Започнете с решението да сте щастливи и после преминете към вашите мечти. Лошото настроение не отминава? Често сте сърдити на целия свят? Неудовлетворени сте от живота си? Вероятно мислите, че щастието е нещо извън вашия контрол, но не е така. Щастието е умение и като такова е възможно да бъде усвоено. Тази книга ще ви помогне да го направите: ще извървите път от четиресет лесни етапа, всеки от тях ще ви отведе до позитивна промяна, решаване на част от проблемите, до по-ясното им осъзнаване. В края на пътуването ще бъдете готови да се освободите от "веригите", които ви възпират, и да започнете нов живот. Този път щастлив.

Лучия Джованини, всепризнат експерт по консултативна психология, невролингвистично програмиране и невросемантика, член на Американската асоциация по психология, обучава в нестинарство, преподава духовен и трансформационен коучинг, работа с дъха, специалист е по техниките на медитация и е бивш модел. По време на честите си пътувания в Азия, Африка, Латинска Америка и Океания се е учила от духовни водачи, предали ѝ уникални техники и методи за себепознание, често пазени в тайна. Затова и работата ѝ се отличава с особена синергия между традиционна психология, мотивационни практики и древни ритуали, а семинарите ѝ са посещавани от хиляди хора по целия свят. През 1999 г. създава асоциацията BlessYou!, която се занимава с личностно и социално осъзнаване; заедно със съпруга ѝ Николà са основатели на Свободния университет по еволютивно израстване, признат от Международния институт по невросемантика, и на Италианския институт по невросемантика.

Автор е на бестселърите "Освободи живота си", "Толкова различен живот" и "Заслужавам най-доброто", помогнали на много хора да извървят дългия път към промяната в себе си.

Книгата е част от поредицата "Духовност и самоусъвършенстване" на издателство "Колибри".

"Открий смисъла

"Липсата на смисъл пречи на пълнотата на живота и е равнозначна на болест."
Карл Густав Юнг

Веднъж в Истанбул пристигнал прочут султан. Яздел по улиците на града, обграден от придворни и войници. Цялото население излязло навън, за да види това внушително шествие, и всеки се поклонил при преминаването на султана с изключение на един дрипав дервиш.
Тогава султанът спрял процесията и накарал да му доведат онзи, който посмял да го пренебрегне. Ядосан заради неуважителното поведение на дервиша, поискал да узнае защо той не се е поклонил при неговото преминаване.
Дервишът спокойно отговорил:
– Нека ви се покланят всички тези хора. Те до един искат онова, което вие имате: пари, власт, социално положение. Благодарение на Бог тези неща вече не означават нищо за мен. И после, защо би трябвало да се покланям на вас, след като двама от моите роби са ваши господари?
За миг настъпила тишина. Тълпата занемяла от изненада, султанът пребледнял от гняв. – Какво искаш да кажеш? – извикал яростен.
– Моите двама роби, които са ваши господари, са гневът и алчността – казал все така спокойно дервишът, докато гледал в лицето султана.
Султанът признал истината в думите на дервиша и му се поклонил.

* * *

Хората са създания в търсене на смисъл, пише в своята книга Библията Карън Армстронг, изследователка в областта на сравнителната религия. И ако не го намерят, стават лесна плячка на депресията, досадата, гнева или алчността.
Както видяхме и както потвърждават всички изследвания, не съществува никакъв набор от външни обстоятелства, който може да ни осигури щастие.
Ето защо е необходимо да се освободим от робството и да се научим да управляваме съзнанието си към състояние на благоденствие и вътрешен покой.
В следващите страници ще намерите някои средства, които ще ви помогнат да създадете необходимите условия вътре във вас, за да може щастието да разцъфти. Както цялата ми работа, така и тези изследвания произхождат от най-разнообразни дисциплини и от различни части на света и обединяват модерните проучвания в психологията на промяната и себеактуализацията с древните техники на основните духовни традиции.
В голямата си част това са стъпки, поведение, действия, които, ако бъдат приложени в практиката, ще ви доведат до култивиране на по-позитивно душевно състояние и до поставяне началото на един по-ведър и смислен живот.

Къде си?

