Неочаквано Сандра получава покана от най-добрата си приятелка от училище с предложение да съберат старата банда - и то не къде да е, а в луксозна вила на слънчевия хърватски остров Лошин, изпъстрен с благоуханни цветя. Има и още един повод за вълнение - там тя ще види за пръв път от години голямата си ученическа любов.

Никой от приятелите не води успешния живот, който си е представял. Всеки крие тайни, от които се срамува. Но благодарение на времето им заедно, прекарано в изследване на едно изумително райско кътче, много тайни ще излязат наяве. А спиращата дъха красота на острова, дългите излети в гората и живописните разходки с лодка сякаш могат да разпалят огъня между Сандра и Нилс отново.

"Заедно на слънчевия остров" е очарователна история, наситена с приключения, изненади, морски бриз и слънчеви лъчи.

София Каспари обича да пътува и е живяла в Аржентина, Ирландия и Франция. В момента живее на село със съпруга си и двамата си малки синове.

"През първия ден на ваканцията Алекс се събуди рано и за изненада на майка си влезе в кухнята малко след седем и половина. Сандра вече си беше направила кафе и даже бе купила топли хлебчета, но дъщеря ѝ не ги удостои с поглед. От известно време не закусваше, или поне не с майка си.
– Какво ти става? Мислех си, че през ваканцията тийнейджърите спят поне до обед - опита да се пошегува Сандра, но не успя да разведри обстановката. Напоследък всеки разговор с Алекс беше като разходка из минно поле.
– Не ме ли искаш тук? Тогава ще си ида в стаята! - изръмжа момичето, направи си чаша черно кафе и се стовари тежко на стола.
Носеше дълга черна тениска и преголеми розови пантофи от изкуствена кожа с дълги странни
нокти, които шляпаха - шляп, шляп, шляп - по паркета.
Сандра въздъхна дълбоко.
– Нищо лошо не исках да кажа. Искаш ли чаша вода с лимон?
– Каква е тая гадост? Гладна съм!
Сандра усети как в гърдите ѝ се надигна гняв, но се постара да го преглътне. Напоследък Алекс беше непредвидима. Непрекъснато избухваше и всеки ден си променяше предпочитанията. Пубертет, каза си обезкуражено Сандра - времето, когато тийнейджъри и родители не се понасят. Остави чашата в шкафа и тресна вратата. И тя самата невинаги съумяваше да се овладее.
– През последните седмици всеки ден пиеше от "тая гадост".
Браво, Сандра, дръж се като възрастна! Алекс гледаше мрачно в празното пространство.
– Може би, но нямаше никаква полза...
Сандра преглътна забележката, че водата с лимон се е оказала безполезна, защото Алекс всеки ден се тъпче с невероятни количества чипс. Дъщеря ѝ посегна към "Бригите" и се зачете в някаква статия, докато отпиваше на малки глътки черно кафе и се мръщеше отвратено. Съвсем ясно ѝ личеше, че не понася кафе без мляко, но готините момичета от класа ѝ твърдяха, че го пиели само черно. Сандра извади пресните хлебчета от плика, донесе мед, мармалад и масло, сложи и чинии. Алекс грабна едно хлебче и го намаза дебело с мармалад от боровинки. Докато ядеше, си омаза устата и пръстите и отново заприлича на дете. Сандра също си намаза едно хлебче. Закуската мина в мълчание.
– Какво смяташ да правиш през ваканцията? - попита учтиво Сандра.
– Отде да знам - изръмжа Алекс с пълна уста и посегна към второ хлебче.

Сандра пийна малко кафе с мляко.
– Ще отидеш ли при баща ти? Говорихте ли вече по темата? - продължи с въпросите майката.
– Нямам представа, нали ти казах! - Алекс я погледна обвинително. – Той сигурно предпочита да се гушка с оная...
– Попитай го все пак.
– Да, може да го попитам.
– Ако искаш, ще отидем на излет - предложи Сандра.
Алекс я погледна изненадано.
– Вече не съм бебе, мамо.
– Увеселителен парк? Приключения в планината? Винаги си ги харесвала.
– Да не искаш да ме качиш на въртележката? - Алекс направи гримаса, стана и се запъти към вратата. – Лу е още тук. Ще си прекарвам дните с нея, преди да замине със старите.
– Алекс!
– Добре, добре, с родителите си.
Сандра кимна. Лу и Алекс се бяха запознали в началото на осми клас и оттогава бяха неразделни. Майката все още не беше сигурна дали Лу е подходяща приятелка за дъщеря ѝ, но не намираше разумни доводи против. Лу си боядисваше косата зелена и често разправяше как след десети клас щяла да напусне училище. На кого му трябва да се мъчи до дванадесети клас? Сандра никога не си беше помисляла, че Алекс ще откаже да вземе матура. Беше добра ученичка, въпреки че не се напрягаше много."
Из книгата