store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Погледни към дома, ангелe:...
Начало   Книги    ...    ...    Класически рома...  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Погледни към дома, ангелe: История на погребания живот


Томас Улф

Цена:  25.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 09-04-2020 г., Петък 10-04-2020 г. или
Понеделник 13-04-2020 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#270735
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2019 г.
ИздателствоЕкрие
Категории
КорицаТвърда
Страници648
Размери15.60 / 21.90 / 4.20 cm
Тегло0.678 kg
EAN9786197507140
ISBN9786197507140
  • Описание
  • Откъс от книгата
История на погребания живот.
Америка от началото на ХХ век. Улф пресъздава живота на едно семейство в малко градче на американския Юг - семейство Гант, което много прилича на семейството на автора, а Юджийн Гант в значителна степен представлява литературен автопортрет на самия Томас Улф. Семейна приказка, в която главния герой е най-малкият син в многочислена фамилия от шотландско-ирландски произход. Децата, четири момчета и две момичета, изграждат характерите си и се борят за индивидуалност в обстановка, създадена от сливането на "два мощни егоизма" - на бащата и на майката. Градчето Олтамонт в Южна Каролина - летен курорт, местност и климат с лечебен ефект за туберкулозни, е тясно за малкия Юджийн, надарен с голям ум и любознателност. Той става "ученият" в семейството и е обект едновременно на завист и обожание от страна на братята и сестрите си - единствен, успял да се измъкне от убийствената посредственост на инертния провинциален живот.

С тази книга читателят се потапя в стихията на самия живот, където се редуват битието и смъртта, любов и оскотяване, богатство и нищета, и все пак остава място за надеждата, която умира последна. Надяваме се книгата да достигне до по-голям брой читатели, не просто за да им достави удоволствие от четенето, а да им помогне да открият себе си в днешното забързано и с подменени ценности време. Българското издание "Погледни към дома, ангеле: История на погребания живот" е дело на един от най добрите преводачи на англо-американска литература у нас - Иванка Савова, награждавана многократно за своята работа и с дълъг професионален опит.

Томас Улф (1900 - 1938) отдавна е признат за едно от най-големите имена в американската литература на ХХ век, редом с Фокнър, Хемингуей, Дос Пасос и Скот Фицджералд - наричат ги "голямата петорка". Дори сред тях, Томас Улф се откроява с мащабността и дързостта на творческите си амбиции, с езиковата си и интелектуална мощ. Не напразно Фокнър го е провъзгласил за "най-яркият талант на нашето поколение", а критиците го наричат "Ниагарският водопад на американската литература". След публикуването на първия му роман "Погледни към дома, ангеле" през 1929 г. Улф става световноизвестен. "Ангелът" и до днес е смятан от критици и читатели за най-значимото му произведение.

Читателите, които не познават Томас Улф, ще бъдат очаровани и погълнати от шеметния вулкан от думи, от възхитителната дързост, с която руши повествователни канони и школски правила и издига кулите на лирическия си епос, от тежката му и задъхана проза, горчивия, жесток реализъм, контрастиращите поетични пасажи, шлифовани до блясък, от неистовия стремеж да се улови динамиката и многообразието на живота, нечовешкото прозрение за смисъла и същността на живота.
"Когато през пролетта на 1947 г. Уилям Б. Уиздъм от Ню Орлиънс предостави на Библиотеката на Харвард Колидж своята забележителна колекция от произведения на Томас Улф, веднага ни стана ясно, че единственият човек, който трябва да напише предговор към тях, е Максуел Е. Пъркинс от издателство "Чарлс Скрибнърс", редактор на първия роман на Улф и свързан с него чрез най-сърдечните връзки на професията и приятелството. Г-н Пъркинс с удоволствие се съгласи и пишеше материала за Улф, когато почина внезапно на 17 юни 1947 г. Макар че към статията трябваше да бъде добавено по-подробно описание на Улф като личност в размер на три хиляди думи, в настоящия си вид тя представлява самостоятелно изложение. Публикуваме я като последното произведение на Максуел Пъркинс и като пример за мемориалните записки за Томас Улф, които смяташе да напише.

Струва ми се, че никъде не може да се намери толкова пълна колекция от авторски произведения и документи, като тази на Томас Улф днес в Библиотеката на Харвард. Когато той почина в онзи тъжен септемврийски ден на 1938 г., белязан от наближаващата война, или малко по-късно, аз научих, че съм изпълнител на неговото завещание и че всъщност, освен ръкописите си, е оставил твърде малко след себе си, както би казал той или както ми се струваше тогава. Мое задължение беше да се разпоредя с тях в полза на неговите наследници и в негова памет, и макар че времената бяха тежки и Улф още не бе получил днешното признание, можех да ги изтъргувам на дребно с помощта на дилъри за повече пари, отколкото щяха да донесат някога по-късно. Аз бях твърдо убеден, че неговото литературно наследство трябва да си остане непокътнато и достъпно за писатели и любители на книгата, и се опитах да го продам като едно цяло. Ала по онова време под надвисналите гръмотевични облаци на войната не можах да намеря подходящ купувач.
После Алин Бърнстейн, на която Улф бе подарил ръкописа на "Погледни към дома, ангеле", го продаде на търг, - за да подпомогне изпадналите си в беда близки, - с уговорката купувачът да го предаде на Харвард. Не след дълго Уилям Б. Уиздъм, който с публикуването на "Ангела" призна гениалността на Улф и винаги твърдо вярваше в него, предложи да купи всичките му ръкописи и документи. Вече беше натрупал забележителна колекция. Кореспонденцията с него ми показа, че мисли като мен: най-важното в случая бе, че тези документи и литературни произведения не бива да се пръснат из четирите посоки на света, а трябва да останат едно цяло. Така че целият този огромен сандък с материали - писма, сметки, документи, тетрадки и ръкописи - замина при него с условието, което изобщо нямаше нужда да поставям, че ще завещае всичко на една единствена институция. Тъй като "Погледни към дома, ангеле" вече беше в Харвард, тъй като Том Улф обичаше читалнята на Харвардската библиотека, където бе прекарвал повечето си време като студент, както сам ми бе казвал, където бе поглъщал жадно стотици книги, мистър Уиздъм дари всичко на Харвард. Там е то и досега.

Макар че бях работил с Томас Улф като редактор на два негови огромни ръкописа "Погледни към дома, ангеле" и "За времето и реката", аз бях удивен в онази пролетна вечер на 1935 г., когато Том, малко прези да замине за Англия, донесе в нашия дом на "Източна 49-та улица" - защото издателство "Скрибнърс" беше затворено в момента - огромния сандък с всичките си литературни произведения. Том, аз и шофьорът на таксито внесохме сандъка вкъщи и го поставихме на пода. А после Том попита шофьора: "Как се казвате?" Той отговори: "Лъки ⃰." "Лъки!", възкликна Том - струва ми се, че беше някакво помариканчено италианско име, - и стисна ръката му. Звучеше като добро предзнаменование. Ние тримата бяхме направили нещо заедно. Заедно бяхме в този момент. Тримата си стиснахме ръцете. Но дни наред огромният сандък препречваше коридора у дома, докато не го преместих в "Скрибнърс".

Първия път, когато чух за Томас Улф, имах някакво лошо предчувствие. Аз, който винаги съм обичал този човек, казвам това. Всяко хубаво нещо в живота върви заедно с някоя беля. Беше 1928 г., когато Маделин Бойд, литературен агент, влезе в кабинета ми. Каза ми за някакви интересни ръкописи, които не ме заинтересуваха особено, но току се прекъсваше, за да вмъкне някоя думи за чудесен роман за млад американец. Няколко пъти я попитах: "Защо не ми го донесеш да го видя, Маделин?", а тя някак си все подминаваше въроса ми. Но накрая ми рече: "Ще ти го донеса, ако обещаеш да го прочетеш целия, до последната дума." Обещах ѝ, но междувременно тя ми каза и други неща, които ме наведоха на мисълта, че Улф е размирен дух и ни очакват размирици. Ръкописът пристигна и аз бях направо завладян от първата сцена, където Оливър Гант (бащата на Юджийн) като малък и братчето му стоят край шосето в Пенсилвания и наблюдават как части от армията на генерал Лий маршируват към Гетисбърг.
Но после следваха деветдесет и няколко страници за живота на Оливър Гант в Нюпорт Нюз, и в Балтимор, и някъде другаде. За всичко това Улф само бе чувал и нямаше как да го свърже с нищо реално, пък и беше много по-слабо написано в сравнение с първия епизод, както и с цялата останала част от книгата. Тогава вниманието ми привлече друго произвeдение и дадох ръкописа на Уолъс Мейър, като си помислих: "Това е още един многообещаващ роман, от който няма да излезе нищо." И после Мейър ми показа онази чудесна нощна сцена, когато Бен е с докторите и влиза Хорс Хайнс, погребалният агент. Зарязах всичко и започнах да чета отново и всички ние четяхме книгата едновременно, може да се каже, включително и Джон Хол Уийлок и нито за миг не се съмнявахме вече в нейната значимост.
След известна кореспонденция между мен и Улф и между него и Маделин Бойд, - от която научихме как са го пребили почти до смърт на Октомврийския панаир в Германия - осъзнах, че си имаме работа с един Моби Дик ⃰ . Улф пристигна в Ню Йорк и с целия си ръст се облегна на касата на вратата на моя кабинет-кутийка. Когато вдигнах поглед и видях буйната му коса и ведрото му лице, си помислих за Шели, макар че физически бе съвсем различен от него. Беше красив, но косата му бе разрошена, а лицето - ведро и главата непропорционално малка.

Започнахме да работим над книгата и първото, което направихме, за да ѝ придадем завършеност, беше да изрежем онази прекрасна сцена в началото и следващите деветдесет и няколко страници, защото ми се струваше - и той се съгласи с мен - че цялата история трябва да се развива през спомените и усещанията на момчето Юджийн, което е родено в Ашвил. И двамата смятахме, че историята се вмества в рамките на момчешкото съзнание, че това са животът и светът, каквито то ги осъзнава. Когато се беше опитал да се върне към живота на баща си преди Ашвил, без да има истински спомен за случилото се, губеше се реалността и остротата на преживяванията. Но на мен години наред ми тежеше на съвестта това, че бях убедил Том да изреже онази първа сцена с двете момченца край шосето в навечерието на Гетисбърг.
Но какво се случи после? В романа "За времето и реката" той върна същата сцена и я направи още по-ефектна - когато старият Гант умира в болницата в Балтимор и си спомня детството. След това аз вече не се тревожех толкова много, когато предлагах съкращения: започнах да проумавам, че написаното от Улф никога не се губи, че пропуските в една книга се компенсират в някоя от следващите. Един краен пример за това е фактът, че цялата втора половина на "Паяжината и скалата" първоначално е била замислена като заключителния епизод в "За времето и реката". Но повечето, а може би и почти всички, от тези ранни случки в живота на Гант са вмъкнати в "Паяжината и скалата" и "Не можеш да се върнеш у дома".

Вече бях проумял, - а и Том беше написал нещо подобно в предисловието към "Ангела" - че романът му е автобиографичен, но за мен в този смисъл, в който е автобиографичен "Дейвид Копърфийлд" или "Война и мир". Но докато работехме заедно, изведнъж видях, че книгата на много места е автобиографична в буквалния смисъл на думата - че хората, описани там, са неговите близки. Сигурно съм изглеждал разтревожен, Том го забеляза и ми рече: "Но вие не разбирате, г-н Пъркинс. Според мен тези хора са велики и това трябва да им се каже." Беше прав. Беше написал велика книга и човек трябваше да я приеме такава, каквато е. Пък и истината е, че орязването на романа с времето някакси бе силно преувеличено. По-скоро работата ни се състоеше в реорганизиране на текста. Например, Том бе написал този прекрасен епизод, когато Гант се завръща от далечното си пътешествие, и в ранна утрин пътува с трамвая през града, научава кой е умрял, кой се е родил, и вижда всички сцени, така добре познати на Том или Юджийн, докато старият трамвай громоли по релсите. Веднага след това се появява друг подобен епизод, където Юджийн заедно с приятелите си се прибира у дома след училище и прекосява Ашвил. Това е представено в стил Джеймс Джойс, но е подобно - някой върви през града и разкрива своите усещания на читателя. Ако поставим тези два епизода един до друг, ефектът на всеки от тях значително намалява и според мен ние придадохме по-голяма стойност на всеки от тях, като ги разделихме. Наистина изрязахме доста неща на дребно, но гореописаното е може би пример за това в какво се състоеше по-голямата част от работата ни.
"За времето и реката" представляваше по-тежка битка за Том. Най-накрая, струва ми се, че беше в Деня на Благодарността през 1933 година, той с отчаян вид ми донесе един напечатан ръкопис, дебел половин метър. Първата сцена описваше перона на гарата в Ашвил, когато Юджийн заминава за Харвард и семейството му е дошло да го изпрати. Сигурно обемът беше към 30 000 думи, а аз го намалих на 10 000 и го показах на Том. Той го одобри. Когато чакате да пристигне влак, има напрежение. Нещо ще се случи. Струваше ми се, че трябва да се запази напрежението, но няма как да го разтеглите в продължение на 30 000 думи. Никога не съм изрязал нещо, без неговото съгласие. Той знаеше, че съкращението е необходимо. Неудържимото му желание беше да изрази чувствата си и нямаше време за преработки и съкращения.
И тогава започна една година, когато работехме по цели нощи, включително и в неделя, и спорехме отново и отново за всяко съкращение, промяна и добавка в текста. Аз работех на принципа, че усещанията на Юджийн ще придадат форма и завършеност на тази книга, и си спомням, че ако се бяхме придържали към моя принцип, щяхме да изгубим един от най-чудесните епизоди, написани някога от Улф - смъртта на Гант. Една нощ се разбрахме, че трябва да вмъкнем някои междинни преходни текстове, но вместо да ги напише, на следващата вечер Улф донесе около 5 000 думи за сестрата на Юджийн в Ашвил, когато баща ѝ е болен и там има лекар и медицинска сестра. Казах му: "Том, всичко това е извън нашата история и ти го знаеш. Юджийн не е присъствал там, той е бил в Кеймбридж, то е извън неговите усещания и опит по онова време." Том се съгласи с мен, но на следващата вечер ми донесе още около 5 000 думи, прибавени към сцената със смъртта на Гант. И тогава разбрах, че греша, макар на теория да бях прав. Онова, което той пишеше, бе прекалено хубаво, за да позволим на формата и правилата да му попречат.

