дава сцена на начинаещи български автори. Димитър Калбуров е един от най-популярните и харесвани автори от проекта. Дебютният му роман "Мамка му" е забавна история за всичко, на което се подлага един човек в името на любовта и секса. "Помниш ли" е втората книга на автора, за която той самият споделя: "В книгата чрез стихове и два разказа ще опитам да ви разкажа една история. За това, което е преди да се намерим... когато се срещнем за пръв път... когато ни е най-хубаво... ...
Винаги ще има Коледа - Джени Хейл - книга

Винаги ще има Коледа


Джени Хейл

Хермес
Цена:  15.95 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
От автора на "Коледни пожелания и бисквитени целувки". ... Очарователна история за магията на Коледа, вълшебните мигове със семейството и щастието да се влюбиш по време на празника. Ноел обожава Коледа заради задушевните вечери с чаша горещ шоколад и вкусни сладки пред камината. И заради радостта, която се изписва на лицето на шестгодишния ѝ син Лукас, когато открие подаръка си под елхата. Но тази година всичко се променя... Ноел неочаквано загубва работата си, а семейната пекарна е изправена пред фалит. Тя е твърдо решена да не го допусне, затова се заема с реновирането на помещението. За да си ...
Един ден през декември - Джоузи Силвър - книга

Един ден през декември


Джоузи Силвър

Ибис
Цена:  14.90 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Една незабравима любовна история. ... Преведена на 25 езика. Трогателна и красива любовна история за шанса да срещнеш сродната си душа. Лори е напълно убедена, че любовта от пръв поглед съществува само във филмите. Но през един снежен декемврийски ден от прозореца на автобуса тя вижда чакащ на спирката мъж, в когото мигновено разпознава Единствения. Погледите им се срещат, следва момент на чиста магия и... автобусът потегля. Убедена, че са обречени да се видят отново, Лори прекарва много време в опити да намери мъжа от спирката, когото така и не може да забрави. Чак година по-късно те отново се срещат. Но случайността, ...
Ларк Коув - книга 1: Неуверена - Девни Пери - книга

Ларк Коув - книга 1: Неуверена


Девни Пери

Егмонт
Цена:  17.90 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Тиа Ландри винаги е знаела мястото си в обществото. То е някъде над контейнера за смет, в който майка ѝ я е изхвърлила като бебе, но и много под нивото на хората с неограничени възможности. Затова, когато богат и харизматичен мъж проявява интерес към нея, тя не се заблуждава от мисълта, че техните взаимоотношения ще продължат повече от една нощ. Няколко седмици по-късно Тиа осъзнава, че е трябвало да го попита за телефонния му номер. Или поне за фамилното му име... И се примирява, че едва ли ще го види отново. Докато един ден, години по-късно, Лоугън Кендрик не се появява изненадващо в живота ѝ и не ...
Завръщането на Младия принц - Алехандро Гилермо Роемерс - книга

Завръщането на Младия принц


Алехандро Гилермо Роемерс

Бард
Цена:  11.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Проникновен разказ за изконните ценности в живота. Една книга за всички възрасти! ... "Завръщането на Младия принц" е измислена история за завръщането на порасналия Малък принц на планетата Земя. Той вече не е дете, житейският му опит е различен, но е запазил в себе си същия хуманистичен и духовен поглед към света, към неговите обитатели и към основополагащите ценности, които го крепят. Мъж на средна възраст пътува сам с автомобила си по дългите безрадостни шосета на Патагония. Внезапно, погледът му е привлечен от странна фигура в крайпътната канавка. Оказва се заспал от изтощение край пътя юноша. Мъжът не ...
Момичето, което четеше в метрото - Кристин Фере-Фльори - книга

Момичето, което четеше в метрото


Кристин Фере-Фльори

Сиела
Цена:  13.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгите и хората искат да пътуват, искат да са свободни... ... Всяка сутрин Жюлиет се качва на парижкото метро и чете по пътя си към работата. Когато се случва да вдигне поглед от книгата, тя често среща почти едни и същи лица, повечето също четящи като нея - дори ѝ се струва, че започва да ги опознава по заглавията, които вижда в ръцете им. Един ден обаче решава импулсивно да слезе по-рано и да се поразходи. Скоро се оказва пред странна къща, чиято врата стои открехната примамливо, подпряна с книга. На нея има табелка, на която със сини букви е изписано: "Книги без ограничения". Пристъпвайки в двора, ...
Вицове за деца - книга 2 - Чавдар Атанасов - книга

