Александър Геров е роден на 15 май 1919 г. в София. Пише от малък, негови стихове са публикувани първо в ученически издания, а по-късно и във в. "Заря", "Литературен глас", "Светлоструй", в сп. "Изкуство и критика" и "Златорог". Завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944-а, заради която е арестуван. След това работи като редактор в Радио София (до 1952), в сп. "Киноизкуство" (1953-1955), в. "Кооперативно село" (1963), в редакция "Фокус" към Българска кинематография и в издателство "Български писател".
Поезията му е различна, подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Автор е на стихосбирките "Ние хората" (1942), "Два милиарда" (1947), "Най-хубавото" (1958), "Приятели" (1965), "Свободен стих" (1967), "Любовна лирика" (1983), "Внезапни стихотворения" (1986), "Книга за Тамара" (1991), както и на сборниците с проза "Усмивка под мустак" (1960), "Щастие и нещастие" (1963), "Фантастични новели" (1966). Умира самотен и болен на 78 години, за да отлети към звездите, на които приживе посвещава толкова много стихове… И остава в литературната ни история като "най-странният измежду всички поети, които е раждал българският Космос".