Казват, че Толстой никога не се е разделил по собствено желание с ръкописа на "Война и мир". Човек може да си го представи как е работил върху него цял живот. Томас Улф със сигурност никога не се раздели по собствено желание с коректурите на "За времето и реката". Седмици наред се взираше замислено в тях в библиотеката на "Скрибнърс" и не ги четеше. Джон Уийлок ги прочете, изпратихме ги в печатницата и казахме на Том. Струва ми се, че иначе нямаше да ги изпусне от ръцете си до края на живота си.
Той посвети тази книга на мен по най-екстравагантния начин. Не видях посвещението, преди да излезе книгата, и макар да бях много благодарен, имах лоши предчувствия, още когато чух за намерението му. Мисля, че именно това посвещение го извади от релсите и провали великолепния му замисъл. За посредствените хора то създаде впечатлението, че Улф не може да функционира самостоятелно като писател и дори един критик използва изрази от рода на "Улф и Пъркинс - Пъркинс и Улф, какъв начин да напишеш роман". Никой с най-малка представа за природата на писателя не би приел подобно предположение. Никой писател не би понесъл предположението, - нещо, което Том почти направи - че е зависим като писател от някой друг. Той трябваше да докаже на себе си и на света, че не е така.
И това беше основната причина, поради която се обърна към друг издател. Ако не беше го направил - но когато го направи, беше ясно, че със средствата на художествената литература и чрез превратностите на удивителното си въображение трябваше да разкаже историята на своя собствен живот, - нямаше да провали великия си план, като изкриви Юджийн и го превърне в Джордж Уебър. Това беше ужасна грешка. Мисля, че в това Едуард Асуел от "Харпър енд Брадърс" е съгласен с мен, но когато ръкописът, съставящ "Паяжината и скалата" и "Не можеш да се върнеш у дома", пристигна при него, както и в някаква степен при мене в качеството ми на изълнител на завещанието, Том вече бе мъртъв и трябваше да приемем нещата такива, каквито са.

Нериятностите започнаха след публикуването на романа "За времето и реката", който критиците извънредно много хвалеха - но мнозина от тях твърдяха, че Улф може да пише само за себе си, че не е в състояние да види света или нещо друго обективно, от разстояние - че книгите му са автобиографични. Улф беше изключително чувствителен към критиките, въпреки огромната си вяра в собствената си гениалност - дълг, който трябваше да изпълни. Един ден, по времето, когато живеех на "Източна 49-та" улица близо до Второ Авеню, а той на Първо Авеню точно до ъгъла на "49-та", го срещнах, прибирайки се у дома. Той каза, че иска да говори с мен, както обикновено по това време, и влязохме в "Уолдорф". Спомена ми за критиките против него и каза, че иска да напише една съвсем различна обективна, неавтобиографична книга, която ще покаже колко странно и различно е всичко в този свят, в сравнение с очакванията ни. Струва ми се, че си мислеше за основната идея на толкова много велики книги, като "Записките на мистър Пикуик" и "Дон Кихот", където един човек, млад или стар, с надежда се изправя пред света, за да се сблъска с жестоката реалност. Смяташе да сложи на заглавната страница думите на Толстой за княз Андрей във "Война и мир" след първото сражение, когато бездействащите получават похвали, а вината почти е стоварена върху онзи, който изнася всичко на гърба си. Княз Андрей спасява от обвиненията командира на батареята капитан Тушин, допринесъл най-много за отблъскването на французите, и излиза заедно с него навън в нощта, а след като той си тръгва, Толстой пише: "Тъжно и тежко беше на княз Андрей, всичко това бе толкова странно, толкова различно от онова, на което той се бе надявал." ⃰

Том изглеждаше отчаян. Не само че твърденията на критиците го бяха накарали да поиска да пише обективно, но и съзнаваше, че написаното от него е причинило болка дори на онези, които най-много обичаше. В нашия разговор стигнахме до заключението, че ако би могъл да напише такава обективна книга на тази тема, да кажем, в рамките на една година и в размер, може би, на сто хиляди думи, ще е добре да го направи. Именно това го накара да се обърне към героя си Джордж Уебър, но щом веднъж започна, той неизбежно се върна към единствената история, която съдбата му бе отредила да напише - за себе си или за Юджийн Гант.
Така че, първата половина на "Паяжината и скалата", от която е останал само машинописен текст, представлява един по-различен преразказ на "Погледни към дома, ангеле". Улф беше отклонен от естествената си цел… и дори да беше останал жив, какво би могло да се направи? Първата половина на "Паяжината и скалата" съставлява част от най-прекрасното, написано от него. Би ли могъл някой просто да я изхвърли?
Но ако Том беше се придържал към своя план и бе завършил цялата история на живота си, превърната в художествена проза чрез въображението му, според мен обвинението, че няма усет за форма, щеше да отпадне. Той написа един дълъг разказ "Паяжината на света", който имаше съвършена форма, въпреки цялата си заплетена сложност. Спомням си, че му казах: "Нито една дума не бива да променяш тук." Човек би могъл да каже, че великанската му фигура съответстваше на представите му за книга. Той трябваше да напише една книга за една просторна, исполинска, размирна земя - Америка - както я въприема Юджийн Гант. Дори когато беше в Европа, за Америка си мислеше. Ако не бяха го отклонили от целта му и бе имал време да я постигне, сигурен съм, че щеше да има подходящата форма.
Неговите клеветници казват, че той можел да пише само за себе си, но всичко написано той преобразяваше чрез въображението си. Например, в "Не можеш да се върнеш у дома" описва героя Фоксхол Едуардс по време на закуска. Дъщерята на Едуардс влиза "бързо и тихо като слънчев лъч". Тя е много срамежлива и бърза да отиде на училище. Разказва за есето, което е написала за Уолт Уитман, и какво им е казал учителят за Уитман. Когато Едуардс настоява да не бърза и ѝ прави забележки, тя казва: "О, тате, толкова си смешен!" Тук от трите дъщери на Фоксхол Едуардс Том създава един незабравим малък образ.

Той видя слънчевия лъч преди много години, когато беше на гости у дома в Ню Канаан, щата Кънектикът, и една от дъщерите ми, около осем-десет-годишна, влезе при нас да се запознае с този странник с гигантска фигура. След като я представих, в смущението си тя запърха наоколо, лъчезарна като слънчев лъч. По-късно Том беше вкъщи, когато друга моя дъщеря дойде да се консултира с мен за студия за Уитман, която пишеше, а той върна тази случка в детските ѝ години. Третата ми дъшеря, която има дял в този единствен образ, беше най-малката, а тя често повтаряше, може би защото се смущаваше в присъствието на Том: "О, тате, ти си толкова глупав!" Ето как работеше Том. Той създаваше нещо ново и нещо значимо, преобразявайки видяното, чутото, осъзнатото.
Струва ми се, че човек не би разбрал Томас Улф, ако не е видял или не си е представил ясно мястото, където той е роден и израснал. Ашвил в щата Северна Каролина е заобиколен с планини. Влаковете влизат и излизат от града през лабиринти от проходи и дефилета. Едно момче с въображението на Улф, затворено там, би могло да си мисли, че отвъд планините всичко е прекрасно - различно от това място тук, където нищо не му достига. Каквото и да се случеше, Улф щеше да е такъв, какъвто беше. Спомням си как в деня на неговата смърт казах на сестра му Мейбъл колко е удивително в американско семейство един от синовете да иска да стане писател и всички да го подкрепят както те - Том, и че всички заслужават голяма благодарност за това. Тя ми отговори, че това няма никакво значение и че нищо не би попречило на Том да направи онова, което направи.

