Илюстрации: Кантен Гребан. Мама. Една от първите думи в света. Една дума, израз на любов, на нежност, на връзка... Понякога на липсата им. Има толкова майки по света, колкото и деца. И въпреки това, когато майките вземат своето бебе в ръце, всички си приличат.

Текстовете в произведението са в кратка форма и представляват изповед на една майка към своята рожба. Всяка част от историята е придружена от живописна илюстрация, която пренася читателя в лиричния свят на майчинството - с неговите радости, тревоги, болка и безмерна обич. В книгата ще откриете дълбоко трогателни послания, които ще помните дълго и ще искате да предадете на своите деца.

Книгата "Мама" е преведена на 21 езика, а в повечето страни първият тираж се изчерпва в рамките на няколко седмици. Луксозното издание с твърди корици и в голям формат е перфектният подарък за всяка майка, като дори не е нужен специален повод за подобен жест.

"Видях оригинала на книгата по време на Франкфуртския панаир на книгата миналата година. Бях на среща с колеги от белгийското издателство "Mijade" по повод на друго заглавие, но поемайки в ръце "Мама", почувствах, че това не е обикновена книга, това е вълшебство! Още тогава знаех, че е изключителна и ще направя всичко възможно да стигне до читателите в България. Тук не е издавана подобна книга - тя е уникално съчетание от красота, стил и дълбок смисъл и съм убедена, че нашите читатели ще я оценят, така както това се случва в редица държави по света."
Нуша Роянова

Авторката на книгата Елен Делфорж е белгийка и артистичните ѝ способности вече пленяват почитателите на изкуството далеч извън пределите на собствената ѝ страна. Изучава литература в местен университет и започва кариерата си като училищен преподавател. Писането обаче е истинската ѝ сила, затова се пренасочва към журналистиката, а с книгата "Мама" сбъдва и мечтата си да бъде писателка. Има голямо семейство, пълна къща с деца и много ръкописи и пиеси, които тепърва ще видят бял свят.

Кантен Гребан е роден през 1977 г. в Белгия. Завършва специалност Илюстрация от института Сейнт Люк в Брюксел. Стартира кариерата си като детски писател и илюстратор през 1999 г. Оттогава има издадени над 50 книги на френски, белгийски, немски и гръцки издателства с неговите илюстрации. През 2000 г. е отличен с престижната награда Saint Exupery за художествената си работа по книгата Les contes de l'Alphabet.

Книгата е с размери: 24 x 32 cm.

"Предстоят първите ти стъпки!
Първата ти книга,
първата ти рисунка.
Предстои първата ти бира,
първата ти песен,
първата ти свещичка.
Предстои първият ти филм,
първото ти "Мамо",
първото ти "Обичам те".
Предстои първата ти шега,
първата ти лъжичка с мед,
първата ти маргаритка.
Така...
Събуждаш ли се вече?
Чака ни дълга програма.

***
В понеделник ядем броколи!
- Вече не съм гладен.
- Една лъжичка за мама...
- Изяж я ти, като е за теб!
- Стига...Една лъжичка за тате!
- И той не обича борколи.
- Той също е ял, когато е бил малък. Виж сега колко голям е порасъл!
- Но аз вече съм голям! Нали така каза, когато ме накара да подредя масата?
Така че няма нужда да ям борколи.
- Казва се броколи.
- Не ми харесват.
- Не се казва „не ми харесват”. Още повече на тази, която ги е приготвила.
- Нямаше нужда да го правиш. Имахме си достатъчно спагети.
- Яж. Имат толкова много витамини, необходими, за да сме здрави!
- Не съм болен! И докторът не е казвал, че трябва да ям борколи!
- Броколи. На три и си наказан. И довечера пак това ще ти сервирам. Едно...
- Не, неее...
- Две...
- Моля те... Мамооооо... Ще си подредя стаята!
- Две и половина...
- Уффф, много е гадно...
- Две и три четвърти...
- Ще повърна!
- Три...
- Добре, добре, обаче мъ-ъ-ъничко парченце, нали?
- Върви си в стаята, имам нужда от спокойствие!
И най-вече имам нужда да се смея.
След десет години ще ти разказвам как баба ти ме остави един следобед да плача пред купичка супа. От борколи!

***
Да те заведа, да те взема...
Пак да те заведа и да те взема отново.
Рутината на автобуса.
Закъсняващ, пълен до пръсване, безлюден, развален.
Толкова много мрънках.
В автобуса ти ми разказваше за деня си.
Посочвахме кои коли са червени (ти всеки път печелеше).
Четяхме учебника от училище.
Играехме на "Нито да, нито не".
Понякога ти се сгромолясваше изтощена.
Как смеех да се оплаквам,
докато си губех времето в автобуса!"
Из книгата