Иван Стамболов освен автор на художествена литература е известен публицист и политически анализатор. Признат е за един от най-ярките представители на съвременната консервативна мисъл. След сборника "Картаген трябва да бъде разрушен" (2018 - 2013) сега излиза и неговото продължение - "Тънкият гласец на здравия разум" (2018 - 2020). Текстовете са публикувани в различни национални медии, но по жанр са по-скоро есета, отколкото статии. Формалният повод за тяхното написване са различни събития, вълнували обществото и заемали за различни периоди централно място в медиите и социалните мрежи. Към тях обаче е погледнато от общочовешка гледна точка и са аргументирани с богати исторически и библейски, философски и теологически препратки. В момента в начална подготовка е и третата част от поредицата публицистика на Стамболов с работно заглавие "Третата гледна точка". Освен на криминално-пародийните романи за гениалния детектив милиардер Янаки Богомил, новелите от "Додекамерон" и хрониките на клуб "Алкохол" Иван Стамболов е автор и на ръководството "Технология и философия на творческото писане".

"Предисловие

Не се плашете от дебелината на тези книги - знойни като Рубенсови нимфи. Сборниците с публицистика са като справочници, не е нужно да се четат от кора до кора като роман. Има си съдържание с добросъвестни заглавия - изберете си кратко четиво според моментното си настроение и душевно разположение.

Сборниците с публицистика са история в сегашно време, но при събирането на този съзнателно махнах най-злободневните текстове. Махнах ги по две причини: първо, защото след съвсем мъничко време ще станат неразбираеми, защото сюжетите ще се забравят, и, второ, защото в тях се споменават хора, често не с добро, а пък хората се променят. Ако днес си нахокал някого, догодина той може да се е обърнал и вече да е друг човек, но написаното остава. Така например съм отстранил всичко, що се отнася до местните избори през 2019, макар че ги следих професионално и написах доста статии за тях. От интересния институционален сблъсък между президента Радев и главния прокурор Иван Гешев е останал може би само един текст, и то съвсем умозрителен. Разбира се, всичко, което е отпаднало от книгата, все още може да бъде прочетено на sulla.bg.

И този път, както и в "Картаген трябва да бъде разрушен", статиите са подредени от нови към стари - най-новите най-отгоре като в папките на чиновниците. Така читателите с напредването на четенето не се доближават, а се отдалечават във времето, което си е интересно усещане. В предишната книга добавях и по няколко заглавия от медиите към съответната историческа дата, за да освежа спомена за контекста, но сега съм се отказал, защото, както вече споменах, оставих повече универсални текстове. Ако има нещо чак толкова забравено, ще го припомням в бележка под линия.

Новото преселение на народите

Мигрантът чука на вратата - та-да-да-даааа!... Цивилизованият свят ни кандърдисва да го пуснем. И защо да го не пуснем? Той най-вероятно само ще премине през нашата изостанала страна, за да отиде там, където го поканиха и където го чакат с плюшено мече. Но не гостоприемната покана е причина за миграцията. Нито лошото отношение на Ердоган към Европейския съюз, вариращо от люта омраза към Мицотакис до сдържана търпимост към Борисов. Не са причина и хилядите НПО, които по думите на гръцкия заместник-министър на миграцията Йоргос Кумуцакос "никнат като гъби след дъжд" - някои изпълняват абсурдни и финансирани кой знае от кой донор проекти като "Обучение на мигрантите за работа с медиите" (организацията "Рефокус" на някой си Дъглас Херман), а други НПО се занимават с откровено каналджийство и експлоатация. Защо? Защо е този апетит, нали т.нар. бежанци уж са бедни, уж са избягали само с дрехите на гърба си? Кое ги прави толкова икономически привлекателни, че около тях се заформя цяла индустрия?

Не, причината за преселението на народите не е нито малоумието на цивилизования свят, нито изнудваческата политика на Ердоган, нито лакомията на неправителствения сектор, известен още като "гражданско общество". Причината е в един процес, който физиката нарича "дифузия" - разнородните части в една система се стремят да се смесят, докато я направят хомогенна - ако пръднеш в единия край на стаята, рано или късно в другия ще замирише.

В днешно време истинското условие за миграцията е разликата в богатството, бързо видима с помощта на интернет. Мургавият младеж може невинаги да има какво да яде, но има денонощен достъп до световната мрежа, където гледа рекламите на западняците. Тези реклами внушават, че трябва да си последен глупак, ако просто не посегнеш да си вземеш от лъскавите джунджурии, щедро отрупали клоните на дървото на живота. Без култивирания от медиите копнеж по "качество на живот" миграцията надали щеше да съществува в такива епични размери.

И нека престанем да наричаме мигрантите бежанци. Бежанците стоят близо до домовете си, обикновено в най-близката съседна държава, с надеждата да се върнат в тях, когато опасността отмине; мигрантите, събрали първоначален капиталец, минават транзит през страни и народи, устремени към Германия, Швеция и други места с висок стандарт и щедри до безумие социални системи. Бежанците са преобладаващо жени и деца, а не боеспособни младежи и мъже."
Из книгата