Хенри Чинаски, непоправим пияница, любител на женската плът, неукротим бунтар и неуморен в потребността и стръвта си да пише въпреки хладното отношение на издателите, е вече на петдесет. И звездата му най-сетне изгрява. Край на досадните, унизителни и зле платени длъжности, край на мизерията и несретата. Канят го на партита, на премиери, затрупват го с предложения за авторски четения. Успехът го връхлита - а с него и жените, върволица от жени, защото е всеизвестно, че славата е мощен афродизиак..."Безкомпромисна равносметка за живота на ръба, романът Жени носи запазената марка на Буковски - сурова откровеност и ... |
|
"Ние сме като листа. Съществуваме благодарение на случайността, временно. Това е най-хубавото и най-лошото. И нищо не можеш да направиш. Можеш да седнеш на върха на някоя планина и да умуваш десетилетия наред, пак нищо няма да се промени. Можеш да се промениш към по-приемливо, но може би и това не е правилно. Може би мислим прекалено. Чувствайте повече, мислете по-малко." Чарлс Буковски ... |
|
Изданието съдържа две творби на Чарлс Буковски - Донеси ми любовта си и Няма друг бизнес. ... "Мани Хайман беше в шоубизнеса от шестнайсетгодишен. Четири десетилетия по-късно все още не притежаваше и гърне, в което да се изповръща. Работеше в една от увеселителните зали на хотел Сънсет. Малката зала. Мани беше комик. Лас Вегас вече не беше това, което беше едно време. Големите пари се бяха преместили в Атлантик Сити, където всичко беше свежо и по-ново. А в добавка и проклетата рецесия." Из книгата Илюстрации: Робърт Кръм. ... |
|
В последната си творба - Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба, издадена посмъртно, - Чарлс Буковски е все така ексцентричен, язвителен и проницателен в размислите си за писането, смъртта, парите, авторитетите и абсурдите на човешката природа. Книгата е илюстрирана от друга легенда на ъндърграунда - художника Робърт Кръм."Творческият период на повечето писатели е кратък. Те слушат хвалебствия по свой адрес и им вярват. Има само един върховен съдия на написаното и това е писателят. Ако слуша критиците, редакторите, издателите, читателите, с него е свършено." Чарлс Буковски "Буковски шокира ... |
|
Настоящият сборник включва неиздавани досега в книга разкази и есета, които първоначално са били публикувани в ъндърграунд вестници, литературни списания, дори порносписания. В тях се забелязва как Буковски започва да рафинира своя образ на вироглав, печен, сладострастен пройдоха, който безскрупулно пиянства, бие се, преследва сексуални приключения и пише стихове и разкази, докато слуша Моцарт, Бах, Малер и Бетовен. Разказите на Буковски са като самия му живот - ярки, ужасно смешни, улично-ангелски и тъжни. ... |
|
Любовта е куче от Ада е лирично и безкомпромисно изследване на извънредните ситуации, които любовта създава; на начина, по който разбива сърцата, и границите, които налага. Истинска класика в поетичното наследство на Буковски. Прескачайки между грубост и нежност, чувствителност и твърдост, Буковски ни разкрива хилядите лица на любовта - нейната себичност и нарцисизъм, нейната тайнственост и болезненост, и в крайна сметка радостта, която тя носи в несекващата си изобилност и изкупителна сила."Чарлс Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно, някои от стиховете му притежават неочаквана красота. ... |
|
При Буковски няма средно положение. Хората или го обичат, или го мразят. Случките от собствения му живот са шеметни и особняшки, също като разказите му. Легендарният Бук – откачалка, саможивец, любовник. Нежен и порочен. Текстовете му са натракани на машината директно от лудостта на нощта. "– нормалността е дефект – казва той и мята две-три хапчета в устата си. – господи, преподават ме в няколко университета, някакъв професор пише книга за мене... преведен съм на няколко езика... – сички сме превеждани. Одъртяваш, Буковски, отслабва ти джигерът. Стегни се. Победа или Смърт." Роден е в Германия, кръщелното му ... |
|
"За алкохола: Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола. За жените: Жените са като машини за оплакване. Все мъжете са им виновни. Мислят се за незаменими. Там им е проблемът. Когато една жена ме вбеси, пращам я по дяволите. Качвам се в колата и заминавам. Където и да е. За писането: Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите. За вярата: Вярата е за онези, които я имат. Само не ... |