Сборник с фантастични разкази, родени от въображението на един от най-обичаните и награждавани автори - Нийл Геймън. Майсторът разказвач Нийл Геймън представя на своите читатели спиращ дъха сборник с истории. От тях може да ги побият тръпки или може да ги забавляват, но винаги ще се срещнат с неочакваното... Сестрата на Хъмпти Дъмпти наема частен детектив, който да разследва смъртта на нейния брат. Юноша, който трудно си говори с момичетата се озовава на един твърде необичаен купон. Момче, отрасло в гробището открива и се противопоставя на много по-тревожния свят на живите.

"Шантаво, смешно и остроумно."
Scholl Lybrary Journal

"Нийл Геймън е модерен властелин на фантазията."
Ala Booklis

Нийл Геймън е роден в Порчестър, Великобритания, на 10 ноември 1960 г. Журналист и писател на свободна практика. Решава да се пробва в комикс-книгите. Някои от работите му се появяват като публикации в "Time Out", "The Sunday Times", "Punch" и "The Observer". Първата му проява, свързана с комиксите, е графичната поредица за възрастни "The Sandman". С него Геймън печели всяка значима награда в областта, включително Деветата годишна комикс награда на името на Уил Айснър, наградата "Харви", а през 1991 г. и световната награда за най-добра кратка фентъзи история, като по този начин го превръща в първия комикс, печелил някога литературна награда.
Геймън пише както за деца, така и за възрастни. Съвместно с Тери Пратчет създават шедьовъра "Добри поличби". Включен е в Речника за литературни биографии, като един от десетте най-велики живи пост-модерни писатели. Нийл Геймън е плодотворен създател на прозаични и поетични творби, филми, журналистически материали, комикси, текстове на песни и драматургия. Написал е не една книга, определена от "New York Times" за бестселър. Получил е наградите "Хюго", "Небюла", "Брам Стокер", "SFX" и "Локус". Работи също така и за подкрепа на правата според Първата поправка, получил е наградата "Защитник на свободата" през 1997 г. от Фонда за официална юридическа защита на комиксите.
Днес Нийл живее близо до Минеаполис, Минесота. Навършил е 50 години, но някак успява да изглежда така, сякаш има нужда от подстригване.

Известен в цял свят, Нийл Геймън присъства в речника на литературата като един от първите десет постмодерни писатели. Той е плодовит създател на проза, поезия, филмови сценарии, журналистика, комикси, текстове на песни и драматични произведения. Обект на култ, Геймън безспорно привлича широк медиен интерес. Почитателите за научна фантастика и фентъзи представляват голяма част от читателската му аудитория, а личният му блог има повече от един милион редовни посетители.

Геймън е роден в Хемпшир, Великобритания, но има полско-еврейски произход. Научава се да чете още на четири години и израства с интереса към книгите. Като дете открива любовта си към четенето и историите, поглъщайки произведенията на Дж. Р. Р. Толкин, Джеймс Бранч Кабел, Едгър Алън По, Майкъл Мооркок, Урсула Ле Гуин, Жен Улф и Г. К. Честъртън. Сам той се определя като "диво дете, което е било отгледано в библиотеките". На своя официален сайт, Геймън разказва, че любовта си към четенето дължи на библиотекарите. Той споделя с читателите си, че най-щастливите си моменти като момче е преживял, когато е убедил родителите си да го пуснат в местната библиотека по пътя към работа и прекарал целия ден там.

Писателската кариера на Геймън започва в Англия като журналист. Първата му книга е биографична, посветена е на Дюран Дюран и му отнема три месеца. Втората му книга е биография на Дъглас Адамс. "Violent Cases" пък е заглавието на първият от много съвместни проекти с художника Дейв МакКейн. Този ранен графичен роман довежда до създаването на тяхната поредица "Black Orchid", публикувана от "DC Comics". Следващата поредица - "The Sandman" - събира много фенове, голям брой американски награди (включително девет награди на "Will Eisner Comic Industry" и три награди "Харви") и претърпява 75 издания.

През 1991 г. "Sandman" става първият комикс, който някога е получил литературна награда. Нийл Геймън се утвърждава като един от пионерите в създаването на съвременните комикси, както и като автор, чиито творби пресичат жанрове и достигат до аудитории от всички възрасти. Това включва и произведения за младите читатели - например заглавия като "М като Магия".

Книгите на Геймън са жанрови творби, които отказват да останат верни на своите жанрове. Готическият ужас излиза от мода в началото на 90-те години - времето, по което Нийл Геймън започва работа по "Коралайн". Първоначално смятана за прекалено плашеща за децата, "Коралайн" печели британската Награда за научна фантастика. Анимиран игрален филм, базиран на "Коралайн", режисиран от Хенри Селик и пуснат в началото на 2009 г., печели Наградата на Британската академия за филмово и телевизонно изкуство за най-добър анимационен филм. Той е номиниран и за "Оскар" в същата категория. Романите на Нийл Геймън за възрастни "Звезден прах", "Американски богове" и "Good Omens" стават бесселъри на "Ню Йорк Таймс". По "Американски богове", за която писателят получава наградата "Хюго", е направена и телевизионна адаптация, която се излъчва по "HBО".

Нийл Геймън е автор и на сценарии за телевизонни поредици като "Neverwhere", излъчвана по BBC, игралният филм на Дейв МакКейн "Огледална маска" (2005) и други. Книгата "Звезден прах" също получава екранизация.

"Книга за гробището" е друг важен момент от творческата биография на Нийл Геймън. Тя донася на своя автор някои от най-престижните в света награди за литература - "Booktrust Prize for Teenage Fiction", медалите "Нюбъри" и "Карнеги" (Геймън е първият автор в света, който печели тези два медала с една и съща книга!), награда "Локус" и награда "Хюго". Илюстрациите на Крис Риддъл в "Книга за гробищата" пък са повод за получаването на още една престижна награда - "Кейт Грийнуей“. По книгата ще има и филмова адаптация.

Докато всички фенове на Нийл Геймън следят с нетърпение вички новости около него, ето какво казва самият той за своята работа в една лекция в "Barbican Centre", Лондон:

"Писателите - особено детските - имат задължения пред читателите. Ние сме длъжни да пишем правдиви неща, което е особено важно, когато съчиняваме истории за хора, които не са съществували, или за места, където не сме били. Трябва да разбираме, че истината не е това, което действително се е случило, а това, което ни разказва кои сме ние."