Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Трилъри  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Сбогом, моя красавице - Ре...
Търсене
Учебници
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Сбогом, моя красавице


Реймънд Чандлър

Цена:  16.99 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 21-11-2019 г., Петък 22-11-2019 г. или
Понеделник 25-11-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#263324
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена02-09-2019 г.
ИздателствоБард
Категории
КорицаМека
Страници304
Тегло0.400 kg
EAN9789546559425
ISBN9789546559425
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
Той караше думите да танцуват!
Имам нужда от още едно питие, голяма застраховка живот и ваканция... но всичко, което имам, е палто, шапка и пистолет.

Преди осем години грамадата, наречена Малой Лоса, и сладката червенокоса Велма са на крачка да се оженят, докато някой не накисва Лоса за въоръжен грабеж. Сега той иска да си върне Велма повече от всичко.

През един слънчев ден в Холивуд Филип Марлоу среща Малой и решава да му помогне. В търсене на Велма от един бар на друг детективът попада на опасни типове, които имат лошия навик първо да стрелят, после да питат. И скоро това, което започва като безобидно издирване, се превръща във въпрос на живот и смърт...

Класически ноар, в който има всичко: неустоим детектив, откраднати бижута, загадъчни красавици, литри алкохол, остроумни лафове и великолепен стил.

Книгата е част от поредицата "Кралете на трилъра" на издателство "Бард".
"Бях на Сентрал Авеню пред един от ония смесени блокове, които още не са станали изцяло негърски. Тъкмо излизах от една бръснарница с три салона, където агенцията смяташе, че работел на смени бръснар на име Димитриос Алейдис. Случаят бе незначителен. Жена му беше готова да похарчи малко пари, за да го накара да се прибере у дома.

Не го намерих, но и госпожа Алейдис не ми плати нито грош.

Бе топъл ден към края на март и аз стоях пред бръснарницата, загледан нагоре към биещата на очи неонова фирма на едно заведение за закуски и хазарт на втория етаж, наречено „При Флориан“. Някакъв мъж също гледаше надписа. Втренчил се бе в прашните прозорци с унес, също като дрипав емигрант, който за пръв път зърва Статуята на свободата. Беше едър мъж, но не по-висок от два метра и не по-широк от камион за бира. Стоеше на около три метра от мен. Ръцете му висяха свободно и между огромните му пръсти димеше забравена пура.

Стройни, кротки негри сновяха по улицата и го стрелкаха с коси погледи. Заслужаваше си да го зърне човек. Носеше мъхеста шапка борсалино, грубо сиво спортно сако с бели топки за голф вместо копчета, кафява риза, жълта връзка, сив фланелен панталон с басти и обувки от алигатор с екстравагантни бели бомбета. В горния джоб на сакото му се диплеше ефектна носна кърпа от същата лъскава жълта материя като връзката. В корделата на шапката му бяха затъкнати няколко разноцветни пера, но в действителност те едва ли му бяха нужни. Дори на Сентрал Авеню – не от най-скромно облечените улици в света – той биеше на очи като въшка на чело.

Кожата му бе бледа и имаше нужда от бръснач. Той винаги щеше да има нужда от бръснач. Черната му коса бе къдрава и тежките вежди почти се сливаха над дебелия му нос. Ушите му бяха малки и изящни за човек с такова телосложение, а очите му излъчваха блясък, близък до сълзи, който, изглежда, често е присъщ на сивите очи. Стоеше като статуя и накрая се усмихна.

Бавно прекоси тротоара към двойните летящи врати, които затваряха стълбите към втория етаж. Тласна ги, хвърли хладнокръвен безизразен поглед надолу и нагоре по улицата и влезе. Ако бе по-дребен и по-скромно облечен, бих помислил, че възнамерява да извърши въоръжен грабеж. Но не и с тези дрехи, с тази шапка и това телосложение.

Вратите се върнаха обратно и застанаха почти неподвижни. Преди да спрат да се движат напълно, отново се отвориха рязко навън. Нещо прелетя през тротоара и се приземи в канавката между две паркирани коли. Приземи се на ръце и колене, като издаваше високи жални звуци, подобно на притиснат в ъгъла плъх. Изправи се бавно, взе си шапката и стъпи обратно на тротоара. Беше слаб, тесен в раменете цветнокож младеж с люляков костюм и с карамфил на ревера. Имаше зализана черна коса. Държеше устата си отворена и продължи да хленчи още малко. Хората го зяпаха разсеяно. После си нахлупи шапката наперено, промъкна се боязливо до стената и тихомълком закрачи с изкълчена походка край сградата.

Тишина. Движението се поднови. Пристъпих към двойните врати и застанах пред тях. Сега те бяха неподвижни. Не ми беше работа, но аз ги разтворих и надзърнах.

Една ръка, в която можех да седна, се подаде от сумрака и така ме сграбчи за рамото, че го смачка. После ръката ме вмъкна през вратите и небрежно ме повдигна с едно стъпало. Огромното лице ме огледа. Дълбок мек глас ми каза спокойно:

– Какво търсят тия черни мутри тук, а, приятелче?

Вътре беше тъмно и тихо. Отгоре долиташе не­ясен глъч на хора, но ние бяхме сами на стълбите. Едрият мъж се вторачи в мен тържествено и продължи да мачка рамото ми с ръка.

– Брикет – каза той. – Видя ли как го изхвърлих?

Пусна рамото ми. Изглежда, костта бе цяла, но ръката ми бе безчувствена.

– Заведението е такова – за цветнокожи. Какво очак­ваш? – казах аз, търкайки рамото си.

– Не ми ги разправяй тия, приятелче. Велма работеше тук. Велмичка. – Големият мъж замърка нежно като четири тигъра след обилен обяд.

Посегна отново към рамото ми. Опитах се да се изплъзна, но той бе бърз като котка. Отново взе да мачка мускулите ми с железните си пръсти.

– Дааа, Велмичка. Не съм я виждал от осем години. Та казваш, че това е заведение за черни?

Изграчих, че е така. Вдигна ме още две стъпала. Изтръгнах се и се опитах да си направя място с лакти. Не носех револвер. Търсенето на Димитриос Алейдис не го изискваше. Съмнявах се дали щеше да ми е от някаква полза. Огромният мъж вероятно щеше да ми го отнеме и да го изяде.

– Качи се горе и сам ще се убедиш – казах, като се опитвах в гласа ми да не прозвучи агонията.

Отново ме пусна. Погледна ме с някаква тъга в сивите си очи.

– Всичко е наред. Не искам да създавам на никого грижи. Хайде да се качим заедно и да пийнем по нещо.

– Няма да ти сервират. Казах ти, че заведението е за цветнокожи.

– Цели осем години не съм виждал Велма – каза той с дълбокия си тъжен глас. – Осем дълги години, откак се сбогувахме. От шест години не ми е писала. Но тя сигурно си има причина. Работеше тук. Хубавица беше тя. Качваме се, нали?

– Добре – изкрещях аз. – Ще дойда. Но престани да ме носиш. Пусни ме да ходя. Нищо ми няма. Съвсем съм пораснал. Ходя вече сам до банята и тъй нататък. Само не ме носи.

– Велмичка работеше тук – каза нежно той. Не ме слушаше.

Качихме се по стълбите. Остави ме да вървя сам. Рамото ме болеше. Вратът ми бе мокър.

Още две летящи врати преграждаха пътя ни. Още две летящи врати ни деляха от онова, което ни очакваше оттатък. Огромният мъж ги тласна леко с палци и ние влязохме в стаята. Бе дълго тясно помещение, не особено чисто, не особено светло, не особено весело. В ъгъла група негри пееха и бъбреха под сноп светлина на масата за зарове. От дясната страна до стената имаше бар. Няколкото посетители, мъже и жени, бяха негри.

Пеенето на масата за зарове секна, светлината над нея трепна и угасна. Изведнъж настъпи тишина, тежка като пълна с вода лодка. В нас се взираха очи – кафяви цветнокожи очи. От лица, които варираха от сиво до катраненочерно. Главите бавно се извърнаха, очите проблеснаха и се вторачиха в мъртвата враждебна тишина в другата раса.

На бара се бе облегнал едър дебеловрат негър с розови ластици върху ръкавите на ризата, а бяло-розови тиранти пресичаха широкия му гръб. Целият му вид говореше, че той е биячът. Той бавно спусна вдигнатия си крак, бавно се извърна и се вторачи в нас, леко разкрачил крака, прекарвайки широк език по устните си. Имаше очукано лице, което, изглежда, бе удряно от всичко освен от кофа на въжена линия. Покрито с белези, сплескано, степано, нашарено и скълцано. Лице, което нямаше от какво да се страхува. Всичко, което човек може да се сети, вече му бе сторено.

Късата му къдрава коса сивееше на места. Едното му ухо бе загубило месестата си част.

Негърът бе тежък и широкоплещест. Имаше големи тежки крака и те изглеждаха леко изкривени, което е необичайно за негър. Облиза устни още няколко пъти, усмихна се и раздвижи тялото си. Приближи се с отпуснатата приведена стойка на борец. Огромният мъж го чакаше безмълвно.

Негърът с розовите ластици постави масивната си кафява ръка на гърдите на големия мъж. Колкото и голяма да бе ръката, тя изглеждаше като габърче. Грамадният мъж не се помръдна. Биячът се усмихна любезно.

– Никакви бели, братко. Само цветнокожи. Съжалявам много.

Големият мъж завъртя малките си тъжни очи и огледа помещението. Лека червенина изби по бузите му.

– Ваксаджийница – прошепна той ядосано. После повиши глас: – Къде е Велма?

На бияча хич не му бе до шеги. Изучаваше дрехите на левента: кафявата му риза и жълтата вратовръзка, грубото сиво сако и белите топки за голф по него. Грижливо местеше дебелата си глава и изучаваше всичко това от различен ъгъл. Погледна надолу към обувките от крокодилска кожа. Леко се захили. Изглежда, му бе забавно. Изпитах слабо съжаление към него. Той отново заговори благо:

– Велма ли казваш? Тук няма Велма, братко. Няма къркане, няма момичета, няма нищо. Обирайте си крушите, бели момко, обирайте си крушите.

– Велма работеше тук едно време – каза едрият мъж. Говореше почти като насън, сякаш бе съвсем сам сред гората и береше диви теменуги. Извадих носната си кърпичка и отново си избърсах врата.

Биячът изведнъж се изсмя.

– Разбира се – каза той, хвърляйки бърз поглед през рамо към своята публика. – Велма работеше тук. Но вече не работи. Пенсионира се. Ха-ха...

– Би ли свалил проклетия си юмрук от ризата ми? – каза големият мъж.

Биячът се смръщи. Не бе свикнал да му говорят така. Махна ръката си от ризата и я сви в юмрук с размера и цвета на едър патладжан. На везните бяха работата му, репутацията му на суров човек, общественото мнение.

Размисли за секунда и допусна грешка. Замахна много силно с юмрука си от късо разстояние с внезапен тласък на лакътя напред и удари големия мъж странично по челюстта. Лека въздишка се разнесе из помещението.

Ударът бе добър. Рамото му увисна и тялото политна след него. Ударът бе нанесен с много тежест и човекът, който го нанесе, имаше доста голям опит. Големият мъж не мръдна главата си повече от сантиметър. Не се и опита да парира удара. Понесе го, леко се разтърси, издаде тих гърлен звук и сграбчи бияча за гушата. Биячът се опита да го ритне с коляно в слабините. Големият мъж го извъртя във въздуха и стъпи разкрачен с ефектните си обувки на мръсния линолеум, който покриваше пода. Наведе бияча назад и премести дясната си ръка на колана му. Коланът се скъса като наниз кромид. Големият човек постави разтворена огромната си ръка на гръбнака на бияча и го вдигна. Запокити го право през помещението. Трима мъже отскочиха встрани. Биячът се приземи заедно с една маса и се пльосна на дюшемето с трясък, който трябва да се е чул чак в Денвър. Краката му конвулсивно потръпнаха. После замря.

– Някои апапи не знаят кога да бъдат строги – каза гигантът и се извърна към мен. – Дааа, хайде да пием по едно.

Отидохме до бара. Клиентите един по един се превърнаха в безмълвни сенки, които се носеха нечуто по пода, през вратите, по стълбите. Безшумни като сенки по трева. Вратите дори не се помръдваха.

Облегнахме се на бара.

– Чисто уиски – каза големият мъж. – Какво ще пиеш?

– Чисто уиски – отвърнах.

Получихме чистото си уиски. Големият мъж отпи невъзмутимо от дебелата тумбеста чаша. Втренчи се тържествено в бармана – тънък угрижен негър с бяло сако, който се движеше, сякаш го боляха краката.

– Знаеш ли къде е Велма?

– Велма ли рекохте? – прохленчи барманът. – Не съм я виждал да се мярка напоследък, господине.

– Откога си тук?

– Да видим. – Барманът остави кърпата, сбърчи чело и взе да брои на пръсти. – От около десет месеца, струва ми се. Около година. Около...

– Последно – каза гигантът.

Барманът се ококори и адамовата му ябълка се замята като обезглавено пиле.

– Откога този вертеп е заведение за черни? – запита гигантът сърдито.

– Кое казахте?

Гигантът сви ръката си в юмрук, в който почти изчезна чашата му с чисто уиски.

– От пет години най-малко – намесих се аз. – Този човечец не може да знае нищо за бяло момиче на име Велма. Никой тъдява не би знаел.

Гигантът ме изгледа, сякаш току-що се бях излюпил. Чистото уиски не бе подобрило настроението му.

– Кой, по дяволите, те кара да си пъхаш носа? – запита той.

Усмихнах се. Широка, топла и дружелюбна усмивка.

– Аз съм този, който дойде с вас. Помните ли?