Вицове за деца - книга 2


Чавдар Атанасов

Vision Books
Цена:  9.99 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Нова порция смях и нова възможност за четене за децата! Вицовете са одобрени от детски психолог. Повече за значението на хумора за децата можете да прочетете в предговора. Приятно четене! ...
Костенурки до безкрая - Джон Грийн - книга

Костенурки до безкрая


Джон Грийн

Егмонт
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
От автора на "Вината в нашите звезди". ... Шестнайсетгодишната Аза никога не би се вглъбила в тайните на избягалия милиардер Ръсел Пикет, но щом биват намесени награда от сто хиляди долара и безстрашната най-добра приятелка Дейзи, жаждата за разкрития се пробужда. Двете заедно поемат към дългия път и широките граници, които ги делят от сина на Ръсел Пикет, Дейвис. Аза се старае. Старае се да бъде добра дъщеря, добра приятелка, добра ученичка и може би дори добър детектив, докато междувременно живее в постоянно стесняващата се спирала на собствените си мисли. С дългоочакваното си завръщане, Джон Грийн, ...

На пет стъпки от теб


Рейчъл Липинкот, Мики Доутри, Тобаяс Яконис

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  12.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 25-09-2019 г., Четвъртък 26-09-2019 г. или
Петък 27-09-2019 г.
Продукт#242515
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена04-12-2018 г.
ИздателствоИбис
Категории
КорицаМека
Страници216
Размери14.50 / 21.00 / 1.60 cm
Тегло0.250 kg
EAN9786191572779
ISBN9786191572779
Описание
Можеш ли да обичаш някого, без да си в състояние да го докоснеш? Стела Грант спазва стриктно всички правила, особено когато става дума за лекарски предписания. През по-голямата част от живота си тя е принудена да посещава редовно болница, заради заболяване на белите ѝ дробове. И е твърдо решена да страни от всеки, който може да я зарази и така да осуети шансовете ѝ за трансплантация на нови бели дробове. Дистанция от шест стъпки. Без изключения.

Уил Нюман е почти на осемнайсет и единственото нещо върху което иска да има контрол е възможността да откаже посещенията си в болница. Той не се интересува от лечението си и от новото експериментално лекарство. Скоро ще стане пълнолетен и ще може да види света, не само от прозорците на болниците, в които е бил.

Уил е точно това, от което Стела трябва да се пази. Един негов дъх и тя може да се прости с мястото си в списъка с чакащи за трансплантация. И ето че безопасността, която шестте стъпки трябва да ѝ осигурят, се усеща и от двамата като наказание. Какво би се случило, ако нарушат съвсем леко правилата? Може ли пет стъпки един от друг да бъдат толкова опасни, ако ще предпазят сърцата им от разбиване?
Откъс откнигата
"Стела

Проследявам очертанията на рисунката на сестра ми – бели дробове, оформени от море от цветя. От всеки край на двата овала бликат венчелистчета в нежнорозово, искрящо бяло, дори бледолилаво, но някак всяко цветче има собствена уникалност и жизненост, сякаш ще цъфти вечно. Някои от цветята още не са разцъфнали и усещам обещанието за живот, който очаква да се разгърне от малките пъпки под тежестта на пръста ми. Тези са ми любимите.

Чудя се, и то твърде често, какво би било да имам толкова здрави бели дробове. Толкова живи. Поемам дълбоко дъх и усещам как въздухът си проправя трудно път навътре и навън от тялото ми.
Ръката ми се плъзва встрани от последното венчелистче на последното цветче и пръстите ми докосват фона от звезди, които Аби е нарисувала като точици от светлина, в опит да изрази безкрайността. Прочиствам гърлото си и дръпвам ръка. Пресягам се към нощното шкафче, за да взема снимката, на която сме заедно. Изпод дебелите вълнени шалове надзъртат еднакви усмивки, а празничните светлини в парка надолу по улицата примигват над главите ни точно като звездите в рисунката ѝ. Има нещо вълшебно в тази снимка. В меката светлина от лампите в парка, в белия сняг, отрупал клоните на дърветата, в тихата застиналост на пейзажа. Едва не замръзнахме, докато я правихме миналата година, но това е наша традиция, въпреки студа, двете с Аби всяка година отиваме да видим празничните светлини.

