store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Отровителят - Джонатан Мур
Начало   Книги    ...    ...    Трилъри  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Отровителят


Джонатан Мур

Цена:  19.99 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 01-06-2020 г., Вторник 02-06-2020 г. или
Сряда 03-06-2020 г.
Продукт#275089
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена23-03-2020 г.
ИздателствоБард
Категории
КорицаМека
Страници336
Тегло0.500 kg
EAN9789546559845
ISBN9789546559845
  • Описание
  • Откъс от книгата
Действието в "Отровителят" се развива в един потънал в мъгла и подгизнал от дъжда Сан Франциско. Историята е доста плашеща по най-добрия възможен начин и съдържа гадни обрати също по най-добрия възможен начин. Този черен роман, създаващ неповторима атмосфера, е уникално жесток... Подобно на Агата Кристи, Джонатан Мур заинтригува със сюжет, където отровата е студеният клиничен метод за екзекуция. Експертно заплетеното разследване на убийство с пропадането на Кейлъб в призрачното съществуване на Емелин събужда алюзии за Хичкок, като резултатът е психотрилър, който освобождава отровата си точно както ви харесва: бавно и с ехидна усмивка...
"Отровителят" е абсолютно потресаващ и надгражда от един шок към следващия. Прочетох последните сто страници, без да ставам. А последната глава е просто изумителна. Не съм чел нищо по-ужасяващо от "Червеният дракон" насам."
Стивън Кинг

"Неумолим, стилен и невероятно напрегнат!"
Лий Чайлд
"1.

След като се регистрира и се качи в стаята си, Кейлъб застана пред високото огледало, завинтено към вратата на банята, и разгледа челото си. На задната седалка в таксито бе спрял кървенето, притискайки ръкава на ризата си към раната, но под кожата му все още имаше мънички парченца стъкло от чашата, която тя бе запратила. Изчовърка ги с нокът и ги хвърли на мокета.
Само че кръвта потече наново: тънка струйка се провря между очите му и се раздели от двете страни на носа, за да се спусне в две следи към ъгълчетата на устата. Вгледа се в картината за момент: кръвта по лицето му и отока, който вече започваше да се о­формя на челото, след което отиде до умивалника и намокри една от кърпите. Изви я, за да изцеди водата от нея, после седна на пода, подпрял гръб на вратата на дрешника. Забеляза в гънките на червения мокет късчетата натрошено стъкло.
Беше добро стъкло. Кристал "Мурано"... може би. Бяха купили сервиза чаши без столче в "Мейсис" на Юниън Скуеър миналата година за Коледа, веднага след като тя се бе нанесла при него. На ледената пързалка до осветената елха имаше кънкьори и те се задържаха там един до друг, за да ги погледат. Тя беше толкова топла тогава, сякаш в роклята ѝ имаше вшити въгленчета.
Сияйна.
Тази дума изникваше в съзнанието му, когато си я представяше. Дори сега. Това беше опасен път, водещ надолу, но кое не беше?
Извади едно от парченцата от мокета и го поднесе пред очите си на възглавничката на пръста си.

На третата си среща излязоха на разходка по плажа от другата страна на пътя покрай западния край на парка "Голдън Гейт". Тя събу сандалите си, удари ги няколко пъти един в друг, за да изтръска пясъка от тях, преди да ги прибере в чантичката си. Холандската вятърна мелница и няколко големи кипариса разсичаха струящата откъм океана мъгла. Бриджит държеше ръката му и гледаше мрачния синкавосив Пасифик. И извика внезапно, залитайки към него, когато дясното ѝ коляно се подгъна.
– Ох... Мамка му.
– Какво? - извика той. - Какво?
Тя заподскача на куц крак с ръка на кръста му.
– Стъкло, мисля. Или мидена черупка.
Той ѝ помогна да се добере до циментовото стълбище, водещо нагоре по защитната стена към тротоара. Тя седна на третото стъпало, а той коленичи в пясъка и взе малкото ѝ ходило в ръцете си. Беше тясно и със слънчев загар и той виждаше оформената като буквата Y бяла следа, оставена от лентата, която бе скривала кожата ѝ от слънцето. За секунда вдигна поглед нагоре по крака ѝ по целия път до розовите ѝ бикини. Тя го видя и се изчерви, а после напъха полата между краката си.
– Извинявай - каза той.
Тя се усмихна.
– Кракът ми, глупчо.
– Да, кракът ти.
В меката бяла кожа на дъгата на ходилото ѝ се бе забило парче стъкло. Не кървеше, докато не го извади, и тогава кръвта потече. Струйката стигна до петата ѝ и закапа от нея по най-долното стъпало. Бриджит тихо изохка. Когато я погледна, бе захапала долната си устна и очите ѝ бяха затворени.
– Имаш ли кърпички или нещо подобно в чантичката си?
– Да. Извади ги. Не искам да гледам.
Той взе чантичката ѝ и намери в нея пакетче с кърпички. Измъкна от него цяла шепа, сгъна ги в дебел сноп и го пристисна със сила към раната ѝ. Тя отново изохка.

Не я познаваше добре. Тогава. Щеше да опознае звуците ѝ, щеше да научи разликата между ахване от наслада и от болка, както и рязкото поемане на дъх, когато се изплаши, както плувец поема въздух, преди вълната да се стовари върху него. Но онзи следобед, на колене в края на плажа, хванал ходилото ѝ в ръцете си, той още не знаеше всички тези неща - тя беше просто момичето, с което се бе запознал преди две седмици на откриването на една галерия. Красивото, свенливо момиче в черната рокля с тънки презрамки, което - така се бе оказало - бе нарисувало половината от картините си навън, в снега. Тогава не знаеше много за нея, макар че искаше да научи всичко.
– Причинявам ли ти болка?
– Просто не обичам да гледам кръв.
– Представяй си, че е боя.
Тя се засмя, все така със затворени очи.
– Ще те отнеса до колата, за да не замърсим раната.
Колата му беше на половин километър на север, където плажът свършваше и започваха скалите.
Тя отвори очи и погледна към плажа.
– Можеш ли?
– С лекота - увери я той.
Така и се оказа. Тя го прегърна през врата, а той я повдигна, взе я на ръце и половин час по-късно, вече паркирал пред къщата си на склона на Маунт Сутро , я внесе вътре. Проми ходилото ѝ с кислородна вода, превърза раната с марля и бинт, който след малко падна в леглото му, но никой от двамата не забеляза това. Раната очерта в чаршафите следите на наслаждението ѝ, докато беше на колене пред нея, и той научи първия от многото уроци за жената, в която предстоеше да се влюби и с която щеше да заживее. По-късно, когато осъзнаха, че раната се е отворила, той я откара надолу в болницата, където почистиха за втори път прореза, преди да го затворят с шевове.