Тогава той се ухили в отговор – плоска, невинна усмивка, която нищо не означаваше.

– Чисто уиски – каза той на бармана. – Отърси тези въшки от гащите си. Размърдай се.

Барманът се затутка, въртейки бялото на очите си.

Облегнах се с гръб на бара и огледах помещението. Сега то бе пусто, с изключение на бармана, гиганта и мен, и разбира се, бияча, проснат до стената. Той се движеше. Движеше се бавно, сякаш с непоносима болка и усилие. Пълзеше тихо по дюшемето като муха с едно крило. Движеше се зад масите отпаднал – внезапно остарял и загубил илюзиите си мъж. Наблюдавах го как се движи. Барманът постави пред нас още две чаши чисто уиски. Извърнах се към бара. Гигантът хвърли небрежен поглед към пълзящия бияч и после не му обърна повече внимание.

– Нищо не е останало от предишното заведение – оплака се той. – Преди имаше малка сцена и оркестър, както и прекрасни малки стаички, където човек можеше да се позабавлява. Велма чуруликаше. Бе червенокоса. Хубавичка като дантелени гащи. Щях­ме да се женим, когато ми скроиха капа.

Посегнах към второто си уиски. Тази авантюра взе да ми омръзва.

– Каква капа? – попитах.

– Къде мислиш, че съм бил тези осем години, за които споменах?

– На лов за пеперуди.

Ръгна ме в гърдите с показалец като банан.

– В дранголника. Викат ми Малой Лоса, защото съм едър. Големият обир на банка „Бенд“. Четиресет бона. Соло. Това нищо ли е?

– И сега възнамеряваш да ги похарчиш?

Прониза ме с поглед. Зад нас се чу шум. Биячът бе отново на крака, като леко се олюляваше. Беше се хванал за дръжката на една черна врата зад масата за зарове. Отвори я и почти се строполи вътре. Вратата изтрака и се затвори. Щракна ключалка.

– Накъде води? – попита Малой Лоса.

Очите на бармана заплуваха в орбитите си, трудно се фокусираха на вратата, през която биячът се бе измъкнал, залитайки.

– Това... туй е канцеларията на гос’ин Монтгомъри. Шефът. Там отзад му е канцеларията.

– Може пък той да знае – каза гигантът. Гаврътна питието си на един дъх. – По-добре ще е да не вземе да се майтапи и той. Още две от същото.

Прекоси бавно и безгрижно стаята с тиха стъпка. Огромният му гръб закри вратата. Беше заключена. Разтърси я и парче от ламперията отлетя встрани. Мина през дупката и затвори вратата след себе си.

Настъпи тишина. С бармана се спогледахме. Погледът му стана замислен. Обърса тезгяха, въздъхна и посегна надолу с дясната си ръка.

Пресегнах се през бара и го сграбчих за ръката. Бе тънка и крехка. Задържах я и му се усмихнах.

– Какво имаш там долу, момчето ми?

Барманът облиза устни. Облегна се на ръката ми и не каза нищо. Блестящото му лице се покри със сивота.

– Този момък е опасен. А ще стане още по-зъл. От пиенето. Търси едно момиче. Това място е било заведение за бели. Чаткаш ли?

Барманът облиза устни.

– Нямало го е доста време. Осем години. Май няма представа колко дълго е това, макар че навярно му изглежда колкото цял един живот. Смята, че тукашните хора трябва да знаят къде е момичето му. Чаткаш ли?

Барманът каза бавно:

– Мислех, че сте заедно.

– Нямаше начин. Попита ме нещо долу и после ме довлече горе. Не съм го виждал преди. Но не ми се щеше да ме подхвърля по покривите. Какво имаш там долу?

– Рязана пушка – каза барманът.

– Тц. Това е незаконно. Слушай, аз съм с теб. Имаш ли нещо друго? – прошепнах.

– Пищов. В кутия от пури. Пусни ми ръката.

– Чудесно. Сега се придвижи малко. Спокойно сега. Настрани. Не е дошъл моментът да вкарваме артилерията.

– Ти го казваш – усмихна се подигравателно барманът, наблягайки с уморената си тежест върху ръката ми. – Ти го...

Спря. Очите му се завъртяха. Главата му трепна...

В задната част на заведението, зад затворената врата до масата за зарове, се разнесе глух тъп звук. Би могло да е затръшната врата, но ми се стори, че не е това. И барманът мислеше същото. Той замръзна на място. От устата му потекоха лиги. Ослушах се. Никакъв звук. Спуснах се бързо към края на тезгяха. Достатъчно дълго бях слушател.

Вратата в дъното се отвори с трясък и Малой Ло­са влетя с плавен тежък скок и замря на място с широка бледа усмивка на лицето. Армейският „Колт“ 45-и калибър изглеждаше като детска играчка в ръката му.

– Без майтапи. Лапите на бара – каза спокойно той.

Барманът и аз поставихме ръцете си на бара. Малой Лоса огледа с периферното си зрение помещението. Усмивката му бе изопната, като закована. Раздвижи крака и безмълвно прекоси помещението. Имаше вид на човек, който може да обере банка сам – дори и с тези дрехи.

Приближи се до бара.

– Горе ръцете, черньо.

Барманът вдигна ръце високо във въздуха. Гигантът пристъпи откъм гърба ми и ме опипа грижливо с лявата си ръка. Дъхът му пареше врата ми. Отдръпна се.

– И господин Монтгомъри не знаеше къде е Велма. Опита се да ми каже... с това.

Грубата му ръка потупа револвера. Бавно се извърнах и го погледнах.

– Дааа, ще ме познаеш. Няма никога да ме забравиш, приятелю. Само им кажи на тез гуньовци да не бъдат лекомислени, това е всичко – заклати той пистолета. – Е, довиждане, будали. Трябва да гепя трамвая.

Пое към площадката на стълбището.

– Не си платил – казах.

Спря се и ме изгледа внимателно.

– Може би ти имаш нещо за плащане, но не ти давам зор.

Тръгна, промуши се през двойната врата и стъпките му заглъхнаха по стълбите.

Барманът се наведе. Скочих зад тезгяха и го изблъсках встрани. На лавицата под бара, под един пеш­кир, лежеше срязаната ловджийска пушка. До нея имаше кутия от пури, а в нея автоматичен пистолет 38-и калибър. Взех го. Барманът се притисна о редицата чаши зад бара.

Заобиколих бара, прекосих заведението и спрях пред зейналата врата зад масата за зарове. Зад вратата имаше неосветен коридор във формата на обърнато Г. Биячът лежеше в несвяст проснат по очи на пода с нож в ръката си. Наведох се, измъкнах ножа и го запокитих към стълбището. Биячът дишаше апоп­лектично и ръката му бе безжизнена.

Прескочих го и отворих вратата с надпис „Офис“.

Близо до отчасти затуления с дъски прозорец имаше малко, издраскано бюро. На стола нечие туловище бе щръкнало като свещ. Столът имаше висока облегалка, която стигаше точно до тила на мъжа. Главата му бе провиснала назад върху високата облегалка на стола, така че носът му сочеше към закования прозорец.

