Най-хубавото на Париж? Че е град на читатели.

Вдъхновен от истинската история на Американската биб­лиотека в Париж по време на Втората световна война, "Парижката библиотека" е незабравим роман за силата на книгите.

Когато нацистите влизат в Париж, светът на Одил Суше вне­запно се преобръща. Заплашени са семейството ѝ, любовта и центърът на нейния свят - Американската библиотека в Па­риж. За младата французойка Библиотеката е не просто работното място на мечтите ѝ, тя е дом, в който открива приятел­ства, независимост и смисъл. По време на окупацията за Одил и колегите ѝ няма друг избор, освен да използват единственото оръжие, с което разполагат - книгите. Докато животът в Париж утихва, залите на Библиотеката кипят от живот - стотици томове се опаковат, за да бъдат изпратени на фронта, десетки други намират своя таен път до еврейските читатели, а в пе­риодичния отдел продължава да се събира малката групичка влюбени в литературата.

Библиотеките са бели дробове. Книгите са свеж въздух, който вдишваме, за да поддържаме ритъма на сърцето... да запазим надеждата жива - казва директорката на Библиотеката. Но когато войната свършва, Одил е изправена пред предателство, което дори книгите не успяват да заличат. Решенията, взети тогава, я преследват години по-късно на друг континент.

Обявена за една от най-очакваните книги на годината от "Library Journal" и "Goodreads", "Парижката библиотека" на Джанет Скеслин Чарлс е роман за изборите, които правим, и силите, които променят живота ни - любовта, приятелствата, книгите. Вдъхновяващ разказ за героизма, който понякога вирее на най-тихите места - библиотеките.

Джанет Скеслийн Чарлс проявява интерес към изумителната реална история на библиотекарите, които се опълчват на нацистките "Защитници на книгите", докато работи като програмна ръководителка на Американската библиотека в Париж. Романът ѝ "Парижката библиотека" е публикуван на двайсет езика. Джанет разделя времето си между Монтана и Париж.

"Обяснение в любов към Париж, силата на книгите и красотата на приятелството между поколенията."
Booklist

"Когато останах сама на двора, въздъхнах разочаровано. Може би трябваше да призная защо всъщност искам тази работа.
– Какво има, Одил? - попита професор Коен.
Обичах поредицата ѝ от лекции "Английска литература в Американската библиотека", които винаги се провеждаха пред препълнени зали. Наметната със знаковия си пурпурен шал, тя правеше обезсърчаващи книги като "Беоулф" достъпни, а лекциите ѝ бяха жизнерадостни и с щипка закачлив хумор. Присъствието ѝ беше обгърнато от облаците на скандалното ѝ минало, както и от люляковите нотки на нейния парфюм.

Казваха,че Madame le professeur произхожда от Милано. Примабалерина, отказала се от звездния си статут (и от скучния си съпруг), за да последва любовника си в Бразавил6. Когато се завърнала в Париж - сама, - тя учила в Сорбоната и като Симон дьо Бовоар, преминала l'agregation - почти невъзможния за вземане държавен изпит, за да преподава на най-високо ниво.
– Одил?
– Изложих се на интервюто.
– Умна млада жена като теб? Каза ли на госпожица Рийдър, че не си пропуснала нито една от лекциите ми? Иска ми се всичките ми студенти да бяха толкова прилежни!
– Не ми хрумна да го спомена.
– Напиши всичко, което би желала да ѝ кажеш, в благодарствена бележка.
– Няма да ме избере.
– Животът е битка. Трябва да се бориш за това, което искаш.
Представих си как се вкопчвам в госпожица Рийдър и я разтърсвам.
– Не съм сигурна...
– Аз пък съм - отсече професор Коен. – Да не мислиш, че старомодните мъже в Сорбоната ме наеха просто така? Здраво се потрудих, за да ги убедя, че една жена може да води курсове в университета. Вдигнах поглед. Преди забелязвах само лилавия шал на професорката. Сега видях стоманените ѝ очи."
Из книгата