Преводачи на култури. Унгарски свидетелства за Североизточна България от XX в.

Монографията е опит за представяне на фрагменти от многоликите образи на България и на българските земи според начина, по който през първата половина на двадесетото столетие са ги видели, почувствали и разбрали унгарци. Тя включва автори и текстове, които показват нестихващ интерес към пъстър в етнокултурно отношение район, какъвто е днешна Североизточна България (Шумен, Варна, Лудогорие, Добруджа).

Книгата провокира интереса към регионалните проучвания, етническите и религиозните общности на Балканите, както и към историята на унгарско-българските научни взаимоотношения. Като популяризира слабо познати, забравени и неизвестни данни (архивни документи, публикации, материали от теренни изследвания и др.), сред които и появяващи се на български език за пръв път, както и с предпочетения интердисциплинарен подстъп към тях, това изследване има своя влог към уплътняването на познанието за българските светове според представите на другите.

Подстъп
Предисловие

• За превода между културите. (Някои теоретични опори)
• Контекстът - исторически, идеен и културен
• Предходници

Добруджа и Лудогорието (Делиорман) в изследванията на Ищван Дьорфи
"Пътни скици" из земята на българите
Енциклопедично познание за България

• "Надеждна и автентична енциклопедия"
• По пътищата на "туранския свят"
• Образи на / от миналото

"Турската мисия" на Лайош Дьобрьоши в Шуменско и Лудогорието (Делиорман)
За фолклора на татарите от Североизточна България в изследванията на Ищван Мандоки Конгур

• "Последният куманин"
• Реликти от фолклора на татарите в Добруджа и в Русенско
• По следите на една детска броилка от Добруджа

В заключение
Приложения
Библиография
Резюме на английски език