Зара

Зара Евгения Димитрова Времетраене: 0:54 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Жажда Захари Карабашлиев Времетраене: 1:16 мин. Задругата - книга 2: Заветът Добри Божилов Времетраене: 0:54 мин. Георги Господинов Времетраене: 1:53 мин. Времеубежище Георги Господинов Времетраене: 0:50 мин. Хавра Захари Карабашлиев Времетраене: 8:45 мин. Тютюн - том 1 и том 2 Димитър Димов Времетраене: 0:59 мин. Хорът на уличните котки Оля Стоянова Времетраене: 1:07 мин. Хладилникът на Айнщайн Пол Сен Времетраене: 0:57 мин. Благотворителната вечер Памела Кели Времетраене: 1:10 мин. Тео от Голдън Алън Ливай Времетраене: 1:07 мин. Дневникът на един затворник Никола Саркози Времетраене: 1:07 мин. Преди споменът да избледнее Тошиказу Кавагучи Времетраене: 0:58 мин. Карта на Другоземието от Емили Уайлд Хедър Фосет Времетраене: 1:14 мин. Откъде идват нещата около нас? Джонатан Дрори Времетраене: 0:57 мин. Книгата на мечтите Ралица Мерджанова Времетраене: 1:05 мин. Не разравяй пръстта Дженифър Макмеън Времетраене: 1:06 мин.

Страници из един дневник. Зара (1914) е първият психологически роман в историята на българската литература. Сюжетът му проследява 15 години от израстването на главната героиня, между 16 и 30, за да покаже как се изгражда характерът на една интелигентна българска жена от средната класа преди Първата световна война. Фокусът е върху любовните преживявания, а те са много интересни и разнообразни в живота на Зара. Романът е и портрет на българското общество от началото на века. Евгения Димитрова (1875 - 1930) е нашата най-известна белетристка през първите три десетилетия на XX век, несправедливо забравена след смъртта ѝ.

Евгения хаджи Петрова е родена на 21 май 1875 г. в Шумен. Скоро след Освобождението семейството се премества в Русе - града, с който са свързани детството и младостта ѝ. Произхожда от много интересен възрожденски род. След като завършва девическа гимназия, Евгения учителства за кратко във Варна, а после заминава да учи медицина във Виена. Дали защото се разболява, или защото медицината не спечелва сърцето ѝ, но още след първата година се връща в Русе и така прекъсва висшето си образование. Продължава да изучава немски език. Превежда художествена литература за много вестници и списания; в неин превод излизат и книги, например пиесата Да живее животът! от Херман Зудерман през 1905 г. (с второ издание през 1919 г.).

Като писателка - в крак с модата на своето време - Евгения дебютира с поезия. Все пак няма дарба на поетеса и очевидно го съзнава, но продължава да публикува стихотворения, макар рядко и то в проза, поне до началото на 20-те години. По същото време (около средата на 90-те) започва да пише и разкази. Тези творчески опити съвпадат с времето на голямата ѝ любов - Димитър Димитров. Двайсетгодишният Димитър, студент от Лом, е човек, който може да грабне въображението на една интелигентна млада учителка от края на XIX век. По това време Евгения е вече вдовица с малък син, Касиан. Двамата не просто се влюбват един в друг, а необикновено си допадат по характер и темперамент, споделят дълбока духовна връзка.

През май 1899 г. Евгения и Димитър сключват брак. Изглежда, че романсът на тяхната голяма любов продължава. В действителност обаче вече сме много близо до неговия трагичен финал. Младоженецът отдавна е бил болен от туберкулоза. През септември 1901 семейството се премества в София, за да бъде близо до специализирана лекарска помощ. Здравето му все повече се влошава. Лекарите го изпращат на по-добър климат в село Кабиюк, близо до Шумен. Там умира на 26-годишна възраст през 1902. Евгения остава Димитрова. Постарава се да събере архива на своя съпруг и продължава да живее в София. През следващите десетилетия ще отглежда сина си и ще се бори за всичко сама. Започва да пише по-активно, навлиза в писателските среди, публикува в много столични вестници. За последните две десетилетия от живота на Евгения Димитрова има малко биографична информация, но сред малкото - две важни събития. През 1913 г. става - заедно с Мара Белчева и Ана Карима - съоснователка на Съюза на българските писатели. През 1930 г. е сред основателките на Клуба на българските писателки. По това време тя вече е тежко и безнадеждно болна; умира в Русе на 22 юли 1930 година.

Кибеа ЕООД
София 1528
Дружба 1, бул. Искърско шосе № 19
office@kibea.net