Жажда

Номинация за наградата "Гонкур" 2019г. 150 000 продадени екземпляра - септември-декември 2019г. Неизменно първо място в продажбите за същия период. Според едно от преданията последните думи на Исус на кръста са били "Жаден съм". Тях избира Амели Нотомб, за да ни разкаже какво е чувствал Спасителят няколко часа преди и след разпъването му на кръста в един кратък, но съдържателен философски роман - дързък, ироничен, богоборчески и състрадателен, оспорван и възхваляван от критика и читатели. Жаждата, любовта и смъртта са трите големи характеристики на въплътения Бог и Амели ги разнищва както само тя умее, с много въображение и без да се церемони.

"Началото на любовта, това са винаги двама души, които пият", казва тя и не уточнява какво. Дали не любимото ѝ шампанско? "Жажда" не е историческо произведение, не е романизирана биография, според ценителите на Амели Нотомб това е роман възхвала на одухотворената плът - и литературен шедьовър, най-доброто, което ексцентричната белгийка е сътворила след "Изумление и трепет".

Тя е ексцентрична и дръзка, винаги ходи в черно, обожава шапките и пише на ръка. Когато я питат защо не ползва компютър, тя отговаря: "Отчасти защото съм глупава. И защото връзката ми с писането е твърде физическа." Това е Амели Нотомб, съвременна белгийска писателка, един от най-четените към момента автори във Франция. Тя пише романите си на френски език, като всичките ѝ книги се изкупуват практически веднага след публикуването им. Нейните романи са преведени на над 30 езика, като тиражите им достигат рекордни цифри. За романа си "Изумление и трепет" Нотомб печели през 1999 година литературната награда на "Френската Академия".

Амели Нотомб е родена през 1966 година в Етербек, Белгия в семейството на беглийски дипломат. Заради честите служебни пътувания на баща си, малката Амели прекарва първите пет години от живота си в Япония, след това живее в Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Бирма и Лаос. Този период от живота на писателката оставя значителен отпечатък върху творчеството ѝ. Когато е на 17 години тя се премества в Белгия, където изучава романска филология в "Свободния университет" в Брюксел. Любовта ѝ към Изтока, където винаги е мечтала да се върне, я подтиква да научи японски език, след което започва работа като преводач в голяма компания в Токио. Нейните задължения там обаче са се свеждали единствено до правенето на кафе и всеки опит да поеме каквато и да било инициатива не довежда до желания резултат. След като едногодишният ѝ договор изтича Амели се връща в Европа и се установява в Париж.

През 1992 година Нотомб издава първия си роман "Хигиена на убиеца", в който тя типично по своему решава наболелия проблем за съвместимостта на гения и злодея. Дебютът ѝ е повече от успешен и за него младата писателка получава наградите "Рене Фале" и "Ален Фурние" през 1993 година. Бъдещата слава на Амели може да се предскаже с публикуването на този роман. Репутацията ѝ на талантлив автор потвърждават следващите ѝ книги - "Любовен саботаж" (1993 г.), "Против Катилина" (1995 г.), "Атентат" (1997 г.), "Живак" (1998 г.) и "Козметика на врага" (2001 г.), като последният е успешно екранизиран през 2008 година. "Любовен саботаж" е автобиографичен роман, в който писателката разказва за живота си в Китай по време на господството на "Бандата на четиримата", за първата детска любов, за превратностите на растежа и съзряването. Книгата впоследствие е превъплътена в театрална пиеса и опера. Друг автобиографичен роман на авторката е "Биография на глада" (2004 г.). В него държавите се сменят като на кинолента: Япония, САЩ, Бангладеш, Бирма, Лаос, Белгия, Китай. Сюжетът разказва първоначално за Амели като малко момиче, след това я представя като тийнейджър, с всички онези типично "момичешки" чувства и преживявания, любов, разочарования и страст към екзотиката, хората и езика. През 2007 година за романа си "Нито Ева, нито Адам" писателката получава литературната награда "le prix de Flore" (създадена от Фредерик Бегбеде). Две години по-късно авторката публикува романа "Зимно пътуване", като името на книгата пренася към едноименния вокален цикъл на Франц Шуберт. През 2011 година е публикуван деветнадесетият роман на Амели -"Форма на живот", който е номиниран за първата селекция на наградата "Гонкур". Последните няколко романа на Нотомб - "Да убиеш бащата" (2011 г.), "Синята брада" (2012 г.) и "Щастливата носталгия" (2013 г.) също се радват на голям читателски интерес и получават одобрението на критиката.

Към днешна дата Амели Нотомб прекарва по-голямата част от времето си в Париж, където продължава да пише нови истории, с които да радва многобройните си почитатели по света.