С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
Пърси Джаксън е на път да бъде изхвърлен от училище... отново. И това е най-малкият от всичките му проблеми. Напоследък чудовища и древногръцки богове се пръкват навсякъде, вместо да си стоят по страниците на учебника му по литература. А за капак на всичко, изглежда, че е успял да ядоса някои от тях. Истинската мълния на Зевс е открадната и познайте кой е главният заподозрян. Сега Пърси има десет дена, за да открие и върне задигнатата собственост на повелителя на небето. За да се увенчае с успех подвигът му обаче, момчето ще трябва да направи малко повече от това просто да разбере кой е истинският крадец. "Ако си ... |
|
В този приказен роман са разказани приключенията на малкия, но храбър Лукчо, който се опълчва срещу тиранията на алчните владетели принц Лимон, барон Портокал, дук Мандарин, както във всяка приказка, доброто и справедливостта накрая побеждават. ... |
|
Разказана за деца. ... Тази книга е първи опит в нашата книжнина да се представи българската традиционна митология за деца. Тя е написана с дълбоко вълнение и синовна признателност към поетичното дарование на народа да разказва. Книгата разкрива онзи далечен и загадъчен свят от фантастични образи, който пленява, щом се докоснеш до него. Тя възвръща вечната младост на българската традиционна култура, буди усета за красиво и добро. Странните митологични образи – самовили и змейове, демони и орисници, съживени камъни и дървета, говорещи птици и животни, Крали Марко и хайдутка девойка, отдавнашни български воеводи и царе – ... |
|
История с два края."Хипу в морето е третата книжка от поредицата за доброто малко хипопотамче, родено с песен в сърцето. Този път новите приключения на Хипу са римувани стихчета от Галя Дара и имат два края! Да, правилно прочетохте, Хипу в морето има два края и детето само избира как да завърши историята. Ние от издателство Потайниче ви обещаваме, че ако досега не сте се влюбили в сладкия герой, то този път със сигурност ще се влюбите в него, благодарение и на красивите илюстрации на художничката Анна Цочева". От издателите "Хипу в морето е истинска находка в морето от детски книжки!" Силвия ... |
|
Художник: Светломира Минкова. ... Запознайте се с Фен и Бибит - деветгодишните близначки, които си приличат единствено по своята решителност! Те са открили начин да се пренасят в Приказната гора, където са половин кралски дъщери, имат уютна къщурка и много чудати същества за приятели. С Бебедо̀, умния и ловкия, помагат на катерицата с пауновата опашка и на бебето чубугубъл, гостуват на Изобретателя и на Лъва от кораба, срещат се с малко страшната Баба Дом-би-Дом. Фен, Бибит и Бебедо̀ често са и с бавното, но много силно Чуище. Какви проблеми създава една подлютяваща подправка, какво се случва на морския бряг, ... |
|
Някога, някъде, в едно градче живеели задружно симпатични хора. Всички те много си приличали. Само едно същество се различавало от тях - Хоботчо. От всички жители на градчето единствено то имало хобот. Всяка сутрин той отварял вратата си, излизал на прага и запявал своята песничка. "Моята първа среща с Хоботчо беше в едно българско село до реката Осъм - Александрово, където нощем изгряват огромни звезди, а сутрин рано те събуждат бодри гласове на птици. Където все ти се четат, слушат ти се и дори ти се съчиняват истории. И ето как една вечер, в която не ми се искаше да повтарям някоя от любимите стари приказки, за да ... |