Животът на Ян Матейко не е дълъг: той умира на петдесет и пет години. Но наследството, оставено от художника, е изключително голямо и е значимо не само за неговата родина. В своите огромни, ефектно режисирани батални и исторически композиции художникът постига впечатляващ драматизъм, изобилстващ с изразителни мизансцени и достоверни историко-битови детайли.
Освен всичко друго именно Матейко издейства реставрирането на катедралите Сукенице и Вавел, самоотвержено се бори с властите на Краков, за да бъдат запазени градските архитектурни паметници. Тъкмо той кара цяла Европа да заговори с уважение за краковската Академия за изящни изкуства,чийто директор е. Матейко обучава няколко десетки художници, създава няколкостотин картини. Изкуството му изиграва важна роля във формулирането на националното самосъзнание на поляците.
Още руският критик В. Стасов (1824-7906) пише за Матейко: "Ако този човек поживее по-дълго, сигурно ще дочакаме още много замахвания на могъщото му орлово крило". За съжаление земният път на полския художник се оказва кратък. Но неговото изкуство и днес не оставя равнодушен нито един зрител.
Рейтинг: 5.75 / 4 гласа 