Снимката винаги ме кара да си припомня как, когато тръгвахме, изпитвах усещането, че се отправяме на приключение, а светът се разтваря пред нас като книга.
Вземам кабарче и я забождам до рисунката, а после сядам на леглото и грабвам джобния бележник и молива от нощното шкафче. Очите ми проследяват дългия списък със задачи, който направих сама тази сутрин, започващ с номер 1: Да планирам списък със задачи, през който вече прекарах задоволителна черта, и стигащ чак до номер 22: Да размишлявам върху отвъдния живот.
Номер 22 вероятно беше малко прекалено амбициозен за петък следобед, но поне сега вече мога да задраскам номер 17: Да украся стените. Оглеждам доскоро голата стая, която през по-голямата част на сутринта за пореден път превръщах в своя собствена. Стените сега са покрити с рисунките, които Аби ми е давала през годините. Цветните петна оживяват върху клинично белите стени, всяко резултат от различно идване в болницата.

На тях съм аз: със система в ръката, от чиято банка изригват пеперуди във всякакви форми, цветове и размери; с канюла в носа, която се извива в знака за безкрайност; с инхалатор, парата от който се вие и оформя мъглив ореол. Пос­ле следва най-нежната – избледняло торнадо от звезди, които сестра ми нарисува за първото ми идване тук. Не е толкова изтънчена като последните ѝ неща, но някак ме кара да я харесвам повече. А под цялата тази жизненост е разположено цялото медицинско оборудване, а до него грозният зелен стол от изкуствена кожа, който е задължителна част от обзавеждането на всяка стая тук, в „Сейнт Грейс“. Поглеждам предпазливо стойката за системите. Знам, че първият от дълга поредица антибиотици, които ще приемам през следващия месец, ще започне да се влива точно след един час и девет минути. Късметлийка съм.

– Ето я! – чува се глас пред стаята ми.
Вдигам поглед, когато вратата се открехва леко и в процепа се появяват две познати лица. Камила и Мая са ме посещавали тук милион пъти през последните десет години и все още не могат да стигнат от фоайето до стаята ми, без да питат всеки срещнат за посоката.
– Грешна стая – казвам усмихната и виждам как ги залива истинско облекчение.
Мая се смее и избутва вратата до края.
– Наистина можеше да е. Това място продължава да изглежда като откачен лабиринт.
– Вълнувате ли се? – питам ги и скачам, за да ги прегърна.
Камила се отдръпва, за да ме погледне. Цупи се, а къдравата ѝ черна коса изглежда унила като нея.
– Второ поредно пътуване без теб.

Вярно е. Не за първи път не мога да отида на екскурзия на класа, на слънчева ваканция или на някое училищно събитие заради моята муковисцидоза. През около седемдесет процента от времето аз съм напълно нормално момиче. Ходя на училище, виждам се с Камила и Мая, работя върху мобилното си приложение. Просто правя всички тези неща с бели дробове, които не функционират напълно. А през останалите трийсет процента муковисцидозата контролира живота ми. Това означава, че когато трябва да се върна в болницата за поддържаща терапия, пропускам неща като Уикенда на най-добрите приятели в Тексас или, както е в случая, екскурзията до Кабо.

Манипулациите сега се налагат, тъй като трябва да ми бъдат влети антибиотици, за да мога най-после да се отърва от болното гърло и температурата, които не минават.
А и функцията на дробовете ми спада.
Мая се мята на леглото и въздиша драматично, докато се обляга назад.
– Сигурна ли си, че не можеш да дойдеш? Това е последната ни екскурзия от училище, Стела!
– Сигурна съм – казвам твърдо и те знаят, че е така.
Приятелки сме от основното училище и вече са разбрали, че когато става дума за планове, моята муковисцидоза има пос­ледната дума.
Не че не искам да отида. Просто съвсем буквално това е въпрос на живот и смърт. Не мога да отида в Кабо или където и да било и да рискувам да не се върна. Не мога да причиня това на родителите си. Не и сега.

