Основни категории на социалната икономика - том 2

Книгата е част от поредицата "Varius" на издателство "Критика и Хуманизъм". Това е вторият от три тома ръкописи, които се издават последователно и които представят приноса на Макс Вебер, бащата-основател на социологията, към замисления от него мащабен проект "Основи на социалната икономика".

Първият том, "Фигури на културата. Фигури на властта", бе издаден в края на 2017 г. и представи отношенията между видовете общности, стопанството и правото през формиращата сила на политическите общности и посредничеството на "културния елит". Бъдещият трети том, над който се работи в момента, ще бъде посветен на "Веберовата социология на правото". Настоящият том представя за пръв път в пълен обем на български език класическите Веберови "Основни социологически понятия". Те са комбинирани с големия текст "Основни социологически категории на стопанското действие".

Уникалната констелация между социология и икономика, каквато представляват текстовете в тази книга, ни въвлича в генеративната сила на Веберовата мрежа от категории, която той разгръща, за да дешифрира взаимодействието между икономически ред и други "социални редове и сили" в хода на всеобщото рационализиране на социалния живот. Предложеният от Вебер синтез е един вид инструктивна логика за тълкуване на модерния капитализъм като "най-съдбоносна сила" в модерната култура и за проследяване на генезиса му от хетерогенни социално-икономически образувания.

Книгата е незаобиколимо четиво за социолози, икономисти, културолози, социални философи, политолози и всички, които се интересуват от генезиса на основни понятия на социалните науки днес.

"Само между другото ще кажа, че това "надстрояване" не се извършва по принципа на Хегеловото "снемане": всяко понятие не просто се вгражда в следващите, а запазва и самостоятелното си значение в аналитичната мрежа. Или бих казал, че зависимостта е по-скоро обратна на Хегеловото "снемане", защото става дума за редукция на "колективните" понятия до ядрото, от което всъщност се разгръщат. Надявам се, че това ще се види по-нататък. Тъй като социологията е "генерализираща наука", смята Вебер, категориите, с които тя оперира, трябва да бъдат генерирани като "относително празни откъм съдържание в сравнение с конкретната реалност на историческото", като за сметка на това "тя може да предложи по-голяма еднозначност" на своите понятия. На този фон се открояват две важни промени в сравнение с "Върху някои категории": 1) въвеждането на четворната типология на социалното действие според неговата смислова ориентация на понятието "социално отношение".

Четирите основания за типологизиране на социалното действие дават възможност за различни съдържателни закрепвания на действието в процеса на тълкуването му, явявайки се и основания за "легитимната валидност" на един или друг социален ред. Категорията "социално отношение" (основаващо се на минимум взаимност), от друга страна, позволява социалните взаимодействия да се схващат като квазиавтономни обективации на смисъл, което е значимо предусловие за въвеждането на следващите понятийни редове. Особена роля в този смисъл се пада на понятията "общностно обвързване" (Vergemeinschaftung), "обществено обвързване" (Vergesellschaftung), "обединение" (Verband). Двойката "общностно обвързване" - "обществено обвързване" заменя "общностно действие" и "обществено действие" (основни понятия в студията върху категориите от 1913 г.), подчертавайки процесуалността в характеризираните от тях социални отношения (което стимулира и предложения от мен превод на тези понятия на български). Заедно с това общностното обвързване е определено като "по-скоро" афективно и традиционно ориентирано, а общественото обвързване като "по-скоро" ценностнорационално и целерационално ориентирано. И макар така представената опозиция да доближава Вебер към предложената от Тьонис двойка "общностобщество", с начина си на употреба на понятията той избягва просветващата в труда на Тьонис онтологизация.