И оттогава не бяха прекарали нито една нощ разделени. До тази.
Седеше на мокета, притиснал кърпа към челото си и си мислеше, че семплото изящество на рисунъка е нещо, което тя не би пропуснала да забележи. Можеше дори да ѝ достави удоволствие, да я накара да се усмихне дискретно, както правеше, когато боята покриваше последните празни места по платното и формите изплуваха на фокус, сякаш от тях бе издухана покриващата ги мъгла. Натрошеното стъкло в началото, натрошеното стъкло накрая. Той свали кърпата и я погледна.
– Започва с кръв и свършва с кръв - прошепна.
Като в обред. Уставът на някакво тайно общество. Тяхната секта от двама, вече разпусната. Смачка кърпата на топка и я хвърли банята.

Беше излязъл от къщата само с портфейла си. Без телефон, без ключове. Беше се спуснал по хълма до медицинския център на КУСФ и беше повикал такси от телефонен автомат. Сега го чакаше и мислеше, че е възможно Бриджит да се спусне с колата. Да паркира в нарушение в зоната за обслужване на линейки и да изтича при него. Да се извини и да го помоли да се върне.
Но ако изобщо слезеше, това щеше да стане след идването на таксито, когато вече щеше да е заминал.
Барът в хотел "Палас" се казваше "Флейтистът". На задната стена бе окачена картината на Макс­фийлд Париш , която беше дала името на заведението - платно от девет квадратни метра сенки и заплаха, изобразяващо група деца, които напускаха град Хамелин, за да последват чудовище с лице старо и жестоко като скала.
Не за първи път Кейлъб намираше убежище в картина, потъваше в платното, докато стаята и светът, в който то се намираше, потъмняват и се смълчават. Някои картини може би бяха създадени именно с тази цел. Когато ги откриеше и седнеше достатъчно близко до тях, за да различава мазките на четката, стаята скоро се накланяше към рамката им, сякаш центърът на земята се преместваше. Това го притегляше по-наблизо, за да се потопи в света, скрит зад слоя боя.

Примигна и погледна часовника си. Беше събота следобед, малко преди два часа.
В бара имаше трима души, включително бармана. Кейлъб издърпа стол и седна, подпирайки ръце на излъскания махагон. Единствената светлина в заведението бе прицелена върху картината и барманът му даде достатъчно време да я разгледа, преди да се приближи до него.
– Харесва ли ви?
– Както винаги.
Барманът също бе разглеждал "Флейтистът от Хамелин", но сега се обърна към Кейлъб.
– Била е възложена от хотела - обясни той. - Платили шест бона през 1908. Париш знаел, че ще виси в бар. Искал хората да сядат, където седите вие сега, да поглеждат към нея и може би да разпознават някое дете... и да се замислят за своите деца, които ги чакат вкъщи. И да не поръчват второто питие.
– Това работи ли?
– Не зная. Но не вярвам. А вие знаете ли какво искате?
– "Джеймисън", чисто. И халба "Гинес".
– Меню?
Кейлъб поклати глава и свали поглед към бара. Някой бе оставил страниците с местни новини на тазсутрешния "Кроникъл". Бяха сгънати на две, така че се виждаше само едно от челните заглавия:
ЧАРЛЗ КРЕЙН В НЕИЗВЕСТНОСТ 10 СЕДМИЦИ.
ПОЛИЦИЯТА: "ТРЯБВАТ НИ УЛИКИ"
Под заглавието имаше снимка на възпълен мъж по риза и вратовръзка. Кейлъб огледа фотографията, после сгъна вестника обратно и го избута. Знаеше какво е да видиш снимката си под подобно заглавие. Да изчезнеш невинаги е трудно. Няма нищо трудно, докато не те открият. Ако не можеш да дадеш правилните отговори, хората ще те гледат под око до края на живота ти.

Отново се загледа в картината на Максфийлд Париш. На преден план Флейтистът водеше група деца под тъмно разлистено дърво. Неравен терен. За да не изостанат, най-малките от тях минаваха през натрошените камъни на четири крака. Флейтистът - прегърбен, с висяща на твърди кичури коса - крачеше в средата на групата.
Барманът постави чаша без столче на дървения плот пред Кейлъб и наля в нея два пръста джеймисън.
– Благодаря.
– Да.
Кейлъб изпи уискито на една дълга глътка и остави чашата обратно на плота, а барманът се върна с халбата гинес.
– Още едно.
– Сега разбрахме - каза барманът.
– Какво?
– Че картината не действа.
Кейлъб поклати глава.
– Няма деца... нито у дома, нито на друго място. Така че няма как да действа на мен.
Барманът свали бутилката "Джеймисън" от полицата на задната стена. Наля питието и го бутна обрат­но към Кейлъб.
– Кола?
– Ъ...?
– Челото ви. Произшествие с кола?
– Не. Приятелката ми. Вече бившата... предполагам.
– Съжалявам.
– Всичко е наред. - Кейлъб помълча и вдигна халбата. - Искам да кажа, че не е наред. Не е. Но е хубаво, че попитахте. Останалото... не е.
– Това е от заведението в такъв случай. - Мъжът посочи новоналятото уиски.
– Благодаря.
Барманът се наведе и след малко се изправи с чиста кърпа, в която имаше шепа лед.
– Благодаря.
– Просто ми се стори, че няма да навреди.
– Кърви ли?
– Не.
Кейлъб взе кърпата и я опря в челото си, усещайки горещината на раната да разтапя леда. Беше прекрасно. Подържа я така още малко и я остави на плота.

В бара влезе жена в рокля от черен сатен и огледа салона. Косата ѝ беше тъмна като роклята и падаше под раменете ѝ, с което скриваше частично перлената огърлица, плътно обхващаща гърлото ѝ. Огледа поотделно всеки мъж в заведението, стиснала силно устни, сякаш опитваше да се концентрира.
После се обърна и излезе.
Роклята ѝ беше с гол гръб, а кожата ѝ изглеждаше мека като венчелистче на бял олеандър. Кейлъб я проследи как излиза, след което между него и бармана се възцари тишина, сякаш между тях преминаваше облак. Когато той се разнесе, барманът подаде ръка.
– Казвам се Уил, между другото - съобщи той. Ръкуваха се.
– Кейлъб.
– А как беше името на бившата приятелка?
– Бриджит.
– Има точен мерник.
Кейлъб отпи дълга глътка от бирата си.
– Не съм сигурен дали наистина искаше да ме улучи.
– Стой настрана, докато не разбереш.
– Да... - вяло отвърна Кейлъб.
Погледът му се върна за пореден път на стената зад бара.
Жената в черната рокля се бе появила за кратко поне на десетина метра зад него, но той все още долавяше парфюма ѝ. Уханието беше тъмно, като на цвете, което разцъфва само нощем.
След третия джеймисън плати сметката и се върна в стаята си. Докато пресичаше фоайето, погледна през прозорците. Навън се бе стъмнило. Жената в черната сатенена рокля сега стоеше до стойката за пиколото, където нямаше да може да се стопли. Нямаше как нито да го чуе, нито да го види. Но въпреки това се обърна - направи го подчертано бавно - и срещна погледа му. Той ѝ кимна и се качи по стълбището в стаята си.

