"По облеклото си Пол Луи малко приличаше на баща си, както и по своите вкусове и наклонности. Той беше висок, млад човек на около двадесет и три години с късо подстригани гъсти коси, с отворено лице и неголяма руса брадичка във вид на подкова, която наистина му придаваше приликата с някой янки. Той току-що бе взел бляскаво своите последни изпити и получил диплома за граждански инженер. От неговото едногодишно пребиваване във 2-ия линеен полк, преди още да постъпи във Висшето училище за изкуство и индустрия, той успя да запази строгия си вид и сдържаност, присъщи на войника. Без да се гледа, обаче, на този очебиен контраст, който съществуваше между бащата и сина, те се обичаха до обожание и във всеки момент бяха готови да пожертват един за друг своите вкусове и наклонности. Същото се случи и сега. Пол Луи се мъчеше, по какъвто и да е начин, да убеди баща си да заминат за Италия. Господин Глоаген, макар и да имаше в душата си желание да изпълни молбата на сина си, все още даваше вид, че предпочита пътешествие в Англия.
— Имайки за цел нашето пътуване в Италия, ние ще минем през Сен Готард и ще имаме възможност да разгледаме какво става там - отбеляза Пол Луи.
— Нима мислиш, че във Великобритания не ще се намери нещо интересно за мен? - възрази бащата.
— А древните римски лагери, а древните Британски и Единбургски музеи? О, да! Това е повече от достатъчно, за да ни занимае през цялото време на пътешествието.
— Казват също, че новата железопътна линия в Специя е доста интересна - оживено забеляза Пол Луи. Този великодушен спор можеше да продължава още дълго, ако техният слуга Баптис не се бе решил, значително по-силно от първия път, да повтори думите:
— Господарю, има писмо!... Неизвестно откъде...
— Не се безпокой, любезни мой, за това. Аз ей сега ще узная откъде е - с приветлива усмивка каза г-н Глоаген. Но понеже Баптис все още стоеше в недоумение, не знаейки какво да прави, господарят му направи знак да излезе. Обаче по израза на баптисовото лице се разбираше, че голямо любопитство беше завладяло душата му.
Той едва се скри зад вратата и отново се появи с друг поднос в ръка, като с особено усърдие започна да прибира приборите от масата и да ги поставя в бюфета. В това време г-н Глоаген успя да отвори писмото и пробяга по него с очи.
— Калкута - извика той, — дявол да го вземе! Кой ли ми пише оттам? - промърмори г-н Глоаген полугласно, а след това произнесе високо:
— Ето ти новина! Полковник Робинзон, моят зет, се е осмелил да предаде Богу дух и да ме назначи за опекун на децата си. Като че ли сняг се изсипа на главата ми. И на какво прилича всичко това? Човек, когото нито веднъж не съм виждал през живота си и от когото съм получил само едно писмо преди тринадесет години! В това писмо той ми съобщи за смъртта на моята бедна
сестра..."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
