"Тази книга е за теб, Джакс.
Ти си моето слънце.
Пролог
Глобусът се върти пред нас и страните преминават в неясни очертания пред очите ни. Роузи трябва само да го спре с пръст, но знам, че няма да го направи. Няма да вземе толкова важно решение, оставяйки се на нещо така лекомислено като съдбата.
– Хайде, Роузи, какво чакаш? - не мога да не я предизвикам аз.
Тя отвръща наситено сините си очи.
– Знаеш ли, просто... струва ми се прекалено рисковано. Ами ако го спра на Антарктида или нещо такова?
– Антарктида със сигурност има нужда от временна книжарница толкова, колкото и всяко друго място - засмивам се аз. – А няма ли да се влюбят в ръчно направените ти блендове чай, които ще стоплят премръзналите им сърца! - добавям аз. Огромното удоволствие да живеем в кемпери е, защото имаме свободата да отидем където поискаме. Но Антарктида може да е малко прекалено далече...
Преди да успея да кажа още нещо, Роузи се втурва към дъното на вана.
– Почакай! - казва тя и ми се усмихва, обърнала глава назад, а аз разбирам, че през цялото време е имала план за следващия етап. Мога да заложа последните си пари на това, че има подробно разписание за следващото ни пътуване с нашите кемпери магазини. Истината е, че се доверявам на Роузи да ни поведе по правилния път. Тя е разумната, докато аз съм прекалено непредсказуема, за да взимам правилните решения за живота. Аз със сигурност щях да се доверя на глобуса, и то вероятно след прекалено много вино.
– Та-раа! - възкликва тя и изскача иззад розовата завеса, която отделя спалнята от дневната.
Аз поклащам глава и се разсмивам. Върху безупречната бяло-руса коса на Роузи стои пухкава синя барета. Сигурна съм, че има и същия шал, а също и разговорник, скрити някъде.
– Във Франция ли отиваме?
– Oui, oui! - Тя измъква втора барета иззад гърба си и ми я подхвърля. – Наречи ме побъркана, но имам чувството, че там ще се случат хубави неща. Това е една толкова романтична страна. Представям си как любовта разцъфтява там.
– И това е причината да избереш Франция? - извъртам очи аз. – Мислиш, че ще се влюбя в някой мрачен французин?
Тя свива рамене.
– Направих малко проучване...
– Интересно. - Когато Роузи каже, че е направила малко проучване, значи, че няма да мога да се измъкна от каквато и побъркана идея да ѝ е хрумнала без борба.
– ... и тези мрачни французи, за които говориш, обожават литературата!
Чакам по-подробно обяснение, като например, че бизнесът ни ще процъфти, но нищо такова не идва.
– Това ли е всичко? Понеже някакви французи обичат да четат, ти смяташ, че там ще е страхотно място да прекараме една година като "Живеещи във ванове"? Цялото ти решение се основава на това? - Малко е необичайно дори и за Роузи.
– Като го казваш така, звучи нелепо! - Страните ѝ пламват. – Но те не просто обичат да четат, това е в кръвта им, точно както и при теб! Французите живеят и дишат думите и се възхищават на креативността. Също така има магазини за сирена, а кой не ги обича?
Аз повдигам вежда.
– Аз харесвам магазини за сирена. И сладкарници.
– Особено сладкарници. Добре, значи ще го направим? Ще напуснем фестивалната верига и всичко, което познаваме, и ще опитаме късмета си във Франция...?
– Какво имаме да губим? - отговарям аз. – Ако не се получи, ще се върнем у дома...
Но няма начин да се влюбя, освен ако не става въпрос за френски обяд с три ястия. За това мога да отворя сърцето си."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
