Сбогуване със себе си

„СБОГУВАНЕ СЪС СЕБЕ СИ” – Кънчо Атанасов Отзив • Ако ти стреляш в миналото с пистолет, бъдещето ще стреля в теб с оръдие. • Живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите..... „Защо толкова надълго съм захванал да разказвам.... Аз смятам, че като ти разказвам за някого, който ми е бил скъп или пък само е минал през живота ми, не ти разказвам за него, а ти разказвам за себе си.... Човекът, според мене, е това, което е, но още повече – хората, които са били около него.... Животът трябва да се живее бързо, защото е кратък; красиво – защото е кратък; внимателно – защото е кратък; умно – защото е кратък и единствен. Внимателно трябва да се живее този живот. Животът не е игра, не е онзи пасианс, който си редим в чакалнята на гарата или на високия бордюр на релсите. В страх да се живее е противно. Без страх от живота – глупаво.... Много рядко сънувам, но присъни ли ми се нещо някога, то е селото ми. Най – детското ми село, най – отчаяното, най – тъжното, най – всеопрощаващото... Когато можех да обичам всички... Когато можех да обичам себе си....” /Откъс от книгата „Сбогуване със себе си” – Кънчо Атанасов/ Това е истинската философия на живота – да обичаш всички и да обичаш себе си. Философията, която те превзема още от първите редове на тази книга. Докато се усетиш, сам си заживял в онзи сън за селото, там където животът тече простичко, но топло, по човешки. Словото се лее истинно и правдиво. Всеки от персонажите ти става близък и буквално оживява в теб. Образът на литературните герои е изграден достоверно, убедително и в детайли, които издават богатите култура, житейски опит и познания на автора в различните сфери на живота. Разкриват фината му чувствителост, изострена наблюдателност и аналитична възприемчивост към заобикалящите го събития и хора. Интересен е подходът му на повествование. Той не прави оценка на случващото се, не се впуска във философски умувания и разсъждения. При него животът тече следвайки естествения си ход чрез съдбите на литературните герои. Те са толкова умело подбрани, толкова разнородни и различни, че съдбите им пресъздават цялата многопластова история на Прехода на България към демокрация и пазарна икономика и най – вече „сбогуването” с българското село. Един живот на кръстопът: „На кръстопът сме били! Затова и нищо няма да ни отмине! Хайде холан – само ние сме на кръстопът. Че то, ако се повзреш в живота на човека, ще видиш, че и човекът постоянно се намира на някакъв кръстопът...” Авторът – Кънчо Атанасов е писал книгата „СБОГУВАНЕ СЪС СЕБЕ СИ” единадесет години, съпреживявайки Прехода от първо лице. В нея са описани действителни събития с действителни прототипи на литературните герои. Това я прави безценно свидетелство, онагледяващо Прехода, но през преживяванията и съдбите на „обикновените” българи. Желанието на автора е: „Книгата да остане като едно свидетелство за село, като един документ за българското село, през какво сме преминали и на какъв хал сме сега....” Другото, с което впечатлява тази книга е красивият, художествено издържан български език и финото чувство за хумор на автора, подсказващо за живеца на българина, който не се губи и в най – трудните моменти. Потвърждение за това е все пак оптимистичният и пълен с надежда завършек на книгата. С няколко кратки изречения авторът – Кънчо Атанасов загатва за идването на нови времена, но този път не за „сбогуване”, а за „завръщане” на българина към корените му: „Щом е станало възможно някой да си купи еднопосочен билет за България!.... Време беше...Крайно време беше!...” Книгата „СБОГУВАНЕ СЪС СЕБЕ СИ” е увлекателна история за „малкия” човек на българското село, написана от автора – Кънчо Атанасов като пряк участник и свидетел в описаните събития. Топлината и обичта, които се излъчват от всеки ред на тази книга, са доказателство за ценностната система, която се изгражда чрез труда и съприкосновението с природата и със земята на българското село. И вярно е – връщат се българите към земята си..... П. Маринова