Вярно е, но си мисля, че тези планински крепости, които въображението му успяваше да прескочи, са му дали онзи образ на Америка, въплатен в основата на неговите книги. Често говореше за човека на изкуството в Америка - как цветовете и характерът на страната са съвършено нови, неразтълкувани: как в Англия, например, писателят наследява цели натрупвания от приети изрази, от които може да започне. Но Том би рекъл - а той беше видял свят - "кой ви е казал някога какъв е цветът на американски товарен вагон?" Улф беше сред тези планини - разказва ни как влакът свири в нощта - а влаковете проправяха пътя си към големия свят, където според едно момче се намираше всичко желано, огромно, пълно с чудеса.
Това го караше отчасти да иска да види всичко, да прочете всичко, да преживее всичко, да каже всичко. В една нощ, по времето, когато той живееше на Първо авеню, а Нанси Хейл живееше на Източна 49-та улица в близост до Трето авеню, тя чула някакво монотонно припяване, което звучало все по-силно. Станала и погледнала през прозореца в два или три часа през нощта и пред очите ѝ изникнала величествено крачещата гигантска фигура на Томас Улф с развят черен дъждобран. А той припявал: "Написах десет хиляди думи днес... Написах десет хиляди думи днес."

Том живя на осем или девет места в различни части на Ню Йорк и Бруклин в разстояние на година или малко повече. Накрая познаваше всеки аспект на града - непрекъснато сновеше по улиците - но не бе градски човек. Градът го омагьосваше, но той всъщност не бе част от него и не беше доволен да живее там. Винаги си представяше Америка като едно цяло и планираше да посети места, които още не е виждал, и ги посещаваше накрая. Различните му квартири в града винаги изглеждаха така, сякаш току-що се е нанесъл на бивак за малко. Може би беше отчасти така, защото той никога не се интересуваше от притежаването на каквито и да било вещи, но и си беше роден Пътешественик, решен да види всичко по света, а квартирите бяха само необходимост и той никога не се установи на едно място. Дори когато беше там, умът му скиташе някъде. Имаше нужда да обходи цял континент, буквално и във въображението си. И неговият дом беше цялата Америка. Именно с Америка бе най-дълбоко свързан и аз вярвам, че той, както никой друг писател преди него, я разкри за хората от своето време и за писателите, художниците и поетите на утрешния ден. Наистина имаше какво да ни каже."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
За да оцените книгата "Погледни към дома, ангелe: История на погребания живот", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Мефистофел - Клаус Ман - книга

Мефистофел


Клаус Ман

Кръг
Цена:  16.90 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
История на една кариера. Художник на корицата: Дамян Дамянов. ... Германският писател Клаус Ман - син на Томас Ман - пише "Мефистофел", докато живее в изгнание по време на Втората световна война. В този литературен шедьовър той улавя абсурдите на Третия райх чрез историята на една кариера, както гласи подзаглавието на романа. "Мефистофел" е една от първите антинацистки книги, създадени от германски писател. Ман тъче разказа си с невероятно умение, потапяйки читателя в хипнотизираща история за упадък и зло. Главният герой Хендрик Хьофген е беден провинциален актьор. С демонична амбиция и подкрепа ...
Стивън Хокинг : Моята кратка история - книга

Стивън Хокинг
Моята кратка история


Бард
Цена:  16.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Прозорец към личния космос на Стивън Хокинг... ... Стивън Хокинг смая света с поредица бестселъри, изследващи загадките на вселената. Сега за първи път може би най-блестящият космолог на нашето време обръща взора си навътре за един разбулващ поглед към собствения си живот и интелектуална еволюция. "Моята кратка история" описва невероятното пътуване на Стивън Хокинг от детството му в следвоенния Лондон до международното признание и известност. Богато илюстриран с редки снимки, този стегнат, духовит и искрен разказ представя на читателите един Хокинг, какъвто рядко сме зървали в предишните книги: любознателното ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход


Дан Браун

Бард
Цена:  24.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Всеки път води към теб - Даниел Стийл - книга

Всеки път води към теб


Даниел Стийл

Бард
Цена:  15.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Роман за първата любов и втория шанс... ... Ами ако... Този вечен въпрос предизвиква една жена да прекоси Америка, за да се срещне с мъжете, които е обичала и напуснала. Всичко започва с падане от стълба. В Ню Йорк известната фотографка Мадисън Алън е превърнала дома си в стилно творческо студио. Децата ѝ вече са поели по своя път. Инцидентът, който Мади претърпява, докато подрежда стари спомени, я оставя със счупен крак и преобръща живота ѝ. Миналото, принудителната почивка и конфликт с дъщеря ѝ стават причина за тежка емоционална криза. Мади поема на самотно пътешествие с надеждата да си отговори ...
Институтът - Стивън Кинг - книга

Институтът


Стивън Кинг

Бард
Цени от:  25.00 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Никой не е успял да избяга от Института. ... Посред нощ в къща на тиха уличка в предградията на Минеаполис похитители убиват родителите на Люк Елис, а него натоварват в черен джип. Операцията отнема едва две минути. Люк се събужда в Института, в стая, която прилича досущ на неговата, само дето няма прозорци. А щом излиза през вратата, вижда други врати, зад които живеят други деца с особени дарби − телекинеза и телепатия, - озовали се там по същия начин като него: Калиша, Ник, Джордж, Айрис и десетгодишният Ейвъри Диксън. Всички те са в Предната половина. Има и други деца, научава Люк, преместени в Задната половина, ...
Стихове - Сафо - книга

Стихове


Сафо

Изток - Запад
Цена:  10.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... Сафо̀ (около 630–570 г. пр.н.е.), наричана още "божествената Сафо", е древногръцка поетеса, ползваща се с голям авторитет през Античността и включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция. Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е хомосексуалната любов. От там думата лесбийка (по името на нейния роден остров Лесбос) се е ...
Божествено зло - Нора Робъртс - книга

Божествено зло


Нора Робъртс

Бард
Цена:  16.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Кошмарите от едно ужасяващо минало оживяват... ... Преди десет години скулпторката Клеър Кимбъл напуска Емитсбъро, Мериленд, за да се потопи в света на изкуството. Сега тя е известна, но славата не може да засенчи кошмарите, които я преследват - и спомените за самоубийството на баща ѝ. Точно когато Клеър е на върха на своята кариера, тя се връща в малкото градче, за да се изправи срещу демоните си... Шерифът Кемърън Рафърти е влюбен в Клеър още от гимназията. Когато се срещат, връзката им се засилва, подхранвана от привличане, което тлее с години. Силните прегръдки на шерифа Кем убеждават Клеър, че тя е в ...
Белият отряд - Артър Конан Дойл - книга