Около полунощ се събуди в мрака на стаята, отново трезв.
Преди да осъзнае къде се намира, отново усети болката.
Надигна се, извъртя се, спусна крака на пода и седнал отпи от бутилката минерална вода, после взе телефона и набра домашния си номер. След четвъртия сигнал разбра, че тя не е там, и прекъсна. Беше гладен, но не искаше да яде, както и не искаше да е буден, но знаеше, че няма да може да заспи. Най-много от всичко не искаше да бъде сам, но помнеше как се бяха развили нещата с Бриджит сутринта и как бе приключило всичко, преди да си тръгне от собствената си къща. Знаеше, че дълго ще бъде сам.
Отиде в банята и взе душ. После се облече в единствените дрехи, с които разполагаше, излезе от стаята и пак слезе по стълбите във фоайето. Отиде до входа на "Флейтистът", но сега вътре бе претъпкано и шумно. Имаше място само за правостоящи до бара.

Излезе от хотела и стигна до ъгъла на "Маркет" и "Ню Монтгомъри". Спря там в пронизващия студ. Валмата мъгла по Маркет Стрийт се смесваха с парата, изпускана от уличните шахти и увличана от вятъра надолу към залива. Ако не бе посред нощ, можеше да се разходи до Юниън Скуеър, до повиси край пързалката и осветената елха, да погледа кънкьорите и да разрови раната на топлия спомен, докато не я разкървави.
Питаше се къде ли е Бриджит сега.
Беше си капан, но той все пак тръгна натам, представяйки си я да плаче в студената мъгла и мрака. Или в студиото си на Буш Стрийт с бутилка в едната ръка и четка в другата, да сече платното с боя. А може би не ѝ беше студено, не беше самотна и изобщо не мислеше за него...
На отсрещната страна на улицата имаше бар. Изглеждаше отворен, но беше много тъмно. Единствената истинска светлина идеше от табелата отвън, всяка буква на която бе очертана с червен неон:
К
Ъ
Щ
А
НА
ЩИТОВЕТЕ
КОКТЕЙЛИ
Стоеше с ръце в джобовете и гледаше табелата. Трансформаторите на няколко букви не бяха в ред и примигваха. След малко пресече улицата, без да се оглежда за трафик, и се приближи до вратата.
Вътре имаше десет-петнайсет души, но единственият звук, който се чуваше, докато влизаше, бе далечното метално скърцане на колелата на трамвая, тръгнал надолу по Маркет Стрийт, а когато вратата се затвори, се възцари пълна тишина. Нямаше музика. Няколко лица се извърнаха към него от бара, за да видят кой е влязъл заедно със полъхналата струя студен въздух, но след като го регистрираха и не видяха в него нищо забележително, се обърнаха пак към питиетата си и към едва доловимия шепот на разговорите си.
Заведението беше невзрачно - бар и няколко празни сепарета. Отиде в далечния от групата край на бара и седна на средния от тройката високи столове. Вляво от него стоеше масивна конична чаша на късо столче с лъжичка с прорези в нея. По ръба на чашата се забелязваше слаба следа от червило. Единият от двамата бармани се приближи, взе чашата и избърса плота. Погледна Кейлъб, без да казва нищо.
– "Джеймисън" - каза Кейлъб. - И "Гинес".
Мъжът се отдалечи да приготви питиетата, а Кейлъб се огледа. Високият таван бе боядисан в черно, поради което чезнеше в сянката. Стената зад бара бе с ламперия от черно омазнено дърво, а предната стена бе разделена от две дебели дървени колони и ниши, в които се виждаха бронзови статуетки на богини в стил ар деко. Всяка гола богиня държеше небрежно маслинова клонка с лампичка с нажежаема жичка в края - източници на единствената светлина в помещението. Това беше храм на алкохола, в който не се предлагаше нищо друго освен напитки. Барманът се върна с джеймисъна, Кейлъб го взе и отпи в очакване и на бирата.

Подуши я, преди да я види - долови специфичния аромат на сенчесто цвете - обърна се наляво с леко размътен от уискито поглед, който се избистри, когато я забеляза. Не беше трудно - тя седеше на столчето до него. Ръцете ѝ бяха скръстени върху черна чантичка без дръжка. Изви се в кръста и го огледа от главата до колана и обратно, без да помръдва нито мускул в шията си. После се усмихна.
– Взел ми е питието. Но аз не бях го доизпила.
– Извинете - измърмори Кейлъб. - Мислех, че мястото е свободно.
– Мястото ви е свободно. Аз седях тук. - Тя протегна ръка и погали с лакиран нокът малкото кръгче на бара пред нея. - А тук имаше и питие.
Говореше с акцент, който той не можа да идентифицира. Не беше глас, идещ от друго място, а по-скоро глас, идещ от друго време. Или може би роклята, която беше облякла, стегнатата около врата ѝ огърлица, или пък онзи тъмен парфюм. Сякаш бе излязла от ням филм или бе изпълзяла от една от нишите, където допреди малко бе държала маслинова клонка, хвърляща едновременно светлина и сянка. Можеше да е на всяка възраст между осемнайсет и трийсет и пет, но не принадлежеше нито на тази година, нито дори на този век. Напомняше му за картина, но той не можеше да си спомни добре точно коя... може би някоя, която бе сънувал наскоро. Срещата с нея бе като откриването на нещо, загубено от векове и после върнато на законното му място, а той сякаш се намираше в притихналата зала на музей в края на деня за посещения. Струваше му се, че усеща далечната топлина на лампи над главата и изразходваното възхищение в атмосферата на галерията, като... като стар прах.
Наклони се към нея.
– Какво пиеше? - чу се да я пита. Беше достатъчно да прошепне, толкова тихо бе край тях. - Ще ти купя друго.
– Berthe de Joux - каза тя. - По френски.
Той повика с жест бармана и повтори името на напитката. Мъжът кимна и се върна след момент с поднос. Сложи чиста конусовидна чаша между Кейлъб и жената, наля унция зелен абсент в нея и постави сребърната лъжичка с прорези в нея напречно върху чашата. Сложи в лъжичката бучка захар и остави малка каничка с ледена вода на бара. Кимна на Кейлъб и се върна при групата в другия край на бара.
– Ти налей - каза тя. - Обичам да наблюдавам как става louche.
– Не знам какво означава това.
– Започни да капеш вода върху бучката, докато не ти кажа да спреш.
– Добре.
Каничката сигурно бе стояла във фризер, преди барманът да я напълни с водата. Пръстите на Кейлъб оставиха разтопени следи върху заскрежената повърхност, когато я взе. Вдигна я над бучката захар и започна да я накланя, но тя го спря. Пръстите ѝ върху китката му бяха леки и студени.
– По-високо - подкани го тя. - Трябва да бъде от малко по-високо.
Тя повдигна ръката му, докато не увисна на трийсетина сантиметра над бучката захар.
– Така е добре - каза тя. Освободи китката му така, сякаш бе целунала пръстите му. - Давай... възможно най-бавно.
Бучката захар започна да се топи през прорезите на лъжичката в абсента. Течността в чашата се промени от зелена на млечнобяла - студената вода явно бе отделила някаква субстанция от напитката. Усети аромата на смес от горчиви билки. Пелин и седефче. Анасон.
– Стоп!
Той остави каничката. Тя взе чашата и потопи в нея прорязаната лъжичка с остатъка от полуразтопената бучка, след което отпи със затворени очи. Клепачите ѝ бяха посипани с нещо, което приличаше на натрошен малахит. Отвори очи, усмихна му се и остави чашата.
– Челото ти - каза тя.
Посегна, докосна раната му с връхчето на показалеца си, после му показа капката кръв. Изглеждаше черна в тъмнината на салона.
– Ранен ли си?
– Добре съм.
Тя разтри показалеца си в палеца и отпи нова глътка от абсента. Никога не беше виждал подобно нещо. Нещо като нея. Доизпи питието си с една последна глътка и остави чашата. После стана от столчето. Чантичката ѝ все още беше на бара. Сложи ръка на тила му и се наклони към него, за да приближи устните си до ухото му.
– Трябва да тръгвам - прошепна тя. Парфюмът ѝ го обгърна като пелерина. Лявата ѝ гръд погали ръката му, между кожата и зърното беше само плъзгавата коприна на роклята ѝ. - Но може би ще те видя някой път. Благодаря за питието.
Изправи се и взе чантичката си. Той я гледаше почти парализиран, сякаш го бе улучила с натопена в кураре стреличка за дартс.
– Почакай - намери думи накрая.
Тя се усмихна със същата полуусмивка, която озаряваше лицето на Бриджит, когато поредната ѝ картина бе пред завършване и онова финално състояние, което тя виждаше само във въображението си, беше на път да бъде пренесено върху платното.
– Как се казваш? - попита я той.
– Следващият път. Може би...
Обърна се и си тръгна, а косата ѝ се разлюля по голия гръб, докато се отдалечаваше от него."
Из книгата
Рейтинг
За да оцените книгата "Отровителят", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Не споделяй тайни с мен - Джой Филдинг - книга

