Дядовата ръкавичка

Елин Пелин Времетраене: 1:15 мин.

Елин Пелин събира в две стихосбирки най-хубавото от поезията си за деца - "Гори Тилилейски" (приказки в стихове) и "Поточета бистри" (стихотворения). Тези две книги, издадени през 1948 г., са включени в настоящия том. В него ще прочетете обикнатите от поколения деца поемки - "Дядовата ръкавичка", "Цар Шишко", "Чохено контошче", "Страшен вълк", "Трите баби", "Сватбата на Червенушко" и други. Елин Пелин сам е подбрал и подредил в пет раздела и най-хубавите си стихотворения за деца.

Елин Пелин е български писател, майстор на късия разказ. В неговото творчество централно място заема описанието на българското село, именно заради това в историята на българската литература той остава известен като певец на българското село. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика и са широко известни в чужбина. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - Ян Бибиян (1933 г.) и Ян Бибиян на Луната (1937 г.). Председател е на Съюза на българските писатели.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 година в село Байлово, Османска империя. Той е единадесето дете в семейството. Бъдещият писател израства в среда, в която образованието е било на специална почит. Баща му често му носеше книги от пазара в града, където продаваше вар. От ранна детска възраст той се влюбва в четенето и още в юношеските си години е добре запознат с творчеството на българските и руските класици. Друга негова страст е рисуването и когато не е приета в художественото училище се връща в родното си село, където в продължение на две години работи като учител и прави първите си стъпки в литературата. Първоначално му е близка поезията, но с времето Елин Пелин разбира, че стиховете не могат напълно да изразят това, което той иска да каже и покаже и постепенно се обръща към прозата. Псевдонимът Пелин започва да използва от 1897 година.

През 1899 година Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издателства. В периода 1903 - 1904 година издава списанието Селска разговорка. Също така сътрудничи и редактира множество списания и вестници, сред които вестник Българин, Развигор и други. Благодарение на ходатайстването на професор Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. В първите си зрели творби, които започнаха да се появяват в печата на границата на двата века и по-късно са събрани в 2 тома Разкази, Елин Пелин продължава традицията на българските писатели-реалисти, но при това отстоява себе си като писател със собствен почерк и позиция. В тях са включени разказите Напаст божия, Ветрената мелница, На оня свят, Гост, Андрешко, Пролетна измама и други. Главната тема на тези творби е съвременната социална действителност, но за разлика от Вазов , в тях не присъства национален патос и конфликти между настоящето и славното минало. Едновременно с такива писатели като Пейо Яворов и Антон Страшимиров, Елин Пелин обръща внимание на темата за българското село и чрез живота на селяните описва нравствените и социални конфликти, с които се сблъсква българинът.

С особена симпатия писателят пише за тежката участ на селския учител, което намира отражение в творбите му Душата на учителя, Кал, Самичка, В интерес на просветата. Повестта Гераците (1911 г.) е едно от най-значителните произведения в българската литература. В нея Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Авторът съчувства на персонажа си (стария Герак), който, съсипан пред индивидуализма и егоизма недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя по между си.

Когато започва Първата световна война Елин Пелин не може да остане на страна. Той отива на фронта като военен кореспондент. През 1917 година патриотичните му творби от този период са събрани в сборника Китка за юнака. В цикъла философски разкази и притчи - Под манастирската лоза (1936 г.) писателят формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. През 20^-те и 30^-те години на ХХ век Елин Пелин започва да пише предимно за деца - лирични стихотворения, басни, хумористични разкази и приказки. Сред тях се открояват Златни люлки (1909 г.), Гори Тилилейски (1919 г.), Правдата и кривдата (1920 г.). Също така сътрудничи и редактира детските списания Веселушка, Чавче и Светулка.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.

Издателска къща Пан ООД
София 1124
ул. Цар Иван Асен II №1, вх. 1
office@pan-bg.eu

Към малките читатели
Гори Тилилейски - приказки в стихове за деца

• Дядовата ръкавичка
• Цар Шишко
• Страшен вълк
• Красивото петленце
• Трите баби
• Сърдитата козица
• Бабината баница
• Баба Жаба
• Вълк и козел
• Звяр нечуван

Поточета бистри - стихотворения

• Пролет
• Кокиче
• Иде пролет
• Слънчице
• Добре дошъл, кос
• Баба Марта винце пила
• мечо слънце
• Лъжливо слънце
• Баба Марта се накичи
• Лясто - лясто - лястовичка
• Мартеничка
• Жабешка песен
• Април
• Майски празник
• Кой?
• Кукувица кука
• пролетна картинка
• Празник
• Кукувица кукна пак
• Лято
• Чучулига
• Жаби
• Юни
• Щурче - свири
• Есен
• Мойте лястовички
• Отиват си вече
• Пусти скакалец
• Жертви
• Гроздобер
• Златна есен
• Къде?
• Есен златокоска
• Зима
• Първи сняг
• Врабчово писмо
• Дядо Мраз
• Хей, шейнице моя малка
• Бяло и черно
• Сурва, весела година
• Лъчи
• Воденичка
• Новите другари
• Поточе
• Косачи
• Хей, юнак
• Кацна бръмбар на трънка
• Мамо, събуди ме
• Прощавайте, кукли
• Първият учебен ден

Поезията за деца на Елин Пелин
Речник на остарелите и диалектни думи