Отдясно на мъжа зееше отвореното чекмедже на бюрото. Вътре имаше вестник с мазно петно по средата. Пистолетът трябва да е бил там. Навярно идеята е изглеждала прекрасна навремето, но положението на главата на господин Монтгомъри бе доказателство, че идеята се е оказала погрешна.

На бюрото имаше телефон. Оставих рязаната пушка и отидох да заключа вратата, преди да се обадя в полицията. Така се чувствах по-сигурен, а господин Монтгомъри, струва ми се, нямаше нищо против.

Когато момчетата от патрулната кола изтрополиха по стълбите, биячът и барманът бяха изчезнали и аз бях сам-самичък на местопрестъплението."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
За да оцените книгата "Сбогом, моя красавице", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Да пропуснеш Коледа - Джон Гришам - книга

Да пропуснеш Коледа


Джон Гришам

Обсидиан
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Представете си една година без Коледа. Без пораженията, които тя нанася върху семейните финанси. Никакво препускане по магазините, никакви нови тоалети, никакви разноцветни лампички, елха, печена пуйка и безполезни подаръци. Защо да се харчат луди пари по празниците? Тъкмо от това искат да се спасят Лутър и Нора Кранк, когато решават – поне веднъж! - да пропуснат коледната треска. Предишната година са похарчили над 6000 долара. А с половината от тази сума могат да отидат на круиз из Карибско море. Но ако те не украсят къщата си, съседите им няма да спечелят конкурса за най-хубава улица в квартала. Приятелите, които са ...
Една година и един ден - Изабел Брум - книга

Една година и един ден


Изабел Брум

Ера
Цена:  15.99 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
От автора на бестселъра "Соленият вкус на вятъра" Изабел Брум. ... Три жени. Три преплитащи се любовни истории. Един незабравим магически град. За Меган зимното бягство до Прага с приятел е шанс да намери вдъхновение за предстоящата си фотографска изложба. Тя знае колко ценно е приятелството и на всяка цена иска да запази платоничните си отношения с Оли. Дори ако се налага да скрие някои тайни от него. За Хоуп пътуването е приятна изненада от новия ѝ възлюбен. Но ѝ е все по-трудно да се наслади на магнетичната красота на Прага, заради вината, която се опитва да прикрие. За Софи градът винаги ...
Джак Ричър: Едно на милион - Лий Чайлд - книга

Джак Ричър: Едно на милион


Лий Чайлд

Обсидиан
Цена:  20.00 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Джак Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза за никъде. Но слиза от автобуса, за да помогне на възрастен човек, който само след секунда ще стане жертва на обир. И... нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани. Така Ричър попада на възрастна двойка, която е допуснала огромна грешка, макар и водена от благородни намерения. В резултат на това дължи голяма сума пари на много опасни хора. Едно добро дело води до друго и Ричър се оказва най-издирваният човек в град, в който се разгаря война между две съперничещи си банди. Ричър трябва да остане на поне една крачка пред ...
Физика на тъгата - Георги Господинов - книга

Физика на тъгата


Георги Господинов

Жанет - 45
Цена:  16.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Осмо издание. Илюстрации: Теодор Ушев. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70-те и 80-те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – ...
Американски принцеси - Катрин Макгий - книга

Американски принцеси


Катрин Макгий

Егмонт
Цена:  14.90 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Любов. Драма. Корона. Дълг. ... Това е историята на американското кралско семейство. Те са великолепни и ужасно известни. Те са туптящото сърце на най-вълнуващия кралски двор на света. Но зад паравана от пищни балове, елегантни рокли и привидно перфектни публични персони се спотайват скандални тайни. В света на този кралски разкош четири млади жени лавират между забранени романси, клюки и интриги, защото на карта е заложен целият им свят. ...
Парламентьорът - Фредерик Форсайт - книга

Парламентьорът


Фредерик Форсайт

Бард
Цена:  19.99 лв.
1989 г. Белият дом и Кремъл са пред подписване на нов договор за разоръжаване. Политическите динозаври - и от двете страни на Желязната завеса - разиграват гросмайсторски сценарий. Синът на американския президент е отвлечен. Това е първата брутална крачка към унищожението на президента Кормак. Договорът е торпилиран. Куин - ветеран от безброй вулканични места, парламентьор с похитителите, по-късно обвинен от ЦРУ за техен съучастник - е единственият човек, който може да помогне. Той трябва да напрегне всичките си сили, за да спаси не само жертвата, но и целия свят."Парламентьорът" очарова с омагьосващо ...
Пази си гърба! - Джейн Фалън - книга

Пази си гърба!


Джейн Фалън

SBB Media
Цена:  4.50 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Съпруг. Съпруга. Любовница. И един съвършен план за отмъщение. ... Джеймс никога не е възнамерявал да води двойствен живот - със съпруга в Лондон и любовница в провинцията - това е твърде изморително за него. Но животът му е на път да се промени. Стефани не подозира нищо, докато случайно не вижда съобщение от непозната жена на телефона на съпруга си. А след като вече знае, как би могла да игнорира изневярата? По-добре да намери жената и да разбере какво се случва. Кейт няма причина да смята, че гаджето и Джеймс я мами, докато на вратата ѝ не се появява неговата съпруга. Сега Кейт е в ролята на любовница и това ...
Тайните бегачи на Ню Йорк - Матю Райли - книга

Тайните бегачи на Ню Йорк


Матю Райли

Бард
Цена:  16.99 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Главоломен трилър, в който разделението между богати и бедни е границата между живота и смъртта. ... Сниши се, за да оцелееш; излез напред, за да станеш герой! Прозорците на всички небостъргачи са изпочупени... Няма ток, няма светлини, няма хора... Когато Скай Роджърс и нейният близнак Ред се местят в Манхатън, започват да се носят слухове за предстоящ световен апокалипсис. Но това не пречи на младите представители на елита да купонясват безгрижно. Така Скай става член на ексклузивна банда, известна като Тайните бегачи на Ню Йорк. Но това не е обикновена компания. Тайните бегачи имат достъп до подземен портал, който ...
За една нощ - Люси Елеазар - книга

За една нощ


Люси Елеазар


 

Цена:  15.99 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Поглед - закачка - среща - тръпка - целувка - легло? А какво би се случило, ако нещата започнат отзад напред? Силно разтърсена от измяната на бившия си приятел, 32-годишната амбициозна маркетинг директорка Ева се бори да възвърне душевния си мир. Изкушена от случайната идея на сестра си, тя се оказва в прегръдките на магнетичния Андрей за една луда нощ, която после трябва да бъде забравена. Дали обаче очарователният непознат ще остане наистина само един красив спомен? Тридесет и седем годишният адвокат Андрей е отдаден на кариерата и дъщеря си и в неговия живот няма място за любовни авантюри. Защо тогава се оказва ...
Цветът на дулото - Марк Грийни - книга