– Но ти оглавяваше комитета по планиране тази година. Не може ли да ги накараш да го отложат? Не искаме да заседнеш тук – казва Камила, сочейки към болничната стая, която така грижливо украсих.
Поклащам глава.
– Все още ни остава пролетната ваканция. А не съм пропускала екскурзия за пролетна ваканция от осми клас, когато хванах онази настинка – казвам, усмихвайки се обещаващо, и гледам от Камила към Мая и обратно. Но никоя от тях не отвръща на усмивката ми. Те продължават да изглеждат така, сякаш съм убила домашните им любимци.
Забелязвам, че двете държат чантите с бански костюми, които им поръчах да донесат, затова грабвам тази на Камила от ръката ѝ в отчаян опит да сменя темата.
– О, бански! Трябва да изберем най-добрите. – След като няма да се наслаждавам на топлото слънце на Кабо в бански по мой избор, струва ми се, че мога поне да го изживея донякъде чрез приятелките си, като подбера техните.
Това ободрява и двете. Нетърпеливо изсипваме чантите им на леглото и създаваме миш-маш от цветя, точки и ярки цветове.
Оглеждам купчината на Камила и грабвам един червен бански, който е нещо средно между долнище на бански от две части и много изрязана прашка, за който знам без никакво съмнение, че е от сестра ѝ Меган.
Хвърлям ѝ го.

– Този. Точно като за теб е.
Очите ѝ се разширяват и тя вдига банския към кръста си, изненадано намествайки очилата си с телена рамка.
– Линиите на разликите ще са страхотни, но...
– Камила! – казвам и грабвам бански бикини на бели и сини райета, за който съм сигурна, че ще ѝ пасне като ръкавица. – Шегувам се. Този е идеален.
Тя изглежда облекчена, докато взема бикините от мен. Обръщам вниманието си към купчината на Мая, но тя е заета да чати от зеления болничен стол в ъгъла, с широка усмивка на лицето.
Изравям един цял бански, който тя носи в часовете по плуване от шести клас, и ѝ го поднасям с подхилване.
– Какво ще кажеш за този, Мая?
– Страхотен е! Изглежда чудесно! – казва тя, докато пише яростно.
Камила изсумтява, връща банските в чантата и ми се усмих­ва лукаво.
– Мейсън и Брук скъсаха – обяснява тя.
– Боже мой! Не може да бъде! – казвам.

Това е новина. Невероятна новина.
Не и за Брук, разбира се. Но Мая си пада по Мейсън от девети клас, когато бяха заедно в часовете по английски на госпожа Уилсън, и това пътуване е нейната възможност най-пос­ле да предприеме нещо.
Заболява ме, че няма да съм там на тази почивка, за да ѝ помогна с убийствения план в десет стъпки за „шеметен романс с Мейсън в Кабо“.
Мая оставя телефона и свива небрежно рамене, а после се изправя и се преструва, че оглежда някои от рисунките по стените.
– Не е голяма работа. Ще се срещнем с него и с Тейлър на летището утре сутринта.
Поглеждам я и тя се усмихва широко.
– Добре де, може би е голяма работа.

И трите пищим развълнувано. Вземам един цял бански на точки, който е супер ретро и е точно в нейния стил. Тя кимва, грабва го и го вдига до тялото си.
– Много се надявах да избереш този.
Обръщам се към Камила и виждам, че нервно поглежда часовника си, което не е изненадващо. Тя е шампион по отлагане и вероятно още не е подготвила и едно нещо за Кабо.
Освен банския, разбира се.
Вижда, че съм я забелязала, и се ухилва смутено.
– Още не съм си купила плажна кърпа за утре.
Класическа Камила.

Изправям се. Сърцето ми потъва при мисълта, че си тръгват, но не искам да ги задържам.
– Тогава тръгвайте. Самолетът ви е в ранни зори.
Мая оглежда стаята тъжно, докато Камила вяло върти чантата с банските в ръката си. Двете го правят още по-трудно, отколкото мислех, че ще бъде. Преглъщам вината и досадата, които започват да се събират в мен. Не те ще пропуснат екскурзията до Кабо. И поне ще бъдат заедно.
Усмихвам им се широко и направо ги избутвам до вратата. Бузите ме болят от фалшивата увереност, но не искам да им съсипвам пътуването.
– Ще ти пратим много снимки – казва Камила и ме прегръща.
– Имайте късмет да не го направите! И ме вкарай в няколко! – казвам на Мая, която е много добра с фотошопа. – Няма да разберете, че не съм била там.
Те се задържат при вратата и аз извъртам очи пресилено, като ги избутвам в коридора.
– Махайте се от тук! И си прекарайте страхотно!
– Обичаме те, Стела! – подвикват те, докато вървят по коридора.

