Последният дуел

През 1386 г., няколко дни след Коледа, огромна тълпа се събира в парижки манастир, за да наблюдава как двама мъже се бият до смърт - те трябва да докажат чия кауза е справедлива в очите на Бог.

Тази драматична история, в която главните замесени лица са рицар, оръженосец и дама, е базирана върху реални събития, случили се по време на унищожителната Стогодишна война. В мрачната и неприветлива епоха вражески войски плячкосват френските земи, лудост в обзела френския съд, схизма разделя Църквата, мюсюлмански армии застрашават християнството, а бунтове, предателства и чума излагат животите на всички на произвола на съдбата.

В центъра на историята е Жан дьо Каруж, нормански рицар, завърнал се от битка в Шотландия, който научава, че съпругата му Маргьорит обвинява оръженосеца Жак Льо Гри, стар приятел на съпруга ѝ и негов колега придворен, че я е изнасилил. Дьо Каруж завежда жалба пред още ненавършилия пълнолетие крал Шарл VI. Льо Гри обаче твърди, че е невинен, а тълпата започва да се съмнява в думите на вече бременната Маргьорит. Съдът, озовал се в задънена улица, постановява съдебен дуел, но съгласно тогавашните закони, ако рицарят загуби от оръженосеца, съпругата му ще бъде осъдена на смърт за лъжовно обвинение. Предстои свирепа битка, при която всеки от участниците в конфликта ще се изправи пред потенциално фатален край...

Макар да е нехудожествено произведение, "Последният дуел" е изследване, базирано върху удивителен и добре документиран скандал - текстът е разгърнат и описан като напрегнат роман и не е случайно, че режисьорът Ридли Скот реши да превърна творбата на Ерик Джагър в амбициозна холивудска продукция с Мат Деймън, Бен Афлек и Адам Драйвър.

"Една студена сутрин, няколко дни след Коледа през 1386 г., хиляди хора се събрали на голямо открито пространство зад манастир в Париж, за да гледат как двама рицари се дуелират до смърт. Бойното поле било с правоъгълна форма, оградено от висока дървена стена, а около нея имало стражи с копия. Шарл VI, 18-годишният крал на Франция, седял с приближените си на боядисаните в различни цветове трибуни от едната страна, а около цялото поле се струпала огромна тълпа зрители. Двамата бойци, в пълно бойно снаряжение, затъкнали на коланите си саби и кинжали, седели един срещу друг на подобни на трон столове, поставени пред тежките порти в двата края на арената. Свещеници бързо изнасяли от полето олтара и разпятието, пред които двамата врагове тъкмо положили клетва.

По сигнал на церемониалмайстора рицарите се качили на конете си, хванали копията си и се приближили един към друг. Стражите заключили след това портите, затваряйки двамата мъже в това масивно укрепление. Предстояла безмилостна битка до смърт, без шансове за бягство, победителят в която щял да докаже правотата си, а Бог да отсъди в негова полза по техния спор. Екзалтираното множество гледало не само двамата свирепи воини, младия крал и великолепната му свита, а и красивата млада жена, стояща сама на ешафод с черна завеса, облечена от глава до пети в траурно облекло и обкръжена от стражи.

Ако нейният защитник спечелел съдебната битка и убиел опонента си, тя щяла да бъде освободена. Но ако бъдел убит, тя щяла да плати с живота си за изказване на лъжливо твърдение под клетва. Това станало в деня на светеца мъченик Томас Бекет, тълпата била в празнично настроение и тя знаела, че мнозина очаквали с охота да видят не само паднал в смъртоносна битка мъж, но и изпълнение на смъртна присъда срещу жена. Щом камбаните в Париж ударили кръгъл час, кралският церемониалмайстор стъпил на полето и вдигнал във въздуха ръка, за да поиска от публиката тишина. Предстояло началото на съдебния спор чрез дуел."
Из книгата