Цветът на дулото


Марк Грийни

Бард
Цена:  19.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
По следите на най-смъртоносния убиец на света - Сивия... ... След пет години криене Корт Джентри се завръща отново на работа за ЦРУ. Но започва да съжалява, когато двама китайски агенти се опитват да го отстранят в Хонконг... Защо са толкова нервни?! Ловът за отговори отвежда Корт в няколко страни от Югоизточна Азия и го среща със стария му приятел Доналд Фицрой, който е държан от китайците като заложник. Фицрой е бил нает от тях да открие Фан Джиян, бивш служител в свръхсекретен отдел, който се занимава с търсене на уязвимости в секретните китайски компютърни мрежи. Но изглежда, Фан знае прекалено много, защото ...
Завръщането на паяка - Джеймс Патерсън - книга

Завръщането на паяка


Джеймс Патерсън

Хермес
Цена:  17.95 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Култов роман от най-продаваната детективска поредица през последните двадесет и пет години! Прочутият детектив доктор Алекс Крос е изправен пред огромно предизвикателство. Сериен убиец, в който живеят две личности, извършва чудовищно престъпление, което поставя на колене първите хора във Вашингтон. ФБР, Сикрет Сървис и полицията са по следите му, но злият гений винаги е на крачка пред тях. Когато Алекс Крос се впуска в преследването, съдбата го среща с неустоимата красавица Джези Фланаган и между тях пламва изпепеляваща любов... Ще успее ли детективът да се справи в ситуацията, която се оказва много по-сложна и ...
Смъртоносна жега - Лий Чайлд - книга

Смъртоносна жега


Лий Чайлд

Обсидиан
Цена:  20.00 лв.
Автостопът е несигурен начин на придвижване. При температури над 40 градуса трябва да имаш голям късмет някой да спре. И да те качи в хубава кола с климатик. Джак Ричър съзнава това съвсем ясно, докато обикаля Тексас. Но не предполага, че появилият се внезапно луксозен кадилак, шофиран от елегантна жена, ще го отведе до място, където ще се сблъска с предразсъдъци, омраза и насилие. Кармен определено е красива и богата. Има малка дъщеря и съпруг, който я пребива и тормози. Скоро той ще излезе от затвора и кошмарът ще продължи. Ричър е готов да ѝ помогне. Връща се с нея в семейното ранчо, където нищо не е както ...

Сбогом, моя красавице


Реймънд Чандлър

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  16.99 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 21-11-2019 г., Петък 22-11-2019 г. или
Понеделник 25-11-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#263324
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена02-09-2019 г.
ИздателствоБард
Категории
КорицаМека
Страници304
Тегло0.400 kg
EAN9789546559425
ISBN9789546559425
Описание
Той караше думите да танцуват!
Имам нужда от още едно питие, голяма застраховка живот и ваканция... но всичко, което имам, е палто, шапка и пистолет.

Преди осем години грамадата, наречена Малой Лоса, и сладката червенокоса Велма са на крачка да се оженят, докато някой не накисва Лоса за въоръжен грабеж. Сега той иска да си върне Велма повече от всичко.

През един слънчев ден в Холивуд Филип Марлоу среща Малой и решава да му помогне. В търсене на Велма от един бар на друг детективът попада на опасни типове, които имат лошия навик първо да стрелят, после да питат. И скоро това, което започва като безобидно издирване, се превръща във въпрос на живот и смърт...

Класически ноар, в който има всичко: неустоим детектив, откраднати бижута, загадъчни красавици, литри алкохол, остроумни лафове и великолепен стил.

Книгата е част от поредицата "Кралете на трилъра" на издателство "Бард".
Откъс от книгата
"Бях на Сентрал Авеню пред един от ония смесени блокове, които още не са станали изцяло негърски. Тъкмо излизах от една бръснарница с три салона, където агенцията смяташе, че работел на смени бръснар на име Димитриос Алейдис. Случаят бе незначителен. Жена му беше готова да похарчи малко пари, за да го накара да се прибере у дома.

Не го намерих, но и госпожа Алейдис не ми плати нито грош.

Бе топъл ден към края на март и аз стоях пред бръснарницата, загледан нагоре към биещата на очи неонова фирма на едно заведение за закуски и хазарт на втория етаж, наречено „При Флориан“. Някакъв мъж също гледаше надписа. Втренчил се бе в прашните прозорци с унес, също като дрипав емигрант, който за пръв път зърва Статуята на свободата. Беше едър мъж, но не по-висок от два метра и не по-широк от камион за бира. Стоеше на около три метра от мен. Ръцете му висяха свободно и между огромните му пръсти димеше забравена пура.

Стройни, кротки негри сновяха по улицата и го стрелкаха с коси погледи. Заслужаваше си да го зърне човек. Носеше мъхеста шапка борсалино, грубо сиво спортно сако с бели топки за голф вместо копчета, кафява риза, жълта връзка, сив фланелен панталон с басти и обувки от алигатор с екстравагантни бели бомбета. В горния джоб на сакото му се диплеше ефектна носна кърпа от същата лъскава жълта материя като връзката. В корделата на шапката му бяха затъкнати няколко разноцветни пера, но в действителност те едва ли му бяха нужни. Дори на Сентрал Авеню – не от най-скромно облечените улици в света – той биеше на очи като въшка на чело.

Кожата му бе бледа и имаше нужда от бръснач. Той винаги щеше да има нужда от бръснач. Черната му коса бе къдрава и тежките вежди почти се сливаха над дебелия му нос. Ушите му бяха малки и изящни за човек с такова телосложение, а очите му излъчваха блясък, близък до сълзи, който, изглежда, често е присъщ на сивите очи. Стоеше като статуя и накрая се усмихна.

Бавно прекоси тротоара към двойните летящи врати, които затваряха стълбите към втория етаж. Тласна ги, хвърли хладнокръвен безизразен поглед надолу и нагоре по улицата и влезе. Ако бе по-дребен и по-скромно облечен, бих помислил, че възнамерява да извърши въоръжен грабеж. Но не и с тези дрехи, с тази шапка и това телосложение.

Вратите се върнаха обратно и застанаха почти неподвижни. Преди да спрат да се движат напълно, отново се отвориха рязко навън. Нещо прелетя през тротоара и се приземи в канавката между две паркирани коли. Приземи се на ръце и колене, като издаваше високи жални звуци, подобно на притиснат в ъгъла плъх. Изправи се бавно, взе си шапката и стъпи обратно на тротоара. Беше слаб, тесен в раменете цветнокож младеж с люляков костюм и с карамфил на ревера. Имаше зализана черна коса. Държеше устата си отворена и продължи да хленчи още малко. Хората го зяпаха разсеяно. После си нахлупи шапката наперено, промъкна се боязливо до стената и тихомълком закрачи с изкълчена походка край сградата.

Тишина. Движението се поднови. Пристъпих към двойните врати и застанах пред тях. Сега те бяха неподвижни. Не ми беше работа, но аз ги разтворих и надзърнах.

Една ръка, в която можех да седна, се подаде от сумрака и така ме сграбчи за рамото, че го смачка. После ръката ме вмъкна през вратите и небрежно ме повдигна с едно стъпало. Огромното лице ме огледа. Дълбок мек глас ми каза спокойно:

– Какво търсят тия черни мутри тук, а, приятелче?

Вътре беше тъмно и тихо. Отгоре долиташе не­ясен глъч на хора, но ние бяхме сами на стълбите. Едрият мъж се вторачи в мен тържествено и продължи да мачка рамото ми с ръка.

– Брикет – каза той. – Видя ли как го изхвърлих?

Пусна рамото ми. Изглежда, костта бе цяла, но ръката ми бе безчувствена.

– Заведението е такова – за цветнокожи. Какво очак­ваш? – казах аз, търкайки рамото си.

– Не ми ги разправяй тия, приятелче. Велма работеше тук. Велмичка. – Големият мъж замърка нежно като четири тигъра след обилен обяд.

Посегна отново към рамото ми. Опитах се да се изплъзна, но той бе бърз като котка. Отново взе да мачка мускулите ми с железните си пръсти.

– Дааа, Велмичка. Не съм я виждал от осем години. Та казваш, че това е заведение за черни?

Изграчих, че е така. Вдигна ме още две стъпала. Изтръгнах се и се опитах да си направя място с лакти. Не носех револвер. Търсенето на Димитриос Алейдис не го изискваше. Съмнявах се дали щеше да ми е от някаква полза. Огромният мъж вероятно щеше да ми го отнеме и да го изяде.

– Качи се горе и сам ще се убедиш – казах, като се опитвах в гласа ми да не прозвучи агонията.

Отново ме пусна. Погледна ме с някаква тъга в сивите си очи.

– Всичко е наред. Не искам да създавам на никого грижи. Хайде да се качим заедно и да пийнем по нещо.

– Няма да ти сервират. Казах ти, че заведението е за цветнокожи.

– Цели осем години не съм виждал Велма – каза той с дълбокия си тъжен глас. – Осем дълги години, откак се сбогувахме. От шест години не ми е писала. Но тя сигурно си има причина. Работеше тук. Хубавица беше тя. Качваме се, нали?

– Добре – изкрещях аз. – Ще дойда. Но престани да ме носиш. Пусни ме да ходя. Нищо ми няма. Съвсем съм пораснал. Ходя вече сам до банята и тъй нататък. Само не ме носи.

– Велмичка работеше тук – каза нежно той. Не ме слушаше.

Качихме се по стълбите. Остави ме да вървя сам. Рамото ме болеше. Вратът ми бе мокър.

Още две летящи врати преграждаха пътя ни. Още две летящи врати ни деляха от онова, което ни очакваше оттатък. Огромният мъж ги тласна леко с палци и ние влязохме в стаята. Бе дълго тясно помещение, не особено чисто, не особено светло, не особено весело. В ъгъла група негри пееха и бъбреха под сноп светлина на масата за зарове. От дясната страна до стената имаше бар. Няколкото посетители, мъже и жени, бяха негри.

Пеенето на масата за зарове секна, светлината над нея трепна и угасна. Изведнъж настъпи тишина, тежка като пълна с вода лодка. В нас се взираха очи – кафяви цветнокожи очи. От лица, които варираха от сиво до катраненочерно. Главите бавно се извърнаха, очите проблеснаха и се вторачиха в мъртвата враждебна тишина в другата раса.

На бара се бе облегнал едър дебеловрат негър с розови ластици върху ръкавите на ризата, а бяло-розови тиранти пресичаха широкия му гръб. Целият му вид говореше, че той е биячът. Той бавно спусна вдигнатия си крак, бавно се извърна и се вторачи в нас, леко разкрачил крака, прекарвайки широк език по устните си. Имаше очукано лице, което, изглежда, бе удряно от всичко освен от кофа на въжена линия. Покрито с белези, сплескано, степано, нашарено и скълцано. Лице, което нямаше от какво да се страхува. Всичко, което човек може да се сети, вече му бе сторено.

Късата му къдрава коса сивееше на места. Едното му ухо бе загубило месестата си част.

Негърът бе тежък и широкоплещест. Имаше големи тежки крака и те изглеждаха леко изкривени, което е необичайно за негър. Облиза устни още няколко пъти, усмихна се и раздвижи тялото си. Приближи се с отпуснатата приведена стойка на борец. Огромният мъж го чакаше безмълвно.

Негърът с розовите ластици постави масивната си кафява ръка на гърдите на големия мъж. Колкото и голяма да бе ръката, тя изглеждаше като габърче. Грамадният мъж не се помръдна. Биячът се усмихна любезно.

– Никакви бели, братко. Само цветнокожи. Съжалявам много.

Големият мъж завъртя малките си тъжни очи и огледа помещението. Лека червенина изби по бузите му.

– Ваксаджийница – прошепна той ядосано. После повиши глас: – Къде е Велма?

На бияча хич не му бе до шеги. Изучаваше дрехите на левента: кафявата му риза и жълтата вратовръзка, грубото сиво сако и белите топки за голф по него. Грижливо местеше дебелата си глава и изучаваше всичко това от различен ъгъл. Погледна надолу към обувките от крокодилска кожа. Леко се захили. Изглежда, му бе забавно. Изпитах слабо съжаление към него. Той отново заговори благо:

– Велма ли казваш? Тук няма Велма, братко. Няма къркане, няма момичета, няма нищо. Обирайте си крушите, бели момко, обирайте си крушите.

– Велма работеше тук едно време – каза едрият мъж. Говореше почти като насън, сякаш бе съвсем сам сред гората и береше диви теменуги. Извадих носната си кърпичка и отново си избърсах врата.

Биячът изведнъж се изсмя.

– Разбира се – каза той, хвърляйки бърз поглед през рамо към своята публика. – Велма работеше тук. Но вече не работи. Пенсионира се. Ха-ха...

– Би ли свалил проклетия си юмрук от ризата ми? – каза големият мъж.

Биячът се смръщи. Не бе свикнал да му говорят така. Махна ръката си от ризата и я сви в юмрук с размера и цвета на едър патладжан. На везните бяха работата му, репутацията му на суров човек, общественото мнение.

Размисли за секунда и допусна грешка. Замахна много силно с юмрука си от късо разстояние с внезапен тласък на лакътя напред и удари големия мъж странично по челюстта. Лека въздишка се разнесе из помещението.

Ударът бе добър. Рамото му увисна и тялото политна след него. Ударът бе нанесен с много тежест и човекът, който го нанесе, имаше доста голям опит. Големият мъж не мръдна главата си повече от сантиметър. Не се и опита да парира удара. Понесе го, леко се разтърси, издаде тих гърлен звук и сграбчи бияча за гушата. Биячът се опита да го ритне с коляно в слабините. Големият мъж го извъртя във въздуха и стъпи разкрачен с ефектните си обувки на мръсния линолеум, който покриваше пода. Наведе бияча назад и премести дясната си ръка на колана му. Коланът се скъса като наниз кромид. Големият човек постави разтворена огромната си ръка на гръбнака на бияча и го вдигна. Запокити го право през помещението. Трима мъже отскочиха встрани. Биячът се приземи заедно с една маса и се пльосна на дюшемето с трясък, който трябва да се е чул чак в Денвър. Краката му конвулсивно потръпнаха. После замря.

