store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Погледни към дома, ангелe:...
Начало   Книги    ...    ...    Класически рома...  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания
Погледни към дома, ангелe: История на погребания живот - Томас Улф - книга

Погледни към дома, ангелe: История на погребания живот


Томас Улф

Цена:  25.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 21-06-2021 г., Вторник 22-06-2021 г. или
Сряда 23-06-2021 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 6 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#270735
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2019 г.
ИздателствоЕкрие
Категории
КорицаТвърда
Страници648
Размери15.60 / 21.90 / 4.20 cm
Тегло0.678 kg
EAN9786197507140
ISBN9786197507140
  • Описание
  • Откъс от книгата
История на погребания живот.
Америка от началото на ХХ век. Улф пресъздава живота на едно семейство в малко градче на американския Юг - семейство Гант, което много прилича на семейството на автора, а Юджийн Гант в значителна степен представлява литературен автопортрет на самия Томас Улф. Семейна приказка, в която главния герой е най-малкият син в многочислена фамилия от шотландско-ирландски произход. Децата, четири момчета и две момичета, изграждат характерите си и се борят за индивидуалност в обстановка, създадена от сливането на "два мощни егоизма" - на бащата и на майката. Градчето Олтамонт в Южна Каролина - летен курорт, местност и климат с лечебен ефект за туберкулозни, е тясно за малкия Юджийн, надарен с голям ум и любознателност. Той става "ученият" в семейството и е обект едновременно на завист и обожание от страна на братята и сестрите си - единствен, успял да се измъкне от убийствената посредственост на инертния провинциален живот.

С тази книга читателят се потапя в стихията на самия живот, където се редуват битието и смъртта, любов и оскотяване, богатство и нищета, и все пак остава място за надеждата, която умира последна. Надяваме се книгата да достигне до по-голям брой читатели, не просто за да им достави удоволствие от четенето, а да им помогне да открият себе си в днешното забързано и с подменени ценности време. Българското издание "Погледни към дома, ангеле: История на погребания живот" е дело на един от най добрите преводачи на англо-американска литература у нас - Иванка Савова, награждавана многократно за своята работа и с дълъг професионален опит.

Томас Улф (1900 - 1938) отдавна е признат за едно от най-големите имена в американската литература на ХХ век, редом с Фокнър, Хемингуей, Дос Пасос и Скот Фицджералд - наричат ги "голямата петорка". Дори сред тях, Томас Улф се откроява с мащабността и дързостта на творческите си амбиции, с езиковата си и интелектуална мощ. Не напразно Фокнър го е провъзгласил за "най-яркият талант на нашето поколение", а критиците го наричат "Ниагарският водопад на американската литература". След публикуването на първия му роман "Погледни към дома, ангеле" през 1929 г. Улф става световноизвестен. "Ангелът" и до днес е смятан от критици и читатели за най-значимото му произведение.

Читателите, които не познават Томас Улф, ще бъдат очаровани и погълнати от шеметния вулкан от думи, от възхитителната дързост, с която руши повествователни канони и школски правила и издига кулите на лирическия си епос, от тежката му и задъхана проза, горчивия, жесток реализъм, контрастиращите поетични пасажи, шлифовани до блясък, от неистовия стремеж да се улови динамиката и многообразието на живота, нечовешкото прозрение за смисъла и същността на живота.
"Когато през пролетта на 1947 г. Уилям Б. Уиздъм от Ню Орлиънс предостави на Библиотеката на Харвард Колидж своята забележителна колекция от произведения на Томас Улф, веднага ни стана ясно, че единственият човек, който трябва да напише предговор към тях, е Максуел Е. Пъркинс от издателство "Чарлс Скрибнърс", редактор на първия роман на Улф и свързан с него чрез най-сърдечните връзки на професията и приятелството. Г-н Пъркинс с удоволствие се съгласи и пишеше материала за Улф, когато почина внезапно на 17 юни 1947 г. Макар че към статията трябваше да бъде добавено по-подробно описание на Улф като личност в размер на три хиляди думи, в настоящия си вид тя представлява самостоятелно изложение. Публикуваме я като последното произведение на Максуел Пъркинс и като пример за мемориалните записки за Томас Улф, които смяташе да напише.

Струва ми се, че никъде не може да се намери толкова пълна колекция от авторски произведения и документи, като тази на Томас Улф днес в Библиотеката на Харвард. Когато той почина в онзи тъжен септемврийски ден на 1938 г., белязан от наближаващата война, или малко по-късно, аз научих, че съм изпълнител на неговото завещание и че всъщност, освен ръкописите си, е оставил твърде малко след себе си, както би казал той или както ми се струваше тогава. Мое задължение беше да се разпоредя с тях в полза на неговите наследници и в негова памет, и макар че времената бяха тежки и Улф още не бе получил днешното признание, можех да ги изтъргувам на дребно с помощта на дилъри за повече пари, отколкото щяха да донесат някога по-късно. Аз бях твърдо убеден, че неговото литературно наследство трябва да си остане непокътнато и достъпно за писатели и любители на книгата, и се опитах да го продам като едно цяло. Ала по онова време под надвисналите гръмотевични облаци на войната не можах да намеря подходящ купувач.
После Алин Бърнстейн, на която Улф бе подарил ръкописа на "Погледни към дома, ангеле", го продаде на търг, - за да подпомогне изпадналите си в беда близки, - с уговорката купувачът да го предаде на Харвард. Не след дълго Уилям Б. Уиздъм, който с публикуването на "Ангела" призна гениалността на Улф и винаги твърдо вярваше в него, предложи да купи всичките му ръкописи и документи. Вече беше натрупал забележителна колекция. Кореспонденцията с него ми показа, че мисли като мен: най-важното в случая бе, че тези документи и литературни произведения не бива да се пръснат из четирите посоки на света, а трябва да останат едно цяло. Така че целият този огромен сандък с материали - писма, сметки, документи, тетрадки и ръкописи - замина при него с условието, което изобщо нямаше нужда да поставям, че ще завещае всичко на една единствена институция. Тъй като "Погледни към дома, ангеле" вече беше в Харвард, тъй като Том Улф обичаше читалнята на Харвардската библиотека, където бе прекарвал повечето си време като студент, както сам ми бе казвал, където бе поглъщал жадно стотици книги, мистър Уиздъм дари всичко на Харвард. Там е то и досега.

Макар че бях работил с Томас Улф като редактор на два негови огромни ръкописа "Погледни към дома, ангеле" и "За времето и реката", аз бях удивен в онази пролетна вечер на 1935 г., когато Том, малко прези да замине за Англия, донесе в нашия дом на "Източна 49-та улица" - защото издателство "Скрибнърс" беше затворено в момента - огромния сандък с всичките си литературни произведения. Том, аз и шофьорът на таксито внесохме сандъка вкъщи и го поставихме на пода. А после Том попита шофьора: "Как се казвате?" Той отговори: "Лъки ⃰." "Лъки!", възкликна Том - струва ми се, че беше някакво помариканчено италианско име, - и стисна ръката му. Звучеше като добро предзнаменование. Ние тримата бяхме направили нещо заедно. Заедно бяхме в този момент. Тримата си стиснахме ръцете. Но дни наред огромният сандък препречваше коридора у дома, докато не го преместих в "Скрибнърс".

Първия път, когато чух за Томас Улф, имах някакво лошо предчувствие. Аз, който винаги съм обичал този човек, казвам това. Всяко хубаво нещо в живота върви заедно с някоя беля. Беше 1928 г., когато Маделин Бойд, литературен агент, влезе в кабинета ми. Каза ми за някакви интересни ръкописи, които не ме заинтересуваха особено, но току се прекъсваше, за да вмъкне някоя думи за чудесен роман за млад американец. Няколко пъти я попитах: "Защо не ми го донесеш да го видя, Маделин?", а тя някак си все подминаваше въроса ми. Но накрая ми рече: "Ще ти го донеса, ако обещаеш да го прочетеш целия, до последната дума." Обещах ѝ, но междувременно тя ми каза и други неща, които ме наведоха на мисълта, че Улф е размирен дух и ни очакват размирици. Ръкописът пристигна и аз бях направо завладян от първата сцена, където Оливър Гант (бащата на Юджийн) като малък и братчето му стоят край шосето в Пенсилвания и наблюдават как части от армията на генерал Лий маршируват към Гетисбърг.
Но после следваха деветдесет и няколко страници за живота на Оливър Гант в Нюпорт Нюз, и в Балтимор, и някъде другаде. За всичко това Улф само бе чувал и нямаше как да го свърже с нищо реално, пък и беше много по-слабо написано в сравнение с първия епизод, както и с цялата останала част от книгата. Тогава вниманието ми привлече друго произвeдение и дадох ръкописа на Уолъс Мейър, като си помислих: "Това е още един многообещаващ роман, от който няма да излезе нищо." И после Мейър ми показа онази чудесна нощна сцена, когато Бен е с докторите и влиза Хорс Хайнс, погребалният агент. Зарязах всичко и започнах да чета отново и всички ние четяхме книгата едновременно, може да се каже, включително и Джон Хол Уийлок и нито за миг не се съмнявахме вече в нейната значимост.
След известна кореспонденция между мен и Улф и между него и Маделин Бойд, - от която научихме как са го пребили почти до смърт на Октомврийския панаир в Германия - осъзнах, че си имаме работа с един Моби Дик ⃰ . Улф пристигна в Ню Йорк и с целия си ръст се облегна на касата на вратата на моя кабинет-кутийка. Когато вдигнах поглед и видях буйната му коса и ведрото му лице, си помислих за Шели, макар че физически бе съвсем различен от него. Беше красив, но косата му бе разрошена, а лицето - ведро и главата непропорционално малка.

Започнахме да работим над книгата и първото, което направихме, за да ѝ придадем завършеност, беше да изрежем онази прекрасна сцена в началото и следващите деветдесет и няколко страници, защото ми се струваше - и той се съгласи с мен - че цялата история трябва да се развива през спомените и усещанията на момчето Юджийн, което е родено в Ашвил. И двамата смятахме, че историята се вмества в рамките на момчешкото съзнание, че това са животът и светът, каквито то ги осъзнава. Когато се беше опитал да се върне към живота на баща си преди Ашвил, без да има истински спомен за случилото се, губеше се реалността и остротата на преживяванията. Но на мен години наред ми тежеше на съвестта това, че бях убедил Том да изреже онази първа сцена с двете момченца край шосето в навечерието на Гетисбърг.
Но какво се случи после? В романа "За времето и реката" той върна същата сцена и я направи още по-ефектна - когато старият Гант умира в болницата в Балтимор и си спомня детството. След това аз вече не се тревожех толкова много, когато предлагах съкращения: започнах да проумавам, че написаното от Улф никога не се губи, че пропуските в една книга се компенсират в някоя от следващите. Един краен пример за това е фактът, че цялата втора половина на "Паяжината и скалата" първоначално е била замислена като заключителния епизод в "За времето и реката". Но повечето, а може би и почти всички, от тези ранни случки в живота на Гант са вмъкнати в "Паяжината и скалата" и "Не можеш да се върнеш у дома".

Вече бях проумял, - а и Том беше написал нещо подобно в предисловието към "Ангела" - че романът му е автобиографичен, но за мен в този смисъл, в който е автобиографичен "Дейвид Копърфийлд" или "Война и мир". Но докато работехме заедно, изведнъж видях, че книгата на много места е автобиографична в буквалния смисъл на думата - че хората, описани там, са неговите близки. Сигурно съм изглеждал разтревожен, Том го забеляза и ми рече: "Но вие не разбирате, г-н Пъркинс. Според мен тези хора са велики и това трябва да им се каже." Беше прав. Беше написал велика книга и човек трябваше да я приеме такава, каквато е. Пък и истината е, че орязването на романа с времето някакси бе силно преувеличено. По-скоро работата ни се състоеше в реорганизиране на текста. Например, Том бе написал този прекрасен епизод, когато Гант се завръща от далечното си пътешествие, и в ранна утрин пътува с трамвая през града, научава кой е умрял, кой се е родил, и вижда всички сцени, така добре познати на Том или Юджийн, докато старият трамвай громоли по релсите. Веднага след това се появява друг подобен епизод, където Юджийн заедно с приятелите си се прибира у дома след училище и прекосява Ашвил. Това е представено в стил Джеймс Джойс, но е подобно - някой върви през града и разкрива своите усещания на читателя. Ако поставим тези два епизода един до друг, ефектът на всеки от тях значително намалява и според мен ние придадохме по-голяма стойност на всеки от тях, като ги разделихме. Наистина изрязахме доста неща на дребно, но гореописаното е може би пример за това в какво се състоеше по-голямата част от работата ни.
"За времето и реката" представляваше по-тежка битка за Том. Най-накрая, струва ми се, че беше в Деня на Благодарността през 1933 година, той с отчаян вид ми донесе един напечатан ръкопис, дебел половин метър. Първата сцена описваше перона на гарата в Ашвил, когато Юджийн заминава за Харвард и семейството му е дошло да го изпрати. Сигурно обемът беше към 30 000 думи, а аз го намалих на 10 000 и го показах на Том. Той го одобри. Когато чакате да пристигне влак, има напрежение. Нещо ще се случи. Струваше ми се, че трябва да се запази напрежението, но няма как да го разтеглите в продължение на 30 000 думи. Никога не съм изрязал нещо, без неговото съгласие. Той знаеше, че съкращението е необходимо. Неудържимото му желание беше да изрази чувствата си и нямаше време за преработки и съкращения.
И тогава започна една година, когато работехме по цели нощи, включително и в неделя, и спорехме отново и отново за всяко съкращение, промяна и добавка в текста. Аз работех на принципа, че усещанията на Юджийн ще придадат форма и завършеност на тази книга, и си спомням, че ако се бяхме придържали към моя принцип, щяхме да изгубим един от най-чудесните епизоди, написани някога от Улф - смъртта на Гант. Една нощ се разбрахме, че трябва да вмъкнем някои междинни преходни текстове, но вместо да ги напише, на следващата вечер Улф донесе около 5 000 думи за сестрата на Юджийн в Ашвил, когато баща ѝ е болен и там има лекар и медицинска сестра. Казах му: "Том, всичко това е извън нашата история и ти го знаеш. Юджийн не е присъствал там, той е бил в Кеймбридж, то е извън неговите усещания и опит по онова време." Том се съгласи с мен, но на следващата вечер ми донесе още около 5 000 думи, прибавени към сцената със смъртта на Гант. И тогава разбрах, че греша, макар на теория да бях прав. Онова, което той пишеше, бе прекалено хубаво, за да позволим на формата и правилата да му попречат.

Казват, че Толстой никога не се е разделил по собствено желание с ръкописа на "Война и мир". Човек може да си го представи как е работил върху него цял живот. Томас Улф със сигурност никога не се раздели по собствено желание с коректурите на "За времето и реката". Седмици наред се взираше замислено в тях в библиотеката на "Скрибнърс" и не ги четеше. Джон Уийлок ги прочете, изпратихме ги в печатницата и казахме на Том. Струва ми се, че иначе нямаше да ги изпусне от ръцете си до края на живота си.
Той посвети тази книга на мен по най-екстравагантния начин. Не видях посвещението, преди да излезе книгата, и макар да бях много благодарен, имах лоши предчувствия, още когато чух за намерението му. Мисля, че именно това посвещение го извади от релсите и провали великолепния му замисъл. За посредствените хора то създаде впечатлението, че Улф не може да функционира самостоятелно като писател и дори един критик използва изрази от рода на "Улф и Пъркинс - Пъркинс и Улф, какъв начин да напишеш роман". Никой с най-малка представа за природата на писателя не би приел подобно предположение. Никой писател не би понесъл предположението, - нещо, което Том почти направи - че е зависим като писател от някой друг. Той трябваше да докаже на себе си и на света, че не е така.
И това беше основната причина, поради която се обърна към друг издател. Ако не беше го направил - но когато го направи, беше ясно, че със средствата на художествената литература и чрез превратностите на удивителното си въображение трябваше да разкаже историята на своя собствен живот, - нямаше да провали великия си план, като изкриви Юджийн и го превърне в Джордж Уебър. Това беше ужасна грешка. Мисля, че в това Едуард Асуел от "Харпър енд Брадърс" е съгласен с мен, но когато ръкописът, съставящ "Паяжината и скалата" и "Не можеш да се върнеш у дома", пристигна при него, както и в някаква степен при мене в качеството ми на изълнител на завещанието, Том вече бе мъртъв и трябваше да приемем нещата такива, каквито са.

