"– Бъдни вечер е! - извика Ив Пилкинс.
– Има предостатъчно други, които искат работата, Ив - отвърна шефката ѝ Серина Уайтлоу и погледна Ив с такова презрение, че тя се запита за стотен път този ден дали Серина не съжалява, че я е назначила и не си търси извинение да я уволни.
– Но рожденият ми ден е на Бъдни вечер.
Серина сви рамене, облечени в бяла коприна, и вдигна очилата си с рамки от коруба на костенурка на русата глава.
– Вече никой не се интересува от подобни неща.
Ив не беше сигурна дали Серина говори за рождения ѝ ден или за Коледа, но се страхуваше твърде много, за да попита.
– Ако не накараш Едуард Прийст да предаде книгата, виновната ще си ти. Обясни го на прощалното парти, когато освободим и теб, и всички останали.
Днес беше един от онези дни на работа, когато Ив се питаше дали не трябва просто да избяга и да открие кафене или пекарна, както правят в любовните романи, които издателството публикуваше, но след това си спомни, че нито умее да пече, нито да работи с кафемашина. Можеше единствено да чете книги, да свири на електрическа китара и да опакова подаръци.
Какво можеше да отговори Ив на тези думи? Двеста работни места зависеха от тази книга. Това беше ли изобщо вярно? Много добре знаеше, че книгите на Едуард Прийст докарват луди пари на издателството. Произведенията му се продаваха по-бързо от всяка друга книга за възрастни и макар да не бяха по вкуса на Ив, тя се възхищаваше на отдадеността му да проучва и на безкрайния процес по написването на подобни дебели томове. Само че Едуард Прийст не даваше интервюта и не общуваше с друг от редакцията освен със Серина Уайтлоу - и то единствено по телефона. За Едуард Прийст знаеше само, че той е разплаквал всички останали асистент-редактори, тъкмо затова Серина лично се занимаваше с него.
– А ти защо не отидеш? - попита предпазливо Ив и Серина ѝ отправи поглед, който щеше да превърне всеки друг в желеподобна каша, но Ив беше оцелявала и преди, така че нямаше да се даде и сега.
– Защото заминавам за Ню Йорк за Коледа - заяви гордо тя. – Едуард има прекрасно провинциално имение в Нортъмбърланд - доста изискано, струва ми се, - но с тези важни особи човек очаква нещо впечатляващо. Очевидно съпругата му го е купила и, както разбрах, искала да се прави на грандама. Освен това чух, че тази работа ѝ омръзнала твърде бързо.
Когато Ив прочете Дяволът носи Прада, тя реши, че звучи като документална книга. Променяш имената и модата на издателска дейност, каквото беше работното ежедневие на Ив в Хеншо и Карлсън. Уж всичко беше наред - което означаваше, че Серина няма да се занимава с нея, но на следващия ден ѝ се разкрещяваше, че не е запомнила, че бялата блуза от Каролина Херера чака да бъде взета от химическото чистене. Нямаше никакво значение, че Ив не помнеше да ѝ е казвано, че блузата е на химическо чистене и трябва да бъде взета. Тя провери съобщенията, имейлите и телефонния секретар, но за никаква блуза не се споменаваше. Накрая Ив се извини и работи до късно, за да довърши редакцията на книга, за което Серина щеше да си припише заслугата.
Младата жена не се вслушваше в клюките, които Серина разпространяваше. Шефката ѝ беше крайно недискретна, когато ставаше въпрос за авторите, но пък не можеше да каже почти нищо за Едуард, освен онова, което всички можеха да прочетат в интернет. Едуард беше женен за бивш супермодел от Америка, двамата имаха дъщеря на около седем според статии в списания, които Серина ѝ изпрати по-късно. На Ив ѝ се прииска да се разплаче и да напусне или пък да напусне и тогава да се разплаче, но вместо това посегна към телефона си и се скри в банята. Свали капака на тоалетната, затвори вратата и набра майка си. Телефонът звънна и Ив погледна екрана, когато лицето на майка ѝ се показа.
– Здравей, сладурче - започна тя. – Бях навън, хранех кучетата, преди да тръгна за работа. Наред ли е всичко?
Дона Пилкинс беше осиновила четири кучета и продължаваше да се оглежда за още. Намираше ги по улиците, наблюдаваше ги как просят храна или лаят по автомобили и автобуси, докато шофираше автобус 23 през Лийдс. След като смяната ѝ свършеше, тя се връщаше, за да спечели доверието им с нежност и лакомства. Те, изглежда, много обичаха нейните кюфтенца, което беше напълно разбираемо, защото тя бе наследила рецептата от баба си, която все повтаряше, че слагала сос Уорчестър, който ги правел толкова неустоимо вкусни. Очевидно кучетата бяха съгласни, защото тя бе спасила дванайсет и бе задържала четири.
Ив усети как сълзите ѝ потичат.
– Не мога да се прибера за Коледа - изхлипа тя.
– Какво? Защо?
– Серина ме кара да работя, да отида до дома на един автор и да редактирам, докато той работи. Ужасно е! Не, тя е ужасна.
Дона въздъхна:
– Мили боже, колко гадно отношение, при това на рождения ти ден. Ти каза ли ѝ, че имаш рожден ден на Бъдни вечер?
– Мамо, нея не я интересува. Тя не се интересува от когото и да било освен от себе си. А пък тя заминава за Ню Йорк. Идва ми да напусна.
– Не можеш ли да се прибереш поне за деня? - попита Дона.
– Серина каза, че той щял да работи на Бъдни вечер. Човекът е работохолик, но поради някаква причина е изостанал с книгата. Не знам. Ще ме заврат в стая за прислугата и той ще ми изпраща страници, които трябва да редактирам, а след това ще ѝ ги изпращам на нея, за да провери работата ми и да види как е структуриран текстът, което е обратното на начина, по който обикновено работим. След това трябва да ги изпратя на коректора, който пък ще ги изчете и екипът ще ги подготви за печат. Всичко е толкова сгъстено, че не знам дали изобщо ще се получи, но Серина каза, че двеста човека разчитали на мен, за да не останат без работа.
– Тогава ще празнуваме Коледа, когато приключиш с работата и си дойдеш вкъщи.
Ив долови разочарованието в гласа на майка си, но също така и непоколебимостта ѝ. Дона Пилкинс беше най-силната жена, която познаваше, и най-ентусиазираната ѝ поддръжничка.
– Не, мамо, момчетата ще бъдат съкрушени.
По-малките братя на Ив, Гейб и Ник, бяха на петнайсет, страхотни момчета, обърнали гръб на тийнейджърските клишета, бъбриви, забавни, активни участници във всички семейни събития.
– Татко ще побеснее - подхвърли тя.
– Ще говоря с него. Все ще измислим нещо, сладурче. Винаги се получава - отвърна ведро Дона и Ив разбра, че тя говори сериозно.
Последния път, когато Серина Уайтлоу ѝ извъртя подобен номер, беше, когато каза, че няма да даде на Ив почивен ден, за да отскочи до Лийдс и да види баба си, преди да почине. Бащата на Ив, Сам, беше готов да позвъни в профсъюза на транспортните работници и да организира стачка на автобусите, докато на Ив не ѝ бъде позволено да се прибере у дома."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