Не споделяй тайни с мен


Джой Филдинг

SBB Media
Цена:  4.50 лв.
Книгата е част от поредицата "Криминални шедьоври" на издателство "SBB Media". Бестселър на New York Times. ... Тя е прокурор номер едно в съдебната зала, но извън нея е само следващата жертва на опасен убиец. Хората необяснимо изчезват от живота на чикагската прокурорка Джес Костър. Първо, преди осем години, безследно изчезва майка ѝ. А сега никой не може да открие нейна клиентка, жертва на брутално изнасилване. Някой руши подреденото съществуване на Джес, внася хаос и ужас. Дебне, докато не остане човек, на когото Джес може да има доверие... "Изненадваща развръзка, динамични обрати ...
Целуни момичетата и ги накарай да плачат - Мери Хигинс Кларк - книга

Целуни момичетата и ги накарай да плачат


Мери Хигинс Кларк

Бард
Цена:  17.99 лв.
Блестящ последен самостоятелен роман на ненадминатата кралица на съспенса! Разследващата журналистка Джина Кейн получава имейл от своя колежка, описващ "ужасно преживяване", докато е била на работа в телевизионна компания. Решава да проучи историята, но е шокирана да научи, че младата жена е загинала в нещастен случай. С времето се появяват и други подобни случаи и Джина осъзнава, че някой (или някои) би направил всичко, за да попречи на историята да се разчуе. Мери Хигинс Кларк пленява читателите си с нова вълнуваща история, която разкрива как големият бизнес, свързан с пари и власт, е готов на ...
Дума срещу дума - Ерин Кели - книга

Дума срещу дума


Ерин Кели

AMG Publishing
Цена:  19.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
На кого ще повярваш? ... Докъде си готов да стигнеш, за да скриеш лъжите си? През лятото на 1999 г. Кит и Лора пътуват до фестивал в Корнуол, за да наблюдават пълно слънчево затъмнение. Кит е преследвач на затъмнения, а Лора никога преди не е виждала явлението. Млади и влюбени, те са сигурни, че това ще е първото от многото, които ще споделят. Но в приглушените моменти след преминаването на сянката се случва нещо, което променя живота им завинаги. Лора прекъсва мъж и жена. Тя знае, че е видяла нещо ужасно. Мъжът го отрича. Нейната дума застава срещу неговата. Жертвата изглежда благодарна. Месеци по-късно, след ...
Как говорят мъртвите - Вал Макдърмид - книга

Как говорят мъртвите


Вал Макдърмид

Еднорог
Цена:  19.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Нова незабравима среща с незабравимия Тони Хил и очарователната Карол Джордан."Истинската кралица на психологическия трилър." Дейли Телеграф ...
Отровителят - Стивън Кинзър - книга

Отровителят


Стивън Кинзър

Изток - Запад
Цена:  25.00 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Сидни Готлиб и ЦРУ в търсене на контрол върху съзнанието. ... Невероятна история на човека, направлявал секретните експерименти на ЦРУ за контрол на съзнанието. Сидни Готлиб е емблематично име в кръговете на посветените. Той е върховният майстор при изготвянето на отрови за целите на американското разузнаване. Освен това в продължение на две десетилетия ръководи работата по контрол на съзнанието в ЦРУ. Като отговорник за секретния проект МК-УЛТРА Готлиб режисира тайни експерименти с хора на три континента. Той приготвя таблетки, прахове и отвари, които могат да убият или осакатят, без да оставят следа - включително ...
Разкаянието - Дан Малакин - книга

Разкаянието


Дан Малакин

Сиела
Цена:  13.52 лв.
Стандартна цена 16.90 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Светът, в който живеем, е опасен не само във физическата реалност, но и в безграничното дигитално пространство… а светът на Рейчъл Стоун е сринат от човек, който я преследва на всички фронтове още от тийнейджърските ѝ години. Името му е Алан Грифин. След влизането му в затвора Рейчъл наново изгражда живота си. Десетилетие по-късно тя вече има тригодишна дъщеря и сериозна връзка. Ала някой отново я дебне. Някой, който успява да хакне телефона, имейлите ѝ, банковата ѝ сметка и профилите ѝ в социалните мрежи. Маниакът е хитър, интелигентен и неуловим. Рейчъл подозира, че целият този кошмар е дело ...
Отвъд предела - Джеймс Патерсън - книга

Отвъд предела


Джеймс Патерсън

Хермес
Цена:  17.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
В предградията на Вашингтон прокънтяват изстрели. Когато димът се вдига, на земята лежи простреляно ченге. Отмъщение, гангстерски удар или и двете? Медиите засипват полицейското управление с въпроси. Алекс Крос e назначен начело на разследването. Преди обаче детектив Крос да има възможност да мобилизира отряда си, вълна от масови убийства залива столицата. Покушенията са извършени с хирургическа прецизност, а всички жертви се оказват действащи престъпници. След теч на засекретена информация по случая отношенията между медиите и полицията се нажежават до червено. В участъците се прокрадват слухове за ченгета, които ...
Верити - Колийн Хувър - книга