Гледам ги да се отдалечават и махам, докато подскачащите къдрици на Мая напълно изчезват. Не искам нищо друго повече от това да тръгна с тях и да си събирам багажа, а не да го разопаковам.
Затварям вратата. Усмивката ми повяхва, когато виждам стара семейна снимка, закачена внимателно от вътрешната ѝ страна.
Направена е на предната веранда на къщата ни през лятото преди няколко години, по време на барбекюто за Четвърти юли. На нея сме аз, Аби, мама и татко. Залепили сме глуповати усмивки на лицата си, докато сме чакали камерата да улови момента. Усещам надигаща се носталгия и сякаш чувам скърцането на износените и разнебитени дървени стълби, докато се смеем и се приближаваме един към друг, за да позираме. Липсва ми усещането да сме заедно, щастливи и здрави. През по-голямата част.

Това не помага. С въздишка се оттеглям и поглеждам към медицинската количка.
Честно казано, тук ми харесва. Това е вторият ми дом, откакто станах на шест, затова обикновено нямам нищо против да идвам. Получавам лечение, вземам си лекарствата, изпивам собственото си тегло в млечни шейкове, виждам се с Барб и с Джули и си отивам. До следващото възпаление. Толкова е просто. Но този път се чувствам тревожна и дори неспокойна. Защото, вместо просто да чакам да оздравея, трябва да оздравея. Заради родителите ми.
Защото те оплескаха всичко, като се разведоха. А след като се загубиха един друг, няма да се справят, ако загубят и мен. Сигурна съм в това.
Ако се оправя, може би...

Едно по едно. Вдигам преносимия кислороден апарат от шкафчето, натискам кръглото копче в центъра, за да го включа, и се заслушвам в равномерното съскане на излизащия кислород. Намествам връзките около ушите си и напъхвам разклоненията на канюлата в носа си. С въздишка се отпускам на познато неудобния болничен матрак и поемам дълбоко дъх.
Пресягам се за джобния бележник, за да проверя какво е следващото нещо от списъка, така че да имам нещо за правене. Да запиша видео.

Грабвам молива и го дъвча замислено, докато се взирам в думите, които написах по-рано. Странно, размислите за отвъдния живот в момента ми изглеждат по-лесни.
Но списъкът си е списък, затова издишвам, вземам лаптопа от нощното шкафче и сядам с кръстосани крака върху новата завивка на цветя, която купих вчера в „Таргет“, докато Камила и Мая си купуваха дрехи за Кабо. Нямах нужда от завивка, но те толкова се въодушевиха да ми помагат да избера нещо за пътуването ми до болницата, че щях да се чувствам ужасно, ако не я бях взела. Поне донякъде си подхожда със стените, защото е ярка, жизнена и цветна.


Барабаня нервно с пръсти по клавиатурата и присвивам очи към отражението си в екрана, докато компютърът зарежда. Намръщвам се на дългата си разрошена кестенява коса и се опитвам да я пригладя, прокарвайки пръсти през нея многократно. Ядосано дръпвам ластика от китката си и я вдигам в небрежен кок, в опит да изглеждам поне донякъде прилично за това видео. Грабвам моето копие на „Джава кодиране за телефони с Андроид“ от нощното шкафче и слагам лаптопа върху него, за да изляза в относително подходяща позиция и без да изглежда, сякаш имам двойна брадичка.
Влизам в профила си в ютюб и нагласявам камерата така, че да се виждат нарисуваните от Аби бели дробове точно зад мен.
Това е идеалният фон.

Затварям очи и поемам дълбоко дъх. Чувам познатото свистене на дробовете си, които отчаяно се опитват да се изпълнят с въздух през морето от слуз. Издишвам бавно и залепвам една огромна усмивка, като от поздравителна картичка на "Холмарк", преди да отворя очи и да натисна копчето, за да се включа на живо.
– Здравейте! Всички ли се забавлявате в Черния петък? Аз пък чаках да завали сняг, но това така и не се случи.
Поглеждам към ъгъла на екрана, докато обръщам камерата към болничния прозорец. Небето е сиво, дърветата от другата страна на стъклото са напълно оголени. Усмихвам се, докато бройката на гледащите стабилно подминава хиляда, те са малка част от всичките двайсет и три хиляди деветстотин и четиресет последователи на канала, които влизат, за да следят как върви битката ми с муковисцидозата.
– И така, бих могла да стягам багажа за училищната екскурзия до Кабо, но вместо това ще прекарам тези празнични дни във втория си дом заради леко зачервено гърло.
Плюс яростна треска. Замислям се за температурата, която измерих тази сутрин, мигащите цифри на термометъра показваха 38,9. Но не искам да споменавам това във видеото, защото родителите ми със сигурност ще го гледат по-късно.

Те знаят само, че имам остра настинка.
– Кой има нужда от седмица слънце, синьо море и плажове, когато може да потъне в лукс за един месец направо в задния си двор?
Изреждам удобствата, като броя на пръсти.
– Да видим! Имам портиер на пълен работен ден, неограничено количество шоколадов крем и перално обслужване. Да, и Барб ми позволи да задържа всичките си медицински принадлежности в стаята този път! Я вижте!"
Из книгата
Страници от тази книга
Други интересни предложения
Пречистваща истина
К. A. Тъкър
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.90 лв.
Елайза и нейните чудовища
Франческа Запия
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  13.90 лв.
Забравена истина
K. A. Тъкър
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Исус е влюбен в мен
Давид Зафир
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.90 лв.
Котката на Далай Лама
Дейвид Мики
Цена:  12.90 лв.
Славея
Кристин Хана
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  15.90 лв.
Лолес - книга 1: Без милост
Лекси Блейк
Цена:  13.90 лв.
Мафията на майките - книга 2: Кръстницата
Керстин Гир
Цена:  11.90 лв.
Пророчеството от Валхала
Анди Макдермът
Цена:  16.90 лв.
Кръвни връзки - книга пета: Сребристи сенки
Ришел Мийд
Цена:  13.90 лв.
Назад към "Преводни съвременни романи"
Здравословни десерти
Генади Генадиев
Град на момичета
Излезе новата книга от Елизабет Гилбърт, авторката на "Яж, моли се и обичай".
Метачовекът
Излезе новата книга от Дийпак Чопра!
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Град на момичета - Елизабет Гилбърт -
Град на момичета
Елизабет Гилбърт
От авторката на бестселъра "Яж, моли се и обичай". : Елизабет Гилбърт разказва ...
Гениалната приятелка - Елена Феранте -
Гениалната приятелка
Елена Феранте
Книга първа от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка". : "Гениалната ...
Тази, която си отива, тази, която остава - Елена Феранте -
Тази, която си отива, ...
Елена Феранте
Книга трета от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка". Над 5.5 милиона ...
Истанбул - Орхан Памук -
Истанбул
Орхан Памук
"Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател". Така завършва "Истанбул& ...
Мостът на Клей - Маркъс Зюсак -
Мостът на Клей
Маркъс Зюсак
От автора на световния феномен "Крадецът на книги". : Матю Дънбар, най-големият от петима ...
Любов - Елиф Шафак -
Любов
Елиф Шафак
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". : Ела Рубинстайн е ...
Да убиеш присмехулник - Харпър Ли -
Да убиеш присмехулник
Харпър Ли
Един от най-обичаните романи с петдесетгодишна история! : "Да убиеш присмехулник" остава в ...
Крадецът на книги - Маркъс Зюсак -
Крадецът на книги
Маркъс Зюсак
Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач... : Разказвачът на тази книга не е друг, а Смъртта. ...
Дни на самота - Елена Феранте  -
Дни на самота
Елена Феранте
Олга, щастливо омъжена майка на две деца, съвсем неочаквано се оказва изоставена от мъжа си. Следва ...
Намаление на хиляди книги
Учебници и помагала
Artesania Latina - кораби от дърво