Долетяла отнякъде мушичка и кацнала на ухото на един вол:
– Ето ме, дойдох!
Волът продължил да оре. След малко мушичката решила да си тръгне.
– Отивам си!
Волът продължил да оре.
Езоп

– За да сме наистина щастливи, може би не трябва да имаме никаква цел. Ако не очакваме нищо, никога няма да се разочароваме. Не е ли така? От години ми се иска да създам семейство, но не успявам. Защо, ако имаш като цел сантиментална връзка, тя не се случва?
След като се изясни с Лайла, Анна е много по-спокойна, но опасението, че връзката с Джорджо е приключила, кара стомахът й да се присвива.
– Надявах се много това да е изгодният случай – споделя, докато си налива чаша чай и се опитва да сдържи сълзите си.
– Щастието няма нищо общо с липсата на цели – отговарям. – Освен ако не става дума за фалшиви цели като вируса на изобилието, за който говорихме в началото, да имаме мечти и да преследваме нашите стремежи, е основна част от себереализацията, доколкото ние хората имаме нужда от цели – както ще видим по-нататък. Знам, че сега ще кажа нещо, което ще ти прозвучи странно, но ако искаме да постигнем мечтите си, трябва да се научим да забравяме за бъдещето.
– Но... как, защо? В Толкова различен живот не твърдеше ли, че трябва да определяме целите си? – пита учудено Анна.

В живота съществуват очевидни противоречия. Ако сме способни да проучваме основно нещата, ще открием, че това са две страни на едно и също нещо. Колкото по-добре се научим да възприемаме тези привидни парадокси, толкова повече израстваме. След като сме изяснили нашите цели, определили и задвижили нашия план за действие, е нужно да се освободим от същите тези цели, да ги поверим на света, да престанем да се безпокоим предварително.
Само по този начин можем да се завърнем в живота си, иначе рискуваме да останем блокирани в бъдещето.
Разбира се, важно е да продължим да определяме нашите цели. А също и да се движим в тази посока: както вътрешно, като променяме нашите стари ограничаващи вярвания, така и външно – с предприемането на нови действия.

Но едновременно с това трябва да се научим да присъстваме изцяло в нашия настоящ живот. И това е едновременно парадокс и предизвикателство.
– Не разбирам... – Анна е смутена.
Когато бях модел, имах една мечта: да се появя на корицата на Cosmopolitan. Като алтернатива имах втори вариант – Vogue. Не ме питайте защо точно тези списания и точно в този определен ред. Ясно е, че за мен бяха важни. Тъй като още тогава се занимавах с личностно израстване, бях си поставила това сред моите цели, сънувах го, представях си го. Но после се превърна в обсесия. И никога не се осъществи. Затова пък аз бях толкова фокусирана върху тази цел, че не можех да се зарадвам на всички други неща, направени добре от мен, на важните ревюта, фотографските сесии. Не бяха корицата на Cosmopolitan, значи не струваха.

Представи си, че отидеш на ресторант. Какво предпочиташ да правиш, след като си прочел менюто и си поръчал? Продължаваш да питаш всеки две секунди докъде е стигнала поръчката, отиваш в кухнята да контролираш приготовлението на храната, ставаш и се разхождаш нервно напред-назад или си в състояние да понесеш и даже да се насладиш на очакването? Представи си, че междувременно са ти сервирали дребни ордьоври. Още не е дошла поръчката ти. Какво ще направиш? Ще ги върнеш ядосана назад или ще ги изядеш? И е по-лесно да ги опиташ, ако си ведра или напрегната заради закъсняващата поръчка? А когато исканите от теб блюда пристигнат, в какво душевно състояние ще ги оцениш най-добре?

Дим нощем и огън денем

Това не означава да зарежеш собствените си цели. Напротив. Далай Лама е казал: „Помнете, че понякога да не получите желаното от вас, е неочаквано щастие“. Колкото до мен, с годините разбрах, че моят път е друг, вече не е този на модата. Минах през хиляди съмнения и страхове, оставих всичко, което имах, и започнах да провеждам курсове по личностно израстване, защото се чувствах способна за това, но винаги съм имала цели. Една важна част от моята работа е точно тази да помагам на хората в осъществяването на мечтите им. Научих един важен урок – трябва да се простим с очакванията. Те само предизвикват безпокойство и вълнения. Те са, които водят до прекомерна отдаденост на резултата. Те ни откъсват от потока на живота, отнасят ни далече от настоящия момент, и както видяхме в петата лекция, ни принуждават да казваме: Ще бъда щастлив само когато...

Без очаквания вече не живеем притиснати между минало и бъдеще, ние сме настоящи. Само така можем да се насладим на тук и сега. Ако съзнанието ни постоянно се люшка между раните на миналото и тревогите за бъдещето, как можем да се радваме на магията на настоящето? Не рискуваме ли да останем слепи за позитивното, което ни се случва? Как тогава можем да видим, чуем, усетим красотата на текущия миг?"
Из книгата