Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано

Изследването е насочено към два различни периода на XII в., през които протичат философски и богословски дебати между латински и византийски мислители в Константинопол. Първата половина на века е съществена за Западния свят, доколкото т.нар. борба за инвеститурата е подкопала основанията и е разрушила структурата на очевидностите, характерни за ранносредновековната западна култура. Казано метафорично, светът е разрушен и трябва да се сглоби нов. Претенциите за универсалност на неговите архитекти изискват включването и на сферата на източното християнство. макар на нея вече да се гледа като на "нашето чуждо". Универсалисткият византийски културен модел, от своя страна, предполага връзката със Запада въпреки ясното разграничаване между "нас" и "тях". Тя се определя като пробен камък за този културен модел. От 60-те години на века новото поколение западни идеолози, заварило един вече изграден и дори самодостатъчен свят, все по-активно се отчуждава от Изтока. Погромите срещу латиняните в Константинопол през 80-те години на века превръщат отчуждението в открита вражда. Процесът кулминира с превземането на Константинопол от войските на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г.

Същинската част на изследването проследява Константинополските дебати на Анселм Хавелбергски през 1136 и 1155 г. и Константинополските дискусии на Уго Етериано, намерили отражение в съчиненията му, писани през 60-те и 70-те години. Погледът е насочен към византийския културен модел и следи неговите реакции на техните намеси. Това предполага и детайлното изясняване на културно - историческия фон, интелектуалните парадигми и конкретните позиции на "смутителите", от чиято перспектива влизат в контакт с този модел и се ориентират в него. Поради това същинската територия на текста е "източно - западният превод". Трябва да се признае, че това е сам по себе си сложно начупен, рисков терен. На всичкото отгоре задачата, решавана тук, е с повишена сложност. Изследвани са ситуации на действителен диалог, респективно на реална конфронтация между латински и ромейски мислители. Разшифроването и тълкуването на свойствените за всяка от страните мисловни структури и мотиви, на зоните на взаимно разбиране и неразбиране, както и на типовете активиране на тези зони, е същинското предизвикателство, прието чрез това изследване. Разглеждането на конкретните позиции показва нарастване на взаимното неразбиране между двата фокуса на елипсата "средновековна християнска култура". Ако през първия период консенсусът се гради въз основа на смисъла, а не на думите, във втория това е по-скоро обратно - взаимното разбиране често се постига благодарение на използването на еднакви думи, натоварвани обаче с различни значения.

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg