"Брам
Колумбия, Сан Антонио дел Текендама
Брам Кобке се прозя. Стоеше на покрива на небостъргача, издигащ се от ръба на каньона, и зяпаше малката статуя на Дева Мария 28 етажа по-надолу. И тя като него дежуреше в нощта. Охраняваше гърлото на дълбоката пропаст. Чаша от скални отвеси, които се втурваха далеч надолу, следвайки експлозията на водопада. Ако статуята оживееше и направеше няколко крачки наляво, щеше да стъпи точно върху печалната веранда на хотел "Дел Салто". Наричаха я Девата на самоубийците. Нали от каменния ѝ скут бяха скачали не един или двама... Да я съжали човек! Бе напълно безсилна пред волята на нещастниците, които игнорираха мълчаливите ѝ опити да ги спре и в крайна сметка политаха надолу към пенливата уста на Текендама. Защо избираха точно това място? Според местните - защото телата им се разтваряли долу, между студените чела на камъните, и никой никога не ги откривал.
Малко преди живото предаване да продължи, огласяйки каньона, Брам щракна с пръсти - само да не забрави да попита Сковгаард дали е осигурил достатъчно медицински екипи... При по-екстремните игри присъствието на спешна помощ беше задължително, така че не искаше издънки. Разбира се, че нямаше да го попита. Всичко щеше да е наред, както обикновено. Обърна се да види дали скъпата му колежка, психоложката Руна Равн, се е погрижила за изгорялата буква от електрическата табела на покрива. LUSORIUM светеше все така ярко и непримиримо.
Като изсечени в камъка, на плазмите, вградени в скални ниши по гигантските отвеси, се появиха лицата на водещите, а после и това на Марица Рохас. Досадна хомосексуална писателка и изследователка на свръхестествени феномени, която от години човъркаше в случая на хотел "Дел Салто". Колкото и да му беше неприятно, Брам нямаше как да я прескочи. Тя бе нужният антагонист в неговата игра - човекът, който всячески се опитваше да докаже, че мястото е прокълнато.
"...И така, за зрителите, които току-що включват на нашия канал, ето ни пак на живо от Лагуната на мъртвите! Излъчваме пряко от населения с духове бивш хотел "Дел Салто", който през 2014-а бе реновиран като музей на екологията, а наскоро - отново изоставен. Преди малко изпълнителният директор на известната ЛАРП организация Lusorium, господин Брам Кобке, наричан още Импровизатора, официално обяви последната вечер от "Метаноя". Хитовата ролева игра на живо, която изследва процеса на фундаментална промяна в начина на мислене. Онзи духовен прелом, при който убежденията на индивида претърпяват катарзис и той припознава нов модел на възприятие спрямо реалността. Дами и господа, дали трийсет заклети атеисти, напълно отричащи свръхестественото, след едномесечното си пребиваване в печално известния хотел "Дел Салто" ще решат, че духове все пак съществуват? И дали останалите трийсет участници в ларпа, действителните потърпевши от прокобата на мястото, ще излязат от сигурната прегръдка на високотехнологичния небостъргач и убедени в обратното, ще кажат сбогом на страха?!..."
Брам изпука врата си, скован от хладния, пълен с водни сачми вятър, и се разсмя: Девата може и да беше уморена, но не и той. Ако тук вилнееше зла сила, нека го повдигне на скрипец и свали кожата му! Още утре ще облече нова. Ще огъне ребрата на Земята и ще направи място за друга, своя Вселена.
"...Уважаеми зрители! Виждате обсадата на входа на хотела! Членовете на Братството - международната организация, която защитава правата на играчите по света, протeстират срещу опасната игра на Lusorium и препречват пътя на госпожица Рохас! Но ето я, тя успява да се измъкне... Госпожице Рохас, разкажете малко повече за тъмната история на сградата..." Изрязаното от сърповидни черни кичури лице на Марица Рохас засия. Изглежда, малката обичаше истории за духове, защото оживено заразказва за този 157-метров водопад с викториански вид и как през 50-те хотелът изпаднал в забвение, а смъртта станала най-редовната му гостенка.
Брам плъзна поглед по хидравличния мост, свързващ основата на небостъргача с жалкото хотелче отсреща. Опита да забрави за пропастта, която ги делеше, и си представи славните дни на "Дел Салто", елита на Богота и баловете под шампанското на водопада. Но после пред очите му отново изплуваха виденията на Раул Падиля... Като дългогодишен администратор на хотела, Падиля трябваше да познава проклетата сграда по-добре от трите косъма на голото си теме. Вместо това старецът се бе поддал на общата мания. И ако някога бе уволнявал всяка камериерка с по-развинтено въображение, днес той на свой ред бе убеден, че хотелът е обитаван от зли духове. През последните два месеца всеки път, щом Брам го канеше на разходка, Падиля не спираше да дърдори за левитиращи предмети, тайнствени стенания и драскане по прозорците. Разправяше как гостите се будели със синини или се хвърляли от Девата по средата на изречението, подтиквани от зовящите ги от пропастта гласове. В такива моменти малката дупчица в брадата на Падиля трепереше или се разширяваше от ужас и даже хлътваше още повече. Но колкото и да му се присмиваше, Брам не можеше да забрави деня, в който старчето му разказа за жената с кървавото лице."
Из книгата
Рейтинг: 8.75 / 4 гласа
