"Познавам таланта на Петя Хантова още от първите ѝ стихотворения. Цял живот тя търси себе си и като напише нещо, продължава да изкачва следващата планина, а ако няма такава - си я измисля.
Радвам се, че тя намери свое място в българската поезия и това е заслужено признание. Докато едни обричат своите творения на вятъра, за себе си тя казва, че е на обич орисана. Може би затова в нейното творчество има много срещи и раздели, и въпреки това за нея усмивката е дар Божи, а любовта - болест, от която няма спасение.
Тази нова книга показва нейното талантливо развитие. Тя отдавна е осъзнала, че писането на стихове е свещенодействие на думите, никога не забравя ориста си и зрънце по зрънце я събира в своите лирически безсъния.
За нея поезията е любов, а любовта е поезия. Прелиствайки страниците на тази нова книга, аз се радвам на всяко ново стихотворение, на всеки поетичен образ, на всяка нова крачка по пътя ѝ - пътя на истинската поезия. Използвайки магията на думите, тя изпълва душите ни с вяра, надежда и любов, без които животът е празен и непълен.
И макар че понякога застава между болката и безличието, между греха и грешката, тя вярва, че няма грешна любов, че любовта, колкото е любов, е преди всичко свобода. Само такова перо може да напише тази поетична книга. Ако търсите нещо повече - прочетете я. Тя е написана за нас, за всеки, който обича истинската поезия."
Евтим Евтимов