"Митове и легенди за българския преход" на доктор Желю Желев си поставя за цел една не много скромна задача – чрез дешифрирането на лъжите, илюзиите и заблудите да помогне за разкриването на големите истини за българския преход.
Никой не е имал илюзията, че преходът от комунизъм към демократично общество с правова държава и пазарна икономика ще бъде лек и безметежен, но едва ли някой е предполагал, че ще бъде толкова сложен, труден и мъчителен. Обратният преход, който комунистите се опитват да осъществят – преходът от демокрация към тоталитарно комунистическо общество – е опит да се осъществи една от най- ... |
|
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
|
52 срещи от двете страни на океана... Един откраднат филм...
Книга от поредицата "Historia incognita". ... "Алън Дълес, човек с въображение, можеше да си представи всичко... Но това, че редом с него, на една и съща маса стои кадрови съветски разузнавач - това не можеше да допусне и в най-лошите си сънища..."
Сигурно ще прозвучи невероятно, но в ръцете си държите книга, в която 26 топ американски разузнавачи, 26 техни руски колеги и поне десетина западноевропейци разговарят с автора без смущение и без задръжки, и то пред микрофон и камера на тема "Бъдещето на разузнаването". Тези диалози ... |
|
|
Как БКП ликвидира елита на България. ... Книгата е посветена на бившите хора, класифицирани от БКП като истинския класов враг на комунистическата власт в България. Тяхната съдба остана незаслужено непозната близо три десетилетия след началото на демократичните промени.
Категорията "бивши хора" е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния ... |
|
|
Книгата е опит да се представи цялостно онази част от българското монашество в Зограф, Хилендар и Рилския манастир през XVІІІ-XІX в., която е свързана с таксидиотството като практика и дял в процесите на Възраждането. Това съсловие най-категорично въплъщава скрития реформизъм сред българската православна общност в зората на Новото време. Първият дял характеризира личността на монаха таксидиот, съчетаващ чертите на религиозното и светското, на авантюристичното и духовно-интелектуалното начало. Вторият дял съчетава интерпретативното с речниковото изложение, като за всеки от трите манастира се разпада на еднотипни в ... |
|
|
Популярен историк, с широки интереси в полето на историята, политически ангажиран и активен, противоречив, обругаван от едни и възхваляван от други, Божидар Димитров отново ни провокира – този път, като публикува досието си на сътрудник на Държавна сигурност. Автобиографичният разказ, предхождащ документите, налага тезата: "Аз не бях доносник, а разузнавач. Работих за интересите на България!".
"Като изворовед знам, че мемоарите са най-ненадеждният извор за историята. Защото пишещият ги дори неволно гледа да се представи в добра светлина. Затова публикувам и документите от служебното си досие – ако някой ... |
|
|
"Когато Пловдив беше столица" завършва с лаконичен епилог, в който се твърди: "Краят на Източна Румелия бе в нейното начало. Още при създаването и бе станало ясно, че тя няма да пребъде дълго. Дори самите и създатели не бяха уверени в нейната дълговечност. Гладстон бе заявил, че в мастилото, с което се подписал договорът за Източна Румелия, бил хвърлен барутът, от който пламнал пожарът за унищожаването и."
Съединението е акт на непокорство спрямо Великите сили без прецедент в новата българска история. В пловдивското, а и в общобългарското съзнание сякаш има известна доза носталгия по онова време, ... |
|
|
Магдалина Станчева е археолог, дългогодишен уредник на Музея на София, част от Комитета за световно наследство към Юнеско. Магдалина Станчева спасява старините на древния град от разрушаване в тоталитарните години, когато искат да бутнат ротондата зад хотел "Балкан" (сега "Шератон"), спасява църквата "Света Петка Самарджийска" (в подлеза до "Шератон" и Булбанк), части от крепостната стена и кулите в подлеза между Министерски съвет и Президентството.
В книгата е описана не само историята на столицата, но и това как тази история е предмет на повече или по-малко компетентна държавна ... |
Райна Костенцева (1885-1967) е потомка на прочут род от Щип, Македония. Баща и, Михаил хаджи Костенцев, е първият книжар в новоосвободена София. Майка и е ученичка на баба Неделя Петкова и е една от заслужилите учителки през Възраждането.
Рейтинг: 9.24 / 21 гласа 