– Някои апапи не знаят кога да бъдат строги – каза гигантът и се извърна към мен. – Дааа, хайде да пием по едно.

Отидохме до бара. Клиентите един по един се превърнаха в безмълвни сенки, които се носеха нечуто по пода, през вратите, по стълбите. Безшумни като сенки по трева. Вратите дори не се помръдваха.

Облегнахме се на бара.

– Чисто уиски – каза големият мъж. – Какво ще пиеш?

– Чисто уиски – отвърнах.

Получихме чистото си уиски. Големият мъж отпи невъзмутимо от дебелата тумбеста чаша. Втренчи се тържествено в бармана – тънък угрижен негър с бяло сако, който се движеше, сякаш го боляха краката.

– Знаеш ли къде е Велма?

– Велма ли рекохте? – прохленчи барманът. – Не съм я виждал да се мярка напоследък, господине.

– Откога си тук?

– Да видим. – Барманът остави кърпата, сбърчи чело и взе да брои на пръсти. – От около десет месеца, струва ми се. Около година. Около...

– Последно – каза гигантът.

Барманът се ококори и адамовата му ябълка се замята като обезглавено пиле.

– Откога този вертеп е заведение за черни? – запита гигантът сърдито.

– Кое казахте?

Гигантът сви ръката си в юмрук, в който почти изчезна чашата му с чисто уиски.

– От пет години най-малко – намесих се аз. – Този човечец не може да знае нищо за бяло момиче на име Велма. Никой тъдява не би знаел.

Гигантът ме изгледа, сякаш току-що се бях излюпил. Чистото уиски не бе подобрило настроението му.

– Кой, по дяволите, те кара да си пъхаш носа? – запита той.

Усмихнах се. Широка, топла и дружелюбна усмивка.

– Аз съм този, който дойде с вас. Помните ли?

Тогава той се ухили в отговор – плоска, невинна усмивка, която нищо не означаваше.

– Чисто уиски – каза той на бармана. – Отърси тези въшки от гащите си. Размърдай се.

Барманът се затутка, въртейки бялото на очите си.

Облегнах се с гръб на бара и огледах помещението. Сега то бе пусто, с изключение на бармана, гиганта и мен, и разбира се, бияча, проснат до стената. Той се движеше. Движеше се бавно, сякаш с непоносима болка и усилие. Пълзеше тихо по дюшемето като муха с едно крило. Движеше се зад масите отпаднал – внезапно остарял и загубил илюзиите си мъж. Наблюдавах го как се движи. Барманът постави пред нас още две чаши чисто уиски. Извърнах се към бара. Гигантът хвърли небрежен поглед към пълзящия бияч и после не му обърна повече внимание.

– Нищо не е останало от предишното заведение – оплака се той. – Преди имаше малка сцена и оркестър, както и прекрасни малки стаички, където човек можеше да се позабавлява. Велма чуруликаше. Бе червенокоса. Хубавичка като дантелени гащи. Щях­ме да се женим, когато ми скроиха капа.

Посегнах към второто си уиски. Тази авантюра взе да ми омръзва.

– Каква капа? – попитах.

– Къде мислиш, че съм бил тези осем години, за които споменах?

– На лов за пеперуди.

Ръгна ме в гърдите с показалец като банан.

– В дранголника. Викат ми Малой Лоса, защото съм едър. Големият обир на банка „Бенд“. Четиресет бона. Соло. Това нищо ли е?

– И сега възнамеряваш да ги похарчиш?

Прониза ме с поглед. Зад нас се чу шум. Биячът бе отново на крака, като леко се олюляваше. Беше се хванал за дръжката на една черна врата зад масата за зарове. Отвори я и почти се строполи вътре. Вратата изтрака и се затвори. Щракна ключалка.

– Накъде води? – попита Малой Лоса.

Очите на бармана заплуваха в орбитите си, трудно се фокусираха на вратата, през която биячът се бе измъкнал, залитайки.

– Това... туй е канцеларията на гос’ин Монтгомъри. Шефът. Там отзад му е канцеларията.

– Може пък той да знае – каза гигантът. Гаврътна питието си на един дъх. – По-добре ще е да не вземе да се майтапи и той. Още две от същото.

Прекоси бавно и безгрижно стаята с тиха стъпка. Огромният му гръб закри вратата. Беше заключена. Разтърси я и парче от ламперията отлетя встрани. Мина през дупката и затвори вратата след себе си.

Настъпи тишина. С бармана се спогледахме. Погледът му стана замислен. Обърса тезгяха, въздъхна и посегна надолу с дясната си ръка.

Пресегнах се през бара и го сграбчих за ръката. Бе тънка и крехка. Задържах я и му се усмихнах.

– Какво имаш там долу, момчето ми?

Барманът облиза устни. Облегна се на ръката ми и не каза нищо. Блестящото му лице се покри със сивота.

– Този момък е опасен. А ще стане още по-зъл. От пиенето. Търси едно момиче. Това място е било заведение за бели. Чаткаш ли?

Барманът облиза устни.

– Нямало го е доста време. Осем години. Май няма представа колко дълго е това, макар че навярно му изглежда колкото цял един живот. Смята, че тукашните хора трябва да знаят къде е момичето му. Чаткаш ли?

Барманът каза бавно:

– Мислех, че сте заедно.

– Нямаше начин. Попита ме нещо долу и после ме довлече горе. Не съм го виждал преди. Но не ми се щеше да ме подхвърля по покривите. Какво имаш там долу?

– Рязана пушка – каза барманът.

– Тц. Това е незаконно. Слушай, аз съм с теб. Имаш ли нещо друго? – прошепнах.

– Пищов. В кутия от пури. Пусни ми ръката.

– Чудесно. Сега се придвижи малко. Спокойно сега. Настрани. Не е дошъл моментът да вкарваме артилерията.

– Ти го казваш – усмихна се подигравателно барманът, наблягайки с уморената си тежест върху ръката ми. – Ти го...

Спря. Очите му се завъртяха. Главата му трепна...

В задната част на заведението, зад затворената врата до масата за зарове, се разнесе глух тъп звук. Би могло да е затръшната врата, но ми се стори, че не е това. И барманът мислеше същото. Той замръзна на място. От устата му потекоха лиги. Ослушах се. Никакъв звук. Спуснах се бързо към края на тезгяха. Достатъчно дълго бях слушател.

Вратата в дъното се отвори с трясък и Малой Ло­са влетя с плавен тежък скок и замря на място с широка бледа усмивка на лицето. Армейският „Колт“ 45-и калибър изглеждаше като детска играчка в ръката му.

