Съставител: Иван Дулов.
Оставащото е това, което идва от миналото, което е завещано от миналото, а Ставащото е това, което ще бъде в идното (a venir) - това, което ще стане. Между тях (минало и бъдеще) се разполага предаването. Бъдещето не е гарантирано като автоматично и механично идващо след миналото и настоящето, а бива активно, чрез процеса на предаването (трансмисията), в случая - предаването на психоанализата. Можем да кажем, че именно това бъдно (venir) е несигурно, и че то (бъдното) отваря едно поле, в което се поставя въпроса за субективността, пред която ни изпратя психоаналитичната практика, във всяка различна епоха. Това е един потенциален залог, а също така и предизвикателство - психоанализата на бъдещето е свързана, според мен, и с процеса на нейното предаване. Всичко това има отношение към текста - това, което остава е фондирано в отношението спрямо текста. Как да четем текстовете (на
Фройд и на
Лакан, а и на другите психоаналитици - техни ученици)? Какво означава изобщо да четем психоаналитични текстове? Как се чете и как се тълкува?
Ето два цитата от текстове от сборника, илюстративни за част от залозите, очертани от посланията на текстовете:
"Психоанализата.... (може да бъде разглеждана и като) поле за предаването на това, което се вписва отвъд събитието и отвъд историята."
"Предаване на остатъка, ето за това става дума."
(О)Ставащото е именно това, което се предава. Можем да мислим за него, като за частица от Реалното, но частица със специален, особен статут. Подобен специален статут има и самата инстанция на буквата, както ни е посочил Лакан. И въпреки, че обграждането на Реалното (Лакан) ни показва, че никога не можем да схванем истински обекта, нашият подход към него от различни ъгли на контекстуални перспективи се осъществява чрез мислещ субект, който черпи от концепции.
Текстовете в представеният сборник държат сметка именно за различни контекстуални перспективи, представяйки ни основополагащи аспекти от психоаналитичният праксис, като: мястото и важността на езика; ролята и значението на текста и на писането; фактора Време и значението на последействието (Nachträglichkeit); предаването и диалектиката на отпадане-остатък (бихме казали още загуба-завет); представянето на различни артикулации и невъзможността за артикулиране на елементи от категориите.
Книгата е част от поредицата
Психоанализина издателство
Център за психосоциална подкрепа.
Д-р Андре Мишелс е френско-люксембурски психиатър и психоаналитик, който работи тясно с АБПП от 2008 г., изнася лекции в София, участва във формирането и супервизирането на български аналитици и работни групи. Заедно с Клод-Ноел Пикман е един от двамата гост-лектори и водещи на работните срещи за изучаване на семинарите на Жак Лакан, организирани от АБПП. През 2019 г. изнася публична лекция в СУ Св. Климент Охридски на тема: Оскар Уайлд, между наслада и истина. Почетен член на АБПП. Член на Espace Analytique - Paris.
Книги 
Рейтинг: 6.40 / 5 гласа 
