"Свободното движение и игра - защо са толкова важни?
Какво е значението им за детското развитие? Какво е значението им по отношение на съвременното общество? Какво предлага методологията на Окутюрие в тази връзка?
Преди 25 години присъствах на първите си психомоторни часове в областта на превенцията при Бернар Окутюрие Centre d'education physique specialisee в град Тур. Тъкмо бях излязла от университета и освен теоретично наученото, нямах никакъв опит с деца. В тази връзка всичко по време на тези часове ми се струваше хаотично и неструктурирано. В началото на часа децата се втурваха шумно към психомоторните модули в залата. Крещяха, щурееха и се трупаха понякога по 25 деца едно върху друго, като често изпод купчината се подаваше ту ръка, ту крак. Издигнатите кули биваха събаряни с шумни възгласи, децата падаха заедно с кулите и се отправяха към следващата възможност за атака. Възрастните издигаха кулите отново и отново, децата ги разрушаваха отново и отново... Накратко: наблюдаваше се интензивен хаос, от който аз бях учудена, въодушевена и шокирана. Едва в края на часа можех да си поема дъх - беше тихо и децата строяха, рисуваха или моделираха - и можех да си отдъхна, че наблюдавам и разпознавам педагогически важни дейности - структуриращи, стимулиращи концентрацията, смислени...
Отне известно време, докато разбера колко много са свързани двете части на часа и как се изграждат взаимно, как се обуславят. Отне известно време, докато разбера колко диалектично е мислил и действал Бернар Окутюрие в неговото отношение към психомоториката.
Метафората за планинския поток
"Моторната необузданост е като поток, който се спуска от планината. Нищо не може да спре неговата стремителна, дива сила. Въпреки всички препятствия в природата той тече все по-надолу. Водата се блъска при падане, разделя се и се превръща в пяна. Дивият поток тече все по-надолу - все още силно, но вече с по-премерена сила. Хората са канализирали силата му с бент, който, въпреки че водата тече, задържа силата ѝ в язовир. Енергията на планинския поток е овладяна и трансформирана в електрическа енергия. Свободното движение и игра - защо са толкова важни? Тази енергия сега е разпределена и премерена, за да се осъществи най-подходящият творчески замисъл за доброто на човека."
Не е трудно да се досетим, че тази метафора може да се използва за детското развитие и учене. Докато енергията се трансформира в нови творчески активности като овладяването на умението за четене и писане, по правило детето се нуждае от 6 до 7 години. Всеки, който живее с деца, познава енергията на ранното детство. Децата разполагат с една дива, стремителна, импулсивна сила. Децата са шумни, подвижни, неуморни в изразяването на тази неподправена неуморима енергия.
Това е богатството на ранното детство - да разполагаш с цялата енергия, за да опознаваш света, действайки, и стъпка по стъпка да изграждаш идентичността си, съпроводен от тази способност за действие. Децата са любопитни и откривателски настроени. Те опитват нови неща и постоянно са в движение. Затова имат нужда от пространства, в които да се движат свободно и самостоятелно, пространства, които не са идеално организирани и целесъобразно функционализирани от възрастните.
Това не означава, и е много важно да бъде разбрано, че децата трябва да бъдат оставени сами. Удържане и свързване са най-важните предпоставки за успешно развитие при детето. Да се предостави на детето самостоятелно пространство, в което да се изпробва, да натрупа разнообразни преживявания и да може да потърси и да намери самостоятелни решения - точно това е стимулирането. Това си струва да се разбере. Възрастният поставя рамката чрез удържане и свързване.
От метафората с планинския поток става ясно, че свободното движение и игра са предпоставка и условие за развитие на концентрацията и способността за действие. Моторната необузданост, неизчерпаемият подтик към действие е особеното състояние на детето, в което то опознава света и изгражда идентичност. С времето през непосредственото действие се достига и до способността за говорене и мислене като форми на дистанциране. Моторната необузданост на ранното детство е основата, върху която стъпва психичната зрялост.
Между другото, психически/умствено зрял е онзи човек, който може да се дистанцира от себе си, от собствените си интереси и нужди и да се обърне към другия и другите, за да ги чуе - това е основна предпоставка за училищна готовност, основна предпоставка за учене. Този поглед към детското развитие противоречи на педагогическите и политически усилия за ранно когнитивно стимулиране, които от своя страна не отчитат достатъчно тонично-емоционалните процеси на узряването."
Из книгата
Рейтинг: 8.75 / 4 гласа 
