Изгнаник

Изгнаник Лев Пучков Времетраене: 1:11 мин. Дан Симънс Времетраене: 1:40 мин. Олга Токарчук Времетраене: 2:11 мин. Кристин Хана Времетраене: 1:31 мин. Как се думаше у нас Цветелин Янев, Веселина Веселинова Времетраене: 1:12 мин. Разбери скритите таланти на твоето дете Веси Веселинова Времетраене: 1:03 мин. Арт терапия в помощ на детската реч Любниела Дойчинова-Иванова Времетраене: 1:01 мин. Добре изживян живот Д-р Гладис Макгари Времетраене: 1:03 мин. Детско психично здраве. Сборник текстове Ваня Матанова Времетраене: 1:08 мин. И тълпата полудя Сюзън Елизабет Филипс Времетраене: 1:06 мин. Съм Дойчин Кършовски Времетраене: 0:52 мин.

Среднощният кървав сблъсък между момчетата от клуб "Патриот" и кавказките бандити завършва с трупове. Дима и Федя са обявени за федерално издирване, а освен това няколко казакски клана са обявили внушителна парична награда за главите им. Двамата учители от провинциалния руски град се превръщат в изгнаници и са принудени да бягат, като към тях доброволно се присъединяват Лена и Борман. Бегълците се укриват в покрайнините на Москва и извършват наказателни акции с подкрепата на нелегални националистически организации и тайни благодетели.

Укриващите се патриоти се ползват с огромен авторитет в средите на върлите противници на произвола на мюсюлманските преселници от бившите съветски републики. Затова именно на тях се пада да поведат мащабна акция срещу чуждите натрапници в общежитието на училище "Розенбаум". Към операцията се присъединяват и членовете на други патриотични клубове. Наказателната акция обаче прераства в страховито кърваво клане. За изгнаниците вече няма път назад, а бъдещото им готви само още по-жестоки сблъсъци.

Втора книга от трилогията "Нация" от Лев Пучков.

"Работа", която си бяхме набелязали за днес, беше някой си Хусейн. Хубаво именце, нали? И сега отивахме на гости точно при него. Този млад талант заедно с цялата си банда се бе позиционирал в Градинката на победилата толерастия (за онези, които не познават добре Москвачхала, ще кажа, че това се намираше почти в самия център на столицата до помпозното съоръжение, известно сред народа като Чупол Каси).

Въпросният Хусейн не беше забележителен с нищо особено - ограбваше младежите, които се разхождаха, оправяше внезапно възникнали проблеми, вършеше дребни хулиганства - изобщо беше типичен дребен беладжия, както и повечето му подрастващи съплеменници. Различаваше се от последните само с това, че вършеше тези неща в центъра на бившата руска столица и никой не го закачаше, понеже според слуховете Хусейн беше роднина на някакъв високопоставен нехранимайко, който умело бе успял да скокне от овчето пасище на някакъв висок стол на "Стария площад“. Не е зле, нали? Нещо като финално па от джигтовката - стартираме във високопланинския аул, финишираме в елитния ешелон на номенклатурата и моментално домъкваме целия си клан в столицата. Понеже в наше време планинските дечица са много палави, затова нека да палуват някъде наблизо, та да ги държат под око и под прикритие. Иначе в родното им място и в руските работнически покрайнини ще вземат случайно да ги убият и изобщо няма да попитат кой в каква поза и на какъв стол седи и какъв цвят е ламборджинито му.

Възниква справедливият въпрос: какво ни интересуваше този млад чобански талант? Веднага отговарям: мен и Федя изобщо не ни интересуваше. Това беше инициатива на Лена, всъщност както и всички наши развлечения в свободното ни време през последните три месеца. В това отношение при нас всичко беше планирано и нямаше никакви импровизации - с напредването на "обработката" персоните в черния списък на Лена постепенно отпадаха, тъй че в момента при нас тоя тутманик беше на първа позиция.

В името на справедливостта трябва да отбележим, че той напълно заслужено заемаше съответното място в списъка. Напоследък лудориите на този славен дръвник придобиха подчертано злонамерен контекст - избираше най-плашливите руски хлапаци, слагаше ги на колене и ги караше с цяло гърло да врещят: "Славяните са мухльовци" и "Командва Чечня!". И по традиция цялата тая благодат се снимаше с камера и сетне се качваше в интернет. Виждали сме ги тия видеа. Безвкусни и еднообразни, а сценарият винаги беше един и същи - избираха жертвата, Хусейн със страховит глас изреваваше: "На колене, инак ще те заколя!!!", и я караше да скандира посочените по-горе лозунги.

И знаете ли - успяваше, те заставаха на колене и покорно скандираха. Дали имаше реакция? Не, не че всички гледаха настрани, реакция имаше, но доста слабичка. Например тук, при нас, хората от интернет понякога се възмущаваха, но по инерция, някак вяло, без кой знае каква експресивност просто защото на такива неща май трябваше да се реагира.

Освен това някои аналитици предполагаха, че Хусейн и приятелите му можеха да се забавляват по този начин колкото си щат, тъй като домораслите специалисти по юридизъм (да не се бърка с мюридизъм, това е ария от друга опера) твърдяха, че в тези лудории няма нищо престъпно. Всъщност те не прерязваха гърлото на никого и не биеха никого, а пък в Наказателния кодекс на Русия нямаше член за насилствена принуда към публични изявления с неутрална характеристика. "Славяни" беше безлично и неясно, а пък колкото до "Командва Чечня", ами да е жива и здрава, нека да си командва както си ще, какво престъпно имаше в това? Тъй че перспектива за съдебно (както и за каквото и да било друго) преследване като че ли нямаше.

Напълно липсваше каквато и да било ясна реакция на широката общественост като такава. Нашите храбри скинари и разни други екстремисти загадъчно си мълчаха по същината на въпроса, а останалата публика с недоумение свиваше рамене - един вид изобщо не е ясно защо лошият Хусейн върши тези неща, какъв резултат иска да постигне и какво (кой?) стои зад всичко това.

Общо взето, Лена погледна списъка и реши да сложи известен ред в тая работа. И сега ние отивахме на гости при младия чобанин-московчанин Хусейн в родните му владения в околностите на Градинка на победилата толерастия."
Из книгата

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com