Белият отряд


Артър Конан Дойл

Изток - Запад
Цена:  21.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е част от поредицата "Магика" на издателство "Изток - Запад". ... Въпреки че днес е по-известен с "Изгубеният свят" и историите си за "Шерлок Холмс", Артър Конан Дойл (1859 - 1930) е смятал, че най-доброто му произведение е "Белият отряд" (1891). Действието в този исторически приключенски роман се развива по време на Стогодишната война в Англия, Франция и Испания през 1366 - 1367 г., и ни връща в славните времена на романтична любов, трубадури и рицарски турнири, приятелство, саможертва и подвизи. За основа на романа са послужили и реално съществували личности, ...
Пейо Яворов - съчинения в седем тома : Писма - том 6 - Пейо Яворов - книга

Пейо Яворов - съчинения в седем тома
Писма - том 6


Пейо Яворов

Захарий Стоянов
Цена:  30.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Макар и огромно, епистоларното наследство на Пейо К. Яворов все още не е напълно познато и проучено. То обхваща 20 години от неговия живот, като води началото си от 1895 и достига до самата му смърт през 1914 г. Неговата кореспонденция стана базата в творчеството на учени, писатели, драматурзи и кино и телевизионни дейци. И до днес най-популярен е двутомният роман на Михаил Кремен - "Романът на Яворов", но от кореспонденцията му става ясно, че очарователният чирпанлия, любимец на музите, заслужава поне тритомен роман, а защо не и по-обемист." ...
Страшни приказки за мрачни вечери 3 - книга

Страшни приказки за мрачни вечери 3


Сиела
Цена:  9.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Събрани от Алвин Шварц. Илюстрирани от Стивън Гемъл. ... Достатъчно смели ли сте за последната колекция от страшни приказки? Ще излезете ли на среща с красиво привидение? Бихте ли доближили мъгливо тресавище, ако из него дебнат страховити твари?Възможно ли е да надхитрите мистериозното черно куче, което всяка вечер навестява дома ви? Знаете ли как да победите истинска вещица? Ще успеете ли да избягате от плашилото Харолд? "Страшни приказки за мрачни вечери 3" е в готовност да подхрани с ново гориво и най-страшните ви фантазии. B богато илюстрирания сборник, американският писател и фолклорист Алвин Шварц ...
Унесът и страданието на Тома Галус - Иво Андрич - книга

Унесът и страданието на Тома Галус


Иво Андрич

Изток - Запад
Цена:  20.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Иво Андрич (1892-1975) е първият южнославянски и балкански Нобелов лауреат (1961). Като участник в националноосвободителното движение "Млада Босна" той е арестуван от австро-унгарската полиция още в началото на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интернация и болници. И още първата му книга, лирическата проза "Екс Понто", чрез чието заглавие се идентифицира с античния изгнаник Овидий, подсказва превръщането на образа на затворника и изгнаника в основен герой на неговото творчество. Още в ранната си проза Андрич създава и художествения образ на затворника Тома Галус като свой ...
В търсене на слънцето - Лоренцо де Медичи - книга

В търсене на слънцето


Лоренцо де Медичи

Гутенберг
Цена:  16.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Сборника съдържа: сонети, балати и канцони. ... Средата на XV век, най-бляскавите години на ренесансова Флоренция. Градът процъфтява под управлението на прочутата фамилия Медичи… Лоренцо де Медичи (1449-1492), известен още като Лоренцо Великолепни, се превръща в един от най-умелите и почитани държавници на своята епоха. В същото време той е най-изтъкнатият покровител на изкуствата и сам оставя след себе си впечатляващо литературно наследство. В настоящия сборник са събрани различни негови сонети, балати и канцони. Ясно личи, че финият усет на поета е допълнен от виртуозно владеене на формата и оригинална мисъл.С ...

Погледни към дома, ангелe: История на погребания живот


Томас Улф

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  25.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 09-04-2020 г., Петък 10-04-2020 г. или
Понеделник 13-04-2020 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#270735
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2019 г.
ИздателствоЕкрие
Категории
КорицаТвърда
Страници648
Размери15.60 / 21.90 / 4.20 cm
Тегло0.678 kg
EAN9786197507140
ISBN9786197507140
Описание
История на погребания живот.
Америка от началото на ХХ век. Улф пресъздава живота на едно семейство в малко градче на американския Юг - семейство Гант, което много прилича на семейството на автора, а Юджийн Гант в значителна степен представлява литературен автопортрет на самия Томас Улф. Семейна приказка, в която главния герой е най-малкият син в многочислена фамилия от шотландско-ирландски произход. Децата, четири момчета и две момичета, изграждат характерите си и се борят за индивидуалност в обстановка, създадена от сливането на "два мощни егоизма" - на бащата и на майката. Градчето Олтамонт в Южна Каролина - летен курорт, местност и климат с лечебен ефект за туберкулозни, е тясно за малкия Юджийн, надарен с голям ум и любознателност. Той става "ученият" в семейството и е обект едновременно на завист и обожание от страна на братята и сестрите си - единствен, успял да се измъкне от убийствената посредственост на инертния провинциален живот.

С тази книга читателят се потапя в стихията на самия живот, където се редуват битието и смъртта, любов и оскотяване, богатство и нищета, и все пак остава място за надеждата, която умира последна. Надяваме се книгата да достигне до по-голям брой читатели, не просто за да им достави удоволствие от четенето, а да им помогне да открият себе си в днешното забързано и с подменени ценности време. Българското издание "Погледни към дома, ангеле: История на погребания живот" е дело на един от най добрите преводачи на англо-американска литература у нас - Иванка Савова, награждавана многократно за своята работа и с дълъг професионален опит.

Томас Улф (1900 - 1938) отдавна е признат за едно от най-големите имена в американската литература на ХХ век, редом с Фокнър, Хемингуей, Дос Пасос и Скот Фицджералд - наричат ги "голямата петорка". Дори сред тях, Томас Улф се откроява с мащабността и дързостта на творческите си амбиции, с езиковата си и интелектуална мощ. Не напразно Фокнър го е провъзгласил за "най-яркият талант на нашето поколение", а критиците го наричат "Ниагарският водопад на американската литература". След публикуването на първия му роман "Погледни към дома, ангеле" през 1929 г. Улф става световноизвестен. "Ангелът" и до днес е смятан от критици и читатели за най-значимото му произведение.

Читателите, които не познават Томас Улф, ще бъдат очаровани и погълнати от шеметния вулкан от думи, от възхитителната дързост, с която руши повествователни канони и школски правила и издига кулите на лирическия си епос, от тежката му и задъхана проза, горчивия, жесток реализъм, контрастиращите поетични пасажи, шлифовани до блясък, от неистовия стремеж да се улови динамиката и многообразието на живота, нечовешкото прозрение за смисъла и същността на живота.
Откъс от книгата
"Когато през пролетта на 1947 г. Уилям Б. Уиздъм от Ню Орлиънс предостави на Библиотеката на Харвард Колидж своята забележителна колекция от произведения на Томас Улф, веднага ни стана ясно, че единственият човек, който трябва да напише предговор към тях, е Максуел Е. Пъркинс от издателство "Чарлс Скрибнърс", редактор на първия роман на Улф и свързан с него чрез най-сърдечните връзки на професията и приятелството. Г-н Пъркинс с удоволствие се съгласи и пишеше материала за Улф, когато почина внезапно на 17 юни 1947 г. Макар че към статията трябваше да бъде добавено по-подробно описание на Улф като личност в размер на три хиляди думи, в настоящия си вид тя представлява самостоятелно изложение. Публикуваме я като последното произведение на Максуел Пъркинс и като пример за мемориалните записки за Томас Улф, които смяташе да напише.

Струва ми се, че никъде не може да се намери толкова пълна колекция от авторски произведения и документи, като тази на Томас Улф днес в Библиотеката на Харвард. Когато той почина в онзи тъжен септемврийски ден на 1938 г., белязан от наближаващата война, или малко по-късно, аз научих, че съм изпълнител на неговото завещание и че всъщност, освен ръкописите си, е оставил твърде малко след себе си, както би казал той или както ми се струваше тогава. Мое задължение беше да се разпоредя с тях в полза на неговите наследници и в негова памет, и макар че времената бяха тежки и Улф още не бе получил днешното признание, можех да ги изтъргувам на дребно с помощта на дилъри за повече пари, отколкото щяха да донесат някога по-късно. Аз бях твърдо убеден, че неговото литературно наследство трябва да си остане непокътнато и достъпно за писатели и любители на книгата, и се опитах да го продам като едно цяло. Ала по онова време под надвисналите гръмотевични облаци на войната не можах да намеря подходящ купувач.
После Алин Бърнстейн, на която Улф бе подарил ръкописа на "Погледни към дома, ангеле", го продаде на търг, - за да подпомогне изпадналите си в беда близки, - с уговорката купувачът да го предаде на Харвард. Не след дълго Уилям Б. Уиздъм, който с публикуването на "Ангела" призна гениалността на Улф и винаги твърдо вярваше в него, предложи да купи всичките му ръкописи и документи. Вече беше натрупал забележителна колекция. Кореспонденцията с него ми показа, че мисли като мен: най-важното в случая бе, че тези документи и литературни произведения не бива да се пръснат из четирите посоки на света, а трябва да останат едно цяло. Така че целият този огромен сандък с материали - писма, сметки, документи, тетрадки и ръкописи - замина при него с условието, което изобщо нямаше нужда да поставям, че ще завещае всичко на една единствена институция. Тъй като "Погледни към дома, ангеле" вече беше в Харвард, тъй като Том Улф обичаше читалнята на Харвардската библиотека, където бе прекарвал повечето си време като студент, както сам ми бе казвал, където бе поглъщал жадно стотици книги, мистър Уиздъм дари всичко на Харвард. Там е то и досега.

Макар че бях работил с Томас Улф като редактор на два негови огромни ръкописа "Погледни към дома, ангеле" и "За времето и реката", аз бях удивен в онази пролетна вечер на 1935 г., когато Том, малко прези да замине за Англия, донесе в нашия дом на "Източна 49-та улица" - защото издателство "Скрибнърс" беше затворено в момента - огромния сандък с всичките си литературни произведения. Том, аз и шофьорът на таксито внесохме сандъка вкъщи и го поставихме на пода. А после Том попита шофьора: "Как се казвате?" Той отговори: "Лъки ⃰." "Лъки!", възкликна Том - струва ми се, че беше някакво помариканчено италианско име, - и стисна ръката му. Звучеше като добро предзнаменование. Ние тримата бяхме направили нещо заедно. Заедно бяхме в този момент. Тримата си стиснахме ръцете. Но дни наред огромният сандък препречваше коридора у дома, докато не го преместих в "Скрибнърс".

Първия път, когато чух за Томас Улф, имах някакво лошо предчувствие. Аз, който винаги съм обичал този човек, казвам това. Всяко хубаво нещо в живота върви заедно с някоя беля. Беше 1928 г., когато Маделин Бойд, литературен агент, влезе в кабинета ми. Каза ми за някакви интересни ръкописи, които не ме заинтересуваха особено, но току се прекъсваше, за да вмъкне някоя думи за чудесен роман за млад американец. Няколко пъти я попитах: "Защо не ми го донесеш да го видя, Маделин?", а тя някак си все подминаваше въроса ми. Но накрая ми рече: "Ще ти го донеса, ако обещаеш да го прочетеш целия, до последната дума." Обещах ѝ, но междувременно тя ми каза и други неща, които ме наведоха на мисълта, че Улф е размирен дух и ни очакват размирици. Ръкописът пристигна и аз бях направо завладян от първата сцена, където Оливър Гант (бащата на Юджийн) като малък и братчето му стоят край шосето в Пенсилвания и наблюдават как части от армията на генерал Лий маршируват към Гетисбърг.
Но после следваха деветдесет и няколко страници за живота на Оливър Гант в Нюпорт Нюз, и в Балтимор, и някъде другаде. За всичко това Улф само бе чувал и нямаше как да го свърже с нищо реално, пък и беше много по-слабо написано в сравнение с първия епизод, както и с цялата останала част от книгата. Тогава вниманието ми привлече друго произвeдение и дадох ръкописа на Уолъс Мейър, като си помислих: "Това е още един многообещаващ роман, от който няма да излезе нищо." И после Мейър ми показа онази чудесна нощна сцена, когато Бен е с докторите и влиза Хорс Хайнс, погребалният агент. Зарязах всичко и започнах да чета отново и всички ние четяхме книгата едновременно, може да се каже, включително и Джон Хол Уийлок и нито за миг не се съмнявахме вече в нейната значимост.
След известна кореспонденция между мен и Улф и между него и Маделин Бойд, - от която научихме как са го пребили почти до смърт на Октомврийския панаир в Германия - осъзнах, че си имаме работа с един Моби Дик ⃰ . Улф пристигна в Ню Йорк и с целия си ръст се облегна на касата на вратата на моя кабинет-кутийка. Когато вдигнах поглед и видях буйната му коса и ведрото му лице, си помислих за Шели, макар че физически бе съвсем различен от него. Беше красив, но косата му бе разрошена, а лицето - ведро и главата непропорционално малка.

Започнахме да работим над книгата и първото, което направихме, за да ѝ придадем завършеност, беше да изрежем онази прекрасна сцена в началото и следващите деветдесет и няколко страници, защото ми се струваше - и той се съгласи с мен - че цялата история трябва да се развива през спомените и усещанията на момчето Юджийн, което е родено в Ашвил. И двамата смятахме, че историята се вмества в рамките на момчешкото съзнание, че това са животът и светът, каквито то ги осъзнава. Когато се беше опитал да се върне към живота на баща си преди Ашвил, без да има истински спомен за случилото се, губеше се реалността и остротата на преживяванията. Но на мен години наред ми тежеше на съвестта това, че бях убедил Том да изреже онази първа сцена с двете момченца край шосето в навечерието на Гетисбърг.
Но какво се случи после? В романа "За времето и реката" той върна същата сцена и я направи още по-ефектна - когато старият Гант умира в болницата в Балтимор и си спомня детството. След това аз вече не се тревожех толкова много, когато предлагах съкращения: започнах да проумавам, че написаното от Улф никога не се губи, че пропуските в една книга се компенсират в някоя от следващите. Един краен пример за това е фактът, че цялата втора половина на "Паяжината и скалата" първоначално е била замислена като заключителния епизод в "За времето и реката". Но повечето, а може би и почти всички, от тези ранни случки в живота на Гант са вмъкнати в "Паяжината и скалата" и "Не можеш да се върнеш у дома".