И така става възможно едно много по-нюансирано описание на социалните отношения: Повечето социални отношения обаче отчасти имат характера на общностно, отчасти на обществено обвързване. Всяко, дори и най-целерационалното и най-практичното по своя генезис или по намеренията си социално отношение - например между търговеца и неговия клиент, - може да породи емоционални ценности, надхвърлящи залегналата в основата му цел. Всяко обществено обвързване, което надхвърля актуалното действие на целевия съюз и следователно е предназначено да действа в дългосрочен план, което създава социални отношения между едни и същи лица, а не остава поначало ограничено до технически детайли - например общественото обвързване в едно и също военно обединение, в един и същи клас в училище, в една и съща кантора, в една и съща работилница, - проявява, макар и в най-различни степени, тенденция да се развие в тази посока. И обратно, социално отношение, чийто нормален смисъл е да бъде общностно обвързано, може да бъде изцяло или частично рационално ориентирано от всички или от някои участници. Доколко например едно семейно обединение ще се преживява от участниците като "общност" или ще се експлоатира като "обществено обвързване" варира в различни степени. Тук понятието ‘общностно обвързва не е съвсем съзнателно най-общо дефинирано и следователно обхваща съвършено хетерогенни факти."
Из книгата

Критика и Хуманизъм ООД
София, 1000
пл. Славейков 11, 4 етаж, офис 16
kx@kx-publishing.org

Кольо Коев
Генеративната сила на Веберовата мрежа от категории
Основни социологически понятия

• Понятие за социология и за "смисъл" на социалното действие
• Методически основания
• Понятие за социално действие
• Основания за определяне на социалното действие
• Социално отношение
• Типове социално действие: привичка и обичай
• Понятие за легитимен ред
• Видове легитимен ред: конвенция и право
• Основания за валидност на легитимния ред: традиция, вяра, правно кодифициране
• Борба
• Общностно обвързване и обществено обвързване
• Отворени и затворени отношения
• Представителна власт
• Обединение
• Доброволно договорени и наложени редове
• Административен и регулативен ред
• Предприятие, съюз, принуждаваща институция
• Власт и господство
• Политическо и йерократично обединение

Основни социологически категории на стопанското действие

• Стопанско действие
• Полезности, благо, услуги
• Видове стопанско действие
• Типични мерки на рационалното стопанско действие
• Видове стопански ориентирани обединения
• Средство за размяна, разплащателно средство
• Парична употреба и кредит
• Пазарът
• Формална и материална рационалност на стопанското действие
• Парично пресмятане. Домакинство/бюджет
• Придобиване, дейност по придобиване, капиталово пресмятане
• Натурално пресмятане, натурално стопанство
• Формална и материална рационалност на паричното пресмятане
• Пазарно стопанство и планово стопанство
• Разпределяне и свързване на продуктивните активности
• Техническо членене на продуктивните активности
• Техническо членене на продуктивните активности (продължение от І, срв. §16). . 231
• Социално разпределяне на продуктивните активности
• Апроприиране на шансовете за експлоатиране на труд (продължение от ІІ, срв. §18)
• Апроприиране на средствата за доставяне (продължение от ІІ, срв. §19)
• Апроприиране на разпореждащите продуктивни активности (продължение от ІІ B, срв. §19, 20)
• Експроприиране на отделния работник от притежанието на веществените средства
• Експроприиране на всички работници от средствата за доставяне
• Професия, разпределение на професиите, професионално членене
• Основни форми на отношенията на апроприиране и на пазарните отношения
• Калкулиращ оптимум на извършваните продуктивни активности
• Чуждо на пресмятането, комунистическо общностно обвързване на продуктивните активности
• Капиталови блага, капиталово пресмятане
• Видове опосредяване на покупко-продажбата на власт за разполагане
• Форми на търговия
• Банки, финансови сделки
• Условия за най-висока формална рационалност на капиталовото пресмятане
• Типични посоки на "капиталистическата" ориентация на придобиването
• Парична система на модерната държава
• Пари в циркулация: ограничени пари
• Банкноти
• Формална и материална валидност на вида пари
• Средства и цели на паричната политика
• Отклонение върху държавната теория за парите
• Извънмонетарно значение на политическите обединения за стопанството
• Редът на финансиране на политическите обединения
• Обратно въздействие върху структурата на частните стопанства
• Влияние на икономическите интереси върху изграждането на обединения
• Финалната движеща сила на стопанското действие. Форми и източници на доход