Верити


Колийн Хувър

Ибис
Цена:  13.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Разтърсващ психологически трилър от авторката на бестселъри Колийн Хувър. Лоуен Ашли е неизвестна писателка, която се намира на ръба на финансова криза, когато получава предложението на живота си. Джереми Крофорд, съпруг на писателката на бестселъри Верити Крофорд, наема Лоуен да напише оставащите книги от популярната и невероятно успешна поредица, която изпадналата му в кома съпруга не е успяла да завърши. Лоуен пристига в дома на Крофорд, за да прегледа бележките, които Верити е правила през годините, надявайки се да намери достатъчно материал, за да започне работа. Това, което младата писателка не е очаквала да ...
Убийството на прислужницата - П. Д. Джеймс - книга

Убийството на прислужницата


П. Д. Джеймс

Сиела
Цена:  14.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Носител на Ордена на Британската империя за постижения в литературата. Носител на диамантен кинжал на Асоциацията на писателите криминалисти. Книгата е част от поредицата "Адам Далглиш". ... Косата на Сали беше разпиляна върху възглавницата като мрежа от злато. Очите ѝ бяха затворени, но тя не спеше. От стиснатия ъгъл на устата тръгваше пресъхнала струйка кръв като черна резка. От двете страни на врата ѝ имаше охлузване там, където ръцете на убиеца я бяха задушили до смърт. Самоуверена и красива, младата прислужница Сали Джъп бързо научава, че домогванията до "Горния етаж" не са за хора ...
Куриерът трябва да умре - Тами Хоуг - книга

Куриерът трябва да умре


Тами Хоуг

SBB Media
Цена:  4.50 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Какво ще направиш ако една пратка се окаже по-ценна от собствения ти живот? ... В края на един дълъг ден, лавирайки със своето колело сред натовареното улично движение, куриерът Джеймс Деймън получава последна поръчка. Но докато доставя пратката - плик от името на Лени Лоуел - адвокат, защитаващ престъпници, той едва не е прегазен от кола, която го преследва по тъмните улички. Само добрите инстинкти, придобити по улиците на Ел Ей, му помагат да се изплъзне заедно с опасната пратка, която някой желае толкова силно, че е готов да убива. Но може би точно тя е неговият ключ за спасение... "Напрегнат трилър със заплетен ...
И пета ще умре - Джонатан Баркър - книга

И пета ще умре


Джонатан Баркър

Плеяда
Цена:  22.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
От автора на "Четвъртата маймуна" - пореден смразяващ трилър. Нов сериен убиец дебне из улиците на Чикаго, докато детектив Портър задълбава още повече в миналото на откачения психопат У4М. Трупът на млада жена е открит в замръзналото езеро в Джаксън Парк. Полицията бързо я идентифицира - Ела Рейнолдс, изчезнала преди три седмици. Как се е озовала там? Та нали езерото е заледено от месеци? А още по-озадачаващи са две открития: първо, Ела се е удавила в солена вода, второ - тя е с дрехите на момиче, изчезнало преди по-малко от два дни. Докато колегите му от чикагската полиция се опитват да разгадаят ...
В безопасност - Карън Кливланд - книга

В безопасност


Карън Кливланд

Обсидиан
Цена:  17.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
От авторката на бестселъра "Трябва да знам", издаден в 32 страни. ... Специален агент Стефани Мадокс е шеф на отдел "Вътрешни разследвания" във ФБР и е безкомпромисна към злоупотребата с власт сред служителите на Бюрото. Издигнала се е до този пост след повече от десет години рисковани операции в борба с корупцията. И с цената на лични жертви. Тя е самотна майка и макар да е пропуснала много родителски срещи, детски празненства и мачове заради работата си, е готова на всичко за седемнайсетгодишния Закари. Той става все по-затворен и отчужден, но Стефани отдава това на трудната тийнейджърска възраст. ...

Отровителят


Джонатан Мур

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  19.99 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 01-06-2020 г., Вторник 02-06-2020 г. или
Сряда 03-06-2020 г.
Продукт#275089
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена23-03-2020 г.
ИздателствоБард
Категории
КорицаМека
Страници336
Тегло0.500 kg
EAN9789546559845
ISBN9789546559845
Описание
Действието в "Отровителят" се развива в един потънал в мъгла и подгизнал от дъжда Сан Франциско. Историята е доста плашеща по най-добрия възможен начин и съдържа гадни обрати също по най-добрия възможен начин. Този черен роман, създаващ неповторима атмосфера, е уникално жесток... Подобно на Агата Кристи, Джонатан Мур заинтригува със сюжет, където отровата е студеният клиничен метод за екзекуция. Експертно заплетеното разследване на убийство с пропадането на Кейлъб в призрачното съществуване на Емелин събужда алюзии за Хичкок, като резултатът е психотрилър, който освобождава отровата си точно както ви харесва: бавно и с ехидна усмивка...
"Отровителят" е абсолютно потресаващ и надгражда от един шок към следващия. Прочетох последните сто страници, без да ставам. А последната глава е просто изумителна. Не съм чел нищо по-ужасяващо от "Червеният дракон" насам."
Стивън Кинг

"Неумолим, стилен и невероятно напрегнат!"
Лий Чайлд
Откъс от книгата
"1.

След като се регистрира и се качи в стаята си, Кейлъб застана пред високото огледало, завинтено към вратата на банята, и разгледа челото си. На задната седалка в таксито бе спрял кървенето, притискайки ръкава на ризата си към раната, но под кожата му все още имаше мънички парченца стъкло от чашата, която тя бе запратила. Изчовърка ги с нокът и ги хвърли на мокета.
Само че кръвта потече наново: тънка струйка се провря между очите му и се раздели от двете страни на носа, за да се спусне в две следи към ъгълчетата на устата. Вгледа се в картината за момент: кръвта по лицето му и отока, който вече започваше да се о­формя на челото, след което отиде до умивалника и намокри една от кърпите. Изви я, за да изцеди водата от нея, после седна на пода, подпрял гръб на вратата на дрешника. Забеляза в гънките на червения мокет късчетата натрошено стъкло.
Беше добро стъкло. Кристал "Мурано"... може би. Бяха купили сервиза чаши без столче в "Мейсис" на Юниън Скуеър миналата година за Коледа, веднага след като тя се бе нанесла при него. На ледената пързалка до осветената елха имаше кънкьори и те се задържаха там един до друг, за да ги погледат. Тя беше толкова топла тогава, сякаш в роклята ѝ имаше вшити въгленчета.
Сияйна.
Тази дума изникваше в съзнанието му, когато си я представяше. Дори сега. Това беше опасен път, водещ надолу, но кое не беше?
Извади едно от парченцата от мокета и го поднесе пред очите си на възглавничката на пръста си.