Нериятностите започнаха след публикуването на романа "За времето и реката", който критиците извънредно много хвалеха - но мнозина от тях твърдяха, че Улф може да пише само за себе си, че не е в състояние да види света или нещо друго обективно, от разстояние - че книгите му са автобиографични. Улф беше изключително чувствителен към критиките, въпреки огромната си вяра в собствената си гениалност - дълг, който трябваше да изпълни. Един ден, по времето, когато живеех на "Източна 49-та" улица близо до Второ Авеню, а той на Първо Авеню точно до ъгъла на "49-та", го срещнах, прибирайки се у дома. Той каза, че иска да говори с мен, както обикновено по това време, и влязохме в "Уолдорф". Спомена ми за критиките против него и каза, че иска да напише една съвсем различна обективна, неавтобиографична книга, която ще покаже колко странно и различно е всичко в този свят, в сравнение с очакванията ни. Струва ми се, че си мислеше за основната идея на толкова много велики книги, като "Записките на мистър Пикуик" и "Дон Кихот", където един човек, млад или стар, с надежда се изправя пред света, за да се сблъска с жестоката реалност. Смяташе да сложи на заглавната страница думите на Толстой за княз Андрей във "Война и мир" след първото сражение, когато бездействащите получават похвали, а вината почти е стоварена върху онзи, който изнася всичко на гърба си. Княз Андрей спасява от обвиненията командира на батареята капитан Тушин, допринесъл най-много за отблъскването на французите, и излиза заедно с него навън в нощта, а след като той си тръгва, Толстой пише: "Тъжно и тежко беше на княз Андрей, всичко това бе толкова странно, толкова различно от онова, на което той се бе надявал." ⃰

Том изглеждаше отчаян. Не само че твърденията на критиците го бяха накарали да поиска да пише обективно, но и съзнаваше, че написаното от него е причинило болка дори на онези, които най-много обичаше. В нашия разговор стигнахме до заключението, че ако би могъл да напише такава обективна книга на тази тема, да кажем, в рамките на една година и в размер, може би, на сто хиляди думи, ще е добре да го направи. Именно това го накара да се обърне към героя си Джордж Уебър, но щом веднъж започна, той неизбежно се върна към единствената история, която съдбата му бе отредила да напише - за себе си или за Юджийн Гант.
Така че, първата половина на "Паяжината и скалата", от която е останал само машинописен текст, представлява един по-различен преразказ на "Погледни към дома, ангеле". Улф беше отклонен от естествената си цел… и дори да беше останал жив, какво би могло да се направи? Първата половина на "Паяжината и скалата" съставлява част от най-прекрасното, написано от него. Би ли могъл някой просто да я изхвърли?
Но ако Том беше се придържал към своя план и бе завършил цялата история на живота си, превърната в художествена проза чрез въображението му, според мен обвинението, че няма усет за форма, щеше да отпадне. Той написа един дълъг разказ "Паяжината на света", който имаше съвършена форма, въпреки цялата си заплетена сложност. Спомням си, че му казах: "Нито една дума не бива да променяш тук." Човек би могъл да каже, че великанската му фигура съответстваше на представите му за книга. Той трябваше да напише една книга за една просторна, исполинска, размирна земя - Америка - както я въприема Юджийн Гант. Дори когато беше в Европа, за Америка си мислеше. Ако не бяха го отклонили от целта му и бе имал време да я постигне, сигурен съм, че щеше да има подходящата форма.
Неговите клеветници казват, че той можел да пише само за себе си, но всичко написано той преобразяваше чрез въображението си. Например, в "Не можеш да се върнеш у дома" описва героя Фоксхол Едуардс по време на закуска. Дъщерята на Едуардс влиза "бързо и тихо като слънчев лъч". Тя е много срамежлива и бърза да отиде на училище. Разказва за есето, което е написала за Уолт Уитман, и какво им е казал учителят за Уитман. Когато Едуардс настоява да не бърза и ѝ прави забележки, тя казва: "О, тате, толкова си смешен!" Тук от трите дъщери на Фоксхол Едуардс Том създава един незабравим малък образ.

Той видя слънчевия лъч преди много години, когато беше на гости у дома в Ню Канаан, щата Кънектикът, и една от дъщерите ми, около осем-десет-годишна, влезе при нас да се запознае с този странник с гигантска фигура. След като я представих, в смущението си тя запърха наоколо, лъчезарна като слънчев лъч. По-късно Том беше вкъщи, когато друга моя дъщеря дойде да се консултира с мен за студия за Уитман, която пишеше, а той върна тази случка в детските ѝ години. Третата ми дъшеря, която има дял в този единствен образ, беше най-малката, а тя често повтаряше, може би защото се смущаваше в присъствието на Том: "О, тате, ти си толкова глупав!" Ето как работеше Том. Той създаваше нещо ново и нещо значимо, преобразявайки видяното, чутото, осъзнатото.
Струва ми се, че човек не би разбрал Томас Улф, ако не е видял или не си е представил ясно мястото, където той е роден и израснал. Ашвил в щата Северна Каролина е заобиколен с планини. Влаковете влизат и излизат от града през лабиринти от проходи и дефилета. Едно момче с въображението на Улф, затворено там, би могло да си мисли, че отвъд планините всичко е прекрасно - различно от това място тук, където нищо не му достига. Каквото и да се случеше, Улф щеше да е такъв, какъвто беше. Спомням си как в деня на неговата смърт казах на сестра му Мейбъл колко е удивително в американско семейство един от синовете да иска да стане писател и всички да го подкрепят както те - Том, и че всички заслужават голяма благодарност за това. Тя ми отговори, че това няма никакво значение и че нищо не би попречило на Том да направи онова, което направи.

Вярно е, но си мисля, че тези планински крепости, които въображението му успяваше да прескочи, са му дали онзи образ на Америка, въплатен в основата на неговите книги. Често говореше за човека на изкуството в Америка - как цветовете и характерът на страната са съвършено нови, неразтълкувани: как в Англия, например, писателят наследява цели натрупвания от приети изрази, от които може да започне. Но Том би рекъл - а той беше видял свят - "кой ви е казал някога какъв е цветът на американски товарен вагон?" Улф беше сред тези планини - разказва ни как влакът свири в нощта - а влаковете проправяха пътя си към големия свят, където според едно момче се намираше всичко желано, огромно, пълно с чудеса.
Това го караше отчасти да иска да види всичко, да прочете всичко, да преживее всичко, да каже всичко. В една нощ, по времето, когато той живееше на Първо авеню, а Нанси Хейл живееше на Източна 49-та улица в близост до Трето авеню, тя чула някакво монотонно припяване, което звучало все по-силно. Станала и погледнала през прозореца в два или три часа през нощта и пред очите ѝ изникнала величествено крачещата гигантска фигура на Томас Улф с развят черен дъждобран. А той припявал: "Написах десет хиляди думи днес... Написах десет хиляди думи днес."

Том живя на осем или девет места в различни части на Ню Йорк и Бруклин в разстояние на година или малко повече. Накрая познаваше всеки аспект на града - непрекъснато сновеше по улиците - но не бе градски човек. Градът го омагьосваше, но той всъщност не бе част от него и не беше доволен да живее там. Винаги си представяше Америка като едно цяло и планираше да посети места, които още не е виждал, и ги посещаваше накрая. Различните му квартири в града винаги изглеждаха така, сякаш току-що се е нанесъл на бивак за малко. Може би беше отчасти така, защото той никога не се интересуваше от притежаването на каквито и да било вещи, но и си беше роден Пътешественик, решен да види всичко по света, а квартирите бяха само необходимост и той никога не се установи на едно място. Дори когато беше там, умът му скиташе някъде. Имаше нужда да обходи цял континент, буквално и във въображението си. И неговият дом беше цялата Америка. Именно с Америка бе най-дълбоко свързан и аз вярвам, че той, както никой друг писател преди него, я разкри за хората от своето време и за писателите, художниците и поетите на утрешния ден. Наистина имаше какво да ни каже."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 14 гласа 
За да оцените книгата "Погледни към дома, ангелe: История на погребания живот", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искаш да си първият дал мнение за тази книга, направи го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Пътешествайки - книга

Пътешествайки


Никос Казандзакис

Ентусиаст
Цена:  26.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Не разполагаме с нищо друго, освен с един-единствен миг, нека превърнем това мигновение във вечност, друго безсмъртие няма." Никос Казандзакис "Казандзакис пътува непрестанно, преследван от, или преследвайки живота в неговия най-важен и най-романтичен смисъл." Kirkus Review ...
Тимбукту - книга

Тимбукту


Пол Остър

Колибри
Цена:  16.00 лв.
"Тимбукту" е най-четивният роман на Пол Остър до този момент. Запитан откъде му е хрумнала идеята за главен герой куче, Остър отговаря, че много искал да напише нещо "малко, поетично, фантастично и смешно". Това е историята на едно забавно пътуване, представена през погледа на помияра господин Боунс, верен приятел на Уили Г. Кристмас - изтерзана душа и поет, чиято глава е пълна със собствената му непубликувана поезия. Досущ като Дон Кихот и Санчо Панса двамата поемат на едно последно пътуване към Балтимор в издирване на евентуалната си спасителка Беа Суонсън. Но след като господарят му Уили внезапно ...
Тъмни приливи - книга

Тъмни приливи


Филипа Грегъри

Еднорог
Цена:  21.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Втора част от семейната сага на Филипа Грегъри след "Мочурища". ... Вълнуваща история за алчност, страст, изгубена любов и жажда за богатство, разгърната на два континента. Във втората част на нейната нова семейна сага кралицата на историческия роман Филипа Грегъри ни представя една драматична и интригуваща история, която ни отвежда от бедността и блясъка на Лондон от бурните времена на Реставрацията до колоритните улици на Венеция и ни запознава с живота на първите заселници в североамериканските колонии. В "Тъмни приливи" отново се срещаме със знахарката Алинор и беглеца-благородник Джеймс, чийто ...
Частица от моето сърце - книга

Частица от моето сърце


Мери Хигинс Кларк, Алафеър Бърк

Бард
Цена:  17.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Дълбоко прикривани тайни... Шестото и последно съавторство между Мери Хигинс Кларк и Алафеър Бърк ни отвежда в навечерието на сватбата на телевизионната продуцентка Лори Моран, но щастието е помрачено, защото племенникът на годеника ѝ е отвлечен. Седемгодишният Джони изчезва от плажа. Сформираният издирващ отряд узнава от свидетели, че Джони си е играл във водата и е събирал мидички, но след злополучната сутрин никой не го е виждал. По залез вълните изхвърлят на брега скимборда на Джони и всички осъзнават: детето може да е навсякъде, дори под водата. Часовникът тиктака, появява се неизвестен преследвач, ...
Остров - книга

Остров


Олдъс Хъксли

Изток - Запад
Цена:  19.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
"Докато съществува откъснато от останалия свят, идеалното общество е осъществимо." Олдъс ХъкслиПала е страна, в която дори птиците призовават към внимание, към това да бъдем тук и сега, в пълна осъзнатост за чудото на живота. На това място щастието не зависи от големите банкови сметки и притежанието на безброй вещи, а от близостта с другите и усещането за смисъл. Хората не изповядват определена религия, а духовни принципи, намирайки отговори за житейските предизвикателства в учението на Буда и в тантризма. Скоро обаче съблазните отвън все пак успяват да достигнат и райския остров. Макар и да са част от ...
Мръсният юг - книга

Мръсният юг


Джон Конъли

Прозорец
Цена:  20.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
1997 година. В окръг Бърдън, Арканзас, са убити няколко чернокожи момичета, с чиито мъртви тела убиецът или убийците са се гаврили. Никой в Мръсния юг не желае да разплете ужасяващата загадка, защото има вероятност разкритието да попречи на изгодна сделка с компания от Литъл Рок, която ще промени бъдещето на окръга. След поредния труп на млада жена един бивш детектив от Ню Йорк по случайност се озовава в Арканзас. Той е потънал в скръб заради смъртта на съпругата и детето си и е твърдо решен да издири онзи, който е сторил непоправимото със семейството му. Обсебен от мисълта за отмъщение, детективът се впуска в ...
Затрупана София - книга

Затрупана София


Кирил Христов

Кръг
Цена:  16.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
В "Затрупана София" Кирил Христов разказва личната си история през спомените за своите съвременници, но и през пространството, което те обитават - улиците и сградите на столицата в първите десетилетия след oсвобождението и началото на XX век. Ето защо не е пресилено да се каже, че герои на този мемоар са както най-изтъкнатите лица на епохата, с които поетът и писател другарува и се конкурира за литературна слава, така и техните домове - от балкончето на Вазов до къщицата на Петко Каравелов, все места, пропити от духа на своите обитатели. "Затрупана София" е вълнуващ разказ за пъстрите улици на стара ...
Най-добрите криминални разкази на прочути писатели - книга

Най-добрите криминални разкази на прочути писатели


Изток - Запад
Цена:  19.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Съставител: Иван Атанасов. ... Антологията включва избрани криминални разкази на популярни писатели. Сред тях има както автори, които са прочути именно в този жанр (Морис Льоблан, Г. К. Честъртън, Едгар Уолъс и други), така и класици на американската и английската литература като Джек Лондон, Чарлз Дикенс или носителката на "Пулицър" Елън Глазгоу. Някои от разказите - например "Убийствата на улица "Морг" на Едгар По и "Лигата на червенокосите" на Конан Дойл - са добре познати на родните читатели, а други излизат за пръв път на български език. Повечето са мрачни и сериозни, но има и ...
Родена в лед - книга

Родена в лед


Нора Робъртс

SBB Media
Цена:  4.80 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Втора книга от поредицата "Сестрите Конканън" от Нора Робъртс. ... Понякога най-горещият огън води началото си от най-студения лед... Трилогията посветена на сестрите Конканън продължава в "Родена в лед". Това е историята за Бриана, зад чиято красота се крие страстно огнено сърце. Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава - тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост - Грейсън Тейн, автор на криминални ...
Родена в огън - книга

Родена в огън


Нора Робъртс

SBB Media
Цена:  4.80 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Първа книга от поредицата "Сестрите Конканън" от Нора Робъртс. ... Огненият ѝ характер не създава единствено шедьоври от стъкло, в тях се оглежда нежността на душата ѝ... Талантлива, упорита, свободолюбива, Маги Конканън вае стъклени скулптури, но те не са само красиви предмети, те са израз на истинската ѝ природа. Един мъж открива същността на нейното изкуство и се заклева да помогне на тази сложна жена да изгради бляскава кариера. Когато собственикът на верига галерии Роуган Суини влиза за пръв път в усамотеното ателие на Маги, сърцето ѝ трепва: между тях е прехвръкнала искрата на ...
Момичетата на татко - книга

Момичетата на татко


Даниел Стийл

Бард
Цена:  15.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
В новия завладяващ роман на Даниел Стийл три жени, отгледани от баща си в ранчо, се изправят срещу трудните истини от миналото... След смъртта на Джей Ти Тъкър - собственик на огромно ранчо в Калифорния, трите му дъщери поемат по собствен път. Отношенията на деспотичния Джей Ти с всяка от дъщерите му са различни. Каролайн, най-младата, е пренебрегвана от баща си през целия си живот и бяга в града, за да бъде съпруга, майка и писателка. Джема, неговата любимка, търси холивудския блясък и успех и става известна телевизионна звезда. Кейт, най-голямата, е останала в ранчото, за да върши тежката работа, забравяйки за брак и ...
Загадка в открито море. Пътешествията на Поаро - книга

Загадка в открито море. Пътешествията на Поаро


Агата Кристи

Ера
Цена:  13.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Агата Кристи е най-популярният криминален автор в света. Нейните произведения са преведени на над сто езика, продадени в повече от два милиарда екземпляра. Ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща, Агата Кристи е обявена за "Първата дама на криминалния жанр". В сборника "Загадка в открито море. Пътешествията на Поаро" са подбрани най-добрите разследвания по време на пътешествията на Еркюл Поаро! Най-великият детектив разследва заплетени мистерии дори когато е на път - изкусни кражби, изобретателни измами и прецизно планирани убийства - нищо не остава тайна за Поаро! Докато пътува по суша ...

Погледни към дома, ангелe: История на погребания живот


Томас Улф

Погледни към дома, ангелe: История на погребания живот - Томас Улф - книга
Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  25.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 21-06-2021 г., Вторник 22-06-2021 г. или
Сряда 23-06-2021 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 6 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#270735
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2019 г.
ИздателствоЕкрие
Категории
КорицаТвърда
Страници648
Размери15.60 / 21.90 / 4.20 cm
Тегло0.678 kg
EAN9786197507140
ISBN9786197507140
Описание
История на погребания живот.
Америка от началото на ХХ век. Улф пресъздава живота на едно семейство в малко градче на американския Юг - семейство Гант, което много прилича на семейството на автора, а Юджийн Гант в значителна степен представлява литературен автопортрет на самия Томас Улф. Семейна приказка, в която главния герой е най-малкият син в многочислена фамилия от шотландско-ирландски произход. Децата, четири момчета и две момичета, изграждат характерите си и се борят за индивидуалност в обстановка, създадена от сливането на "два мощни егоизма" - на бащата и на майката. Градчето Олтамонт в Южна Каролина - летен курорт, местност и климат с лечебен ефект за туберкулозни, е тясно за малкия Юджийн, надарен с голям ум и любознателност. Той става "ученият" в семейството и е обект едновременно на завист и обожание от страна на братята и сестрите си - единствен, успял да се измъкне от убийствената посредственост на инертния провинциален живот.

С тази книга читателят се потапя в стихията на самия живот, където се редуват битието и смъртта, любов и оскотяване, богатство и нищета, и все пак остава място за надеждата, която умира последна. Надяваме се книгата да достигне до по-голям брой читатели, не просто за да им достави удоволствие от четенето, а да им помогне да открият себе си в днешното забързано и с подменени ценности време. Българското издание "Погледни към дома, ангеле: История на погребания живот" е дело на един от най добрите преводачи на англо-американска литература у нас - Иванка Савова, награждавана многократно за своята работа и с дълъг професионален опит.

Томас Улф (1900 - 1938) отдавна е признат за едно от най-големите имена в американската литература на ХХ век, редом с Фокнър, Хемингуей, Дос Пасос и Скот Фицджералд - наричат ги "голямата петорка". Дори сред тях, Томас Улф се откроява с мащабността и дързостта на творческите си амбиции, с езиковата си и интелектуална мощ. Не напразно Фокнър го е провъзгласил за "най-яркият талант на нашето поколение", а критиците го наричат "Ниагарският водопад на американската литература". След публикуването на първия му роман "Погледни към дома, ангеле" през 1929 г. Улф става световноизвестен. "Ангелът" и до днес е смятан от критици и читатели за най-значимото му произведение.

Читателите, които не познават Томас Улф, ще бъдат очаровани и погълнати от шеметния вулкан от думи, от възхитителната дързост, с която руши повествователни канони и школски правила и издига кулите на лирическия си епос, от тежката му и задъхана проза, горчивия, жесток реализъм, контрастиращите поетични пасажи, шлифовани до блясък, от неистовия стремеж да се улови динамиката и многообразието на живота, нечовешкото прозрение за смисъла и същността на живота.
Откъс от книгата
"Когато през пролетта на 1947 г. Уилям Б. Уиздъм от Ню Орлиънс предостави на Библиотеката на Харвард Колидж своята забележителна колекция от произведения на Томас Улф, веднага ни стана ясно, че единственият човек, който трябва да напише предговор към тях, е Максуел Е. Пъркинс от издателство "Чарлс Скрибнърс", редактор на първия роман на Улф и свързан с него чрез най-сърдечните връзки на професията и приятелството. Г-н Пъркинс с удоволствие се съгласи и пишеше материала за Улф, когато почина внезапно на 17 юни 1947 г. Макар че към статията трябваше да бъде добавено по-подробно описание на Улф като личност в размер на три хиляди думи, в настоящия си вид тя представлява самостоятелно изложение. Публикуваме я като последното произведение на Максуел Пъркинс и като пример за мемориалните записки за Томас Улф, които смяташе да напише.

Струва ми се, че никъде не може да се намери толкова пълна колекция от авторски произведения и документи, като тази на Томас Улф днес в Библиотеката на Харвард. Когато той почина в онзи тъжен септемврийски ден на 1938 г., белязан от наближаващата война, или малко по-късно, аз научих, че съм изпълнител на неговото завещание и че всъщност, освен ръкописите си, е оставил твърде малко след себе си, както би казал той или както ми се струваше тогава. Мое задължение беше да се разпоредя с тях в полза на неговите наследници и в негова памет, и макар че времената бяха тежки и Улф още не бе получил днешното признание, можех да ги изтъргувам на дребно с помощта на дилъри за повече пари, отколкото щяха да донесат някога по-късно. Аз бях твърдо убеден, че неговото литературно наследство трябва да си остане непокътнато и достъпно за писатели и любители на книгата, и се опитах да го продам като едно цяло. Ала по онова време под надвисналите гръмотевични облаци на войната не можах да намеря подходящ купувач.
После Алин Бърнстейн, на която Улф бе подарил ръкописа на "Погледни към дома, ангеле", го продаде на търг, - за да подпомогне изпадналите си в беда близки, - с уговорката купувачът да го предаде на Харвард. Не след дълго Уилям Б. Уиздъм, който с публикуването на "Ангела" призна гениалността на Улф и винаги твърдо вярваше в него, предложи да купи всичките му ръкописи и документи. Вече беше натрупал забележителна колекция. Кореспонденцията с него ми показа, че мисли като мен: най-важното в случая бе, че тези документи и литературни произведения не бива да се пръснат из четирите посоки на света, а трябва да останат едно цяло. Така че целият този огромен сандък с материали - писма, сметки, документи, тетрадки и ръкописи - замина при него с условието, което изобщо нямаше нужда да поставям, че ще завещае всичко на една единствена институция. Тъй като "Погледни към дома, ангеле" вече беше в Харвард, тъй като Том Улф обичаше читалнята на Харвардската библиотека, където бе прекарвал повечето си време като студент, както сам ми бе казвал, където бе поглъщал жадно стотици книги, мистър Уиздъм дари всичко на Харвард. Там е то и досега.