– Без майтапи. Лапите на бара – каза спокойно той.

Барманът и аз поставихме ръцете си на бара. Малой Лоса огледа с периферното си зрение помещението. Усмивката му бе изопната, като закована. Раздвижи крака и безмълвно прекоси помещението. Имаше вид на човек, който може да обере банка сам – дори и с тези дрехи.

Приближи се до бара.

– Горе ръцете, черньо.

Барманът вдигна ръце високо във въздуха. Гигантът пристъпи откъм гърба ми и ме опипа грижливо с лявата си ръка. Дъхът му пареше врата ми. Отдръпна се.

– И господин Монтгомъри не знаеше къде е Велма. Опита се да ми каже... с това.

Грубата му ръка потупа револвера. Бавно се извърнах и го погледнах.

– Дааа, ще ме познаеш. Няма никога да ме забравиш, приятелю. Само им кажи на тез гуньовци да не бъдат лекомислени, това е всичко – заклати той пистолета. – Е, довиждане, будали. Трябва да гепя трамвая.

Пое към площадката на стълбището.

– Не си платил – казах.

Спря се и ме изгледа внимателно.

– Може би ти имаш нещо за плащане, но не ти давам зор.

Тръгна, промуши се през двойната врата и стъпките му заглъхнаха по стълбите.

Барманът се наведе. Скочих зад тезгяха и го изблъсках встрани. На лавицата под бара, под един пеш­кир, лежеше срязаната ловджийска пушка. До нея имаше кутия от пури, а в нея автоматичен пистолет 38-и калибър. Взех го. Барманът се притисна о редицата чаши зад бара.

Заобиколих бара, прекосих заведението и спрях пред зейналата врата зад масата за зарове. Зад вратата имаше неосветен коридор във формата на обърнато Г. Биячът лежеше в несвяст проснат по очи на пода с нож в ръката си. Наведох се, измъкнах ножа и го запокитих към стълбището. Биячът дишаше апоп­лектично и ръката му бе безжизнена.

Прескочих го и отворих вратата с надпис „Офис“.

Близо до отчасти затуления с дъски прозорец имаше малко, издраскано бюро. На стола нечие туловище бе щръкнало като свещ. Столът имаше висока облегалка, която стигаше точно до тила на мъжа. Главата му бе провиснала назад върху високата облегалка на стола, така че носът му сочеше към закования прозорец.

Отдясно на мъжа зееше отвореното чекмедже на бюрото. Вътре имаше вестник с мазно петно по средата. Пистолетът трябва да е бил там. Навярно идеята е изглеждала прекрасна навремето, но положението на главата на господин Монтгомъри бе доказателство, че идеята се е оказала погрешна.

На бюрото имаше телефон. Оставих рязаната пушка и отидох да заключа вратата, преди да се обадя в полицията. Така се чувствах по-сигурен, а господин Монтгомъри, струва ми се, нямаше нищо против.

Когато момчетата от патрулната кола изтрополиха по стълбите, биячът и барманът бяха изчезнали и аз бях сам-самичък на местопрестъплението."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от Реймънд Чандлър
Дългото сбогуване
Реймънд Чандлър
Цена:  16.99 лв.
Майстори на криминалния разказ
Реймънд Чандлър, Ърл Стенли Гарднър, Рос Макдоналд, Ед Макбейн, Бил Пронзини, Лорънс Трийт
Цена:  17.00 лв.
Зъл вятър. Новели
Реймънд Чандлър
Стандартна цена 17.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  13.60 лв.
Дамата от езерото
Реймънд Чандлър
Цена:  14.00 лв.
Големият сън
Реймънд Чандлър
Цена:  14.00 лв.
Пълна колекция разкази - том 2
Реймънд Чандлър
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Още книги от Реймънд Чандлър
Книги от поредицата "Кралете на трилъра"
Сивия
Марк Грейни
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Цена:  17.99 лв.
Кондора се завръща
Джеймс Грейди
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.99 лв.
Изгубеният град на тамплиерите
Пол Кристофър
Цена:  16.99 лв.
Тайните бегачи на Ню Йорк
Матю Райли
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  16.99 лв.
Произход
Дан Браун
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  24.95 лв.
Цветът на дулото
Марк Грийни
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  19.99 лв.
Ключът
Джеймс Ролинс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.99 лв.
Трите тайни града
Матю Райли
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  16.99 лв.
Короната на демона
Джеймс Ролинс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  17.99 лв.
Келтска империя
Клайв Къслър, Дърк Къслър
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.99 лв.
Измамника
Фредерик Форсайт
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  19.99 лв.
Ловецът на глави
Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Цена:  17.99 лв.
Още книги от поредицата "Кралете на трилъра"
Други интересни предложения
Цветът на дулото
Марк Грийни
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  19.99 лв.
Трите тайни града
Матю Райли
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  16.99 лв.
Измамника
Фредерик Форсайт
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  19.99 лв.
Дългото сбогуване
Реймънд Чандлър
Цена:  16.99 лв.
Майстори на криминалния разказ
Реймънд Чандлър, Ърл Стенли Гарднър, Рос Макдоналд, Ед Макбейн, Бил Пронзини, Лорънс Трийт
Цена:  17.00 лв.
Два вида истина
Майкъл Конъли
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.99 лв.
Зъл вятър. Новели
Реймънд Чандлър
Стандартна цена 17.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  13.60 лв.
Големият сън
Реймънд Чандлър
Цена:  14.00 лв.
Дамата от езерото
Реймънд Чандлър
Цена:  14.00 лв.
Пълна колекция разкази - том 2
Реймънд Чандлър
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Назад към "Трилъри"
Дългото сбогуване - Реймънд Чандлър -
Дългото сбогуване
Реймънд Чандлър
"Да кажеш сбогом, в известен смисъл значи да умреш." Тери Ленъкс рядко е трезвен, но сега ...
Майстори на криминалния разказ - Реймънд Чандлър, Ърл Стенли Гарднър, Рос Макдоналд, Ед Макбейн, Бил Пронзини, Лорънс Трийт -
Майстори на криминалния ...
Реймънд Чандлър, Ърл Стенли ...
Шест от най-големите имена в жанра, които извеждат криминалната литература на ново ниво - Реймънд ...
Зъл вятър. Новели - Реймънд Чандлър -
Зъл вятър. Новели
Реймънд Чандлър
Най-хубавите новели на Реймънд Чандлър (1888 - 1959) в нов подбор и нов превод. : "Зъл вятър" ...
Дамата от езерото - Реймънд Чандлър -
Дамата от езерото
Реймънд Чандлър
“Дамата от езерото” е роман на Реймънд Чандлър, написан през 1943 г. Сложният сценарий на романа ...
Големият сън - Реймънд Чандлър -
Големият сън
Реймънд Чандлър
"С Марлоу презираме висшето общество, защото вони на фалш." Реймънд Чандлър : Реймънд ...
Мистерията Лагерфелд
Лоран Ален-Карон
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво