"Само между другото ще кажа, че това "надстрояване" не се извършва по принципа на Хегеловото "снемане": всяко понятие не просто се вгражда в следващите, а запазва и самостоятелното си значение в аналитичната мрежа. Или бих казал, че зависимостта е по-скоро обратна на Хегеловото "снемане", защото става дума за редукция на "колективните" понятия до ядрото, от което всъщност се разгръщат. Надявам се, че това ще се види по-нататък. Тъй като социологията е "генерализираща наука", смята Вебер, категориите, с които тя оперира, трябва да бъдат генерирани като "относително празни откъм съдържание в сравнение с конкретната реалност на историческото", като за сметка на това "тя може да предложи по-голяма еднозначност" на своите понятия. На този фон се открояват две важни промени в сравнение с "Върху някои категории": 1) въвеждането на четворната типология на социалното действие според неговата смислова ориентация на понятието "социално отношение".
Четирите основания за типологизиране на социалното действие дават възможност за различни съдържателни закрепвания на действието в процеса на тълкуването му, явявайки се и основания за "легитимната валидност" на един или друг социален ред. Категорията "социално отношение" (основаващо се на минимум взаимност), от друга страна, позволява социалните взаимодействия да се схващат като квазиавтономни обективации на смисъл, което е значимо предусловие за въвеждането на следващите понятийни редове. Особена роля в този смисъл се пада на понятията "общностно обвързване" (Vergemeinschaftung), "обществено обвързване" (Vergesellschaftung), "обединение" (Verband). Двойката "общностно обвързване" - "обществено обвързване" заменя "общностно действие" и "обществено действие" (основни понятия в студията върху категориите от 1913 г.), подчертавайки процесуалността в характеризираните от тях социални отношения (което стимулира и предложения от мен превод на тези понятия на български). Заедно с това общностното обвързване е определено като "по-скоро" афективно и традиционно ориентирано, а общественото обвързване като "по-скоро" ценностнорационално и целерационално ориентирано. И макар така представената опозиция да доближава Вебер към предложената от Тьонис двойка "общностобщество", с начина си на употреба на понятията той избягва просветващата в труда на Тьонис онтологизация.
И така става възможно едно много по-нюансирано описание на социалните отношения: Повечето социални отношения обаче отчасти имат характера на общностно, отчасти на обществено обвързване. Всяко, дори и най-целерационалното и най-практичното по своя генезис или по намеренията си социално отношение - например между търговеца и неговия клиент, - може да породи емоционални ценности, надхвърлящи залегналата в основата му цел. Всяко обществено обвързване, което надхвърля актуалното действие на целевия съюз и следователно е предназначено да действа в дългосрочен план, което създава социални отношения между едни и същи лица, а не остава поначало ограничено до технически детайли - например общественото обвързване в едно и също военно обединение, в един и същи клас в училище, в една и съща кантора, в една и съща работилница, - проявява, макар и в най-различни степени, тенденция да се развие в тази посока. И обратно, социално отношение, чийто нормален смисъл е да бъде общностно обвързано, може да бъде изцяло или частично рационално ориентирано от всички или от някои участници. Доколко например едно семейно обединение ще се преживява от участниците като "общност" или ще се експлоатира като "обществено обвързване" варира в различни степени. Тук понятието ‘общностно обвързва не е съвсем съзнателно най-общо дефинирано и следователно обхваща съвършено хетерогенни факти."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 3 гласа