Макар че бях работил с Томас Улф като редактор на два негови огромни ръкописа "Погледни към дома, ангеле" и "За времето и реката", аз бях удивен в онази пролетна вечер на 1935 г., когато Том, малко прези да замине за Англия, донесе в нашия дом на "Източна 49-та улица" - защото издателство "Скрибнърс" беше затворено в момента - огромния сандък с всичките си литературни произведения. Том, аз и шофьорът на таксито внесохме сандъка вкъщи и го поставихме на пода. А после Том попита шофьора: "Как се казвате?" Той отговори: "Лъки ⃰." "Лъки!", възкликна Том - струва ми се, че беше някакво помариканчено италианско име, - и стисна ръката му. Звучеше като добро предзнаменование. Ние тримата бяхме направили нещо заедно. Заедно бяхме в този момент. Тримата си стиснахме ръцете. Но дни наред огромният сандък препречваше коридора у дома, докато не го преместих в "Скрибнърс".

Първия път, когато чух за Томас Улф, имах някакво лошо предчувствие. Аз, който винаги съм обичал този човек, казвам това. Всяко хубаво нещо в живота върви заедно с някоя беля. Беше 1928 г., когато Маделин Бойд, литературен агент, влезе в кабинета ми. Каза ми за някакви интересни ръкописи, които не ме заинтересуваха особено, но току се прекъсваше, за да вмъкне някоя думи за чудесен роман за млад американец. Няколко пъти я попитах: "Защо не ми го донесеш да го видя, Маделин?", а тя някак си все подминаваше въроса ми. Но накрая ми рече: "Ще ти го донеса, ако обещаеш да го прочетеш целия, до последната дума." Обещах ѝ, но междувременно тя ми каза и други неща, които ме наведоха на мисълта, че Улф е размирен дух и ни очакват размирици. Ръкописът пристигна и аз бях направо завладян от първата сцена, където Оливър Гант (бащата на Юджийн) като малък и братчето му стоят край шосето в Пенсилвания и наблюдават как части от армията на генерал Лий маршируват към Гетисбърг.
Но после следваха деветдесет и няколко страници за живота на Оливър Гант в Нюпорт Нюз, и в Балтимор, и някъде другаде. За всичко това Улф само бе чувал и нямаше как да го свърже с нищо реално, пък и беше много по-слабо написано в сравнение с първия епизод, както и с цялата останала част от книгата. Тогава вниманието ми привлече друго произвeдение и дадох ръкописа на Уолъс Мейър, като си помислих: "Това е още един многообещаващ роман, от който няма да излезе нищо." И после Мейър ми показа онази чудесна нощна сцена, когато Бен е с докторите и влиза Хорс Хайнс, погребалният агент. Зарязах всичко и започнах да чета отново и всички ние четяхме книгата едновременно, може да се каже, включително и Джон Хол Уийлок и нито за миг не се съмнявахме вече в нейната значимост.
След известна кореспонденция между мен и Улф и между него и Маделин Бойд, - от която научихме как са го пребили почти до смърт на Октомврийския панаир в Германия - осъзнах, че си имаме работа с един Моби Дик ⃰ . Улф пристигна в Ню Йорк и с целия си ръст се облегна на касата на вратата на моя кабинет-кутийка. Когато вдигнах поглед и видях буйната му коса и ведрото му лице, си помислих за Шели, макар че физически бе съвсем различен от него. Беше красив, но косата му бе разрошена, а лицето - ведро и главата непропорционално малка.

Започнахме да работим над книгата и първото, което направихме, за да ѝ придадем завършеност, беше да изрежем онази прекрасна сцена в началото и следващите деветдесет и няколко страници, защото ми се струваше - и той се съгласи с мен - че цялата история трябва да се развива през спомените и усещанията на момчето Юджийн, което е родено в Ашвил. И двамата смятахме, че историята се вмества в рамките на момчешкото съзнание, че това са животът и светът, каквито то ги осъзнава. Когато се беше опитал да се върне към живота на баща си преди Ашвил, без да има истински спомен за случилото се, губеше се реалността и остротата на преживяванията. Но на мен години наред ми тежеше на съвестта това, че бях убедил Том да изреже онази първа сцена с двете момченца край шосето в навечерието на Гетисбърг.
Но какво се случи после? В романа "За времето и реката" той върна същата сцена и я направи още по-ефектна - когато старият Гант умира в болницата в Балтимор и си спомня детството. След това аз вече не се тревожех толкова много, когато предлагах съкращения: започнах да проумавам, че написаното от Улф никога не се губи, че пропуските в една книга се компенсират в някоя от следващите. Един краен пример за това е фактът, че цялата втора половина на "Паяжината и скалата" първоначално е била замислена като заключителния епизод в "За времето и реката". Но повечето, а може би и почти всички, от тези ранни случки в живота на Гант са вмъкнати в "Паяжината и скалата" и "Не можеш да се върнеш у дома".

Вече бях проумял, - а и Том беше написал нещо подобно в предисловието към "Ангела" - че романът му е автобиографичен, но за мен в този смисъл, в който е автобиографичен "Дейвид Копърфийлд" или "Война и мир". Но докато работехме заедно, изведнъж видях, че книгата на много места е автобиографична в буквалния смисъл на думата - че хората, описани там, са неговите близки. Сигурно съм изглеждал разтревожен, Том го забеляза и ми рече: "Но вие не разбирате, г-н Пъркинс. Според мен тези хора са велики и това трябва да им се каже." Беше прав. Беше написал велика книга и човек трябваше да я приеме такава, каквато е. Пък и истината е, че орязването на романа с времето някакси бе силно преувеличено. По-скоро работата ни се състоеше в реорганизиране на текста. Например, Том бе написал този прекрасен епизод, когато Гант се завръща от далечното си пътешествие, и в ранна утрин пътува с трамвая през града, научава кой е умрял, кой се е родил, и вижда всички сцени, така добре познати на Том или Юджийн, докато старият трамвай громоли по релсите. Веднага след това се появява друг подобен епизод, където Юджийн заедно с приятелите си се прибира у дома след училище и прекосява Ашвил. Това е представено в стил Джеймс Джойс, но е подобно - някой върви през града и разкрива своите усещания на читателя. Ако поставим тези два епизода един до друг, ефектът на всеки от тях значително намалява и според мен ние придадохме по-голяма стойност на всеки от тях, като ги разделихме. Наистина изрязахме доста неща на дребно, но гореописаното е може би пример за това в какво се състоеше по-голямата част от работата ни.
"За времето и реката" представляваше по-тежка битка за Том. Най-накрая, струва ми се, че беше в Деня на Благодарността през 1933 година, той с отчаян вид ми донесе един напечатан ръкопис, дебел половин метър. Първата сцена описваше перона на гарата в Ашвил, когато Юджийн заминава за Харвард и семейството му е дошло да го изпрати. Сигурно обемът беше към 30 000 думи, а аз го намалих на 10 000 и го показах на Том. Той го одобри. Когато чакате да пристигне влак, има напрежение. Нещо ще се случи. Струваше ми се, че трябва да се запази напрежението, но няма как да го разтеглите в продължение на 30 000 думи. Никога не съм изрязал нещо, без неговото съгласие. Той знаеше, че съкращението е необходимо. Неудържимото му желание беше да изрази чувствата си и нямаше време за преработки и съкращения.
И тогава започна една година, когато работехме по цели нощи, включително и в неделя, и спорехме отново и отново за всяко съкращение, промяна и добавка в текста. Аз работех на принципа, че усещанията на Юджийн ще придадат форма и завършеност на тази книга, и си спомням, че ако се бяхме придържали към моя принцип, щяхме да изгубим един от най-чудесните епизоди, написани някога от Улф - смъртта на Гант. Една нощ се разбрахме, че трябва да вмъкнем някои междинни преходни текстове, но вместо да ги напише, на следващата вечер Улф донесе около 5 000 думи за сестрата на Юджийн в Ашвил, когато баща ѝ е болен и там има лекар и медицинска сестра. Казах му: "Том, всичко това е извън нашата история и ти го знаеш. Юджийн не е присъствал там, той е бил в Кеймбридж, то е извън неговите усещания и опит по онова време." Том се съгласи с мен, но на следващата вечер ми донесе още около 5 000 думи, прибавени към сцената със смъртта на Гант. И тогава разбрах, че греша, макар на теория да бях прав. Онова, което той пишеше, бе прекалено хубаво, за да позволим на формата и правилата да му попречат.

Казват, че Толстой никога не се е разделил по собствено желание с ръкописа на "Война и мир". Човек може да си го представи как е работил върху него цял живот. Томас Улф със сигурност никога не се раздели по собствено желание с коректурите на "За времето и реката". Седмици наред се взираше замислено в тях в библиотеката на "Скрибнърс" и не ги четеше. Джон Уийлок ги прочете, изпратихме ги в печатницата и казахме на Том. Струва ми се, че иначе нямаше да ги изпусне от ръцете си до края на живота си.
Той посвети тази книга на мен по най-екстравагантния начин. Не видях посвещението, преди да излезе книгата, и макар да бях много благодарен, имах лоши предчувствия, още когато чух за намерението му. Мисля, че именно това посвещение го извади от релсите и провали великолепния му замисъл. За посредствените хора то създаде впечатлението, че Улф не може да функционира самостоятелно като писател и дори един критик използва изрази от рода на "Улф и Пъркинс - Пъркинс и Улф, какъв начин да напишеш роман". Никой с най-малка представа за природата на писателя не би приел подобно предположение. Никой писател не би понесъл предположението, - нещо, което Том почти направи - че е зависим като писател от някой друг. Той трябваше да докаже на себе си и на света, че не е така.
И това беше основната причина, поради която се обърна към друг издател. Ако не беше го направил - но когато го направи, беше ясно, че със средствата на художествената литература и чрез превратностите на удивителното си въображение трябваше да разкаже историята на своя собствен живот, - нямаше да провали великия си план, като изкриви Юджийн и го превърне в Джордж Уебър. Това беше ужасна грешка. Мисля, че в това Едуард Асуел от "Харпър енд Брадърс" е съгласен с мен, но когато ръкописът, съставящ "Паяжината и скалата" и "Не можеш да се върнеш у дома", пристигна при него, както и в някаква степен при мене в качеството ми на изълнител на завещанието, Том вече бе мъртъв и трябваше да приемем нещата такива, каквито са.

Нериятностите започнаха след публикуването на романа "За времето и реката", който критиците извънредно много хвалеха - но мнозина от тях твърдяха, че Улф може да пише само за себе си, че не е в състояние да види света или нещо друго обективно, от разстояние - че книгите му са автобиографични. Улф беше изключително чувствителен към критиките, въпреки огромната си вяра в собствената си гениалност - дълг, който трябваше да изпълни. Един ден, по времето, когато живеех на "Източна 49-та" улица близо до Второ Авеню, а той на Първо Авеню точно до ъгъла на "49-та", го срещнах, прибирайки се у дома. Той каза, че иска да говори с мен, както обикновено по това време, и влязохме в "Уолдорф". Спомена ми за критиките против него и каза, че иска да напише една съвсем различна обективна, неавтобиографична книга, която ще покаже колко странно и различно е всичко в този свят, в сравнение с очакванията ни. Струва ми се, че си мислеше за основната идея на толкова много велики книги, като "Записките на мистър Пикуик" и "Дон Кихот", където един човек, млад или стар, с надежда се изправя пред света, за да се сблъска с жестоката реалност. Смяташе да сложи на заглавната страница думите на Толстой за княз Андрей във "Война и мир" след първото сражение, когато бездействащите получават похвали, а вината почти е стоварена върху онзи, който изнася всичко на гърба си. Княз Андрей спасява от обвиненията командира на батареята капитан Тушин, допринесъл най-много за отблъскването на французите, и излиза заедно с него навън в нощта, а след като той си тръгва, Толстой пише: "Тъжно и тежко беше на княз Андрей, всичко това бе толкова странно, толкова различно от онова, на което той се бе надявал." ⃰

Том изглеждаше отчаян. Не само че твърденията на критиците го бяха накарали да поиска да пише обективно, но и съзнаваше, че написаното от него е причинило болка дори на онези, които най-много обичаше. В нашия разговор стигнахме до заключението, че ако би могъл да напише такава обективна книга на тази тема, да кажем, в рамките на една година и в размер, може би, на сто хиляди думи, ще е добре да го направи. Именно това го накара да се обърне към героя си Джордж Уебър, но щом веднъж започна, той неизбежно се върна към единствената история, която съдбата му бе отредила да напише - за себе си или за Юджийн Гант.
Така че, първата половина на "Паяжината и скалата", от която е останал само машинописен текст, представлява един по-различен преразказ на "Погледни към дома, ангеле". Улф беше отклонен от естествената си цел… и дори да беше останал жив, какво би могло да се направи? Първата половина на "Паяжината и скалата" съставлява част от най-прекрасното, написано от него. Би ли могъл някой просто да я изхвърли?
Но ако Том беше се придържал към своя план и бе завършил цялата история на живота си, превърната в художествена проза чрез въображението му, според мен обвинението, че няма усет за форма, щеше да отпадне. Той написа един дълъг разказ "Паяжината на света", който имаше съвършена форма, въпреки цялата си заплетена сложност. Спомням си, че му казах: "Нито една дума не бива да променяш тук." Човек би могъл да каже, че великанската му фигура съответстваше на представите му за книга. Той трябваше да напише една книга за една просторна, исполинска, размирна земя - Америка - както я въприема Юджийн Гант. Дори когато беше в Европа, за Америка си мислеше. Ако не бяха го отклонили от целта му и бе имал време да я постигне, сигурен съм, че щеше да има подходящата форма.
Неговите клеветници казват, че той можел да пише само за себе си, но всичко написано той преобразяваше чрез въображението си. Например, в "Не можеш да се върнеш у дома" описва героя Фоксхол Едуардс по време на закуска. Дъщерята на Едуардс влиза "бързо и тихо като слънчев лъч". Тя е много срамежлива и бърза да отиде на училище. Разказва за есето, което е написала за Уолт Уитман, и какво им е казал учителят за Уитман. Когато Едуардс настоява да не бърза и ѝ прави забележки, тя казва: "О, тате, толкова си смешен!" Тук от трите дъщери на Фоксхол Едуардс Том създава един незабравим малък образ.

Той видя слънчевия лъч преди много години, когато беше на гости у дома в Ню Канаан, щата Кънектикът, и една от дъщерите ми, около осем-десет-годишна, влезе при нас да се запознае с този странник с гигантска фигура. След като я представих, в смущението си тя запърха наоколо, лъчезарна като слънчев лъч. По-късно Том беше вкъщи, когато друга моя дъщеря дойде да се консултира с мен за студия за Уитман, която пишеше, а той върна тази случка в детските ѝ години. Третата ми дъшеря, която има дял в този единствен образ, беше най-малката, а тя често повтаряше, може би защото се смущаваше в присъствието на Том: "О, тате, ти си толкова глупав!" Ето как работеше Том. Той създаваше нещо ново и нещо значимо, преобразявайки видяното, чутото, осъзнатото.
Струва ми се, че човек не би разбрал Томас Улф, ако не е видял или не си е представил ясно мястото, където той е роден и израснал. Ашвил в щата Северна Каролина е заобиколен с планини. Влаковете влизат и излизат от града през лабиринти от проходи и дефилета. Едно момче с въображението на Улф, затворено там, би могло да си мисли, че отвъд планините всичко е прекрасно - различно от това място тук, където нищо не му достига. Каквото и да се случеше, Улф щеше да е такъв, какъвто беше. Спомням си как в деня на неговата смърт казах на сестра му Мейбъл колко е удивително в американско семейство един от синовете да иска да стане писател и всички да го подкрепят както те - Том, и че всички заслужават голяма благодарност за това. Тя ми отговори, че това няма никакво значение и че нищо не би попречило на Том да направи онова, което направи.

Вярно е, но си мисля, че тези планински крепости, които въображението му успяваше да прескочи, са му дали онзи образ на Америка, въплатен в основата на неговите книги. Често говореше за човека на изкуството в Америка - как цветовете и характерът на страната са съвършено нови, неразтълкувани: как в Англия, например, писателят наследява цели натрупвания от приети изрази, от които може да започне. Но Том би рекъл - а той беше видял свят - "кой ви е казал някога какъв е цветът на американски товарен вагон?" Улф беше сред тези планини - разказва ни как влакът свири в нощта - а влаковете проправяха пътя си към големия свят, където според едно момче се намираше всичко желано, огромно, пълно с чудеса.
Това го караше отчасти да иска да види всичко, да прочете всичко, да преживее всичко, да каже всичко. В една нощ, по времето, когато той живееше на Първо авеню, а Нанси Хейл живееше на Източна 49-та улица в близост до Трето авеню, тя чула някакво монотонно припяване, което звучало все по-силно. Станала и погледнала през прозореца в два или три часа през нощта и пред очите ѝ изникнала величествено крачещата гигантска фигура на Томас Улф с развят черен дъждобран. А той припявал: "Написах десет хиляди думи днес... Написах десет хиляди думи днес."

Том живя на осем или девет места в различни части на Ню Йорк и Бруклин в разстояние на година или малко повече. Накрая познаваше всеки аспект на града - непрекъснато сновеше по улиците - но не бе градски човек. Градът го омагьосваше, но той всъщност не бе част от него и не беше доволен да живее там. Винаги си представяше Америка като едно цяло и планираше да посети места, които още не е виждал, и ги посещаваше накрая. Различните му квартири в града винаги изглеждаха така, сякаш току-що се е нанесъл на бивак за малко. Може би беше отчасти така, защото той никога не се интересуваше от притежаването на каквито и да било вещи, но и си беше роден Пътешественик, решен да види всичко по света, а квартирите бяха само необходимост и той никога не се установи на едно място. Дори когато беше там, умът му скиташе някъде. Имаше нужда да обходи цял континент, буквално и във въображението си. И неговият дом беше цялата Америка. Именно с Америка бе най-дълбоко свързан и аз вярвам, че той, както никой друг писател преди него, я разкри за хората от своето време и за писателите, художниците и поетите на утрешния ден. Наистина имаше какво да ни каже."
Из книгата
Страници от тази книга
Други интересни предложения
Паяжината на психическия тормоз
Боряна Григорова
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Цена:  15.00 лв.
Сестра ми дойде. Поезия
Мариела Ганчовска
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  11.11 лв.
Пияните мисли на една трезва глава. Стихове
Ана-Мария Герасимова
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Весели илюстрации, закачки и задачи: Принцеса Анна и празничната торта
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  5.00 лв.
Храмът
Росица Милкова
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Силфите
Росица Добрева
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Me Gusta Leer con Ecrier: Помагало за развиване на уменията за четене на испански език - ниво A1-B2
Милена Колева
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Цена:  20.00 лв.
Принцеса Анна - книжка за оцветяване
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  4.50 лв.
Мълчаливо
Ирена Иванова
Цена:  15.00 лв.
Купидон е алкохолик. Поезия
Мариела Ганчовска
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  8.88 лв.
Назад към "Класически романи и разкази"
Наполеон Хил
Силке Шнайдер-Флег
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
На изток от рая - Джон Стайнбек -
"През 1948 г. Стайнбек се връща в Салинас и започва да работи върху "На изток от рая". ...
1984 - Джордж Оруел -
Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, град от държавата Океания. Неговото ...
Божествена комедия - Данте Алигиери -
"През мен в града печални се отива, де в мъки вечни стене и скърби на грешните тълпата ...
Идиот - Фьодор Михайлович Достоевски -
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната ...
Изповед - Лев Толстой -
Второ издание. : Ако човек живее, той все в нещо вярва. Лев Толстой - благородник по рождение, ...
Птиците умират сами - Колийн Маккълоу -
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно ...
Дама Пика - А. С. Пушкин -
Илюстрации: Ясен Гюзелев. : Животът като хазартна игра и играта като възможност за трансформация на ...
Детски и домашни приказки - Братя Грим -
За първи път на български език оригиналите на Братя Грим. : За пръв път на български език - превод по ...
Наследникът от Калкута - Роберт Щилмарк -
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". : Романът & ...
Сестра ми дойде. Поезия - Мариела Ганчовска -
След стихосбирката "Купидон е алкохолик", изписана в черно-бяло, дойде ред на поетична книга ...
Дневник на моята бременност - Ивелина Рускова, д-р Зорка Угринова, Елена Терзиева -
Замисляте ли се за подобно съдбоносно и значимо събитие в живота си? Подходяща книга за всяка ...
Да повярваш... Паник атаките - начало и край - Марияна Дойкова -
Звучи ви трудно, дори невъзможно. А ако ви докажем, че има начин да преодолеете това психично ...
Прегръдки от Африка: Приказки с поука - Никоела Иванова -
"Когато пишех тези приказки, непрестанно мислех за важните послания, които искам да предам като ...
Паяжината на психическия тормоз - Боряна Григорова -
Хората, които превръщат живота ни в ад. : "Дано тази книга ви бъде полезна и ви даде отговори и ...
Регресия. Път към невидимия свят на Душите - Яна Аврамова-Атанасова -
Душата пътува - между животи, тела, пространства и епохи. Учи и обучава. Въздига се или пропада според ...
Граматика по френски език - ниво A1 - A2 : La Grammaire. Les Aventures fantastiques de Milou - Катерина Трифонова, Ани Иванова -
Учебно помагало по френски език, подготвящо за изпита "Delf". : Практическа френска ...
Дневник за опознаване и промяна към оптимистична нагласа - Марияна Дойкова -
Лимитирано издание. : От автора на "Да повярваш... Паник атаките - начало и край". За да ...
Прегръдки от морето: Приказки с поука - Никоела Иванова -
"Неслучайно избрах именно морето да бъде мястото, където се случват новите пет приказки в ...
Видовден. Разкази - Емил Костов -
"Детство мое, реално и вълшебно..." отеква в съзнанието ми всеки път, когато чета и ...
Намираш. Губиш. Получаваш. - Юксел Кадриев -
"Когато прочетох стиховете на Юксел, се изненадах от тази дълбока чувствителност, която сякаш ...
Закон за движението по пътищата 2021 + Наръчник на шофьора -
Книгата обхваща всички правила за движение по пътищата, видовете пътни превозни средства, различните ...
Невидимата искра на Възраждането - Румен Василев -
Продължението на "Свобода или смърт". : Кой от царския род Шишмановци си поставя за цел да ...
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл -
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - ...
Автобиография - Бранислав Нушич -
Поредица "Вечните детски романи". : В знаменитата си автобиография Бранислав Нушич разказва ...
Бойко Борисов. (В) Първо лице: Още два мандата по-късно -
Книгата "Бойко Борисов. (В) Първо лице: Още два мандата по-късно" е продължението на " ...
Интерактивно учебно помагало за кандидат-шофьори 2021 : Категории B, B1, AM, A, A1, A2, Ткт и Ттм -
С помощта на интерактивното учебно помагало, всички кандидат-шофьори могат с лекота да научат ...
Този ден - Бланка Липинска -
Спиращо дъха, завладяващо и драматично - продължението на световния бестселър "365 дни" е ...
Национално външно оценяване по български език и литература за 10. клас - Светлозар Георгиев -
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Тестове по модела на МОН. : Ново помагало за ...
Разкази - Елин Пелин -
Адаптирано ученическо издание с уводна статия от доц. Елка Димитрова. ...
Намаление на хиляди книги