Блудната дъщеря

Титаничната битка между двама души, обсебени от желанието да се унищожат един друг, продължава в следващото поколение. Дъщерята на Авел Флорентина Розновски наследява от баща си неговата енергия, но (тъй като той я премахва от завещанието си) не и богатството му. Като жена, надарена с красота и ум, но най-вече с непобедим дух, тя се впуска в преследване на една цел, която кара Каин и Авел да изглеждат като джуджета в сравнение с битката й за най-високия пост...

Роден като барон Арчър от град Уестън-сюпър-Меър, Джефри Арчър става известен не толкова с кариерата си като политик от британската Консервативна партия, колкото като един от най-успешните съвременни писатели. Книгите му, в които се включват над 20 романа, са продадени в повече от 330 милиона копия в цял свят. Забележителен е фактът, че те се приемат от читателите еднакво добре, без значение от жанра. Джефри Арчър се нарежда на челните позиции в класациите за бестселъри както с нехудожествена проза, така и с кратките си разкази и с романите си. Благодарение на този успех в попрището на писател, той успява да увеличи състоянието си, въпреки обратите в политическата кариера.

В биографията на Джефри Арчър има повратни точки като подаване на оставка, финансов колапс и дори лишаване от свобода по обвинение за лъжесвидетелстване. Това обаче съвсем не помрачава славата му на увличащ разказвач, който списание "Тайм" нарича "майстора на забавлението". Ето какво казва самият Арчър в интервю за "Independent":

"B политиката можете да измерите успеха си, независимо дали ще получите длъжност или ще постигнете нещо. С писането е доста трудно, защото нямате съперници. Има и автори, които печелят награди, и автори, които продават много копия. Понякога и двете, но много рядко."

А aко вече се питате как започва неговата лична история - самата тя прилича на сюжет за бестселър. Писателят е роден в Лондон на 15 април 1940 г. и израства в Съмърсет. Образованието си получава в училище Уелингтън, като то продължава в Брасеноз Колидж, Оксфорд, където Джефри Арчър се изявява активно и в спорта. След като напуска Оксфорд, той е избран за член на Съвета за Голям Лондон, а три години по-късно, на 29-годишна възраст, става член на Парламента. След пет години, пред него вече се очертава успешна политическа кариера.

Тогава той прави голяма инвестиция в канадска компания, наречена "Aquablast". Тя влиза в ликвидация, като по-късно трима директори на дружеството са изпратени в затвора за измама. В резултат на това, самият Джефри Арчър остава с големи дългове. На ръба на банкрута, 34-годишният политик подава оставка. В този момент му идва идеята да напише роман и с приходите да се разплати с кредиторите си. Така през 1976 г. се появява първият му роман "Нито пени повече, нито пени по-малко" ("Not A Penny More, Not A Penny Less"). Още с този дебютен роман, той жъне успехи, като в рамките на една книга книгата се продава в 17 държави (през 1990 г. по BBC започва да се излъчва и телевизионен сериал, който е адаптация на романа).

Вторият роман на Арчър, който носи заглавието "Да кажем ли на Президента?" ("Shall we tell the President?"), е трилър, посветен на темата за заговора за убийството на Едуард Кенеди, докато е президент на САЩ. След това, с два бестселъра зад гърба си, Джефри Арчър е достатъчно опитен писател, за да напише една от най-известните си творби - романът "Каин и Авел", продаден в над 3, 5 милиона копия първоначално във Великобритания.

Славата му на майстор-разказвач продължава да нараства със следващите издадени творби - следва колекция кратки разкази, които са удостоени с голямо признание от страна на критиците. Три от тях са адаптирани и за телевизионна поредица. Следват романите "Блудната дъщеря" (продължение на "Каин и Авел"), "Пръв между равни" и много други романи, които се появяват през годините и заемат върховите места в класациите за бестселъри. Обемът на творчеството на Джефри Арчър набъбва и с драматургични произведения. През 1987 г. той написва първата си пиеса, която е поставена в Кралския театър за повече от 600 спектакъла. Следват и други, които също са приети много добре.

Последната написана от Джефри Арчър пиеса се играе през 2000 г. - по времето, когато е повдигнато обвинениято за лъжесвидетелстване. Тогава лондонският съд установява, че преди 14 години, Арчър е излъгал, за да манипулира изхода на съдебен процеса - с цел да получи значителни компенсации от вестник, който го обвинява, че е имал интимни отношения с проститутка.

Пиесата, озаглавена "Обвиняемият", поставя публиката в ролята на жури. Тя трябва да вземе решение какъв край да има постановката - "виновен" или "невинен". На премиерата на постановката, ролята се играе от самия Джефри Арчър. Представлението има изключителен успех, но в реалността Арчър е осъден. Докато излежава присъдата си, той не спира да твори и се появяват три тома дневници, посветени на времето, прекарано в затвора.

Последният проект на Джефри Арчър е поредица от книги, наречена "Хрониките на Клифтън". Първата книга от поредицата, озаглавена "Времето ще покаже", е публикувана през 2011 г. и оглавява класацията за бестселърите в Индия. Следващите книги от поредицата са силно присъствие в класацията за най-продавани заглавия на "Ню Йорк Таймс". Днес, публикуван в 97 държави и на повече от 33 езика, Джефри Арчър е може би на първо сред писателите в политиката.

Що се отнася до личния му живот, в продължение на повече от 50 години той е женен за Мери Арчър, която е учен. Те имат двама сина, Уилям и Джеймс, двама внуци и внучка. Времето им се разделя между домовете в Лондон, Кеймбридж и Майорка. През 2013 г., 73-годишният Арчър успява да премине успешно и през битката с рака на простата. След това изпитание, той подкрепя различни организации за борба с тази болест.