На третата си среща излязоха на разходка по плажа от другата страна на пътя покрай западния край на парка "Голдън Гейт". Тя събу сандалите си, удари ги няколко пъти един в друг, за да изтръска пясъка от тях, преди да ги прибере в чантичката си. Холандската вятърна мелница и няколко големи кипариса разсичаха струящата откъм океана мъгла. Бриджит държеше ръката му и гледаше мрачния синкавосив Пасифик. И извика внезапно, залитайки към него, когато дясното ѝ коляно се подгъна.
– Ох... Мамка му.
– Какво? - извика той. - Какво?
Тя заподскача на куц крак с ръка на кръста му.
– Стъкло, мисля. Или мидена черупка.
Той ѝ помогна да се добере до циментовото стълбище, водещо нагоре по защитната стена към тротоара. Тя седна на третото стъпало, а той коленичи в пясъка и взе малкото ѝ ходило в ръцете си. Беше тясно и със слънчев загар и той виждаше оформената като буквата Y бяла следа, оставена от лентата, която бе скривала кожата ѝ от слънцето. За секунда вдигна поглед нагоре по крака ѝ по целия път до розовите ѝ бикини. Тя го видя и се изчерви, а после напъха полата между краката си.
– Извинявай - каза той.
Тя се усмихна.
– Кракът ми, глупчо.
– Да, кракът ти.
В меката бяла кожа на дъгата на ходилото ѝ се бе забило парче стъкло. Не кървеше, докато не го извади, и тогава кръвта потече. Струйката стигна до петата ѝ и закапа от нея по най-долното стъпало. Бриджит тихо изохка. Когато я погледна, бе захапала долната си устна и очите ѝ бяха затворени.
– Имаш ли кърпички или нещо подобно в чантичката си?
– Да. Извади ги. Не искам да гледам.
Той взе чантичката ѝ и намери в нея пакетче с кърпички. Измъкна от него цяла шепа, сгъна ги в дебел сноп и го пристисна със сила към раната ѝ. Тя отново изохка.

Не я познаваше добре. Тогава. Щеше да опознае звуците ѝ, щеше да научи разликата между ахване от наслада и от болка, както и рязкото поемане на дъх, когато се изплаши, както плувец поема въздух, преди вълната да се стовари върху него. Но онзи следобед, на колене в края на плажа, хванал ходилото ѝ в ръцете си, той още не знаеше всички тези неща - тя беше просто момичето, с което се бе запознал преди две седмици на откриването на една галерия. Красивото, свенливо момиче в черната рокля с тънки презрамки, което - така се бе оказало - бе нарисувало половината от картините си навън, в снега. Тогава не знаеше много за нея, макар че искаше да научи всичко.
– Причинявам ли ти болка?
– Просто не обичам да гледам кръв.
– Представяй си, че е боя.
Тя се засмя, все така със затворени очи.
– Ще те отнеса до колата, за да не замърсим раната.
Колата му беше на половин километър на север, където плажът свършваше и започваха скалите.
Тя отвори очи и погледна към плажа.
– Можеш ли?
– С лекота - увери я той.
Така и се оказа. Тя го прегърна през врата, а той я повдигна, взе я на ръце и половин час по-късно, вече паркирал пред къщата си на склона на Маунт Сутро , я внесе вътре. Проми ходилото ѝ с кислородна вода, превърза раната с марля и бинт, който след малко падна в леглото му, но никой от двамата не забеляза това. Раната очерта в чаршафите следите на наслаждението ѝ, докато беше на колене пред нея, и той научи първия от многото уроци за жената, в която предстоеше да се влюби и с която щеше да заживее. По-късно, когато осъзнаха, че раната се е отворила, той я откара надолу в болницата, където почистиха за втори път прореза, преди да го затворят с шевове.

И оттогава не бяха прекарали нито една нощ разделени. До тази.
Седеше на мокета, притиснал кърпа към челото си и си мислеше, че семплото изящество на рисунъка е нещо, което тя не би пропуснала да забележи. Можеше дори да ѝ достави удоволствие, да я накара да се усмихне дискретно, както правеше, когато боята покриваше последните празни места по платното и формите изплуваха на фокус, сякаш от тях бе издухана покриващата ги мъгла. Натрошеното стъкло в началото, натрошеното стъкло накрая. Той свали кърпата и я погледна.
– Започва с кръв и свършва с кръв - прошепна.
Като в обред. Уставът на някакво тайно общество. Тяхната секта от двама, вече разпусната. Смачка кърпата на топка и я хвърли банята.

Беше излязъл от къщата само с портфейла си. Без телефон, без ключове. Беше се спуснал по хълма до медицинския център на КУСФ и беше повикал такси от телефонен автомат. Сега го чакаше и мислеше, че е възможно Бриджит да се спусне с колата. Да паркира в нарушение в зоната за обслужване на линейки и да изтича при него. Да се извини и да го помоли да се върне.
Но ако изобщо слезеше, това щеше да стане след идването на таксито, когато вече щеше да е заминал.
Барът в хотел "Палас" се казваше "Флейтистът". На задната стена бе окачена картината на Макс­фийлд Париш , която беше дала името на заведението - платно от девет квадратни метра сенки и заплаха, изобразяващо група деца, които напускаха град Хамелин, за да последват чудовище с лице старо и жестоко като скала.
Не за първи път Кейлъб намираше убежище в картина, потъваше в платното, докато стаята и светът, в който то се намираше, потъмняват и се смълчават. Някои картини може би бяха създадени именно с тази цел. Когато ги откриеше и седнеше достатъчно близко до тях, за да различава мазките на четката, стаята скоро се накланяше към рамката им, сякаш центърът на земята се преместваше. Това го притегляше по-наблизо, за да се потопи в света, скрит зад слоя боя.

Примигна и погледна часовника си. Беше събота следобед, малко преди два часа.
В бара имаше трима души, включително бармана. Кейлъб издърпа стол и седна, подпирайки ръце на излъскания махагон. Единствената светлина в заведението бе прицелена върху картината и барманът му даде достатъчно време да я разгледа, преди да се приближи до него.
– Харесва ли ви?
– Както винаги.
Барманът също бе разглеждал "Флейтистът от Хамелин", но сега се обърна към Кейлъб.
– Била е възложена от хотела - обясни той. - Платили шест бона през 1908. Париш знаел, че ще виси в бар. Искал хората да сядат, където седите вие сега, да поглеждат към нея и може би да разпознават някое дете... и да се замислят за своите деца, които ги чакат вкъщи. И да не поръчват второто питие.
– Това работи ли?
– Не зная. Но не вярвам. А вие знаете ли какво искате?
– "Джеймисън", чисто. И халба "Гинес".
– Меню?
Кейлъб поклати глава и свали поглед към бара. Някой бе оставил страниците с местни новини на тазсутрешния "Кроникъл". Бяха сгънати на две, така че се виждаше само едно от челните заглавия:
ЧАРЛЗ КРЕЙН В НЕИЗВЕСТНОСТ 10 СЕДМИЦИ.
ПОЛИЦИЯТА: "ТРЯБВАТ НИ УЛИКИ"
Под заглавието имаше снимка на възпълен мъж по риза и вратовръзка. Кейлъб огледа фотографията, после сгъна вестника обратно и го избута. Знаеше какво е да видиш снимката си под подобно заглавие. Да изчезнеш невинаги е трудно. Няма нищо трудно, докато не те открият. Ако не можеш да дадеш правилните отговори, хората ще те гледат под око до края на живота ти.