Вече бях проумял, - а и Том беше написал нещо подобно в предисловието към "Ангела" - че романът му е автобиографичен, но за мен в този смисъл, в който е автобиографичен "Дейвид Копърфийлд" или "Война и мир". Но докато работехме заедно, изведнъж видях, че книгата на много места е автобиографична в буквалния смисъл на думата - че хората, описани там, са неговите близки. Сигурно съм изглеждал разтревожен, Том го забеляза и ми рече: "Но вие не разбирате, г-н Пъркинс. Според мен тези хора са велики и това трябва да им се каже." Беше прав. Беше написал велика книга и човек трябваше да я приеме такава, каквато е. Пък и истината е, че орязването на романа с времето някакси бе силно преувеличено. По-скоро работата ни се състоеше в реорганизиране на текста. Например, Том бе написал този прекрасен епизод, когато Гант се завръща от далечното си пътешествие, и в ранна утрин пътува с трамвая през града, научава кой е умрял, кой се е родил, и вижда всички сцени, така добре познати на Том или Юджийн, докато старият трамвай громоли по релсите. Веднага след това се появява друг подобен епизод, където Юджийн заедно с приятелите си се прибира у дома след училище и прекосява Ашвил. Това е представено в стил Джеймс Джойс, но е подобно - някой върви през града и разкрива своите усещания на читателя. Ако поставим тези два епизода един до друг, ефектът на всеки от тях значително намалява и според мен ние придадохме по-голяма стойност на всеки от тях, като ги разделихме. Наистина изрязахме доста неща на дребно, но гореописаното е може би пример за това в какво се състоеше по-голямата част от работата ни.
"За времето и реката" представляваше по-тежка битка за Том. Най-накрая, струва ми се, че беше в Деня на Благодарността през 1933 година, той с отчаян вид ми донесе един напечатан ръкопис, дебел половин метър. Първата сцена описваше перона на гарата в Ашвил, когато Юджийн заминава за Харвард и семейството му е дошло да го изпрати. Сигурно обемът беше към 30 000 думи, а аз го намалих на 10 000 и го показах на Том. Той го одобри. Когато чакате да пристигне влак, има напрежение. Нещо ще се случи. Струваше ми се, че трябва да се запази напрежението, но няма как да го разтеглите в продължение на 30 000 думи. Никога не съм изрязал нещо, без неговото съгласие. Той знаеше, че съкращението е необходимо. Неудържимото му желание беше да изрази чувствата си и нямаше време за преработки и съкращения.
И тогава започна една година, когато работехме по цели нощи, включително и в неделя, и спорехме отново и отново за всяко съкращение, промяна и добавка в текста. Аз работех на принципа, че усещанията на Юджийн ще придадат форма и завършеност на тази книга, и си спомням, че ако се бяхме придържали към моя принцип, щяхме да изгубим един от най-чудесните епизоди, написани някога от Улф - смъртта на Гант. Една нощ се разбрахме, че трябва да вмъкнем някои междинни преходни текстове, но вместо да ги напише, на следващата вечер Улф донесе около 5 000 думи за сестрата на Юджийн в Ашвил, когато баща ѝ е болен и там има лекар и медицинска сестра. Казах му: "Том, всичко това е извън нашата история и ти го знаеш. Юджийн не е присъствал там, той е бил в Кеймбридж, то е извън неговите усещания и опит по онова време." Том се съгласи с мен, но на следващата вечер ми донесе още около 5 000 думи, прибавени към сцената със смъртта на Гант. И тогава разбрах, че греша, макар на теория да бях прав. Онова, което той пишеше, бе прекалено хубаво, за да позволим на формата и правилата да му попречат.

Казват, че Толстой никога не се е разделил по собствено желание с ръкописа на "Война и мир". Човек може да си го представи как е работил върху него цял живот. Томас Улф със сигурност никога не се раздели по собствено желание с коректурите на "За времето и реката". Седмици наред се взираше замислено в тях в библиотеката на "Скрибнърс" и не ги четеше. Джон Уийлок ги прочете, изпратихме ги в печатницата и казахме на Том. Струва ми се, че иначе нямаше да ги изпусне от ръцете си до края на живота си.
Той посвети тази книга на мен по най-екстравагантния начин. Не видях посвещението, преди да излезе книгата, и макар да бях много благодарен, имах лоши предчувствия, още когато чух за намерението му. Мисля, че именно това посвещение го извади от релсите и провали великолепния му замисъл. За посредствените хора то създаде впечатлението, че Улф не може да функционира самостоятелно като писател и дори един критик използва изрази от рода на "Улф и Пъркинс - Пъркинс и Улф, какъв начин да напишеш роман". Никой с най-малка представа за природата на писателя не би приел подобно предположение. Никой писател не би понесъл предположението, - нещо, което Том почти направи - че е зависим като писател от някой друг. Той трябваше да докаже на себе си и на света, че не е така.
И това беше основната причина, поради която се обърна към друг издател. Ако не беше го направил - но когато го направи, беше ясно, че със средствата на художествената литература и чрез превратностите на удивителното си въображение трябваше да разкаже историята на своя собствен живот, - нямаше да провали великия си план, като изкриви Юджийн и го превърне в Джордж Уебър. Това беше ужасна грешка. Мисля, че в това Едуард Асуел от "Харпър енд Брадърс" е съгласен с мен, но когато ръкописът, съставящ "Паяжината и скалата" и "Не можеш да се върнеш у дома", пристигна при него, както и в някаква степен при мене в качеството ми на изълнител на завещанието, Том вече бе мъртъв и трябваше да приемем нещата такива, каквито са.

Нериятностите започнаха след публикуването на романа "За времето и реката", който критиците извънредно много хвалеха - но мнозина от тях твърдяха, че Улф може да пише само за себе си, че не е в състояние да види света или нещо друго обективно, от разстояние - че книгите му са автобиографични. Улф беше изключително чувствителен към критиките, въпреки огромната си вяра в собствената си гениалност - дълг, който трябваше да изпълни. Един ден, по времето, когато живеех на "Източна 49-та" улица близо до Второ Авеню, а той на Първо Авеню точно до ъгъла на "49-та", го срещнах, прибирайки се у дома. Той каза, че иска да говори с мен, както обикновено по това време, и влязохме в "Уолдорф". Спомена ми за критиките против него и каза, че иска да напише една съвсем различна обективна, неавтобиографична книга, която ще покаже колко странно и различно е всичко в този свят, в сравнение с очакванията ни. Струва ми се, че си мислеше за основната идея на толкова много велики книги, като "Записките на мистър Пикуик" и "Дон Кихот", където един човек, млад или стар, с надежда се изправя пред света, за да се сблъска с жестоката реалност. Смяташе да сложи на заглавната страница думите на Толстой за княз Андрей във "Война и мир" след първото сражение, когато бездействащите получават похвали, а вината почти е стоварена върху онзи, който изнася всичко на гърба си. Княз Андрей спасява от обвиненията командира на батареята капитан Тушин, допринесъл най-много за отблъскването на французите, и излиза заедно с него навън в нощта, а след като той си тръгва, Толстой пише: "Тъжно и тежко беше на княз Андрей, всичко това бе толкова странно, толкова различно от онова, на което той се бе надявал." ⃰

Том изглеждаше отчаян. Не само че твърденията на критиците го бяха накарали да поиска да пише обективно, но и съзнаваше, че написаното от него е причинило болка дори на онези, които най-много обичаше. В нашия разговор стигнахме до заключението, че ако би могъл да напише такава обективна книга на тази тема, да кажем, в рамките на една година и в размер, може би, на сто хиляди думи, ще е добре да го направи. Именно това го накара да се обърне към героя си Джордж Уебър, но щом веднъж започна, той неизбежно се върна към единствената история, която съдбата му бе отредила да напише - за себе си или за Юджийн Гант.
Така че, първата половина на "Паяжината и скалата", от която е останал само машинописен текст, представлява един по-различен преразказ на "Погледни към дома, ангеле". Улф беше отклонен от естествената си цел… и дори да беше останал жив, какво би могло да се направи? Първата половина на "Паяжината и скалата" съставлява част от най-прекрасното, написано от него. Би ли могъл някой просто да я изхвърли?
Но ако Том беше се придържал към своя план и бе завършил цялата история на живота си, превърната в художествена проза чрез въображението му, според мен обвинението, че няма усет за форма, щеше да отпадне. Той написа един дълъг разказ "Паяжината на света", който имаше съвършена форма, въпреки цялата си заплетена сложност. Спомням си, че му казах: "Нито една дума не бива да променяш тук." Човек би могъл да каже, че великанската му фигура съответстваше на представите му за книга. Той трябваше да напише една книга за една просторна, исполинска, размирна земя - Америка - както я въприема Юджийн Гант. Дори когато беше в Европа, за Америка си мислеше. Ако не бяха го отклонили от целта му и бе имал време да я постигне, сигурен съм, че щеше да има подходящата форма.
Неговите клеветници казват, че той можел да пише само за себе си, но всичко написано той преобразяваше чрез въображението си. Например, в "Не можеш да се върнеш у дома" описва героя Фоксхол Едуардс по време на закуска. Дъщерята на Едуардс влиза "бързо и тихо като слънчев лъч". Тя е много срамежлива и бърза да отиде на училище. Разказва за есето, което е написала за Уолт Уитман, и какво им е казал учителят за Уитман. Когато Едуардс настоява да не бърза и ѝ прави забележки, тя казва: "О, тате, толкова си смешен!" Тук от трите дъщери на Фоксхол Едуардс Том създава един незабравим малък образ.

Той видя слънчевия лъч преди много години, когато беше на гости у дома в Ню Канаан, щата Кънектикът, и една от дъщерите ми, около осем-десет-годишна, влезе при нас да се запознае с този странник с гигантска фигура. След като я представих, в смущението си тя запърха наоколо, лъчезарна като слънчев лъч. По-късно Том беше вкъщи, когато друга моя дъщеря дойде да се консултира с мен за студия за Уитман, която пишеше, а той върна тази случка в детските ѝ години. Третата ми дъшеря, която има дял в този единствен образ, беше най-малката, а тя често повтаряше, може би защото се смущаваше в присъствието на Том: "О, тате, ти си толкова глупав!" Ето как работеше Том. Той създаваше нещо ново и нещо значимо, преобразявайки видяното, чутото, осъзнатото.
Струва ми се, че човек не би разбрал Томас Улф, ако не е видял или не си е представил ясно мястото, където той е роден и израснал. Ашвил в щата Северна Каролина е заобиколен с планини. Влаковете влизат и излизат от града през лабиринти от проходи и дефилета. Едно момче с въображението на Улф, затворено там, би могло да си мисли, че отвъд планините всичко е прекрасно - различно от това място тук, където нищо не му достига. Каквото и да се случеше, Улф щеше да е такъв, какъвто беше. Спомням си как в деня на неговата смърт казах на сестра му Мейбъл колко е удивително в американско семейство един от синовете да иска да стане писател и всички да го подкрепят както те - Том, и че всички заслужават голяма благодарност за това. Тя ми отговори, че това няма никакво значение и че нищо не би попречило на Том да направи онова, което направи.

Вярно е, но си мисля, че тези планински крепости, които въображението му успяваше да прескочи, са му дали онзи образ на Америка, въплатен в основата на неговите книги. Често говореше за човека на изкуството в Америка - как цветовете и характерът на страната са съвършено нови, неразтълкувани: как в Англия, например, писателят наследява цели натрупвания от приети изрази, от които може да започне. Но Том би рекъл - а той беше видял свят - "кой ви е казал някога какъв е цветът на американски товарен вагон?" Улф беше сред тези планини - разказва ни как влакът свири в нощта - а влаковете проправяха пътя си към големия свят, където според едно момче се намираше всичко желано, огромно, пълно с чудеса.
Това го караше отчасти да иска да види всичко, да прочете всичко, да преживее всичко, да каже всичко. В една нощ, по времето, когато той живееше на Първо авеню, а Нанси Хейл живееше на Източна 49-та улица в близост до Трето авеню, тя чула някакво монотонно припяване, което звучало все по-силно. Станала и погледнала през прозореца в два или три часа през нощта и пред очите ѝ изникнала величествено крачещата гигантска фигура на Томас Улф с развят черен дъждобран. А той припявал: "Написах десет хиляди думи днес... Написах десет хиляди думи днес."

Том живя на осем или девет места в различни части на Ню Йорк и Бруклин в разстояние на година или малко повече. Накрая познаваше всеки аспект на града - непрекъснато сновеше по улиците - но не бе градски човек. Градът го омагьосваше, но той всъщност не бе част от него и не беше доволен да живее там. Винаги си представяше Америка като едно цяло и планираше да посети места, които още не е виждал, и ги посещаваше накрая. Различните му квартири в града винаги изглеждаха така, сякаш току-що се е нанесъл на бивак за малко. Може би беше отчасти така, защото той никога не се интересуваше от притежаването на каквито и да било вещи, но и си беше роден Пътешественик, решен да види всичко по света, а квартирите бяха само необходимост и той никога не се установи на едно място. Дори когато беше там, умът му скиташе някъде. Имаше нужда да обходи цял континент, буквално и във въображението си. И неговият дом беше цялата Америка. Именно с Америка бе най-дълбоко свързан и аз вярвам, че той, както никой друг писател преди него, я разкри за хората от своето време и за писателите, художниците и поетите на утрешния ден. Наистина имаше какво да ни каже."
Из книгата
Страници от тази книга
Други интересни предложения
Храмът
Росица Милкова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Истории за малки, големи и пораснали деца: Приключението на котенцето Ричи
Терез Никол
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Me Gusta Leer con Ecrier: Помагало за развиване на уменията за четене на испански език - ниво A1-B2
Милена Колева
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  20.00 лв.
Мълчаливо
Ирена Иванова
Цена:  15.00 лв.
Светлина от Изтока
Наталия Бояджиева
Цена:  20.00 лв.
Тестове и обучителни задачи по руски език за нива A1-B2: Ни пуха, ни пера + CD
По учебната програма за 2019/2020 г.

Невена Табакова, Милена Стойкова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  18.00 лв.
Дъното на Рая
Виолета Стайкова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
РАЗКАЗИ от града под тепетата
Мира Папо
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Граматика по френски език - ниво A1 - A2
La Grammaire. Les Aventures fantastiques de Milou

Катерина Трифонова, Ани Иванова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  16.00 лв.
Купидон е алкохолик. Поезия
Мариела Ганчовска
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  8.88 лв.
Назад към "Класически романи и разкази"
Федерико Моча
Джеймс Патерсън
Умберто Еко
За да я има книгата и да пребъде. Включи се сега!
ТВ сериалът по книгата на Умберто Еко вече и в България.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги