"— Вие сте мис Холбрук - каза Оливия.
Това бе изявление, а не въпрос, затова Лорийн отговори също така кратко:
— Да, Лорийн Холбрук.
Жената изглеждаше малко по-висока от Лорийн. Косата ѝ бе тъмна, но в нея се виждаха и сребърни нишки, които ѝ придаваха особена привлекателност. Бе слаба, но стоеше гордо изправена и дори някак си скована. Тази войнствена поза я правеше да изглежда по-едра, отколкото всъщност беше. Лицето ѝ, с маслинен оттенък, нямаше бръчки. В слабата светлина цветът на очите ѝ не можеше да се види, но с известно смущение Лорийн долови, че те се взират в нея с проницателността на ястреб.
Беше облечена в зелена рокля от някаква твърда материя и би било напълно несъвместимо с характера ѝ, ако по нея имаше дори и една-единствена бръчица, конец или какъвто и да е недостатък, хвърлящ сянка върху нейната безупречност. Поради малко раздърпания си вид, Лорийн се почувства в неизгодна позиция. Лицето на жената не изразяваше нито одобрение, нито неодобрение от появата на гостенката.
— Аз съм Оливия Локет. Надявам се, че пътуването ви е минало без произшествия. - Без да дочака отговор, тя продължи със същия отривист глас:
— Струва ми се, че сте дошли напразно. Нямам представа какво е имал предвид мъжът ми, когато ви е поканил. Лорийн бе смаяна от грубите думи на Оливия Локет. Къде беше Бен?
Очевидно мисис Локет я е очаквала. Защо е тогава този враждебен тон? Тя заекна:
— Аз... аз... сигурна съм, че ако седнем и поговорим за това, Бен ще ви обясни...
— Джаред добре ли е, Пепе? - прекъсна я Оливия, без да обръща внимание на обяснението.
— Si, сеньора Локет - отвърна бързо човекът, който се бе спуснал да помогне на Джаред, все още подкрепящ младия мъж, отпуснал се върху него
— Снощи е пил до късно, предполагам - каза Оливия.
На Лорийн ѝ се стори, че крайчецът на устните ѝ потрепва в далечен намек на усмивка, но той веднага изчезна и тя си каза, че това е било плод на въображението ѝ. Коя майка би се радвала да види сина си в такова състояние? Продължавайки да не обръща внимание на Лорийн, Оливия отново се обърна към Пепе:
— Отведи Джаред в обора и го накарай да изтрезнее. - Тонът ѝ бе язвителен. — Мис Холбрук, ще изпратя някого да вземе чантите ви.
Лорийн прие това за покана, която бе крайно време да получи. Да, но къде беше Бен - в Кийпойнт? Защо я бе изоставил по такъв начин?
Прихвана полите си и се заизкачва по стълбите, докато се изравни с Оливия. Жената ѝ отправи студен поглед и в стомаха на Лорийн се загнезди лошо предчувствие. Все пак събра смелост и каза:
— Ако повикате мистър Локет, сигурна съм, че...
— Това е невъзможно, мис Холбрук. Съпругът ми почина рано тази сутрин."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