Отново се загледа в картината на Максфийлд Париш. На преден план Флейтистът водеше група деца под тъмно разлистено дърво. Неравен терен. За да не изостанат, най-малките от тях минаваха през натрошените камъни на четири крака. Флейтистът - прегърбен, с висяща на твърди кичури коса - крачеше в средата на групата.
Барманът постави чаша без столче на дървения плот пред Кейлъб и наля в нея два пръста джеймисън.
– Благодаря.
– Да.
Кейлъб изпи уискито на една дълга глътка и остави чашата обратно на плота, а барманът се върна с халбата гинес.
– Още едно.
– Сега разбрахме - каза барманът.
– Какво?
– Че картината не действа.
Кейлъб поклати глава.
– Няма деца... нито у дома, нито на друго място. Така че няма как да действа на мен.
Барманът свали бутилката "Джеймисън" от полицата на задната стена. Наля питието и го бутна обрат­но към Кейлъб.
– Кола?
– Ъ...?
– Челото ви. Произшествие с кола?
– Не. Приятелката ми. Вече бившата... предполагам.
– Съжалявам.
– Всичко е наред. - Кейлъб помълча и вдигна халбата. - Искам да кажа, че не е наред. Не е. Но е хубаво, че попитахте. Останалото... не е.
– Това е от заведението в такъв случай. - Мъжът посочи новоналятото уиски.
– Благодаря.
Барманът се наведе и след малко се изправи с чиста кърпа, в която имаше шепа лед.
– Благодаря.
– Просто ми се стори, че няма да навреди.
– Кърви ли?
– Не.
Кейлъб взе кърпата и я опря в челото си, усещайки горещината на раната да разтапя леда. Беше прекрасно. Подържа я така още малко и я остави на плота.

В бара влезе жена в рокля от черен сатен и огледа салона. Косата ѝ беше тъмна като роклята и падаше под раменете ѝ, с което скриваше частично перлената огърлица, плътно обхващаща гърлото ѝ. Огледа поотделно всеки мъж в заведението, стиснала силно устни, сякаш опитваше да се концентрира.
После се обърна и излезе.
Роклята ѝ беше с гол гръб, а кожата ѝ изглеждаше мека като венчелистче на бял олеандър. Кейлъб я проследи как излиза, след което между него и бармана се възцари тишина, сякаш между тях преминаваше облак. Когато той се разнесе, барманът подаде ръка.
– Казвам се Уил, между другото - съобщи той. Ръкуваха се.
– Кейлъб.
– А как беше името на бившата приятелка?
– Бриджит.
– Има точен мерник.
Кейлъб отпи дълга глътка от бирата си.
– Не съм сигурен дали наистина искаше да ме улучи.
– Стой настрана, докато не разбереш.
– Да... - вяло отвърна Кейлъб.
Погледът му се върна за пореден път на стената зад бара.
Жената в черната рокля се бе появила за кратко поне на десетина метра зад него, но той все още долавяше парфюма ѝ. Уханието беше тъмно, като на цвете, което разцъфва само нощем.
След третия джеймисън плати сметката и се върна в стаята си. Докато пресичаше фоайето, погледна през прозорците. Навън се бе стъмнило. Жената в черната сатенена рокля сега стоеше до стойката за пиколото, където нямаше да може да се стопли. Нямаше как нито да го чуе, нито да го види. Но въпреки това се обърна - направи го подчертано бавно - и срещна погледа му. Той ѝ кимна и се качи по стълбището в стаята си.

Около полунощ се събуди в мрака на стаята, отново трезв.
Преди да осъзнае къде се намира, отново усети болката.
Надигна се, извъртя се, спусна крака на пода и седнал отпи от бутилката минерална вода, после взе телефона и набра домашния си номер. След четвъртия сигнал разбра, че тя не е там, и прекъсна. Беше гладен, но не искаше да яде, както и не искаше да е буден, но знаеше, че няма да може да заспи. Най-много от всичко не искаше да бъде сам, но помнеше как се бяха развили нещата с Бриджит сутринта и как бе приключило всичко, преди да си тръгне от собствената си къща. Знаеше, че дълго ще бъде сам.
Отиде в банята и взе душ. После се облече в единствените дрехи, с които разполагаше, излезе от стаята и пак слезе по стълбите във фоайето. Отиде до входа на "Флейтистът", но сега вътре бе претъпкано и шумно. Имаше място само за правостоящи до бара.

Излезе от хотела и стигна до ъгъла на "Маркет" и "Ню Монтгомъри". Спря там в пронизващия студ. Валмата мъгла по Маркет Стрийт се смесваха с парата, изпускана от уличните шахти и увличана от вятъра надолу към залива. Ако не бе посред нощ, можеше да се разходи до Юниън Скуеър, до повиси край пързалката и осветената елха, да погледа кънкьорите и да разрови раната на топлия спомен, докато не я разкървави.
Питаше се къде ли е Бриджит сега.
Беше си капан, но той все пак тръгна натам, представяйки си я да плаче в студената мъгла и мрака. Или в студиото си на Буш Стрийт с бутилка в едната ръка и четка в другата, да сече платното с боя. А може би не ѝ беше студено, не беше самотна и изобщо не мислеше за него...
На отсрещната страна на улицата имаше бар. Изглеждаше отворен, но беше много тъмно. Единствената истинска светлина идеше от табелата отвън, всяка буква на която бе очертана с червен неон:
К
Ъ
Щ
А
НА
ЩИТОВЕТЕ
КОКТЕЙЛИ
Стоеше с ръце в джобовете и гледаше табелата. Трансформаторите на няколко букви не бяха в ред и примигваха. След малко пресече улицата, без да се оглежда за трафик, и се приближи до вратата.
Вътре имаше десет-петнайсет души, но единственият звук, който се чуваше, докато влизаше, бе далечното метално скърцане на колелата на трамвая, тръгнал надолу по Маркет Стрийт, а когато вратата се затвори, се възцари пълна тишина. Нямаше музика. Няколко лица се извърнаха към него от бара, за да видят кой е влязъл заедно със полъхналата струя студен въздух, но след като го регистрираха и не видяха в него нищо забележително, се обърнаха пак към питиетата си и към едва доловимия шепот на разговорите си.
Заведението беше невзрачно - бар и няколко празни сепарета. Отиде в далечния от групата край на бара и седна на средния от тройката високи столове. Вляво от него стоеше масивна конична чаша на късо столче с лъжичка с прорези в нея. По ръба на чашата се забелязваше слаба следа от червило. Единият от двамата бармани се приближи, взе чашата и избърса плота. Погледна Кейлъб, без да казва нищо.
– "Джеймисън" - каза Кейлъб. - И "Гинес".
Мъжът се отдалечи да приготви питиетата, а Кейлъб се огледа. Високият таван бе боядисан в черно, поради което чезнеше в сянката. Стената зад бара бе с ламперия от черно омазнено дърво, а предната стена бе разделена от две дебели дървени колони и ниши, в които се виждаха бронзови статуетки на богини в стил ар деко. Всяка гола богиня държеше небрежно маслинова клонка с лампичка с нажежаема жичка в края - източници на единствената светлина в помещението. Това беше храм на алкохола, в който не се предлагаше нищо друго освен напитки. Барманът се върна с джеймисъна, Кейлъб го взе и отпи в очакване и на бирата.

