Good omens

Тери Пратчет Времетраене: 3:20 мин. Тери Пратчет: Живот с бележки под линия : Биография Роб Уилкинс Времетраене: 1:10 мин. Лисица Мъци Времетраене: 0:54 мин. Стивън Кинг Времетраене: 3:14 мин. За писането. Мемоари на занаята Стивън Кинг Времетраене: 0:43 мин. Социална психология Дейвид Г. Майърс Времетраене: 1:06 мин. Невъзможни създания Катрин Ръндъл Времетраене: 0:58 мин. Млади, богати вдовици Кимбърли Бел, Ванеса Лили, Лейн Фарго, Кейт Холахан Времетраене: 1:06 мин. Най-красивите 20 тропически острова в света Пламен Тодоров Времетраене: 1:12 мин. Да стареем млади. Наука и технологии Сергей Янг Времетраене: 1:31 мин. Приключенията на невидимия Тонино Джани Родари Времетраене: 1:14 мин. Долче и Габана: Биография Джесика Бъмпъс Времетраене: 1:40 мин. Астрология и астропсихология за всеки Светла Балтова Времетраене: 1:31 мин. 10 неща, които трябва да знаете за психичното развитие на детето Били Гарви Времетраене: 1:13 мин. Истанбулска рапсодия Дефне Суман Времетраене: 1:07 мин.

"Armageddon only happens once, you know. They don’t let you go around again until you get it right."

According to the Nice and Accurate Prophecies of Agnes Nutter, Witch - the world’s only totally reliable guide to the future, written in 1655, before she exploded - the world will end on a Saturday. Next Saturday, in fact. Just after tea...

People have been predicting the end of the world almost from its very beginning, so it’s only natural to be sceptical when a new date is set for Judgement Day. This time though, the armies of Good and Evil really do appear to be massing. The four Bikers of the Apocalypse are hitting the road. But both the angels and demons - well, one fast-living demon and a somewhat fussy angel - would quite like the Rapture not to happen.

And someone seems to have misplaced the Antichrist...

Изумителният Тери и неговите образователно-фантастични книги... Започваме с тази алегория между заглавието на книгата „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи”, спечелила на Сър Тери Пратчет отличието „Карнеги“ и цялостния ефект, последствия и отпечатък от неговото творчество. А, иначе, самият Тери започва своето представяне така: „Казвам се Тери Пратчет и пиша фентъзи романи…“

След много години, прекарани в изучаване на литературата и биографиите на световноизвестните автори, в един миг си даваме сметка колко е важно да знаем кога и как е живял всеки от тях. То е като… лекарство, което работи при конкретни обстоятелства, при определена болест. Един е писал за революцията, защото е бил съвременник или участник в такава, друг е бил депресиран, защото е имал проблем в семейството, със себе си… И литературата им помага на хората „да преглътнат“, да разберат момента в своя собствен живот, благодарение на словото, да го видят и осмислят чрез на таланта на творците.

Така е и с Тери. Той живее в… сравнително спокойно време, носещо знания, напредък и… нов прочит, глобален и енциклопедичен на цялата човешка история… на Света. През древните дракони („Стражите! Стражите!“), великите пирамиди („Пирамиди“), глинените статуи на китайски войни („Глинени крака“), откриването на нови континенти („Последният континент“), феноменът на киното („Подвижни образи“), та чак до необяснимите магьосници („Магизточник“, „Еманципирана магия“, „Вещици в чужбина“ и цялата серия с вещиците и магьосниците), заемането на чуждо съзнание… Чрез Смърт, но и любовта – които са във всяка една от неговите книги.

Енциклопедист, сравним с Леонардо, магьосник и предсказател, от ранга на Нострадамус, Тери Пратчет или СърТерънс Дейвид Джон Пратчет, е роден на 28 април 1948 година в селце в Бейкънсфилд, Великобритния. Още в ученическите му години става видно, че детето е талантливо и… пише, все едно рисува нови светове в умовете на хората. Първият му публикуван разказ е „Бизнесът на Хадес“ , публикуван в училищния вестник (в техническото училище, което посещава), когато е на 13 години. Две години по-късно произведението излиза в списанието „Science Fantasy”. За тази публикация той получава 14 лири.

През 1965 г. (когато е на 17) Тери окончателно прекратява своето образование и започва работа като журналист в местен вестник. Случайността и професията го срещат с един от собствениците на издателство “Colin Smythe Limted“, на когото Пратчет разказва, че е написал роман – „Килиментите хора“. Колин Смит е категоричен – иска да публикува романа и книгата излиза през 1971 г. Както самият Тери споделя: „в тъмните мразовити нощи, на следващите няколко години“ той написва следващите си два романа, които излизат през 1976 - „Тъмната страна на Слънцето“ и 1981 г. - „Страта“. Те са хумористични, научнофантастични истории, разказващи за световете, които писателят „вижда“ през творческия си окуляр.

През 1982 г. издателство „New English Library“, издавало писателя, се отказва да работи повече с него заради „низките продажби на романите му“. Колин Смит обаче успява да заинтригува издателство „Corgi”, което издава първия роман от великия цикъл за Света на диска „Цвета на магията“ (1983 г.). По него радио BBC прави шестсериен цикъл в предаването си “Women’s Hour“, който има зашеметяващ успех. През 1986 г. излиза следващата книга на писателя „Фантастична светлина“, а Смит става официален литературен агент на Тери.
В 1987 г. излиза вещерската „Еманципирана магия“ и когато собственикът на издателство “New English Library“ звъни на Смит, за да купи правата, той с усмивка им съобщава, че са закъснели!

Същата година Тери завършва „Морт“, още един роман за плоския свят, в който се разказва за ученикът на Смърт – един от основните съпътстващи персонажи от този цикъл. Тогава Пратчет решава да се отдаде само на писането си, като слага точка на журналистическата си кариера. И не бърка. Неговите романи стават бестселъри, оставащи завинаги в историята на световната литература! През 1996 г. са издадени два романа от Света на диска - „Маскарад“ и „Интересни времена“, които попадат в британската десетка на бестселърите. Излязлата през 1995 г. „Музика на душата“ четири седмици е най-продаваната книга във Великобритания. „Жътварят“ е най-бързо изкупената книга, а „Дядо Прас“ и „Маскарад“ заемат по две седмици първите места в класациите за бестселъри – както с мека, така и с твърда корица.

В 1998 г. Тери Пратчет е удостоен със званието Кавалер на Ордена на Британската империя за принос към литературата. Той става рицар! Същата година излиза „Захапи за врата“ и „Последният континент“, на следващата година - „Петият слон“, 2000 г. – „Истината“, а през следващата - „Крадец на време“.

През 2001 г. на Пратчет е връчена наградата „Карнеги“ за романа му „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“. Следва „наситена“ с герои от стражите на Анкх-Морпорк поредица - през 2002 г. – „Нощна стража“, 2003 г. – „Чудовищна команда“, 2004 г. – „Пощоряване“, 2005 г. – „Туп“.

През 2007 г. излиза романа „Опаричване“. Към този момент Тери е най-продаваният автор във Великобритания, продал над 55 милиона книги, като романите му са преведени на 36 езика. По мнение на статистиците, книгите на Тери са около 1% от всички продадени във Великобритания за този период.
По книги на Три са създадени няколко филма за Света на диска – двусерийният „Дядо Прас“, който излиза на екран през 2006 г., като самият Пратчет е в ролята на майстор на играчки.

В 2008 излиза телевизионният филм „Цветът на магията“ (Пратчет е в ролята на астролога), а през 2010 г. излиза „Пощоряване“.
Не могат да бъдат пропуснати и детските му фентъзи-книги с участието на сините фигъли-„кривунци“ и „мъненката вещеричка Тифани“ („Шапка пълна с небе“ – 2004 г., „Зимоковецът“ – 2006 г.), както и редица комикси по негови романи, театрални постановки, анимационни филми, видео игри.
Около Тери се зашумява отново през 2007 г., като този път темата е изключително „а-ла-Смърт“ – лекарите откриват, че страда от начален стадий на болестта на Алцхаймер. Това слага начало на нова дискусия – желанието на писателя да сложи съзнателно край на живота си в клиника в Швейцария. Той вече не може да пише сам, а диктува книгите си на своя асистент Роб. Самият Пратчет казва във филма „Да избереш смъртта“, заснет от BBC (2011 г.):

„Знам, че ще дойде времето, когато думите ще ме изоставят и повече няма да мога да пиша книги. Ето тогава не съм сигурен дали ще ми се живее…“ В лентата писателят върви редом с хората, избрали съзнателно да умрат. „Искам да знам какво е да ти помогнат да умреш.“ – казва той и става свидетел на едно от умъртвяванията. Дали тогава за първи път среща своя ярък герой Смърт?…
Когато обсъжда възможността да постъпи в „Дигнитас“ – швейцарската организация, асистираща на хората съзнателно да напуснат живота, той казва: „Не взимам важни решения без съпругата си.“ А тя – Лин Пратчет - съвсем не е съгласна с неговото намерение и иска да се грижи за съпруга си до последния му миг. Но… всеки прави избор…
„Ще ви помня!“ – казва във филма Тери на една от участничките … Дали е част от хумора му? Вероятно ще е така, защото най-голямата любов на писателя сме ние – неговите читатели!
… И Слънцето!

Известен в цял свят, Нийл Геймън присъства в речника на литературата като един от първите десет постмодерни писатели. Той е плодовит създател на проза, поезия, филмови сценарии, журналистика, комикси, текстове на песни и драматични произведения. Обект на култ, Геймън безспорно привлича широк медиен интерес. Почитателите за научна фантастика и фентъзи представляват голяма част от читателската му аудитория, а личният му блог има повече от един милион редовни посетители.

Геймън е роден в Хемпшир, Великобритания, но има полско-еврейски произход. Научава се да чете още на четири години и израства с интереса към книгите. Като дете открива любовта си към четенето и историите, поглъщайки произведенията на Дж. Р. Р. Толкин, Джеймс Бранч Кабел, Едгър Алън По, Майкъл Мооркок, Урсула Ле Гуин, Жен Улф и Г. К. Честъртън. Сам той се определя като "диво дете, което е било отгледано в библиотеките". На своя официален сайт, Геймън разказва, че любовта си към четенето дължи на библиотекарите. Той споделя с читателите си, че най-щастливите си моменти като момче е преживял, когато е убедил родителите си да го пуснат в местната библиотека по пътя към работа и прекарал целия ден там.

Писателската кариера на Геймън започва в Англия като журналист. Първата му книга е биографична, посветена е на Дюран Дюран и му отнема три месеца. Втората му книга е биография на Дъглас Адамс. "Violent Cases" пък е заглавието на първият от много съвместни проекти с художника Дейв МакКейн. Този ранен графичен роман довежда до създаването на тяхната поредица "Black Orchid", публикувана от "DC Comics". Следващата поредица - "The Sandman" - събира много фенове, голям брой американски награди (включително девет награди на "Will Eisner Comic Industry" и три награди "Харви") и претърпява 75 издания.

През 1991 г. "Sandman" става първият комикс, който някога е получил литературна награда. Нийл Геймън се утвърждава като един от пионерите в създаването на съвременните комикси, както и като автор, чиито творби пресичат жанрове и достигат до аудитории от всички възрасти. Това включва и произведения за младите читатели - например заглавия като "М като Магия".

Книгите на Геймън са жанрови творби, които отказват да останат верни на своите жанрове. Готическият ужас излиза от мода в началото на 90-те години - времето, по което Нийл Геймън започва работа по "Коралайн". Първоначално смятана за прекалено плашеща за децата, "Коралайн" печели британската Награда за научна фантастика. Анимиран игрален филм, базиран на "Коралайн", режисиран от Хенри Селик и пуснат в началото на 2009 г., печели Наградата на Британската академия за филмово и телевизонно изкуство за най-добър анимационен филм. Той е номиниран и за "Ockap" в същата категория. Романите на Нийл Геймън за възрастни "Звезден прах", "Американски богове" и "Good Omens" стават бесселъри на "Ню Йорк Таймс". По "Американски богове", за която писателят получава наградата "Хюго", е направена и телевизионна адаптация, която се излъчва по "HBO".

Нийл Геймън е автор и на сценарии за телевизонни поредици като "Neverwhere", излъчвана по BBC, игралният филм на Дейв МакКейн "Огледална маска" (2005) и други. Книгата "Звезден прах" също получава екранизация.

"Книга за гробището" е друг важен момент от творческата биография на Нийл Геймън. Тя донася на своя автор някои от най-престижните в света награди за литература - "Booktrust Prize for Teenage Fiction", медалите "Нюбъри" и "Карнеги" (Геймън е първият автор в света, който печели тези два медала с една и съща книга!), награда "Локус" и награда "Хюго". Илюстрациите на Крис Риддъл в "Книга за гробищата" пък са повод за получаването на още една престижна награда - "Кейт Грийнуей“. По книгата ще има и филмова адаптация.

Докато всички фенове на Нийл Геймън следят с нетърпение вички новости около него, ето какво казва самият той за своята работа в една лекция в "Barbican Centre", Лондон:

"Писателите - особено детските - имат задължения пред читателите. Ние сме длъжни да пишем правдиви неща, което е особено важно, когато съчиняваме истории за хора, които не са съществували, или за места, където не сме били. Трябва да разбираме, че истината не е това, което действително се е случило, а това, което ни разказва кои сме ние."

Букохолик ЕООД
София, 1379
ул. Гюешево 83
sales@bookoholic.net