"Аз съм Вениамин, най-малкият син на цар Симеон. Аз съм онзи, комуто той искаше да повери трона. Но попарих мечтите му с думите: "Не съм от този свят...". Защото съм роден с друга мисия, звездите са ме орисали да опазя Божието слово на Иисус Христос. Всички научаваме мелодия на песента, думите. Ала запеем ли, всеки глас е различен. Така е и с живота - раждаме се по един и същи начин, а сме толкова различни и на външност, и по характер, и по съдба.
В Магнаурската школа в Новия Рим, както наричаха града на Константин, не приемаха всеки - трябваше или да е от царско потекло, или да е приближен до владетелския род. Затова за мене, за братята и сестрите ми нямаше проблем да се учим в най-престижното висше училище на империята, основано още през 425-та година. В него беше събрано огромно езотерично познание, както от Изтока, така също от Египет, Сирия и Вавилон. Това беше единственото училище, което даваше истинско светско и духовно знание. В двореца Магна Аула - тоест - Магнаура, се преподаваха и магическите науки. Цялото това познание е било съхранявано векове от Пазителите на Истината и Светлината и препредавано само на определени хора, за да не бъде използвано за лоши помисли. И смисловото значение на Магнаурската школа беше за голямо познание, а не просто "голяма зала", както се превеждаше. Сега се сещам, че нашата пещера Магура най-вероятно е била кръстена отначало Магнаура - Голямата зала - но простите хора са изпуснали сричката "на" и така е останало само Магура.
Нашето училище се помещава в нарочно построения за целта дворец Магнаура. Учебните зали са просторни, а за такива като мене има крило с богато обзаведени стаи, всяка от които разполага и с помещения за прислуга.
Тук бяха учили Кирил и Методий, татко и неговите братя и сестри, дядо и неговите братя и сестри. През първата година от моето учение се засякохме с батко Петър, но той завърши, както и по-големите ми братя и сестри. И останах сам. Градът се разполага на 7 кв. км, което е три и половина пъти по-малка площ, отколкото на Преслав, и три пъти по-малка, отколкото на Плиска.
Църквата "Света София" е една от трите забележителности на Цариград - така го бяха кръстили дедите ми - "градът на царя". Чак след смъртта на Константин Велики променят името му. Всъщност към забележителностите трябва да причисля императорския дворец и кулата Галата, Хиподрума, Златната порта, крепостните стени. Само че на мене най-силно впечатление ми правеше огромната императорска библиотека, където бих стоял с дни, стига да беше възможно. В нея всеки път откривах нови и нови художествени и литературни съкровища, събирани и опазвани от векове, имаше спасени дори от опожарената Александрийска библиотека, която е съхранявала над 100-хиляди тома.
Константинопол е бил обявен за новата столица на римляните през 330-та година. Когато предците ми са поставили основите на Византион, те добре са разбирали неговото уникално местоположение. А огромните му крепостни съоръжения, издигнати от римляните, му осигуряваха защита при нападенията, които се бяха редували със завидна ярост през вековете. Град с голяма значимост, величие и слава.
Според преброяване през 565 г. в него тогава са живеели 60 хиляди, но броят им чувствително намалял след Юстиниановата чума, когато в някои дни са умирали по десет хиляди на ден и така около 40 процента от населението му се представило на Бога. Сега вероятно наближаваше същата цифра. Официалните езици в града на Константин бяха гръцки и латински. Ако не е бил Каназ у Биги Тервел, можеше не само тук, а и в цяла Европа да се говори на арабски език и официалната религия да е мюсюлманската. Да не забравяме каква силна армия са имали арабите по онова време, щом през 751 г. са нанесли съкрушителна победа над китайската армия при Талас и дори са се укрепили там.
Това, че дядо беше въвел християнството като официална религия, не означаваше, че преди това българите са били езичници. Да, имало е и езичници, ала от татко знам за някои славни предци, които също са били християни - като Каназ-кесар Аспарух, Каназ-кесар Тервел (обявен за светец от Римо-католическата църква под името Свети Крал Тривелий), най-големият син на Каназ у Биги Омуртаг - Енравота ( първият наш светец), Каназ у Биги Телериг, покръстен като Теофилакт, Каназ у Биги Сабин, Каназ-патриций Кубрат, който бил кръстен в Константинопол, Крал Кеан Велики... Навярно има и други, но под пластовете на отминалото време често остават затрупани важни подробности, дати, имена...
Разбира се, не всички наши владетели са приемали християнството. Още се разказваше как Каназ у Биги Крум превзел крепостта Средец, разрушил до основи старинния храм "Света София" и осъдил на посичане с меч около 6000 войници и още много мирни граждани - всички те християни. И как после пленил митрополита на Адрианопол Мануил, гръцките епископи Георги Дебелтски и Лъв Никийски, ученият Кинамон и други свещеници, но тях не убил, а ги отвел в плен и те тайно от него започнали да проповядват християнството дори в двореца. Гоненията продължили и при Каназ у Биги Омуртаг, макар да не можех да си отговоря защо е изписвал името си редом с християнски кръстове и с монограма на Христос, защо е сякъл монета, на която държи кръст и е с корона, върху която също има кръст."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 5 гласа