Подуши я, преди да я види - долови специфичния аромат на сенчесто цвете - обърна се наляво с леко размътен от уискито поглед, който се избистри, когато я забеляза. Не беше трудно - тя седеше на столчето до него. Ръцете ѝ бяха скръстени върху черна чантичка без дръжка. Изви се в кръста и го огледа от главата до колана и обратно, без да помръдва нито мускул в шията си. После се усмихна.
– Взел ми е питието. Но аз не бях го доизпила.
– Извинете - измърмори Кейлъб. - Мислех, че мястото е свободно.
– Мястото ви е свободно. Аз седях тук. - Тя протегна ръка и погали с лакиран нокът малкото кръгче на бара пред нея. - А тук имаше и питие.
Говореше с акцент, който той не можа да идентифицира. Не беше глас, идещ от друго място, а по-скоро глас, идещ от друго време. Или може би роклята, която беше облякла, стегнатата около врата ѝ огърлица, или пък онзи тъмен парфюм. Сякаш бе излязла от ням филм или бе изпълзяла от една от нишите, където допреди малко бе държала маслинова клонка, хвърляща едновременно светлина и сянка. Можеше да е на всяка възраст между осемнайсет и трийсет и пет, но не принадлежеше нито на тази година, нито дори на този век. Напомняше му за картина, но той не можеше да си спомни добре точно коя... може би някоя, която бе сънувал наскоро. Срещата с нея бе като откриването на нещо, загубено от векове и после върнато на законното му място, а той сякаш се намираше в притихналата зала на музей в края на деня за посещения. Струваше му се, че усеща далечната топлина на лампи над главата и изразходваното възхищение в атмосферата на галерията, като... като стар прах.
Наклони се към нея.
– Какво пиеше? - чу се да я пита. Беше достатъчно да прошепне, толкова тихо бе край тях. - Ще ти купя друго.
– Berthe de Joux - каза тя. - По френски.
Той повика с жест бармана и повтори името на напитката. Мъжът кимна и се върна след момент с поднос. Сложи чиста конусовидна чаша между Кейлъб и жената, наля унция зелен абсент в нея и постави сребърната лъжичка с прорези в нея напречно върху чашата. Сложи в лъжичката бучка захар и остави малка каничка с ледена вода на бара. Кимна на Кейлъб и се върна при групата в другия край на бара.
– Ти налей - каза тя. - Обичам да наблюдавам как става louche.
– Не знам какво означава това.
– Започни да капеш вода върху бучката, докато не ти кажа да спреш.
– Добре.
Каничката сигурно бе стояла във фризер, преди барманът да я напълни с водата. Пръстите на Кейлъб оставиха разтопени следи върху заскрежената повърхност, когато я взе. Вдигна я над бучката захар и започна да я накланя, но тя го спря. Пръстите ѝ върху китката му бяха леки и студени.
– По-високо - подкани го тя. - Трябва да бъде от малко по-високо.
Тя повдигна ръката му, докато не увисна на трийсетина сантиметра над бучката захар.
– Така е добре - каза тя. Освободи китката му така, сякаш бе целунала пръстите му. - Давай... възможно най-бавно.
Бучката захар започна да се топи през прорезите на лъжичката в абсента. Течността в чашата се промени от зелена на млечнобяла - студената вода явно бе отделила някаква субстанция от напитката. Усети аромата на смес от горчиви билки. Пелин и седефче. Анасон.
– Стоп!
Той остави каничката. Тя взе чашата и потопи в нея прорязаната лъжичка с остатъка от полуразтопената бучка, след което отпи със затворени очи. Клепачите ѝ бяха посипани с нещо, което приличаше на натрошен малахит. Отвори очи, усмихна му се и остави чашата.
– Челото ти - каза тя.
Посегна, докосна раната му с връхчето на показалеца си, после му показа капката кръв. Изглеждаше черна в тъмнината на салона.
– Ранен ли си?
– Добре съм.
Тя разтри показалеца си в палеца и отпи нова глътка от абсента. Никога не беше виждал подобно нещо. Нещо като нея. Доизпи питието си с една последна глътка и остави чашата. После стана от столчето. Чантичката ѝ все още беше на бара. Сложи ръка на тила му и се наклони към него, за да приближи устните си до ухото му.
– Трябва да тръгвам - прошепна тя. Парфюмът ѝ го обгърна като пелерина. Лявата ѝ гръд погали ръката му, между кожата и зърното беше само плъзгавата коприна на роклята ѝ. - Но може би ще те видя някой път. Благодаря за питието.
Изправи се и взе чантичката си. Той я гледаше почти парализиран, сякаш го бе улучила с натопена в кураре стреличка за дартс.
– Почакай - намери думи накрая.
Тя се усмихна със същата полуусмивка, която озаряваше лицето на Бриджит, когато поредната ѝ картина бе пред завършване и онова финално състояние, което тя виждаше само във въображението си, беше на път да бъде пренесено върху платното.
– Как се казваш? - попита я той.
– Следващият път. Може би...
Обърна се и си тръгна, а косата ѝ се разлюля по голия гръб, докато се отдалечаваше от него."
Из книгата
Книги от Джонатан Мур
Други интересни предложения
Как говорят мъртвите
Вал Макдърмид
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  19.90 лв.
Верити
Колийн Хувър
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Частен детектив
Джонатан Мур
Цена:  17.99 лв.
Островът на ранените души
Нора Робъртс
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.99 лв.
Червена мъгла
Патриша Корнуел
Цена:  15.99 лв.
Потайни замисли
Вал Макдърмид
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  19.90 лв.
Горящата стая
Майкъл Конъли
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.99 лв.
Обичам те мъртъв
Питър Джеймс
Цена:  17.99 лв.
Домът, в който стените не помагат
Мери Хигинс Кларк
Цена:  16.99 лв.
Никога повече сама
Мери Хигинс Кларк
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.99 лв.
Назад към "Трилъри"
Частен детектив - Джонатан Мур -
Коя е Клеър Грейвсенд? Това се пита частният детектив Лий Кроу, когато я открива мъртва, с вечерна ...
Вратислав Маняк
Кен Фолет
Али Бърг, Мишел Калъс
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги