Годината на бягствата

В рамките на една година, наситена с изпитания, трима млади мъже и една незабравима жена предприемат бягство от трудното си минало към надеждата за нов живот. Благонадеждният Автар пристигна в Англия със студентска виза, след като продава единия си бъбрек. Тайната му го задължава да закриля младия и наивен Рандип, мигрирал с уредена брачна виза в опит да подпомогне семейството си след нервния срив на своя баща.

След като прекосява цяла Азия и Европа, в Шефилд се оказва и Тарлочан, мълчалив млад мъж от кастата на недокосваемите, напуснал Индия, след като близките му са избити от религиозни фанатици в Бихар. В Англия ги очаква една незабравима жена, набожната Нариндер от традиционно сикхско семейство, превърнала своя религиозен дълг в средоточие на живота си, ала принудена от шемета на непозволената си любов да преобрази себе си с покоряващо великодушие и непоклатимо благородство.

Бягства от трагедията към мечтата, от Дарвинова борба за оцеляване към уютно и спокойно съществуване, от предразсъдъците и расизма към изконното човешко достойнство. Бягство от омразата към обичта: към другия, към себе си, към себе си като друг. Бягство от мръсния под на една закусвалня към края на един континент, където се срещат три морета, а Луната е тъй огромна и тъй близо, че сякаш можеш да я докоснеш.

Бягство в овладяната дълбока емоция и щедрата емпатия на света, създаден от въображението на Санджив Сахота - непритворен и незабравим.

Носител на Европейската награда за литература. В краткия списък за наградата "Ман Букър". Най-добра книга на годината според класациите на "Washington Post" и "Boston Globe". Награда "Анкор" за най-добър втори роман. В списъка на най-добрите романисти според списание "Granta"

"Можете само да се оставите - с наслада - на въздействието на този роман."
Салман Рушди

"Той заговори безизразно, сякаш далеч от думите.
– Къде беше Бог, когато ме подпалиха?
– Моля те, Точи.
– Когато разпориха корема на сестра ми?
– Точи.
– Когато отрязаха топките на петнайсетгодишния ми брат?
Сълзите ѝ се търкаляха по бузите.
– Не знам. Наистина не знам.
– Къде беше твоят Бог, когато не можех сглобя телата на накълцаните си родители?
Тя слезе по стълбите и влезе в кухнята. Опита да светне - нуждаеше се от светлина, защото мракът запушваше гърлото ѝ - но нищо не се случи. Тогава вода... Изгълта цяла чаша, едва дишаше, докато изливаше в мивката остатъка. Обърна се колебливо, сякаш се страхуваше от онова, което я очаква. В стаята цареше покой. Часовникът я осведоми, че е дванайсет и четвърт. Щорите чертаеха клетка на стената. Тя провери сребристата кутия в чекмеджето за приборите - беше празна. Поразтърси се под мивката и намери пакет свещи, запали една от газовия котлон и я остави върху червена чинийка насред масата. Седна. Свещта придаваше на стаята старинна изтънченост. Нариндер затвори очи, сведе глава и долепи длани върху обикновената дървена маса. Усещаше как дъхът ѝ трепти в тялото. Аз съм прахът в твоите нозе. Аз съм прахът в твоите нозе. Не Го чуваше. Аз съм прахът в твоите нозе. Аз съм прахът в твоите нозе. Не. Не Той, той, никой, нищо. Само черна тишина и мъртвешка празнота. Ръцете ѝ трепереха. Опита отново. Не можеше. Птици прелитаха покрай рамото ѝ и се блъскаха в стената. Река рукна от гърдите ѝ. Думите пресъхнаха.

Нариндер вдигна пръсти към главата си, към тюрбана. Свали го и го положи върху масата. Свали фиба близо до шията си и остави и нея на масата. После издърпа и следващата фиба и така, фиба по фиба, шнола по шнола, докато косата ѝ плисна на вълни, освободи се, разви се, спусна се. Чу го по стълбите, вече разтваряше мънистата, стоеше на прага. Тя впери поглед в него, кръстосала ръце през гърдите си, все едно е гола. Пламъкът на свещта озаряваше дългата ѝ коса. Той приближи, коленичи до нея и положи глава в скута ѝ. Усети нежния допир на ръцете ѝ и двамата се разридаха за всичко, което бяха изгубили."
Из книгата

Ай Си Ю ООД
София, 1111
ул. Хубавка № 8
office@icu-bg.com